РЕШЕНИЕ
№ 1925
гр. Варна, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110106415 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по предявени от „***срещу СТ. С. ЕФТ. за осъждане
на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2788,20 лева /с ДДС/, представляващи наемна цена по сключен между
страните договор за наем от 01.01.2020 г. за ползването на 240 кв.м. от поземлен имот
идентификатор № *** по КК на гр. ***** за периода от м.06.2020 г. до м.11.2020 г.,
сумата от 196,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
наемна цена, считано от падежа на всеки месечен наем, за периода от 03.05.2020 г. до
28.04.2021 г.,
сумата от 86,55 лева /с ДДС/, представляваща разходи за ползвана ел.енергия и
поддръжка на съоръжения за периода от м.05.2020 г. до м.11.2020 г. за описания по-горе
поземлен имот и
сумата от 6,38 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
разходи, считано от падежа на всяко задължение за периода от 09.05.2020 г. до 28.04.2021 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от депозиране на исковата молба в съда –
29.04.2021г. до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба се твърди, че на 01.01.2020 г. между страните е сключен договор за
наем на описаната по-горе част от поземлен имот с краен срок 31.04.2020 г., по силата на
който ответникът се е задължил да заплаща месечен наем в размер от 198 евро, с падеж
всяко трето число на месеца – за следващия месец. Сочи се, че страните са уговорили
наемателят да заплаща и разноските свързани с ползването на имота, вкл. ел.енергия и такси
за поддръжка на ел. съоръжения. Твърди се, че ползването на имота е продължило и след
уговорената крайна дата, до края на м.11.2020 г., съобразно уговореното в чл.26, ал.2 от
договора за наем. С покана от 02.11.2020 г. ищецът искал заплащане на всички суми
доброволно и поканил ответника в едномесечен срок да напусне имота. В исковата молба се
твърди, че ответникът не е заплатил дължимите наеми за месеците от май до ноември на
2020 г. и съответните задължения за ползвана ел. енергия и такси за поддръжка на ел.
съоръжения в посочените по-горе размери и периоди. Излага се, че за процесните
задължения са издадени следните фактури: Фактура № 4855/08.05.2020 г., Фактура №
4927/09.06.2020 г., Фактура № 5010/08.07.2020 г., Фактура № 5075/17.08.2020 г., Фактура №
5152/17.09.2020 г., Фактура № 5228/15.10.2020 г., Фактура № 5320/18.11.2020 г. и Фактура
№ 5401/16.12.2020 г. С уточнителна молба от 12.05.2021 г. е заявено, че главниците за наем
1
и разходи по Фактура № 4855/08.05.2020 г. са изцяло заплатени, като дължими остават
единствено задълженията за мораторна лихва по тази фактура, както и задълженията за
главници и лихви по останалите фактури. Направено е искане за уважаване на предявените
искове. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея. В
законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата
молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Не се
оспорва сключването на твърдения в исковата молба договор за наем с краен срок до
31.04.2020 г., но се твърди, че ползваният от ответника имот не е с идентификатор № *** по
КК на гр. Варна, а с идентификатор № ***. Оспорва се, че след изтичане срока на договора,
ответникът е продължил да ползва имота, като се поддържа, че претенцията за периода след
м.06.2020 г. е неоснователна. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ал.
1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си. В тежест на ищеца е да установи – 1.) наличието на
облигационно правоотношение по сключен с ответника договор за наем от 01.01.2020 г. за
процесния имот с твърдяното в исковата молба съдържание, 2.) изпълнение на собствените
си задължения по договора, а именно, че е предал имота в надлежно състояние, в т.ч., че е
осигурил необезпокояваното му ползване за периода на договора, 3.) че ползването е
продължило и след изтичане на уговорения в договора за наем срок, до края на м.11.2020 г.,
4.) заплащане от ищеца на задълженията за ел.енергия и поддръжка на ел. съоръжения за
процесния имот в заявените в исковата молба размери и периоди, 5.) размера на
претенцията си за главници, 6.) че е начислен ДДС, както върху вземанията за наем, така и
върху вземанията за разходи за заплащане на ел. енергия и поддръжка на ел. съоръжения, 7.)
изпадането в забава на ответника и 8.) размера на обезщетенията за забава. В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума
или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
С определението от 12.08.2021 г. по чл.140 ГПК като безспорно между страните е
отделено обстоятелството, че между тях е сключен договор за наем от 01.01.2020 г., с
уговорен краен срок на действие – 31.04.2020 г.
От представения по делото договор за наем от 01.01.2020 г., сключен между ***
/наемодател/ и СТ. С. ЕФТ. / наемател/ се установява, че предмет на договора са 240 кв.м. от
ПИ с идентификатор *** по КК на Варна, с административен адрес:***, като наетата площ е
индивидуализирана в Приложение 1 към договора. В чл.1, ал.2 е посочено, че наетото
помещение се ползва за склад. Съгласно чл.2 от договора наемодателят предава
имуществото с протокол-опис, съдържащ данните за вида, размер, състоянието и др. данни
за имуществото. Уговорена е месечна наемна вноска от 198 евро без ДДС, като наемът се
фактурира в лева, според фиксинга на БНБ в деня на фактуриране и се заплаща в срок до
трето число на всеки месец за месеца следващ, този в който се извършва плащането.
Уговорено наемната цена да се плащана по банков път и да се начислява ДДС. Съгласно чл.5
от договора наемателят заплаща ежемесечно всички разходи, свързани с полазване на наетия
имот – ел. енергия, вода, телефон и др. Съобразно чл.5, ал.2 от договора наемателят се е
задължил да заплаща ежемесечно на наемодателя и такса за поддръжка на съоръженията
както следва: такса за поддръжка на ел. съоръжения – 0,05 лв./кв.ч., такса за поддръжка на
ВиК инсталация – 1,20 лв./куб.м. Предвидено е таксите и консумативите да се заплащат от
наемателя до трето число на следващия месец, по банков път, срещу издадена фактура.
От ищеца е представено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за
наем, получено от ответника на 02.11.2020 г. Ищецът е поискал в този срок ответника да
освободи имота, както и е посочил, че към същата дата С.Е. има неплатени задължения в
общ размер на 2871,10 лв. по фактури 4855/08.05.2020 г.; 4927/09.06.2020 г., 5010/08.07.2020
г., 5075/17.08.2020 г., 5152/17.09.2020 г. и 5228/15.10.2020 г.
От счетоводни справки на л.9 и л.26 от делото се установява размера и вида на
начислените от ищеца задължения към него на ответника- за наемна цена и ел. енергия,
2
преди и след плащането в хода на процеса.
Към исковата молба са приложени 8 бр. фактури, както следва 4855/08.05.2020 г. за
наем за м.05.2020 г. на стойност 387,25 лв. и ел. енергия за м.04.2020 г. в размер на 10,72 лв.
/ за която ищецът в хода на производството е посочил, че е изцяло заплатена от ответника/;
фактура 4927/09.06.2020 г. / с падеж 09.06.2020 г./ на стойност от 387,25 лв.- наем за
м.06.2020 г., ел. енергия за м.05.2020 г. на стойност от 6,47 и такса от 3,56 лв.- общо 476,74
лв. с ДДС; фактура 5010/08.07.2020 г. на стойност – 387,25 лв. наем за м.07.2020 г., 5,42 лв.-
ел нергия за 06.2020 г. и 2,54 лв.- такса- общо 474,25 лв. с ДДС; фактура 5075/17.08.2020 г.-
на стойност 387,25 лв.- наем за м.08.2020 г., 5,34 лв.- ел. енергия за м.07.2020 г., 2,29 лв.-
такса- общо 473,86 лв. с ДДС; фактура 5152/17.09.2020 г.- 387,25 лв. – наем за м.09.2020 г.,
9,39 лв.- ел. енергия за м.08.2020 г. и 3,91 лв.- такса – общо 480,66 лв. с ДДС;
5228/15.10.2020 г.- 387,25 лв. – наем за м.10.2020 г., 10,29 лв.- ел. енергия за м.09.2020 г. и
3,56 лв.- такса- общо 481,32 лв. с ДДС; фактура 5320/18.11.2020 г.- 387,25 лв.- наем за
м.11.2020 г., 6,22 лв.- ел.енергия, 2,29 лв.- такса – общо 474,91 лв. с ДДС и фактура
5401/16.12.2020 г. за ел. енергия от 8,04 лв. и такса от 2,80 лв. – общо 13,01 лв. с ДДС
Към отговора на исковата молба е представен скица 2842/04.02.2021 г. на ПИ ***, на
която със знак „х“ от ответника е отбелязано помещението, което твърди, че е ползвал по
силата на договора за наем. На същата скица, съдът служебно в хода на съдебното заседание
от 20.05.2022 г. по повод предявяването на скицата на свид. ***и посочването от него на
терен, който счита, че ответникът е ползвал, с букви А-Б-В-Г със син химикал е отбелязал
територията, посочена от свидетеля.
Към отговора на исковата молба е приложен нотариален акт от 31.07.1992 г., видно от
който ***е признато за собственик на дворно място от 7011 кв.м., находящи се гр. Варна,
кв.27 в района на **„***“ при граници“: запад- бивша фабрика „****, изток и юг-път, север-
поляна, последните три граници оградени с тополи, заедно с построените върху квадратура
от 2100 кв.м., а именно фабрика, двуетажна постройка, котелно помещение и комин.
Ищецът е представил договор за наем между страните от 28.12.2015 г., предмет на
който са 1. 240 кв.м. от ПИ с идентификатор **** по КК на Варна, с административен адрес:
гр. В***, като наетата площ е индивидуализирана в Приложение 1 към договора и 2. място
за поставяне на кафе-автомат в непосредствена близост до сграда с идент.****.
Представено е удостоверение за експлоатационна годност 51006/11.08.2014 г.,
валидно до 11.08.2049 г. на Пристанище със специално предназначение „***“, в което е
посочено, че то е собственост на „***
На л.63 от делото е представена скица 15-918476/06.10.2020 г. за ПИ с идент ***, на
която със знак „х“ ищецът е отбелязал площта, която поддържа, че се ползва от ответника.
Представена е хронологична справка за потребителя СТ. С. ЕФТ., с магнитна карта
1226, от която се установява от кой вход и изход и кога, същият влизал/излизал от
територията на ищцовото дружество, като видно от справката са регистрирани влизания и
излизания от ответника за периода от 06.06.2020 г. до 30.11.2020 г. От приемно-
предавателен протокол от 03.06.2020 г. се установява, че именно на ответника е предадена
магнитна карта ВР 1226.
По искане на страните са били разпитани по един свидетеля на всяка от тях.
От показанията на свид. ***, разпитан по искане на ищеца се установява, че той
работи като охранител в ***, като част от работата му е да охранява територията на
ищцовото дружество. Сочи, че е получил уведомление на 02.12.2020 г., че следва да
преустанови пропускането на ***до обекта. Сочи, че мястото което ***е ползвал е в
северната част, с площ межди 300-500 кв.м. и се състои от открита площ и бараки, които
условно го ограждат. Излага, че мястото е ползвано за извършване на ремонти на стари
автомобили и лодки и разполагане на кафе машини. На свидетеля са предявени скиците от
л.43 и л.63 от делото, като той е посочил, че ответникът ползва територията отбелязана с „х“
на л.63 от делото.
От показанията на свид. ***– приятел на ответника, се установява, че последния е
имал работилница, като в последните 8-10 години същата е на територията на бившата
корабостроителница и е около декар. Излага, че в ползвания от ***имот има празно
пространство и постройки вкл. двуетажна масивна сграда, хале, навес. Предявени са му
скиците от. л.43 и л.63 от делото, като свидетелят сочи, че ответникът е ползвал територия,
заключена между буквите А-Б-В-Г на скицата от л.43
3
От правна страна:
В исковата молба е посочено, че ответникът е продължил да ползва имота след
изтичане на първоначално определения срок на договора / 30.04.2020 г./, а именно до
30.11.2020 г. Сочи се, че с писмено предизвестие от 02.11.2020 г. ищецът е поискал
прекратяване на договора и между страните няма спор, че от 01.12.2020 г. пространството
ползвано от ответника на територията на имот с ид. *** е напуснато.
За да докаже основателността на предявения иск ищецът следва да установи, че с
ответника са имали договор за наем на имот със срок до 30.04.2020 г., като ответникът е
продължил да ползва имота след изтичане на срока на договора и до 30.11.2020 г.
Първия спорен между страните въпрос касае индивидуализацията на предоставения
от ищеца на ответника под наем имот. В договора за наем от 01.01.2020 г. е уговорено, че
намателят ще полза 240 кв.м. от ПИ с идент. ***. Действително от представената скица се
установява, че площта на целия ПИ *** е 49817 кв.м., а въпреки указанията на съда ищецът
не е представил приложение 1 към договора, в което е уговорено да е индивидуализирана
ползваната от ответника реална част. Въпреки това, съдът съобразявайки предхождащите
сключването на договора отношения между страните / предходни отношения за същата част/
, както и действията на ответника след сключване на договора, намира, че и за двете страни
е било ясно каква реална част от имота има право да ползва ответника
Следва да се посочи, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни
клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки
действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с
други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от
буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко
буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува
отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. При
тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при
които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и
произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които
обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните / такова
разяснение е дадено в Решение № 12 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2021 г., IV г.
о., ГК/.
Въпреки противоречивите твърдения на страните и на свид. ***за
местоположението на ползваната от ответника територия, всички те сочат, че ответникът
ползва реална част от ПИ с идент. ***. Недоказани остават твърденията, че ползваната
територия попада в ПИ с идент. ***.
При приложение на цитираната съдебна практика, съдът следва да отчете, че по
делото са събрани доказателства за предхождащи договора от 01.01.2020 г. облигационни
правоотношения по договор за наем на индивидуализиран по сходен начин имот, а имено по
договор за наем от 28.12.2015 г. за 240 кв.м. от ПИ с идент. *** От показанията и на двамата
свидетели се установява, че ответникът в последните няколко години – /от показанията на
свид. ***последните 8-10 год., а от показанията на свид. ***– от 2018 г., от когато той
работи на обекта/ използва един и същи имот, като в тази част показанията са
кореспондиращи си и съдът ги цени с доверие. При формиране на правните си изводи за
наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за наем от
01.01.2020 г. съдът съобразява и действията на страните, които следват сключването на
договора, а именно издаването от страна на ищеца на фактури и заплащането на същите от
ответника за целия първоначално уговорен срок на договора, както и за м.05.2020 г., който
следва изтичането на договора. От събраните доказателства – гласни доказателства за
разполагането от страна на ответника на вещи в определена част от поземления имот,
ползването й за съхранение и извършване на ремонти, както и заплащането на дължимата
наемна цена и консумативи, че установява, че между страните е било налице съгласие за
точната част от поземления имот, която е отдадена под наем.
За валидността на облигационното отношение няма значение, дали наемодателят
притежава правото на собственост върху имота или не, поради което възраженията на
ответника в тази посока са неотносими за спора.
При изложеното, настоящият състав намира, че между страните е възникнало и
4
съществувало валидно облигационно правоотношение по договора за наем от 01.02.2020 г.
За установяване основателността на претенцията, ищецът следва да установи, че
ответникът е продължил да ползва имота в периода от 01.05.2020 г.-30.11.2020 г. Съдът
намира, че този факт се установява от представената справка за достъп до целия ПИ с идент.
***, за който се установява, че е с контролиран достъп осигуряван с магнитни карти. От
представен приемно-предавателен протокол от м.06.2020 г. се доказва, че на С.Е. е
предадена магнитна карта с номер ВР ***. От извлечението от системата за регистриран
достъп на входовете и изходовете на територията се установява, че ответникът е посещавал
имот до 30.11.2020 г. / през юли и август почти ежедневно/ за различна продължителност.
При така установеното ответникът дължи да заплати на ищеца сума в размер на наемната
цена за периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г. Искът за главница в размер на 2788,20 лева
/с ДДС/ следва да се уважи.
Ответникът е дължал заплащане на наемната цена до трето число на всеки месец - за
месеца следващ, този, в който се извършва плащането. Доколкото претенцията за главница
се претендира за наемна цена от м.06.2020 г. ответникът е изпаднал в забава на 03.05.2020 г.
за плащането на цената за м.06.2020 г., на 03.06.2020 г. за плащане на цената за м.07.2020 г.
и пр. За да достигне до извод за размера до който претенцията за лихва за забава е
основателен, съдът следва да посочи, че същия се изчислява по реда на чл.162 ГПК с
помощта на онлайн калкулатор върху сумата от 397,28 лв.- месечни размер на главницата и
за следните периода – 03.05.2020-28.04.2021 г. / за наема за м.06.2020 г./; 03.06.2020 г.-
28.04.2021 г. / за наема за м.07.2020 г./ , за 03.07.2020 г.-28.04.2021 г. / за наема за м.08.2020
г./; 03.08.2020 г.-28.04.2021 г. / за наема за м.09.2020 г./, за 03.09.2020 г.-28.04.2021 г. / за
наема за м.10.2020 г./ и 03.10.2020 г.-28.04.2021 г . / за наема за м.11.2020 г./. Общия дължим
размер на обезщетението за забава върху главницата за наем цена в размер на 188,25 лв. за
периода от 03.05.2020 г. до 28.04.2021 г ., до който размер искът следва да се уважи. За
разликата над 188,25 лв. до 196,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за наемна цена, считано от падежа на всеки месечен наем, за периода от
03.05.2020 г. до 28.04.2021 г. искът подлежи на отхвърляне като недоказан.
В договора за наем е уговорено, че наемателят отговора за разходите, свързани с
ползването на наетия имот вкл. ел. енергия, стойността на която се претендира в
настоящото производство. Наемателят е поел задължение да заплаща ежемесечно на
наемодателя и такса за поддръжа на ел. и ВиК съоръжения. С оглед така постигнатите
уговорки, ищецът има право да получи и сумите за ел. енергия и такси, дължими в
посочения по-горе период. Искът за главница от 86,55 лева /с ДДС/ за м.05.2020 г. до
м.11.2020 г. следва да се уважи / посоченото от ищеца плащане в деня на депозиране на
исковата молба не обхваща консумативите и таксите за м.05.2020 г., а тези за л.04.2020 г.,
посочени във фактура 4855/08.05.2020 г./
В договора за наем са уговорени срокове за дължимост на задълженията за ел.
енергия и такси за поддръжка на съоръженията - до трето число на следващия месец срещу
издадена фактура. Ищецът е представил фактури за претендираните вземания, издавани в
периода от м.06.2020 г.-м.12.2020 г., в които са посочени и задълженията ел. енергия и такси
за предходния месец, с което е изпълнил задължението си по чл.5, ал.3 от договора.
Ответникът не е изпълнил задълженията си в сроковете, предвидени в договора, поради
което с изтичането на същите е изпаднал в забава /чл.84, ал.1 ЗЗД/. Той дължи лихва за
забава от деня следващ издаването на фактурата до датата предхождаща подаването на
исковата молба. Т.е. искът следва да се уважи за лихва върху главница 16,31 за периода от
09.05.2020 г. 28.04.2021 г. / когато е извършено частичното плащане на консумативите за
април/, върху 10,03 лв. за периода от 10.06.2020.-28.04.2021 г. ; върху 7,96 лв. за периода от
09.07.2020 г.; върху 7,63 лв. за периода от 18.08.2020 г.-28.04.2021 г., върху 13,30 лв. за
периода от 18.09.2020 г.-28.04.2021 г., върху 13,85 лв.- за периода от 16.10.2020 г.-28.04.2021
г.; върху 8,51 лв. за периода от 19.11.2020 г.-28.04.2021 г., върху 13,01 лв. за периода от
17.12.2020 г.-28.04.2021 г. По реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор съдът
намира, че искът е основателен за сумата от 5,27 лв. за периода от 09.05.2020 г. до
28.04.2021 г. За разликата над 5,27 лв. до претендирания размер от 6,38 лева искът следва да
се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с
5
уважената съотв. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил искане и е доказал заплащането на следните разноски: 280,12 лв.-
държавна такса и за юрисконсулствко възнаграждение, което съдът определя на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП в размер на 100 лв. Съразмерно с уважената част от
исковете следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 379,00 лв. –
разноски в производството.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски - 500 лв.- адвокатско
възнаграждение / заплащането се доказва от представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г./ Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника 1,47 лв. – разноски в производството.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. С. ЕФТ., ЕГН: **********, адрес:*** да заплати на „**** съдебен
адрес: гр. В*** сумата от
2788,20 лева /с ДДС/, представляващи наемна цена по сключен между страните
договор за наем от 01.01.2020 г. за ползването на 240 кв.м. от поземлен имот
идентификатор № ***по КК на гр. Варна, с адрес гр. В*** за периода от м.06.2020 г.
до м.11.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на исковата
молба в съда – 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задълженията.
сумата от 188,25 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
наемна цена, считано от падежа на всеки месечен наем, за периода от 03.05.2020 г. до
28.04.2021 г.,
сумата от 86,55 лева /с ДДС/, представляваща разходи за ползвана ел.енергия и
поддръжка на съоръжения за периода от м.05.2020 г. до м.11.2020 г. за описания по-
горе поземлен имот ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба в съда – 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задълженията и
сумата от 5,27 лв. лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
разходи, считано от падежа на всяко задължение за периода от 09.05.2020 г. до
28.04.2021 г.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху главницата за наемна цена за
разликата над уважения размер от 188,25 лв. до пълния претендиран размер от 196,21 лева,
както и иска за лихва за забава върху главницата за незаплатени разходи за консумативи и
такси за разликата над уважения размер от 5,27 лв. до пълния претендиран размер от 6,38
лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, СТ. С. ЕФТ., ЕГН: **********, адрес: гр.
*** да заплати на „***, съдебен адрес: *** сумата от 379,00 лв. - разноски в
производството
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.3 ГПК, ***, съдебен адрес: гр. *** да заплати на СТ.
С. ЕФТ., ЕГН: **********, адрес: ***сумата от 1,47 лв.- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6