РЕШЕНИЕ
№ 750
гр. Б. 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204279 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на АЛ. ХР. ХР. с ЕГН: **********,
адрес: гр. Б. ул. „*******“ № 85, срещу Наказателно постановление № 20-0769-
003110/09.09.2020г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Б. с
което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
допуснати процесуални нарушения, както и се посочва, че жалбоподателят не е знаел, че
регистрацията на автомобила е била служебно прекратена.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
като се представлява адв. Андон Андонов от АК-Б. който доразвива изложените в жалбата
доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Б. Сектор „Пътна полиция“,
надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 09.09.2021г., а жалбата е
депозирана на 13.09.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Лицето с.Р., ЕГН: **********, бил собственик на товарен автомобил „Фиат Добло“ с
рег. №А**********ВТ. На 16.12.2019 г. Гаранционният фонд изпратил уведомление до
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Б. че за МПС липсват данни за сключена
1
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като на
18.12.2019 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена, за което собственикът
не бил уведомен.
На 12.03.2020 г., около 17.15 часа, докато се движел в гр. Б. по бул. „Никола Петков“
до бл. 14, в посока бул. „Димитър Димов“, горепосоченият автомобил, управляван от
жалбоподателя АЛ. ХР. ХР., бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който
влизал и св. С.С.. Последният направил справка за автомобила, при което установил, че
същият е с прекратена регистрация.
За констатираното на място св. С. съставил АУАН № 627921, квалифицирайки тези
факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който
го подписал.
За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП-
Б. ведно с обобщена докладна записка по случая. С постановление от 21.04.2021г.
наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по
чл. 345 от НК.
Въз основа на АУАН, на 09.09.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Х. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че
той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че
регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Б. видно от приложените по делото заповеди.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
2
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
Неоснователен е доводът, че не било посочено качеството на свидетеля, тъй като
изрично е подчертано, че е очевидец. Без значение е и че свидетелят е само един, тъй като
липсва изискване на закона за броя на свидетелите. Също така, индивидуализирано е и
мястото на нарушението достатъчно ясно- бул. „Никола Петков“ до блок 14.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, който не е негова собственост, като регистрацията на последния е
била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Х. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, считано от 18.12.2019 г., но за това действие не е
уведомен собственика на автомобила. Липсват каквито и да е данни за уведомяване и от
страна на ОДМВР. Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и
задължението си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели. Още по-малко има
каквито и да е доказателства за това жалбоподателят, който не е собственик, да е бил
уведомен по какъвто и да е начин за прекратяването на регистрацията. Липсата на
уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили
на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие
по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е
скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са
могли да предполагат (т.е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
3
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Б. обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1497 от
15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765 / 2021 г. на XVI състав на Административен съд-
Бургас, Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на
Административен съд – Б. Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 / 2020
г. на XV състав на Административен съд – Б. Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 23), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая, претендираният размер отговаря на минимално предвидения размер в Наредбата,
който е 300 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да
заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията,
изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-003110/09.09.2020г., издадено от
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Б. с което за нарушение на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на АЛ. ХР. ХР. с ЕГН: **********,
адрес: ** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на АЛ. ХР. ХР. с ЕГН: **********, адрес: **
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5