РЕШЕНИЕ
№ 1355
гр. Варна, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.на П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Д.на П. Гражданско дело № 20223110116841
по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК от Н.
Д. Н. срещу В. С. А., М. Д. М., Д. Д. Б., Д. Н. Д. , Д. И. Д., Е. К. В., К. В. П., Н. Н. М., Н. Н.
Ц., С. В. Б., Д. К. Д., Я. К. Д. и "Бляк Сий Дивелопмънтс"ООД за признаване на установено
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-189/24.01.2018г.
на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот с. З., общ. А., местност
"К.н." при граници и съседи имоти с идентификатори: ****, ****, ****, ****, ****, ****,
придобит по давност въз основа на владение упражнявано в периода от 1990г. до момента.
Ищецът твърди, че с ответниците /физ. лица/ са наследници по закон на Д. Н. Д.,
роден на ****., починал на ****. с акт за смърт № ****/30.05.1970г. С Решение № ЗД-01 от
05.02.99г. на наследниците на наследодателя ни Д. Н. Д. е възстановено правото на
собственост върху земеделски имоти, находящи се в землището на с. З., Община А., обл.
Варна.
След възстановяването им всички наследници постигнали споразумение и си
разпределили правото на ползване. Ищецът твърди, че получил правото на ползване върху:
ЛОЗЕ с площ от 4 дка, находящо се в местност К.н., представляващо имот № 055003 по
плана за земеразделяне или ПИ с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед РД-18-189/24.01.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на поземления имот с. З., общ .А., местност "К.н.".
Ищецът установил, че лицето П. И. Д. с нотариален акт № **, том **, рег.№ **,
н.дело № ****г. на нотариус Светла Димова с рег.№ 363, район на действие ВРС е дарила
собствената си 1/10 идеална част от наследствените си имоти получени в наследство от Д.
Н. Д. на ответника „БЛЯК СИЙ ДИВЕЛОПМЪНТС" ООД. Ищецът твърди, че от момента
на възстановяване на процесния имот до настоящия момент, същият се владее, стопанисва и
обработва от него.
1
Твърди, че е собственик на процесния имот, на основание наследство и давностно
владение, продължило от 1999г. до настоящия момент. Твърди, че от първия момент на
възстановяване на собствеността с Решение па ПК А. е демонстрирал спрямо останалите
съсобственици, че е отблъснал намерението на другите и започнал да свои техните части за
себе си. Сочи, че никой от ответниците не е владял имота. Претендира съдебно деловодни
разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответниците Е. К. В. и К. В. П. изразяват становище
за неоснователност на иска. Оспорват да е било постигнато споразумение между
наследниците на Д. Д. процесния имот да се ползва от ищеца. Сочат, че доказателство за
липсата на споразумение в този смисъл е и извършеният от страна на съсобственика им П.
И. Д. акт на управление както и на разпореждане, обективиран в нотариален акт № **, том
**, рег.№ **, н.дело № ****г. на нотариус Светла Димова с рег. № 363, район на действие
ВРС.
Оспорват твърденията на ищеца, от момента на възстановяване на процесния имот,
до настоящият момент той да владее, стопанисва и обработва лозето. Сочат, че за имота има
сключен /не от ищеца/ през 2016г. аренден договор, за срок до 2036г. Считат, че липсва
каквато и да било конкретика от ищеца относно действията и актовете, чрез които да е
демонстрирал спрямо останалите съсобственици, че отблъсва намерението на другите и
започва да свои частите им за себе си.
В едномесечния срок за отговор, ответниците В. С. А., М. Д. М., Д. Д. Б., Д. Н. Д. , Д.
И. Д., Н. Н. М., Н. Н. Ц., С. В. Б., Д. К. Д. и Я. К. Д. чрез адв. П. изразяват становище за
неоснователност на иска. Оспорват твърдението ищеца да владее имота и да му е
предоставено ползването му. Оспорват ищеца да е демонстрирал спрямо останалите
съсобственици, действия че е престанал да държи идеалните части от имота за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои. Твърдят, че част
от ответниците са посещавали периодично имота и не са установили лозето да се обработва,
нито, че точно ищеца го обработва.
В едномесечния срок за отговор ответникът "Бляк Сий Дивелопмънтс" ООД оспорва
твърденията на ищеца. Оспорва твърдяното от ищеца, че той и останалите наследници са си
разпределили правото на ползване върху имотите, получени в наследство от общия им
наследодател Д. Н. Д.. Оспорва твърдяното от ищеца, че същият е владял процесния имот
повече от 10 години, считано към момента на сделката, с която П. И. Д. - Х. е прехвърлила
1/10 идеална част от имота на „Бляк сий дивелопмънтс" ООД на 27.06.2016г. и че е
демонстрирал ясно поведение на собственик спрямо нейната идеална част. Оспорва
твърдяното от ищеца, че от момента на възстановяване на собствеността с решение на ПК
А., процесният имот се владее, стопанисва и обработва от него, с намерението да държи
вещта като своя, както и че твърдяното от ищеца владение е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнено и че е владял техните части за себе си.
Твърдят, че от момента на придобиването на 1/10 идеална част от процесния имот от
„Бляк сий дивелопмънтс" ООД на 27.07.2016 г., същите владеят притежаваната от тях 1/10
идеална част необезпокоявано и непрекъснато, че са добросъвестни владелци и че в тяхна
полза е изтекла придобивна давност на основание чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността.
Ответникът сочи, че на 27.07.2016г. П. И. Д. - Х. сключва договор за аренда с „Фармланд
България" ООД, ЕИК *********, с който предоставя на арендатора за временно и възмездно
ползване своите съсобствени земеделски земи в землището на с. З., сред които и процесния
имот. Молят искът да се отхвърли като неоснователен. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
2
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от Решение № ЗД-01 на Поземлена комисия на с. А. е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д. Н. Д., на недвижими имоти в землището на с. З.,
включително процесния имот.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че наследници на Д. Н.
Д. са неговите низходящи – ищецът Н. Д. Н. и ответниците В. С. А., М. Д. М., Д. Д. Б., Д. Н.
Д., Д. И. Д., Е. К. В., К. В. П., Н. Н. М., Н. Н. Ц., С. В. Б., Д. К. Д., Я. К. Д..
Предоставен по делото е нот.заверен препис от таблица, рег.№299 от 26.02.24г. от
пом. Нотариус Катерина Пешева при нотариус Св.Стойчева с район на действие ВРС.
Значението на подписа е същият да удостовери авторството на писмения документ, върху
който той е положен, а именно - да удостовери, че физическото лице, посочено в документа
като негов автор, е направило изявлението, съдържащо се (материализирано) в текста, под
който е положен подписът в документа. Неподписаният документ не удостоверява ничие
изявление, включително - на лицето, посочено в него като негов автор, то съдържащото се в
текста на неподписания документ изявление не би могло да бъде потвърдено впоследствие
от никого като негов автор, нито пък авторството би могло да бъде доказвано с други
писмени доказателства, със свидетелски показания или с експертно заключение. Ето защо
така представената Таблица не би могла да бъде ценена по делото, още повече предвид и
липсата на оригинал от същата.
С нотариален акт за дарение върху недвижи имот от 27.02.2016г., №**, том **, рег.
№ **, дело № **г. по описа на нотариус Светлана Димова с район на действие ВРС, П. И. Д.
дарява собствената си 1/10 идеална част от наследствените си имоти получени в наследство
от Д. Н. Д. на ответника „БЛЯК СИЙ ДИВЕЛОПМЪНТС"ООД.
Представен е договор за аренда № **, том **, рег. № **, по описа на нотариус
Светлана Димова с район на действие ВРС, с който П. И. Д. предоставя на „ФАРМЛАНД
БЪЛГАРИЯ“ ООД наследствените си имоти получени в наследство от Д. Н. Д., за срок от 20
стопански години.
Видно от представените договори за наем на земеделска земя от 11.01.2021г. и от
25.01.2022г. процесния имот е отдаден под наем от „ФАРМЛАНД БЪЛГАРИЯ“ ООД на
„ФАРМЛАНД“ ООД.
От заключението на назначената по делото съдебно-агротехническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява
следното: Имота представлява лозе с площ 4 дка., находящо се в местност „К.н.“,
представляващо имот №055003 по плана на земеразделяне. Съгласно скица №15-62813-
23.01.2022г., процесният имот е с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-189/24.01.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. З., общ. А., местност „К.н.". Площ на
имота 4 дка, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване -
лозе, категория на земята - 6. При граници и съседи имоти с идентификатори: ****; ****;
****; ****; ****; ****. Имотът е с неправилна форма с лице на ул. К., с. З., с лека
денивелация на юг, като от три страни е заграден с лека тЕ. мрежа. В имота са засадени
плодни дървета: бадеми-17бр.; праскова-1бр.; кайсия-1; слива-3; дюля-2; круша-1; орех-2;
череша-1; ябълка-3, като същите са в добро физиологично състояние и за тях са полагани
агротехнически грижи. В процесния имот има и следните лозови насаждения: 11 реда с лозя
- с междуредие от 2,4 метра, позволяващо механизирана обработка. С различна дължина
поради формата на парцела и денивелацията. Има места в редовете където на по големи
разстояния няма лозов корен. Общата бройка на лозите е 202 бр, предимно на възраст е
3
около 20 години, като има 20 лози, които са 7-8 годишни.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели от страна на ищеца – М. К.а Н.а, съпруга на ищеца Н. Н. и М. Т.Ж.. Свидетелят
М. Н.а, твърди, че със съпруга си се грижат за процесния имот от 2000г. Научили, че на
дядото на ищеца са възстановени земи, като лозето в с. З., било отредено за ищеца, в
резултат от теглене на жребий, на която събития същия не е присъствал. За резултата от
жребия ищецът научил от чичо си М. /ответника Д. Д./. Казва, че за лозето нямат документи,
освен представената по делото таблица. Изказва, че са заплащали всички необходими
разходи за поддръжка на лозето. Посочва, че никой от наследниците не се обаждал с искане
да обработва мястото. Свидетелят М. Ж., твърди че познава ищеца повече от 20 години,
предвид че са комшии, като лозето, което обработва се намира точно срещу къщата в която
живее. След 2000г. започнал да го обработва, след възстановяване на правото на ползване на
имотите. Лозето е 4 дка, засадени лозя, но има дръвчета, в момента е облагородено и се
обработва. Посочва, че не знае някой друг от наследниците да е търсил процесния имот.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите като дадени от безпристрастни
лица, вътрешнонепротиворечиви, еднопосочни и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели от
страна на ответника - М. Р. М.ов и Р. Х. М.ов. Свидетелят М. М.ов, излага че познава
процесния имот, който счита за изоставено лозе, като същевременно казва, че ищецът го
обработва и го е оградил. Сочи, че знае от ответника В., че ищецът го „работи“ и иска да го
„гледа“. Свидетелят Р. М.ов, посочва че в процесния имот има някакви дървета, но почти
нямало лозе и мястото не било работено, както се работи лозе. Твърди, че не е обръщал
внимание и не може да каже лозето, как е обгрижвано. Не знае между страните да е имало
договорки за разделяне на наследствените имоти. Дадените от тези свидетели показания
почиват на епизодични, редки посещения в местността, както сочат и двамата свидетели на
празника Трифон Зарезан и противоречат и на останалия доказателствен материал, писмени
и гласни доказателства, вкл. приетата от съда експертиза, поради което съдът не кредитира
същите.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения
положителен установителен иск за собственост, за която съдът следи във всеки момент от
развитието на производството, е наличието на правен интерес. При положителния
установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че
ответникът претендира право, което изключва това на ищеца. Предвид твърденията на
страните, за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск за собственост
върху ПИ с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени
със заповед РД-18-189/24.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на
поземления имот с. З., общ. А., местност "К.н.".
Съобразно разпределението на доказателствената тежест при положителен
установителен иск за собственост ищецът следва да докаже, че е собственик на процесния
имот, както и придобивния способ, на който претендира правото си на собственост - изтекла
придобивна давност в полза на Н. Д. Н., чрез упражнена фактическа власт върху имота,
продължило повече от десет години, в периода от в периода от 1990г. до момента.
4
Основанието, на което се упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян имотът и
непрекъснатост и необезпокояваност на владението, че е отблъснал владението на
ответниците. Ответниците следва да опровергаят твърденията на ищеца, да докажат
твърденията си и възраженията си.
Видно от САТЕ имотът е обработваем. Въпреки данните, че не е напълно обработван
като лозе и че е частично ограден, след като съобрази, че лозето се намира в масив и няма
как да бъде напълно заградено, съдът приема, че ищеца се грижи за имота.
От свидетелските показания, се установява че ищецът полага грижи за процесния
имот, въпреки че през призмата на възприятията на различните свидетели вида и обема на
същите е различен. Не се установява друг от съсобствениците да е стопанисвал лозето. По
делото не се установиха твърденията на ищеца за постигнато общо съгласие между
наследниците за разпределяне възстановените имоти на праводателя им Д. Н. Д..
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно – обективният - да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и
субективнияттази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на
вещни права върху имота. Или, за да докаже, че е придобил имота по давност, ищецът е
следвало да установи, че е упражнявал фактическа власт - лично или чрез другиго с
намерение за своене.
Понеже субективният елемент е по - трудно доказуем, като част от вътрешния свят на
човека, в чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция, задължаваща съда при доказан факт
на осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и
предполагаемия такъв за наличие на намерение за държане на вещта като своя. Тази
презумпция се ползва от владелеца дори и в отношенията му с лице, което е притежавало
правото на собственост върху вещта към началния момент на давностния срок и възлага на
последния доказателствената тежест по установяване основание за упражняваната
фактическата власт, т. е че вещта е била държана за другиго.
С ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията по чл. 69 ЗС е
приложима и в отношенията между съсобственици, като се държи сметка относно
основанието, на което е установена фактическата власт върху имота. Когато то показва
съвладение /всяко от лицата, които придобиват владението има намерение да държи вещта
като своя обща заедно с останалите/ и съсобственикът е започнал да владее собствената си
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена, защото основанието на което
е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се
държат като собствени.
В конкретния случай твърденията на ищеца са, че фактическата власт с намерение за
своене е установена през 2000г. Към този момент имотът вече е бил възстановен в полза на
наследниците на Д. Н. Д., с постановяване на Решение № ЗД-01 от 05.02.99г.
Затова и ищеца е дължал доказване в процеса на извършени действия сочещи
превръщане държането на ид. части на съсобствениците си във владение. Касае се за
действия, които по явен и недвусмислен начин да показват отричане владението на
останалите съсобственици и с които действия да се демонстрира, че е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си, с
намерение да ги свои. Тези действия следва и да са доведени до знанието на останалите
5
съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно, защото примерно невладеещия съсобственик
трайно отсъства, поради обективно препятствие, което той не е в състояние да преодолее.
Само тогава, достатъчно е промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички
по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин
всяко лице да може да го възприеме.
Доказателствата по делото - нотариален акт за дарение върху недвижи имот от
27.02.2016г., №**, том **, рег. № **, дело № ****г. по описа на нотариус Светлана Димова с
район на действие ВРС, както и договор за аренда № **, том **, рег. № **, по описа на
нотариус Светлана Димова с район на действие ВРС, с които П. И. Д. се разпорежда с
наследството оставено и от Д. Д. сочат за разпореждане с имота, което не е отблъснато от
ищеца.
При това положение, доколкото за разлика от хипотезите, при които се свои чужд
имот, чийто собственик може да е неизвестен, то при наличие на съсобственост, това не е
така и затова изисква се невладеещият съсобственик да е уведомен за намерението за своене
на съсобственика твърдящ да е придобил по давност идеалните части на останалите
съсобственици. Намерението, като субективен елемент на владението е факт по-трудно
доказуем и за наличието му се съди по външно проявени действия фактически запълващи
съдържанието на правото, чието придобиване се цели.
Следователно, обективно не са били предприемани действия от ищеца по заявяването
му за едноличен собственик, препятствайки възможността трети лица, в т. ч. и другите
съсобственици да възприемат, че правата им се оспорват. Упражняването еднолично
фактическа власт върху имота, изразяващи се ползване и извършване на подобрения в него –
облагородяване на лозовите насаждения, ограждане и др./за които говорят разпитани по
искане на ищеца свидетели/, не доказва владение върху ид. части на останалите наследници.
Демонстриране намерение да владее пред останалите наследници на Д. Д. и
ответното дружество, не се установява.
Това, че свидетелите на ищеца сочат, че никой не е заявявал претенции към имота и
никой друг, освен ищеца и семейството му не го е обработвал, не може да обоснове извод,
че другите съсобственици са загубили правото си на собственост, респ. ищецът го е
придобил по давност.
Съдебната практика приема, че не може правото на собственост да се загуби от
простия факт на неупражняване правомощието по неговото ползване. Действията по
обновяване на лозето, засаждането на дървета и цветя в друга част от имота, сами по себе си
също не могат да се определят, като такива по завладяване на целия имот и демонстрация на
намерение за своене, съчетано с отблъсване владението на другите. Това са действия по
реално ползване, които всеки от съсобствениците има право да осъществява. Затова,
манифестиране на претенция за изключителна собственост чрез изменение на основанието
на владението предполага активни действия по довеждане до знанието на останалите
съсобственици, а не пасивност, както в случая - липса на всякаква комуникация между
роднините и възможност всеки от тях да осъществи необезспокояван достъп до имота. Само
тогава /при активни действия/ може да се приеме, че това намерение не протича само в
съзнанието на съсобственика.
В заключение, съдът приема за недоказан субективният елемент на установено
владение върху имота от страна на ищеца. Недоказано е, ищеца да е предприемал конкретни
6
фактически действия по завладяване на целия имот, които да са били възприети от
останалите съсобственици и на които обективно те да са имали възможност да се
противопоставят.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски.
Съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК ответниците са претендират разходи за
платено адвокатско възнаграждение от Д. Д. – л.285-286 от делото в размер на 1500лв. Е. К.
В. и К. В. П. – сумата от по 650 лв. за всяка и "Бляк Сий Дивелопмънтс"ООД - 1500 лв. По
отношение на претендираното адвокатското възнаграждение на ответника "Бляк Сий
Дивелопмънтс"ООД ищецът е направил възражение за прекомерност в последното съдебно
заседание. Съдът намира, че за положителния установителен иск по аналогия следва да се
приеме, че минималният размер на адвокатския хонорар се определя по чл. 7, ал. 5 от
Наредбата, като в настоящия случай същият е 1500 лева, поради което и заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева не се явява прекомерно и следва да се
присъди в пълен размер.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н. Д. Н., ЕГН ********** от гр. А. срещу В. С. А.,
ЕГН ********** от с. З., общ. А., М. Д. М., ЕГН ********** от гр. В., Д. Д. Б., ЕГН
********** от гр. В., Д. Н. Д., ЕГН ********** от гр.В., Д. И. Д., ЕГН ********** от с. З.,
общ. А., Е. К. В., ЕГН ********** от гр. В., К. В. П., ЕГН ********** от гр. В., Н. Н. М.,
ЕГН ********** от гр. В., Н. Н. Ц., ЕГН ********** от гр. В., С. В. Б., ЕГН ********** от
с. З. ,общ. А., Д. К. Д., ЕГН ********** от гр. В., Я. К. Д., ЕГН ********** от гр. В. и "Бляк
Сий Дивелопмънтс"ООД, ЕИК ********* с адрес на управление: гр. Варна, ул.“Стефан
Караджа“ №16, ет.2, офис 205 за приемане на установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на ПИ с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед РД-18-189/24.01.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на поземления имот с. З., общ. А., местност "К.н." и площ от 4 дка., при
граници и съседи имоти с идентификатори: ****, ****, ****, ****, ****, ****, придобит по
давност въз основа на владение упражнявано в периода от 1990г. до момента, на осн. чл.
124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН ********** от гр. А. да заплати на Д. К. Д., ЕГН
********** от гр. В. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева представляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН ********** от гр. А. да заплати на К. В. П., ЕГН
********** гр.В. сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева представляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН ********** от гр. А. да заплати на Е. К. В., ЕГН
********** от гр. В. сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева представляващи
заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН ********** от гр. А. да заплати на "Бляк Сий
Дивелопмънтс"ООД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна сумата от 1500 (хиляда и
7
петстотин) лева представляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8