Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. *****, 1.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд – първи състав в публичното заседание на първи октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: И. Вараджакова
при
секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
126 по описа за 2019 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен
установителен иск за собственост и чл. 537, ал. 2 от ГПК – отмяна на нотариален
акт.
Постъпила е искова молба от Б.К.Б. ***,
И.Т. *** и К.Т.Б. ***, чрез техния пълномощник адв. С.Н., против М.И.Е. *** и В.Й.И.
***. В същата се твърди, че ищците и първия ответник М.И.Е. са наследници на *****,
б. ж. на с. *****, общ. *****, починал на 16.03.1960 г. С Решение №
11/32/27.01.2000 г. на Поземлена комисия гр. ***** на наследниците на *****били
възстановени земеделски земи, находящи се в землището на с. *****, общ. *****,
сред които е имот № *****, представляващ нива от 0.221 дка, шеста категория, в
местността „*****”. По този начин ищците и първия ответник М.И.Е. станали
собственици на описания имот на основание наследство. По отношение на последния
между тях никога не е имало спор относно собствеността и ползването му, както и
с останалите съсобственици и никой от тях не бил заявявал пред останалите, че
счита имота за свой собствен, както и че желае да се разпорежда с него. Във
връзка с водене на друго дело между ищците и ответника М.И.Е., ищецът К.Т.Б.
установил, че на 12.07.*** г. с НА за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение № ***, том ІІ, рег. № ***, дело ***/*** г. на
нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с
район на действие Районен съд – *****, ответникът М.И.Е. била призната за
собственик на процесния имот. В същия ден с НА за покупко-продажба на
недвижим имот № 162, том ІІ, рег. № ***, дело ***/*** г. на нотариус Красимир
Катрафилов с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – ***** ответникът М.И.Е. прехвърлила същия на ответника В.Й.И..
Ищците твърдят, че първият ответник никога не бил демонстрирал намерението си
да държи имота, като свой собствен, не е отказвал достъп до него и никога не
бил заявявал на ищците, че е единствен собственик. Същият не манифестирал ясно
пред останалите собственици намерението си да владее целия имот, както и не
отричал правата им. С оглед на изложеното ищците считат, че НА за собственост
на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, с който
ответникът М.И.Е. се е снабдила, не отговаря на действителното положение, което
от своя страна обуславя правия им интерес от водене на настоящото дело.
Ищците молят съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответниците М.И.Е. и В.Й.И., че
ищците Б.К.Б., И.Т.Б. и К.Т.Б. са собственици на 1/4 идеална част от процесния
имот. Молят съда при уважаване на иска да отмени НА за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство и давностно владение № ***, том ІІ, рег. № ***,
дело ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****. Претендират
направените разноски по делото.
С допълнителна молба ищците са уточнили
първоначалната такава като са посочили, че процесният недвижим имот е
възстановен на наследниците на *****, които са съпругата му ***и трите им деца ***,
***и ***. От приложените удостоверения за наследници е видно, че ***е оставила същите наследници, като своя
съпруг, а *** е оставила като законни наследници сестрите си *** и К. Т.Б..
Наследниците на *** притежават 1/2 идеална част от процесния имот, а другата
1/2 идеална част е собственост на К. Т.Б.. След смъртта си ***е оставила като
законни наследници ответника М.И.Е. и наследодателя на ищците Т.И.Б., които
придобили съответно по ¼ идеална част от процесния имот, а останалите
2/4 идеални части били собственост на наследниците на ***. След смъртта на Т.И.Б.
ищците придобили собствената му 1/4 идеална част от процесния имот.
Във визирания едномесечен срок
ответниците М.И.Е. и В.Й.И. не са депозирали писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищците се
представляват от адв. С.Н., който поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответницата М.И.Е.
не се явява и не взема писмено становище.
В съдебно заседание ответникът В.Й.И.
се представлява от адв. Веселка Коева, която заявява, че не оспорва предявените
искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвоката на ищците и моли съда да го намали съгласно установения минимум,
определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници №
7/21.03.2019 г. на км. с. *****, общ. ***** се установява, че ***** е починал
на 16.03.1960 г., за което е съставен акт за смърт № ....г. в с. *****, общ. *****.
Същият е оставил като законни наследници съпругата си Рада Николова Долапчиева,
както и В.С.С.и М. С.А., в качеството на наследници на дъщеря му *** по право
на заместване, дъщеря си ***и дъщеря си ***. От удостоверение за наследници № ....г.
на км. с. *****, общ. *****, ***е починала на 27.05.1972 г., за което е
съставен акт за смърт № 6/27.05.1972 г. в с. *****, общ. *****. Същата е
оставила същите законни наследници, като *****. От представените удостоверения
за наследници се установява, че *** е починала на 16.01.1935 г. и е оставила
като законни наследници съпруга си ....и двете си дъщери и В.С.С.и М. С.А.. ***е
починала на 24.01.2003 г. и е оставила като законни наследници сина си Т.И.Б. и
дъщеря си ответника М.И.Е.. Т.И.Б. е починал на 3.03.2006 г. и е оставил като
законни наследници ищците по делото: Б.К.Б. – съпруга, И.Т.Б. – дъщеря и К.Т.Б.
– син. *** е починала на 2.01.1983 г. и е оставила като законни наследници дъщерите
на сестра си *** - В.С.С.и М. С.А., както и сестра си К. Т.Б..
С Решение № 11/32/27.01.2000 г. на
Поземлена комисия гр. ***** е възстановено правото на собственост на
наследниците на .... ......в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на следните имоти: 1. нива от 0.221 дка, 6 категория, в м. „*****“, имот № *****
по картата на землището на с. *****, общ. *****, 2. нива от 0.238 дка, 6
категория, в м. „*****“, имот № ....по картата на землището на с. *****, общ. *****,
3. нива от 0.035 дка, 8 категория, в м. „Косовско дере“, имот № 077157 по
картата на землището на с. *****, общ. *****, и 4. ливада от 1.125 дка, 8
категория, в м. „....“, имот № 079178 по картата на землището на с. *****, общ.
*****.
От НА № ***, том 2, рег. № ***, дело № ***/***
г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и
с район на действие Районен съд – ***** се констатира, че ответника М.И.Е. била
призната за собственик на основание наследство и давностно владение на следния
недвижим имот, находящ се в с. *****, общ. *****, а именно: нива от 0.221 дка,
6 категория, в м. „*****“, имот № ***** по картата на землището, при граници: №
...., № ...., № ...., № ...., № .....
Видно от НА № 162, том 2, рег. № ***,
дело № ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****, ответникът М.И.Е.
продала на ответника В.Й.И. описания в предходния НА недвижим имот за сумата от
100.00 лв.
От скица на поземлен имот № 15-476032/30.05.2019
г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново се
установява актуалното състояние на процесния имот. В същата е отразено, че на
името на ответника В.Й.И. се води следния поземлен имот с идентификатор № ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, общ. *****, площ 221
кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 6, номер по
предходен план – *****, при съседи: № ...., № ...., № ...., № ...., № ****, № ****.
Видно от удостоверение за данъчна
оценка с изх. № **********/4.06.2019 г. на Община *****, данъчната оценка на процесния
имот е в размер на 18.80 лв.
По делото е приложено копие от
нотариално дело № ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****.
По делото е разпитан в качеството на
свидетел Николай Й. ****. Същият твърди в показанията си, че е син на ищцата И.Т.Б.
и е в родствени отношения с другите двама ищци К.Т.Б. и Б.К.Б. и ответника М.И.Е..
Освен това заявява, че семейството му притежава жилищен имот и земеделски земи
в землището на с. *****, общ. *****. **** има представа от процесния имот.
Последният бил около 200 кв. м. и не се обработвал от никого, включително и от
ответника М.И.Е.. Същата не била заявявала пред него, че е нейна собственост.
Преди известно време **** разбрал, че Е. се снабдила с НА и продала процесния
имот на ответника В.Й.И..
При тази фактическа обстановка съдът
приема за установено, че първоначално собственик на процесния имот е бил общият
наследодател на страните *****. С Решение № 11/32/27.01.2000 г. на Поземлена
комисия гр. ***** било възстановено правото на собственост на наследниците на *****
в съществуващи (възстановими) стари реални граници на процесния имот. Част от
наследниците на ***** били ищците Б.К.Б., И.Т.Б. и К.Т.Б. и ответника М.И.Е.,
които притежавали общо ½ идеална част от съсобствения процесен имот, т.
е. ищците – ¼ идеална част и ответникът М.И.Е. – ¼ идеална част. Въпреки
това на 12.07.*** г. последната се снабдила с НА за собственост на процесния
имот на основание наследство и давностно владение и непосредствено след това –
на същата дата го продала на втория ответник В.Й.И..
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. В чл. 68 от ЗС владението се определя като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин,
така, че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно (според теорията
означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие).
По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79,
ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещият
собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да
му е противопоставено, в съдебната практика е прието, че такова изискване
съществува, но само в хипотезата на съсобственост - когато съсобственикът
твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то
е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да
бъдат отблъснати претенциите му. В тази насока е Тълкувателно решение №
1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според последното, когато
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията
се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
В конкретния случай от данните по
делото е видно, че процесният имот е съсобствен на основание наследство, т. е.
между ответника М.И.Е., ищците по делото и останалите наследници на *****. От
събраните доказателства се установи, че ответникът М.И.Е. не е владяла
процесния имот явно в продължение повече от 10 години. Т. е. да е осъществявала
владение по начин, който разкрива ясно намерението й да държи имота като свой и
фактическата власт да е упражнявана така, че да може всеки заинтересуван да
научи за нея. Този извод се налага, тъй като същата никога не е заявявала, че
счита имота за свой. На следващо място процесният имот не бил обработван от
никого в продължение на много години. В тази насока са показанията на
свидетелят Николай Й. ****.
Всички тези факти говорят
недвусмислено, че ответницата не е придобила притежаваните от останалите
наследници на ***** идеални части от имота по давност съгласно чл. 79, ал. 1 от
ЗС. В нейна полза не е изтекла придобивна давност, която се явява първичен
способ за придобиване правото на собственост, тъй като не е владяла сама
процесния имот в продължение на десет години. Следва да се направи извода, че
имотът е съсобствен между страните, както следва: за наследниците на *** – 2/4
идеални части, за ищците Б.К.Б., И.Т.Б. и К.Т.Б. – ¼ идеална част и за
ответника М.И.Е. – ¼ идеална част.
С оглед на изложените мотиви съдът
намира, че следва да се приеме за установено по отношение на ответниците М.И.Е.
и В.Й.И., че ищците Б.К.Б., И.Т.Б. и К.Т.Б. са собственици на 1/4 идеална част
от процесния имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, общ. *****, площ 221
кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 6, номер по
предходен план – *****, при съседи: № ****, № ...., № ...., № ...., № ****, № ****.
Ищците са предявили иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на НА № ***, том 2, рег. № ***, дело №
***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – *****. Уважаването на същия е
законна последица от уважаване на предявения иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, която съдът присъжда служебно, дори и ищците
да не са направили искане в този смисъл – Тълкувателно решение № 178/30.06.1986
г. на ОСГК на ВКС. При този изход на делото следва да се отмени НА № ***, том
2, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – ***** за
частта над ¾ идеални части от процесния имот.
По направеното възражение от
процесуалния представител на ответниците адв. Веселка Коева за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адвоката на ищците по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК:
На основание чл. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента. Договореният размер може да бъде намален само по реда
и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. В конкретния случай съдът намира искането
за основателно, доколкото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1000.00 лв. следва да е в
размер на 300.00 лева. В настоящия случай цената на иска е в размер на 4.70 лв.
По делото между ищците и техният пълномощник е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00 лв. Преценявайки материалите по делото,
естеството на спора и характера и вида на извършените от упълномощения адвокат
процесуални действия, съдът намира, че настоящият казус не се отличава с фактическа
и правна сложност, както и е с изключително малък интерес – 4.70 лв., което от
своя страна налага извода, че договореното между страните адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно по своя размер. Справедливото възнаграждение
в конкретния случай е минималното такова, което е 300.00 лв. В този смисъл
искането следва да бъде уважено, а ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищците сумата 300.00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство. На ищците следва да се присъдят и направените
разноски за платените ДТ, които са общо в размер на 100.00 лв. Общо направените
разноски по делото са в размер на 400.00 лв.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Е.
с ЕГН ********** *** и В.Й.И. с ЕГН ********** ***, че Б.К.Б. с ЕГН ********** ***,
И.Т.Б. с ЕГН ********** ***, кв. „Борово“ № 225, вх. Д, ет. 7, ап. 90 и К.Т.Б.
с ЕГН ********** *** са собственици на ¼ идеална част от следния
недвижим имот, находящ се в с. *****, общ. *****, а именно: поземлен имот с
идентификатор № ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****,
общ. *****, площ 221 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 6,
номер по предходен план – *****, при съседи: № ...., № ...., № ...., № ...., № ****,
№ ****.
ОТМЕНЯ НА № ***, том 2, рег. № ***,
дело № ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****, съгласно който М.И.Е.
с ЕГН ********** *** е призната за собственик на основание наследство и давностно
владение на следния недвижим имот, находящ се в с. *****, общ. *****, а именно:
нива от 0.221 дка, 6 категория, в м. „*****“, имот № ***** по картата на
землището, при граници: № ...., № ...., № ...., № ...., № ...., за частта над
¾ идеални части.
ОСЪЖДА М.И.Е. с ЕГН ********** *** и В.Й.И.
с ЕГН ********** *** да заплатят на Б.К.Б. с ЕГН ********** ***, И.Т.Б. с ЕГН **********
***, кв. „Борово“ № 225, вх. Д, ет. 7, ап. 90 и К.Т.Б. с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 400.00 лв. (четиристотин лв. 00 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: