№ 483
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С въззивна жалба от Д. ВЛ. СТ., чрез процесуален представител, е оспорено решение
№ 262287/ 16.07.2021г. постановено по гр.д.№ 8997/ 2020г., Районен съд-Варна, в частите,
в които е осъдена да заплати на СТ. П. АНГ. сумата 9600лв.,получена без основание, на
основание чл.55,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.07.2020г., и сумата 3778.68лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата,
за периода от 13.09.2016г. до 30.07.2020г, на основание чл.86 от ЗЗД Присъдени са съдебни
разноски в размер на 1542.78лв., които включват и направените в обезпечителното
производство по ч.г№ 7137/ 20г. на ВРС. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно в обжалваните части, постановено при недоказано основание по чл.55,
ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Въззиваемата страна- СТ. П. АНГ., чрез процесуален представител, изразява изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, съобразно изразените становища и представени доказателства, преценявани
при условията на чл.269 ГПК и чл. 235, ал.2 от ГПК , констатира:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55,
ал.1 ЗЗД, за сумата 9600лв., като получена от ответника без основание, със законната лихва
от датата на исковата молба, и сумата 4758.41лв.- обезщетение за забава, за периода от
16.09.2015г. до 03.08.2020г., на основание чл.86 от ЗЗД. Основават се на твърдения за
сключен предварителен договор на 15.09.2015г., за покупко-продажба на недвижим имот-
ПИ с идентификатор 10135.2508.901, с площ 600 кв.м., заедно с построената в него сграда с
площ 33 кв.м., и за сключване на окончателният договор в срок до шест месеца . На
16.09.2015г. ищецът заплатил по банкова сметка на ответницата авансово сумата 9 600лв. В
1
хода на образуваното гражданско дело № 10993/ 2016г. ВРС е установено, че подписът
положен за продавач на предварителният договор не е на Д.В., поради което предявеният
иск за връщане на полученото на отпаднало основание е отхвърлен . На 03.01.2017г. е
сключен договор за цесия, с предмет- исковата сума, прекратен със споразумение на
10.09.2018г. За цесията и прекратяването на договора ответницата е уведомена в хода на
гр.д.№ 13628/ 2019г. ВРС. До предявяването на настоящия иск сумата не е върната на
ищеца въпреки отправените покани, нито заплатена на цесионера „Зенит БГ Груп“ ЕООД .
С писмения отговор ответната страна оспорва претенциите по основание и размер.
Противопоставя насрещно твърдение, че сумата 9600лв. е преведена от ищеца на
ответницата за спиране продажбата на имота. По негово уверение продажбата пред нотариус
следвало да се извърши след като набави сумата от 30 000лв. През 2017г. установила, че
върху имота е наложена възбрана и ищецът е направил опит за продажбата му по
неистински предварителен договор. За посочените обстоятелства се позовава на експертиза
по гр.д.№ 10993/ 2016г. ВРС, и и събраните доказателства по гр.д.№ 13628/ 2019г.ВРС .
По релевантните за спора факти и обстоятелствата:
От приобщените към гр.д.№ 8987/ 2020г. ВРС граждански дела се установява, че по
предявен осъдителен иск от СТ. П. АНГ. срещу Д. ВЛ. СТ. са водени няколко дела, както
следва:
1.По гр.д. 10993/ 2016г. ВРС е постановено решение № 3186/ 02.08.2017г., с което Д.
ВЛ. СТ. е осъдена да заплати на ищеца СТ. П. АНГ., сумата 9600лв., с която се е обогатила
неоснователно като получена без основание, със законната лихва върху тази сума от датата
на исковата молба- 13.09.2016г. Отхвърлен е иска за 9600лв.- неустойка, за неизпълнение на
задължението на продавача по предварителния договор / 15.09.2015г. , да прехвърли
собствеността върху недвижим имот в м.“Сотира“, съставляващ ПИ с ид.№ 10135.2508.90,с
площ 600 кв.м., заедно с построената сграда на един етаж с площ 33 кв.м. Установената в
това производство невалидност на предварителния договор
В образуваното в.гр.д.№ 2126/ 2017г. ВОС е постановено решение № 3/ 02.01.2017г.,
с което първоинстанционото решение е обезсилено в частта на присъдената сумата 9600лв.,
със законната лихва, с мотив- неправилна квалификация на иска по чл.55, ал.1, предл.първо
ЗЗД, вместо по чл.55, ал.1, предл.второ- за връщане на даденото и полученото по
предварителния договор на отпаднало основание.
В преобразуваното под нов номер гр.д.№ 2504/ 2018г. ВРС е постановено решение
№ 1680/19.04.2018г., с което претенцията на ищеца СТ. П. АНГ. за сумата 9600лв.-получена
на отпаднало основание, на основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, е отхвърлена.
Решението е потвърдено с решение № 1389/ 24.07.2018г. по в.гр.д.№1412/ 2018г.
ВОС. и поражда законните последици на влязъл в сила съдебен акт.
2. На 10.09.2018г. е образувано гр.д.№13628/ 2019г. ВРС п о предявените осъдителни
искове от СТ. П. АНГ. срещу Д.В.: - за сумата 9600лв., получена без основание, със
законната лихва от датата на исковата молба, и мораторна лихва в размер на 2913.08лв., за
периода от 16.09.2015г. до 10.09.2018г.
С решение № 3158/ 10.07.2019г., потвърдено с решение № 1394/ 27.11.2019г. по
в.гр.д.№ 1864/ 2019г. ВОС, предявените искове – за сумата 9600лв., получена без
основание от ответника по невъзникнало облигационно правоотношение по предварителен
договор , на основание чл.55, ал.1,пр.1-во ЗЗД, е отхвърлена, ведно с претендираните
законна и мораторна лихви. С определение № 418/ 27.05.2020г. по гр.д.№ 1042/ 2020г. ВКС ,
образувано по касационна жалба на СТ. П. АНГ., не е допуснато касационно обжалвано на
въззивното решение.
3.Предмет на образуваното исково производство по гр.д.№ 8997/ 2020г. Варненски
районен съд са осъдителните искови претенции на СТ. П. АНГ. срещу Д. ВЛ. СТ.,
съответно:- за сумата 9600лв., получена от ответника без основание, и за сумата
4758.41лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 03.08.2020г.,със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба /30.07.2020г./.
Последователно във всички проведени съдебни производства ищецът е поддържал
твърдението, доказано с писмен документ, че исковата сума е преведена на ответницата и тя
2
не оспорва, че е получена във връзка с уговорена продажба на недвижим имот. Въз основа
на изложените от ищеца правопораждащи факти и петитум, при разглеждане на спора от
съответния съд / решенията посочени в т.1 и т.2/, е дадена различна правна квалификация
на иска, като предявен на основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД / дадено и получено при
първоначална липса на основание/ и на основание чл. 55, ал.1, предл.второ от ЗЗД /
получено на отпаднало основание/.
Претенцията е разгледана на посочените основания с влезли в сила съдебни актове-
решение № 1680/19.04.2018г. по гр.д.№ гр.д.№ 2504/ 2018г. ВРС, и решение № 3158/
10.07.2019г. по гр.д.№ 13628/ 2019г. ВРС, които формират сила на присъдено нещо по
спорното субективно материално право, със забрана да бъде пререшаван, освен когато
законът разпорежда друго- чл.299, ал.1 вр. чл.298 ГПК.
По допустимостта на образуваното гр.д.№ 8987/ 2020г. ВРС:
Решението на първостепенния съд е произнасяне по осъдителния иск на СТ. П. АНГ.
срещу Д.В. С., за сумата 9600лв., като получена от ответника без основание, съединен с иск
за обезщетение за забава в размер на 4747.74лв., за периода от 13.09.2016г. до
30.07.2020г.,при идентичност на юридическите факти в предмета на спорното
правоотношение, с водените до този момент дела.
Доказаната идентичност на страните, искането / относно размера на главното
вземане/ и основанието, в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД,
обосновават извод за недопустимост на производството, поради непререшимост на спора, с
последица прекратяване на образуваните по него дела, на основание чл. 299, ал.1 и 2 от
ГПК.
В подкрепа на становището за идентичност на основанието се позовава на решенията
на касационния съд по гр.д.№ 1144/ 2010г., гр.д.№ 564/ 2021г. и 103/ 2021г. ВКС, IVг.о.,
които разглеждат предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД като един. Съгласно решение № № 29 от
28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., когато ищецът претендира връщането
на нещо,което е дал на ответника, в негова тежест е да докаже единствено даването, а .в
тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза
на чл.55 ЗЗД е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е
получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. Втората
и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че
това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако основанието съществува
(осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от
нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или
прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен
Задължение на съда е да определи правната квалификация на иска, съобразно
индивидуализацията на страните, правопораждащите юридически факти и петитум.
Постановеното при неправилна правна квалификация решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон,и съставлява основание за решаване на спора по същество
в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция.
Според хронологията на водените дела спорът е разгледан при дадената от въззивния
съд правна квалификация с решение № 3/ 02.01.2017г. по в.гр.д.№ 2126/ 2017г. ВОС.
В иницииран от СТ. П. АНГ. нов исков процес по гр.д.№ 13628/ 2018г. ВРС, на
основание чл.55, ал.1 ЗЗД, е постановено решение за отхвърляне на предявения иск за
сумата 9600лв.- получена без основание, респективно на предявения за мораторна лихва,
което поражда последиците на влязъл в сила съдебен акт. Отреченото с влязлото в сила
решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите
страни както чрез иск, така и чрез възражение, на основание чл.298, ал.1 и ал. 2 , и чл.299,
ал.1 и ал.2 от ГПК.
С оглед направените изводи решението следва да бъде обезсилено, а производствата
по образуваните съдебни дела- гр.д.№ 8997/ 2020г. по описа на Районен съд-Варна, и в.гр.д.
№ 2220/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Варна, да се прекратят.
3
Съдът не е сезиран с искане за присъждане на разноски от правоимащата страна, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 270, ал.3 съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 262287/ 16.07.2021г. постановено по гр.д.№ 8997/ 2020г.,
Районен съд-Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 8997/ 2020г.на Районен съд-Варна, и
производството по в.гр.д.№ 2220/ 2021г. на Окръжен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4