№ 208
гр. Попово, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20243520100270 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т**я, чрез пълномощник – Филиз Ибрямова - юрисконсулт твърди в
исковата си молба, че Д. Г. К. от гр.Попово, като наследник на Л. К. Л., б.ж. на грС. поч. на
02.04.2019г. е потребител на топлинна енергия, за имот, находящ се в грС. аб.№226322.
За периода от м.май 2020г. до м.04.2023г. топлоснабдения имот ползвал доставяната
от дружеството топлинна енергия, която не била заплатена от ответника.
За тези отношения се прилагали Общите условия в договорите за продажба на ТЕ,
утвърдени от КЕВР и публикувани в национален вестник.
Твърди се, че правото на *** към ответника произтичало от чл. 150, ал.1 от ЗЕ.
Твърди се, че дружеството като продавач изпълнило задълженията си, и доставяла до имота
ТЕ.
Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също
така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията, ако не били заплатени в срок. При неизпълнение в срок на задълженията по
ал. 2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Въз основа на разпоредби от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър, като
сумите за ТЕ, за топлоснабдения имот, били начислявани от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
1
Излагат се твърдения още, че за топлоснабдения имот били издадени изравнителни
сметки, от които се установявало, че сумите за топлинна енергия били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най - старото.
Въз основа на изложеното ищцвото дружество моли съда да осъди ответника да му
заплати сума в общ размер на 2094.78лв., от които 1856.99лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2023г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите, и 195.02лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 07.02.2024г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.08.2021г. - м.04.2023г. в размер на
36.57лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите и 6.20лв. - мораторна лихва за периода от 16.10.2021г.
до 07.02.2024г. Претендира разноски
Редовно призован за с.з. ищецът не се явява. От упълномощен представител на същия
е депозирана молба, в която признава извършените плащания от ответника на 26.08.2024г. и
17.10.2024г., с които били погасяване всички вземания към ищеца. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, е подаден писмен отговор от ответника Д. Г.
К. от гр.Попово, с който не оспорва предявения иск. Представя доказателства за заплащане
на исковата сума. Възразява единствено срещу искането за присъждане на разноски по
делото, като счита, че не е била уведомявана за наличието на задължения, както и че не
била поканена да заплати същите. Счита, че не е станала причина за завеждане на настоящия
иск.
В последствие представя допълнително платежно нареждане, с който документ
твърди, че изцяло е заплатила задължението си към ищеца
Редовно призован за с.з. не се явява
назначения особен представител на ответника, който поддържа изцяло депозирания
отговор и моли съда да отхвърли така предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 1***г., се установява, че Л. К. Л. е бил собственик на имот, находящ се в
грС. представляващ апартамент *** Същия с подадено заявление-декларация от 15.06.2007г.
до ищцовото дружество е поискал откриване на партида, съгл. ОУ за продажба на топлинна
енерегия за битови нужди. В този смисъл съдът приема, че Л. К. Л. е бил потребител на
топлинна енергия, за посочения имот, находящ се в грС. аб.№226322
За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства договор между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажна собственост в грС.
ж.к.“Младост -4“, бл.430, вх.Г, съгласно които възложителя възлага, а изпълнителя приема
да извърши услугата извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Приложен е и
протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за
дялово разпределение, с приложен към него списък на етажната собственост, както и
заверено копие от декларация по смисъла на чл.54, ал.2, т.3 от Наредбата за
топлоснабдяването.
2
От приложените по делото обща фактура № **2г., общо потребление /фактура/ № **г.
и заверени копия от извлечения по сметки за процесния период - от м.май 2020г. до
м.04.2023г. , се установява, че за топлоснабдения имот в грС. ж.к.“Младост -4“, бл.430, вх.Г,
ап.105 има неплатени задължения в общ размер от 1893.56лв.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх.№ 6538/ от
03.04.2024г. на Столична община се установява, че Л. К. Л. е починал на 02.04.2019г., като
след смъртта си е оставил за наследник своя брат ***, поч. на 07.09.2010г., наследен от
следните лица- Д. Г. К. –дъщеря и Красен Ганчев Л.-син, поч. на 25.03.2015г., наследен от
Г.К. Л., който обаче е направил отказа от наследство №34/07.11.19, т.4, стр.143. Или от това
удостоверение се установява, че единствен наследник на Л. К. Л. е именно ответника по
делото - Д. Г. Л.а
От ищцовата страна са приложени и заверено копие от общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ***; заверено копие от договор № Д-О-67/03.06.2020 г.
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
по чл.139в от Закона за енергетиката.
От приложените преводни нареждания от 26.08.2024г. и 17.10.2024г се установява, че
ответника по делото е заплатил по сметка на ищцовото дружество общо сумата от 2307.35
лв.. С тази сума е погасена изцяло претендираната сума от 2094.78лв., заплатената от ищеца
д.т. в размер на 83.92лв., както и законната лихва, считано от депозиране на иска от
19.03.2024г. до 17.10.2024г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество се явяват и
неоснователни по следните съображения:
За основателност на исковете, дружеството – ищец следва да докаже наличието на
сключен между страните договор за доставка и продажба на ТЕ, по който ответника е
купувач; че е предоставил на ответника за визираният период ТЕ, тяхното количество и
стойност, които не са заплатени в срок, забавата на длъжника, а ответника като длъжник
следва да докаже че е заплатил доставената му в имота топлинна енергия.
От събраните по делото доказателства, съдът счита, че качеството на потребител на
ответника се доказва по несъмнен начин. Няма спор, че същата е наследник по закон на Л.
К. Л., като същия е бил и титуляр на правото на собственост. Видно от приложеният
нотариален акт този имот е придобит от него още през 2007г., когато е открита и партида
при ищцовото дружество, и от този момент нататък, същия има качеството на потребител
като титуляр на правото на собственост по отношение на имота.
В конкретния случай между страните не съществува спор и за това, че през търсения
период от време същите са били обвързани от облигационно отношение, по силата на което
ищецът се е задължил да извършва доставка и продажба на ТЕ на ответника-потребител, а
последният – да заплаща тяхната стойност. Това обстоятелство също не се оспорва от
ответника. При наличността на този правопораждащ юридически факт в тежест на
ответника възниква задължението да плати доставената и потребена топлинна енергия за
процесния период, за посочения топлоснабден имот, както и дяловото разпределение, като
доставчика има право да иска от него изпълнение на това задължение.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че претендираната от
ищцовото дружество сума като главница в размер на 1893.56лв. включваща както
стойността на незаплатената топлинна енергия, така и дяловото разпределение за периода
м.08.2021г. –м.04.2023г., е платена от ответника в хода на процеса - на 26.08.2024г., чрез
преводно нареждане. С посоченото платежно нареждане е платена и претендираната лихва
за забава в общ размер от 201.22 лв., или общо платената от ответника сума е 2094.78 лв.
3
Получаването на тази сума не се оспорва от ищццовото дружество. Съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на решение, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че искът за главница в размер на 1893.56лв.
и претендираното обезщетение за забава в размер на 201.22 лв. следва да бъде отхвърлено,
поради плащане в хода на процеса.
Съдът намира, че с оглед на това, че от ответника е платена сумата от 130.00лв. с
преводно нареждане от 17.10.2024г., то същата е достатъчна да покрие и претендираната
законна лихва върху главницата за периода от 19.03.2024г. до 17.10.2024г., която ищовото
дружество също признава, че е платена
При това положение, съдът намира, че предявения иск следва да бъде отхвърлен
изцяло, поради настъпилото плащане в хода на процеса.
При този изход на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за
настоящото производство, които съдът определя в размер на 183.92лв., от които 83.92лв. за
заплатена д.т. и 100.00лв. за юрисконсултско възнаграждение, последното определено на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК по реда на чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП. Тъй като
обаче с преводното нареждане от 26.08.2024г. ответника е заплатил на ищеца дължимата се
държавна такса, то съдът намира, че последния дължи разноски на дружеството само сумата
от 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ***, със седалище и адрес на управление – гр.С.
район „***, представлявано от А. Епитропов против Д. Г. К., ЕГН ********** от гр.***,
като наследник на Л. К. Л., б.ж. на грС. поч. на 02.04.2019г., ИСК за присъждане на сума в
общ размер на 2094.78лв. (две хиляди деветдесет и четири лева и 78ст.), от които 1856.99лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2020г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумите, и 195.02лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 07.02.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.08.2021г. -
м.04.2023г. в размер на 36.57лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 6.20лв. - мораторна
лихва за периода от 16.10.2021г. до 07.02.2024г., ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ НА
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН ********** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и
адрес на управление – гр.С. район „***, представлявано от А. Епитропови СУМАТА
100.00лв. (сто лева и 00ст.), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4