Присъда по дело №334/2020 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 15
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Яна Вълкова Ангелова
Дело: 20202310200334
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Елхово , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
СъдебниГАЛЯ НИКОЛОВА
заседатели:ВЪЛЧЕВА
Николай Георгиев Вълков
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
и прокурора Ана Георгиева Саракостова (РП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Наказателно дело от общ
характер № 20202310200334 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Щ. С. Я., роден на 27.12.1981 година в
гр.Ямбол, с постоянен адрес с.Лесово, обл. Ямбол, ул. „***“ № 28, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 17.09.2020 година,
около 09.30 часа, в село Лесово, област Ямбол, от офис, находящ се в
стопански двор №1, чрез използване на техническо средство - ключ, отнел
чужди движими вещи - пари в банкноти на обща стойност 4 450.00 лева, от
владението на собственика им Б. К. П. от град Елхово, област Ямбол, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и
на основание чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Щ. С. Я., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. П. от гр. Елхово, ЕГН *** обезщетение
за претърпените от деянието имуществени вреди в размер на 4 450.00 лева,
1
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
– 17.09.2020г. до окончателното и изплащане, като и направените по делото
разноски в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА подсъдимият Щ. С. Я., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово държавна
такса върху присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1178.00 лева, както и 5.00 лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 15 от 15.04.2021 година, постановена по
НОХД № 334/2020 година по описа на РС-Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП- Ямбол
обвинителен акт, с който против Щ. С. Я. , роден на 27.12.1981 година в
гр.Ямбол, с постоянен адрес с.Лесово, обл. Ямбол, ул. „***“ № 28, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
безработен, ЕГН **********, е повдигнато обвинение по чл. 195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 17.09.2020 година, около 09.30 часа, в село
Лесово, област Ямбол, от офис, находящ се ***, чрез използване на
техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи- пари в банкноти на
обща стойност 4 450.00 лева, от владението на собственика им Б. К. П. от град
Елхово, област Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
В съдебното заседание участващият по делото прокурор от ЯРП, ТО
- Елхово поддържа повдигнатото против подсъдимия Я. обвинение, като
намира същото за доказано от обективна и субективна страна въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание при лишаване от свобода в размер на две години, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от
четири години. Предявеният граждански иск прокурорът намира за
основателен до размера на сумата, предмет на обвинението и предлага да
бъде уважен в този размер.
Като частен обвинител и граждански ищец в наказателното
производство е конституиран Б. К. П. имащ качеството на пострадал от
деянието, за което против подсъдимия е предявено обвинение по чл. 195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет
предявеният от гражданския ищец против подсъдимия граждански иск за
сумата от 4450.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В съдебно заседание обвинението и гражданският иск се поддържат
от процесуален представител на частния обвинител и граждански ищец.
Пледира се признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му
обвинение и налагане на ефективно наказание лишаване от свобода в размер
на една година. Претендират се сторените от гражданския ищец и частен
обвинител разноски в производството.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание. В дадените от
него обяснения по реда на чл. 277 от НПК подробно описва механизма на
извършеното от него деяния, признава вината си, а по отношение на
1
наказанието заявява в дадената му от съда последна дума, че желае налагане
на наказание лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК или
наказание пробация.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелят Б. К. П. от град Елхово, област Ямбол, бил регистриран
като земеделски производител и като такъв обработвал земеделски земи в
землището на село Лесово, област Ямбол. В село Лесово, област Ямбол,
свидетелят П. притежавал стопанска база, находяща се ***, в която
съхранявал земеделска техника и продукция. В същата база св.П. обособил и
използвал помещение като офис. До помещение се достигало от предверие.
Вратата на помещението - офис и на предверието, се заключвали с обикновен
ключ, който св. П. държал в предверието над закачалка, а ключът на вратата
на самото предверието, оставял над самата врата. За мястото, където се
съхранявали ключовете, освен св.П., знаели и св.Г.К., който работил като общ
работник при св.П., както и св.В.Ж., който също обработвал земеделски земи
и двамата със св.П. ползвали обща земеделска техника и си сътрудничили в
работата. В офиса, който св. П. използвал, имало поставено бюро. В чекмедже
на това бюро св.П. държал пари.
На 15.09.2020 година, св.Б.П. извършил продажба на земеделска
продукция. При тегленето и товареното на същата участие взел и
подсъдимият Щ. С. Я. , който помагал на св.П. в извършване на сезонна
работа. Получените от продажбата на земеделската продукция пари в размер
на 5 000 лева били предадени на св.Г.К., тъй като св.П. отсъствал в момента.
Св.К. изброил парите, които получил от покупко – продажбата пред
подсъдимия Я. и ги поставил в найлонова торбичка. След това свидетелят К.
оставил посочената парична сума в чекмеджето на бюрото, в помещението –
офис, съгласно указанията на св. П., като подсъдимият видял това. Св. К.
заключил вратата на офиса и оставил ключа в предверието, над закачалка.
След това заключил и вратата на предверието, като оставил ключа над самата
врата.
На следващият ден – 16.09.2020г., св.В.Ж. влязъл в офиса, като
отключил вратите на предверието и на офиса. От чекмеджето на бюрото, със
знанието и съгласието на св.П., св.В.Ж. взел паричната сума в размер на 550
лева, които били необходими за заплащане на извършена ремонта услуга.
След като взел парите, свидетелят Ж. заключил вратата на офиса, като
оставил ключа на същото място - в предверието над закачалка. Св.Ж.
заключил и вратата на предверието, като оставил ключа над самата врата.
На следващият ден – 17.09.202г., подсъдимият Щ. С. Я. , който имал
парични затруднения, решил да влезе в офиса и да извърши кражба на пари. В
2
изпълнение на намерението си, около 09.30 часа, подсъдимият отишъл в ***,
стопанисван от св. П. до намиращия се в него офис. Взел ключа, който се
намирал над вратата на предверието, и с него отключил вратата. След това
влязъл в предверието, от където взел ключа за офиса, намиращ се над
закачалката. С ключа подсъдимият Я. отключил вратата и влязъл вътре в
офиса. Отворил чекмеджето на бюрото и от там взел пари в банкноти на обща
стойност 4450.00 лева, собственост на св.Б. К. П.. След като взел парите
подсъдимият напуснал офиса, като последователно заключил вратата на
същия, както и вратата на предверието. Част от откраднатите пари
подсъдимият използвал за погасяване на свои парични задължения към други
лица, а друга част от парите използвал за залози в игрална зала в град Елхово.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се
установява, че към момента на извършване на деянието същият не е осъждан.
По отношение на предходно осъждане на подсъдимия по НОХД № 478/2007г.
по описа на РС – Елхово, подсъдимият е би реабилитиран по право а
основание чл.86, ал.1, т.1 от НК на 08.07.2011 година и съгласно разпоредбата
на чл. 85 от НК осъждането на подсъдимия е заличено, като за в бъдеще са
отенени по силата на закона и последиците, които законите свързват с това
осъждане.
Изложената по – горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства– Б.П., Г.К., Доньо Т., П.Й., Н.К. и В.Ж., дадени в хода на
съдебното следствие, както и показанията на св. Ж., дадени в хода на ДП,
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им в хода на
съдебното следствие по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, както и от
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие. Гласните
доказателства се кредитираха от съда с доверие като обективни и правдиви,
дадени от лица, незаинтересовани от изхода на делото и кореспондиращи
изцяло помежду си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът намери, че
подсъдимият Щ. С. Я. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като
на 17.09.2020 година, около 09.30 часа, в село Лесово, област Ямбол, от офис,
находящ се ***, чрез използване на техническо средство - ключ, отнел чужди
движими вещи - пари в банкноти на обща стойност 4450.00 лева, от
владението на собственика им Б. К. П. от град Елхово, област Ямбол, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено съставомерно деяние от подсъдимият Я. по
посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е отнел чужди движими вещи от
владението на собственикът им Б. К. П. – пари в банкноти. По отношение на
3
предмета на кражбата, съдът прие, че са налице безспорни доказателства за
извършена кражба от подсъдимия на пари на стойност 4450.00 лева,
собственост на св. П..
С изнасянето на вещите – пари от офиса, намиращ се в *** на с.
Лесово, където са били съхранявани същите, е било прекратено владението на
собственика върху тях и вещите са били поставени във владение на
подсъдимия. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е
прекъснал владението върху вещите на собственикът им и е установил свое
владение върху тях, като в последствие се е разпоредил с парите, предмет на
кражбата, като със свои.
От доказателствата по делото се установява наличието на
квалифициращият признак на чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като деянието е
извършено от подсъдимият чрез използване на техническо средство – ключ,
чрез който е отключил вратата на офиса, в който са се намирали парите и по
този начин си е осигурил достъп до тях и е създал условия за отнемането им.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимият
умишлено, тъй като е съзнавали общественоопасният му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Налице е съзнание у подсъдимия относно всички елементи – обективни и
субективни от фактическия състав на престъплението, в което е признат за
виновен.
Причините и условията за извършване на деянието съдът намира в
ниската обща и правна култура на подсъдимия, незачитането на установения
в страната правов ред, стремежът му към противоправно облагодетелстване.
При определяне вида и размера на наказанието, следващо се на
подсъдимия, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия Щ. С. Я. престъпление по чл. 195,
ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК законът предвижда наказание от една до десет
години лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на наказанието, следващо се на
подсъдимия Я., съдът се съобрази със степента на обществена опасност на
подсъдимия, която не е висока, предвид чистото му съдебно минало, с
процесуалното поведение на подсъдимия, който чрез направените от него
самопризнания както в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото, така и в със степента на обществена опасност на деянието, която е
висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната и високата
стойност на предмета на престъплението.
Съдът намери, че наказанието на подсъдимият Я. ледва да бъде
4
определено при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващи вината
обстоятелства – необременено съдебно минало на подсъдимия,
самопризнание за извършеното деяние, съжаление и разкаяние за
извършването му, поради което определи наказанието около предвидения в
закона минимален размер, а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият.
Последният, към момента на извършване на деянието не е бил осъждана за
престъпление от общ характер, предвид настъпилата реабилитация по
предходното му осъждане, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на предявения граждански иск:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като вината се презумира съгласно ал.2
от същия текст.
За да се установи отговорността по посочения текст, в тежест на
ищеца е да установи наличието на всички елементи от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане: виновно противоправно деяние
/действие или бездействие/, каквото престъплението несъмнено е, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата.
В настоящото производство безспорно се установи наличието на
елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане.
Подсъдимият бе признат за виновен в извършена кражба на вещи,
собственост на гражданския ищец Б. К. П.. В резултат на деянието,
осъществено от подсъдимият Я., гражданският ищец е претърпял
имуществени вреди, които към момента на постановяване на присъдата не са
възстановени и съгласно правилата на ЗЗД подлежат на обезщетяване.
Ето защо и на основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимият Щ.
С. Я. да заплати на гражданския ищец Б. К. П. сумата от 4 450.00 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 17.09.2020г. до окончателното и изплащане.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Щ.Я.
5
да заплати направените по делото разноски от частния обвинител и
граждански ищец в размер на 800.00 лева.
Подсъдимият бе осъден да заплати държавна такса върху размера на
присъденото обезщетение в размер на 178.00 лева в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Елхово, както и 5.00 лева държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.


Председател:........................
/Яна Ангелова/
6