Р Е
Ш Е Н
И Е
№
126
Гр.
Перник, 06.07.2020 година.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 608/2019 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с §
2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
служебно от съда във връзка с разпореждане от 11.06.2020 година на председателя
на VІІІ отделение при Върховния административен съд, с което делото е изпратено
на Административен съд – Перник за поправяне на очевидна неточност в
диспозитива на постановеното и обжалвано по касационен ред Решение № 13/19.02.2020
година, постановено по адм. дело № 608/2019 година по описа
на Административен съд – Перник, като се посочи конкретния размер на законната
лихва по отношение на която е отменен Ревизионен акт №
Р-22001418002877-091-001/04.02.2019 година издаден от
М.С.Х.а на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Валентина Иванова
Секулова на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
който е частично потвърден с Решение № 1 233/17.07.2019 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
София, в частта с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по
2 фактури издадени от „***“ ЕООД, по 1 фактура издадена от „***“ ЕООД, по 34
броя фактури издадени от „***“ ЕООД и по 3 броя фактури издадени от ЕТ „***“ в
общ размер на главницата 32 653.59 лева за данъчните периоди от месец
06.2013 година до месец 07.2017 година.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като взе предвид материалите по делото
установи, че е налице очевидна неточност по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК,
във връзка с § 2 от ДОПК в постановеното Решение № 13/19.02.2020 година. Със
същото е отменен Ревизионен акт № Р-22001418002877-091-001/04.02.2019 година издаден от М.С.Х.а на длъжност началник на сектор, възложил
ревизията и В. И. С. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, който е частично потвърден с Решение № 1 233/17.07.2019
година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
– осигурителна практика“ София, в частта с която не е признато право на
приспадане на данъчен кредит по 2 фактури издадени от „***“ ЕООД, по 1 фактура
издадена от „***“ ЕООД, по 34 броя фактури издадени от „***“ ЕООД и по 3 броя
фактури издадени от ЕТ „***“ в общ размер на 32 653.59 лева, ведно с лихвата за
забава за данъчните периоди от месец 06.2013 година до месец 07.2017 година.
Видно е, че волята на съда е да отмени РА както по отношение на допълнително
установените задължения произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в общ
размер на 32 653.59 лева, така и срещу начислените върху него лихви.
Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТПДВ, във връзка
с чл. 86, ал. 2, връзка с чл. 88, ал.
1, връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС те се дължат в размер на законната лихва, считано
от 15-то число на месеца, следващ данъчния период за който е дължим данъка. Размерът
на законната лихва е определен с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 година за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/ДВ, бр. 106 от
23.12.2014 година, в сила от 1.01.2015 година/. Затова
изчисляването на дължимата върху процесните данъчни задължения законна лихва за
периода от изискуемостта на всяко от тях/15-то число на месеца, следващ
данъчния период, през който е издадена фактурата, по която е отказано право на
приспадане на данъчен кредит/ до датата на издаване на ревизионния акт – 04.02.2019
година не изисква специални знания, а представлява обикновено пресмятане. Съдът
го извърши чрез използване на вграден в Правно – информационната система „АПИС“,
Версия 7, продукт „***“ изчислителен модул за пресмятане на лихви върху данъци и
такси, законна и договорна лихва в левове и валута, трудови възнаграждения,
обезщетения, осигуровки и удръжки, финансов анализ и прие, че общият и размер е
13 824.78 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.
175 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК следва да се допусне поправка на очевидна
неточност в постановеното съдебното решение, като в диспозитива след „ведно със
съответните лихви върху посочената сума“ се чете „в размер на общо 13 824.78
/тринадесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и седемдесет и осем
стотинки/“.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна неточност в Решене № 13/19.02.2020 година, постановено
по административно дело № 608/2019 година по описа на Административен съд –
Перник, като в диспозитива след израза „ведно с лихвата за забава върху сумата
от 32 653.59 лева“ СЕ ЧЕТЕ: „в
размер на общо 13 824.78 /тринадесет хиляди осемстотин двадесет и четири
лева и седемдесет и осем стотинки/“.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/