НОХД № 1863/2012 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против
подсъдимия Г.М.Т. ***
за престъпление по чл.316 от НК във връзка с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК
за това, че на 23.04.2008г. в
гр.Пазарджик, пред Р.С. – системен оператор в сектор
„ПП” – ОД на МВР - гр.Пазарджик, група „Регистрации”,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - Свидетелство за
завършено основно образование с номер 5234 с дата на издаване 10.07.1992г. от
СПТУ „Кирил и Методий” – гр.Пазарджик, като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност.
Производството пред първата
инстанция е по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие при
условията на чл.371 т.1 от НПК.
Подсъдимият се
явява лично в съдебно заседание, като не се признава за виновен и отказва да
дава обяснения по обвинението. Съгласява се да не се провежда разпит на всички
свидетели по делото и вещото лице, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертно
заключение от досъдебното производство. Лично
и чрез защитника
си пледира за оправдателна присъда.
Прокурора поддържа обвинението и
пледира за осъдителна присъда.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
През
2008г. подс.Г.М.Т. решил да придобие правоспособност за управление на МПС.
Записал се като кандидат-водач в ЕТ „ШАНИ-С.К.” – с.Ново село, обл.Пловдив.
Съгласно
чл.151 ал.2 от ЗДП, Наредба №37 и Наредба №38 на Министъра на транспорта, при
записване на кандидат – водачи в курсове за придобиване на правоспособност
за управление на МПС било необходимо, в
учебните центрове на лицензираните школи, да се представят комплект с
документи, изрично изброени, включително и копия на свидетелство за завършено
минимум основно образование.
От неустановено по делото лице, подс.Г.Т.
се снабдил с неистинско свидетелство за завършено основно образование, с № 5234 и посочена дата
на издаване - 10.07.1992г. На свидетелството бил придаден вид, че изхожда от
V-то СПТУ „Кирил и Методий” – гр.Пазарджик, както и, че било издадено на името на подс.Т.. В него било отразено, че
подсъдимият имал завършено основно образование в учебното заведение, с
общ успех „Добър 4,20”.
След като преминал успешно вътрешния
теоретичен и практически курс на обучение, на подс.Т. били издадени съответните
удостоверения за допускане до теоретичен и практически изпит пред ОО „КД-ДАИ”, тогава РД „АА”.
Подс.Т. се явил и издържал успешно проведените
практически и теоретичен изпит за придобиване на правоспособност.
На 23.04.2008г. подсъдимият отишъл в Сектор „ПП” при
ОД на МВР гр.Пазарджик, за да подаде заявление
за издаване на СУМПС. Застанал на гишето, на което работила св.Р.С. – системен оператор в
сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Пазарджик. Пред нея подс.Т. представил попълнено заявление за издаване на ДСБГ с вх. № 1-3540/23.04.2008г., декларация, че не
притежава друго валидно СУМПС, удостоверение за здравословното състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, вносна
бележка, удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при
пътно-транспортни произшествия за водачи на МПС, удостоверение за допускане до
теоретичен изпит и удостоверение за допускане до практически изпит от
инструктора, пълномощно, издадено на лицето В. А. К. да получи вместо подс.Т. свидетелството
му за управление на МПС.
Наред с посочените документи, подс.Т. представил
пред св.С. оригинал
и ксерокопие на свидетелство
за завършено основно образование, с номер 5234 с дата на издаване 10.07.1992г. от
СПТУ „Кирил и Методий” – гр.Пазарджик. След като направила съпоставка между
оригинала на представеното свидетелство и ксерокопието, св.С. приела
ксерокопието на свидетелството за завършено основно образование, а оригинала
върнала на подсъдимия. Свидетелката С. не поискала от подс.Т. да
направи частна
заверка на представеното ксерокопие на свидетелство за завършено образование, тъй
като действащата към онзи момент, а и понастоящем Наредба
№ І-157 за условията и реда за издаване на
СУМПС не вменявала такова задължение /виж чл.13 т.7 от наредбата/.
Въз основа на подадените документи, на
24.04.2008г. на името
на подс.Т. били издадени СУМПС
с №********* и контролен талон към него.
Видно от приетото по делото като писмено доказателство писмо изх.№03-10-63/2012г. на Община-Пазарджик, съгласно заявление №1033 от 14.10.1993г. до
общината подсъдимият
бил променил името си името си
от . М. Т. на Г.М.Т..
Видно от приетите по делото като писмени доказателства – писма изх.№305/2012г. и изх.№1070/2012г., изпратени от Прогимназия „Св.Св.Кирил и
Методий”-гр.Пазарджик, както и копието от дипломна книга на същото учебно заведение за
учебната 1991-1992г., свидетелството за завършено основно образование, с номер
5234 от 10.07.1992г. на СПТУ „Кирил и Методий” – гр.Пазарджик съставлява неистински официален документ, тъй като не
изхожда от лицата, посочени като автори на документа. Установено е безспорно,
че лице с имена . М. Т. или Г.М.Т. не е обучавано нито в редовна, нито в
задочна форма на обучение в Прогимназия ”Св.Св.Кирил и Методий” - гр.Пазарджик
и не фигурира в книгата на подлежащи за задължително обучение на деца до
16-годишна възраст. На подсъдимия не било издавано свидетелство за завършено основно
образование от Прогимназия ”Св.Св.Кирил и Методий” гр.Пазарджик. През учебната
1991-1992г., регистрационните номера в дипломната книга започват от 2223 и
завършват на 2262, като голяма част от свидетелствата са издадени на
18.06.92г., а не на 10.07.92г. Свидетелствата са с фабрична номерация,
която започва от 058063 и завършва на
058097. Подписите за директор и кл. ръководител не са положени от лицата,
заемащи посочените длъжности през този период. Наред с това, в свидетелствата
за завършено основно образование е невъзможно да фигурират оценки по технология
и практика, защото тези предмети не са били изучавани. През 1991-1992г., името
на учебното заведение е било Основно училище „Св.св.Кирил и Методий”, а не
СПТУ, каквото наименование е съществувало през 70-те години.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-почерковата експертиза, което съдът цени като обективно
и компетентно, ръкописния текст в ксерокопието на свидетелство за завършено основно образование
№5234/10.07.1992г. на името на Г.М.Т., не е положен/изписан от подсъдимия. Подписите, положени за „Директор” и „Кл.
ръководител” не са изследвани поради лошото качество на ксерокопието,
поставянето им в областта на кръгъл печат и липсата на оригинала на изследвания
документ.
На 27.02.2012г.
против подс.Т. бил съставен АУАН № 24282012г. за нарушение по ЗДП – лист 13 от
делото. Този акт минал за методически контрол през св.Ц.П., в качеството й на
началник група „ОПТП, АНД и ИАД” при сектор „ПП” в ОД на МВР-Пазарджик. Направило й впечатление, че възражението,
което нарушителят по акта бил вписал саморъчно е изключително нечетливо и
неграмотно написано. По този повод тя
решила да провери
дали наистина той
е завършил основно образование и направила запитване до
гореописаната прогимназия. Било отговорено официално, че подс.Т. не бил
обучаван в това учебно заведение.
По този повод било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на показанията на свидетелите от досъдебната фаза на
процеса - Р.С., Ц.П., Ц.В., В.Ч. и З.Т., заключението на съдебно-почерковата експертизи
и писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, т.к. те са
непротиворечиви и взаимно се допълват. От показанията на свидетелите В., Ч. и Т.
категорично се установи, че подс.Т. не е учил в Прогимназия „Св.Св. Кирил и
Методий”-Пазарджик. В този смисъл представеното от него свидетелство за завършено основно
образование № 5234 от 10.07.1992г. на СПТУ „Кирил и
Методий” – гр.Пазарджик е неистински официален документ, тъй като не изхожда от
лицата, посочени като автори на документа. Лице с
имена . М. Т. или Г.М.Т. не е обучавано в редовна или
задочна форма на обучение в прогимназията и не фигурира в книгата на подлежащи за задължително
обучение на деца до 16-годишна възраст. През учебната 1991-1992г.,
регистрационните номера в дипломната книга започват от 2223 и завършват на
2262, като голяма част от свидетелствата са издадени на 18.06.92г., а не на
10.07.92г. Свидетелствата са с фабрична номерация, която започва от 058063 и завършва на 058097. Подписите
за директор и кл. ръководител не са положени от лицата, заемащи посочените
длъжности през този период. Наред с това, в свидетелствата за завършено
основно образование е невъзможно да фигурират оценки по технология и практика,
защото тези предмети не са били изучавани. През 1991-1992г., името на учебното
заведение е било Основно училище „Св.св. Кирил и Методий”, а не СПТУ, каквото наименование е
съществувало през 70-те години.
Несъстоятелно се явява основното
възражение на защитата за несъставомерност, респ. недоказаност на вмененото
престъпно деяние, поради това, че по делото липсва оригинал на свидетелството
за завършено образование и в този смисъл ксерокопието не е достатъчно да се
обоснове осъдителна присъда за ползването на оригинала. Такова
възражение не би било направено ако се държеше сметка първо,
че в наказателния процес никое от допустимите по закон доказателства няма
абсолютно предопределена доказателствена тежест в сравнение с другите. В този
смисъл за доказването на използването на един неистински документ не е безусловно
необходимо да бъде издирен в хода на разследването и самия документ, който в
повечето случаи се намира у дееца и не би могло да се очаква, че във всички
случаи той ще съдейства на разследването, като представя сам доказателства,
които го уличават. В този смисъл виж решение № 540 от 24.11.2010г. по н.д. №
589/10г на ІІІ н.о. на ВКС.
От показанията на св.Р.С. обаче,
дадени в досъдебната фаза на процеса и находящи се на лист 50 от делото,
категорично се устави, че на инкриминираната дата подс.Т. е представил пред нея
оригинала на свидетелството за завършено образование и ксерокопието, приложено
по делото. Тя е направила съпоставка и от външна, формална страна, е
констатирала идентичността на оригинала и ксерокопието, след което е върнала
оригинала на дееца, а е приела ксерокопието наред с останалите документи. Варно е, че ксерокопието не е било с частна
заверка от подсъдимия, но както вече се посочи по-горе няма нормативно
изискване по Наредба № І-157/2002г. то да бъде с такава. Фактът, че подс.Т. е използвал оригинала не
се опровергава от това, че ксерокопието не е заверено, т.к. ако той не е бил
показал оригинала и неговото копие пред св.С. то тя обективно не би приела
документите и няма как след това самото копие да остане сред набора други
документи в картотеката на водача в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик. Съдът не намери основание да не кредитира
показанията на св.С., т.к. тя не заинтересован от изхода на делото и няма
никакъв личен мотив да уличава подсъдимия, като му преписва поведение или
деяние, което обективно той не е извършил. Отделно от това нейните показания се
подкрепят категорично от всичко останали събрани по делото доказателства.
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.Г.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на чл.316 от НК във връзка с чл.308
ал.2 и във вр. с ал.1 от НК като на 23.04.2008г. в гр.Пазарджик, пред Р.С. – системен оператор в сектор „ПП” – ОД на МВР
- гр.Пазарджик, група „Регистрации”, съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ - Свидетелство за завършено основно образование с № 5234 с дата на издаване 10.07.1992г. от СПТУ „Кирил и
Методий” – гр.Пазарджик, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, като е имал
представи за всички обективни елементи на конкретния престъпен състав и като е искал настъпването на обществено
опасните последици - действал е с пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, което е осъществено при
условията на продължавана престъпна дейност и в резултат на него се засяга
драстично документооборотът, т.к.
посредством използването на документът деецът е придобил свидетелство за
правоуправление на МПС и за един значителен времеви период е упражнявал една
високорискова дейност, каквато е шофирането.
Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимия, която е сравнително ниска. Вярно е, че е бил осъждан
през 1996г. за престъпление по чл.195 ал.1 от Нк, но е реабилитиран по право по
смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК и следва да се третира като неосъждан. По
местоживеене има позитивни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия и незачитането на установения в
страната правов ред.
Като смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни и тежкото материално положение и имотно
състояние. Отегчаващо обстоятелство – фактът, че в резултат на престъплението
се е стигнало до издаване на СУМПС и от 2008г. до момента на разкриване на
престъплението подс.Т. е управлявал МПС без да има право на това.
При тази данни и като съобрази наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им
тежест, съдът намери, че за постигане целите на наказанието подс.Т. следва да
бъде осъден на една година лишаване от свобода, което е съответно на
тежестта на извършеното.
С оглед данните за личността
на подсъдимия и
преди всичко чистото му съдебно минало съдът прецени, че предимно за неговото поправяне и превъзпитаване не е
наложително ефективно изтърпяване на така наложеното му наказание ЛС , с оглед
на което и на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три години.
Съобразявайки
цялостната престъпна деятелност на
подсъдимият в конкретния казус и данните за неговата личност съдът намери, че за постигане на
по-осезателен ефект по посока на формиране на нова ценностна система на дееца и
привързването му към общественополезния начин на живот, ще следа да упражни
правомощието си по чл.67 ал.3 от НК. По тези съображения съдът постанови в рамките на изпитателния срок подс.Т. да
изтърпи пробационната мярка по чл.42а ал.2, т.1 от НК, а именно задължителна
регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично за срок
от една година.
На основание чл.53 ал.2. б.”б” от НК постанови придобитото
от подсъдимия Г.Т. чрез престъплението СУМПС и контролен талон към него,
издадено от МВР – Пазарджик на 24.04.2004г. да се отнемат в полза на държавата
и поради липсата на икономическа стойност да се унищожат.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Пазарджик, разноските по делото за
експертиза в размер на 119.20 лв.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :