Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1286
гр.Бургас, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 4057 по описа на БРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.Г.Л. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № */05.08.2019г., издадено от Началник Областен
отдел “Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б.
„а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал.3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 1300,00 лева.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на
постановлението, като се излагат твърдения за допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено
искане за разпит на актосъставителя. По делото е
приложено и становище по жалбата, в което се посочва, че не са допуснати
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката НП е
връчено на жалбоподателя на 27.08.2019 г., а жалбата е депозирана на 30.08.2019
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна,
макар и не по изложените от въззивника доводи, като
съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за
установено следното:
На 25.07.2019 г. около 10.32 часа,
в гр. Бургас, до бензиностанция Ром Петрол до пристанище Бургас по посока
пристанище Бургас, св. К.С.К. – инспектор при ОО „АА” – гр. Бургас, извършил
проверка на тежкотоварен автомобил – влекач марка „Волво”
с две оси с рег. № * с прикачено полуремарке с три оси с рег. № *, управляван от
жалбоподателя Д.Л.. Св. К. извършил измерване на масата на ППС-то, посредством кантар
на фирма „*“ ООД, който видно от приложените документ (л. 7) към датата на
проверката е била технически изправен и калибриран. В следствие на измерването
се установило, че общата маса на ППС-то е 43220 кг, т.е. с 3220 кг повече от
допустимото. Св. К. квалифицирал горното, като нарушение на чл. 139, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „А” от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, поради което и съставил АУАН № */25.07.2019г.
срещу водача и получил препис от него. В АУАН не е записано възражение.
Въз основа на АУАН на 05.08.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 139, ал.1, т.2, пр.2
от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „А” от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ, поради което и на основание чл. 177, ал.3, т. 1, предл.
2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание –„Глоба” в размер
на 1300 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които
съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
На първо място, видно
от материалите по делото, НП е издадено от компетентно длъжностно лице, което
се доказва от приложената и неоспорена заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 8).
Също така, административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок. Също така, съдът намира, че са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН при съставяне на НП, както и чл. 42 от същия
закон при издаването на АУАН. На практика, доводите в тази насока в жалбата са бланкетни като не се посочва в какво точно се състоят
неяснотите. В НП са посочени дата, час и достатъчно конкретно място на
извършване на деянието, като са посочени и всички съставомерни
признаци, отговарящи на законовия текст, по който е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. В този смисъл, липсват формални основания за отмяна на
обжалваното постановление.
Съдът намира, че в
случая са налице всички елементи от обективна и субективна страна, включени в
състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.
Видно от съдържанието
на наказателното постановление жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. По силата на първата от цитираните
разпоредби движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Допустимите размери, маса,
натоварване на ос и т.н. на категориите пътни превозни средства и техните
ремаркета съгласно чл. 139 от ЗДвП са регламентирани с Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството /МРРБ/. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
наредбата "допустими максимални маси" са максималните маси,
използвани за ППС, посочени в чл. 6. В конкретния случай е установено, че
водачът е управлявал влекач с две оси, с полуремарке
с три оси. За този тип превозно средство, разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, буква "а" от
наредбата предвижда максимална допустима маса 40 тона.
По аргумент от чл. 8,
ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ пътни превозни средства с маса
по-голяма от 40 тона могат да се движат
по пътищата, отворени за обществено ползване, само след заплащане на
съответната такса и произтичащото от това разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, но доказателства за това не са представени от водача, както
в хода на административнонаказателното производство,
така и в хода на съдебното обжалване.
Неоснователни са доводите, че доколкото разрешението се издавало по
искане на собственика, не следвало да се ангажира отговорността на водача, тъй
като законът предвижда именно това.
Съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя, че измерването не било извършено по
законовия ред. Съгласно чл. 35, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ -
при извършване на проверка с оглед издаване на разрешение за движение на тежки
или извън габаритни превозни средства се използват средства за измерване,
отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Пред настоящият състав актосъставителят заявява, че при извършване на измерване с
използван кантар, цялото ППС е било върху кантара, като видно от заявлението на
л. 7 същият е минал проверка за годност и по същество представлява везна.
Въпросната електронна везна е именно средство, по смисъла на чл. 35 от Наредба
№ 11/ 03.07.2001г. Съгласно чл. 38, ал.
3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
- везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването
на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на движението по
пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне
на общата маса на превозните средства само когато при измерването всички
оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на устройствата
за приемане на товара. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя – измерването на общата маса на ППС-то е
било извършено по този законовоопределен начин, а
освен това, в заявлението на л. 7 е посочено, че се касае за автоматична везна.
В този смисъл, съдът намира, че използваното средство и метод за измерване
отговарят на законовите изисквания.
От субективна страна
водачът е бил наясно, че управлява ППС с пет оси с маса над допустимото, като
няма разрешение за това, но е целял именно това.
Въпреки това, по
мнение на настоящия състав, неправилно АНО е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
В АУАН и НП не се
съдържат никакви доказателства (дори твърдения) за предишни административни
нарушения от страна на водача или за отегчаващи отговорността обстоятелства.
Всичко това мотивира съда да приеме, че неоправдано и немотивирано АНО е
наложил санкция към средния размер, без да изложи конкретни мотиви и без да го
обвърже с конкретни факти, поради което и наказателното постановление следва да
се измени в частта, относно размера на наложената санкция. Изрично следва да се
има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е
недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства
за предишни нарушения от страна на работодателя, които да са въведени с АУАН
или поне с НП, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо,
настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението,
намира, че на водача следва да бъде определен размер на наложената санкция към
минималния предвиден от законодателя, а именно 500 лева, който е подходящ да
осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция. Изрично в
този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас. Следва да се посочи, че в писмената защита,
представена от АНО са изложени мотиви за наложения размер на санкцията, но това
последващо позоваване не може да санира
недостатъците на НП в тази част.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ */05.08.2019г., издадено от Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с което за нарушение по
чл.
139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3,
б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал.3, предл. 2 от ЗДвП на Д.Г.Л. с ЕГН: **********, адрес: ***, е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1300,00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция
от 1300 лв. на 500 лв. (петстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.