РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. ХАСКОВО, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258сл. от ГПК,образувано по
въззивна жалба от „Масивна динамична група“ЕООД Димитровград срещу
решение №89 от 06.03.2023г. по г.д.№1046/22 на РС Димитровград, с което
„МАСИВНА ДИНАМИЧНА ГРУПА"ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Димитровград, ул."Захари Зограф" 18-А-16,
представлявано от управителя Ж. Т. Ж., на основание чл.128 вр.чл.121а от
КТ, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. А., с ЕГН **********, от *****, сумата в размер
на 8953,20 лева /осем хиляди деветстотин петдесет и три лева и двадесет
стотинки/, представляваща неизплатена част от трудовото му възнаграждение
за периода от 09.06.2020г. до 18.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до нарушения на
материалния закон и на съдопроизводствените правила, довели до
опорочаване на процеса до степен на уникалност и иновативност в
правото.Съдът е приел заключение на вещо лице,което не дава отговор на
действителното фактическо и правно състояние .Подлага на съмнение
1
достоверността на информацията ползвана от експертизата.Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново,с което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна А. А.
чрез пълномощник адвокат И. Петров,в който се оспорва жалбата като
неоснователна и се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Жалбата по реда на чл. 267 от ГПК, отговаря на изискванията на
чл. 262 от ГПК, депозирана е от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок и против
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред РС Димитровград се е развило по искова
молба на А. К. А. против „МАСИВНА ДИНАМИЧНА ГРУПА"ЕООД
Димитровград,в която е обективирано искане с правно основание чл. 128 от
КТ- за заплащане на трудово възнаграждение по силата на Трудов договор
№**** сключен с ответното дружество, в което ищецът е заемал длъжността
„*****", прекратен със Заповед №***** в размер на сумата от 11834,07 лева ,
включваща неизплатено трудово възнаграждение 10594,86 лева и 1239,21
лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2022г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Ответникът „МАСИВНА ДИНАМИЧНА ГРУПА"ЕООД
Димитровград оспорва иска.
Безспорни факти по делото са,че А. К. А. е започнал работа на
длъжността „*****" при работно време за деня от 8 часа, за неопределен срок
и при основно трудово възнаграждение в размер на 610 лева.,като трудовият
му договор е сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя, с право на основен платен годишен отпуск от 20 работни дни,
както и на допълнителен платен годишен отпуск от 5 работни дни.
От дигиталната карта е засечено, че за периода от 09.06.2020г. до
18.09.2020г. на има записани 85 работни дни, 501 часа и 7 минути
управление. За м.юни 2020г. е ползван три пъти ферибот, за м.юли 2020г. е
ползван 12 пъти ферибот, за м.август 2020г. е ползван 11 пъти ферибот и за
м.септември 2020г. е ползван 5 пъти ферибот. На 20.07.2020г. на водача е
била извършена контролна проверка в *****.
Ищецът е организирал работата си съгласно Регламент /ЕО/
№561/2006 на ЕП и на Съвета от 15.03.2006г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, осигурявал е време за почивка, макар и съкратена, като е заложил
2
в тахоапарата всеки престой да се отчита като почивка. Тъй като шофьорът е
извършвал превози за време повече от 1 месец в страни, различни от страната,
в която е установен работодателя му, се счита за командирован при условията
на чл.1, параграф 3 от Директива 96/71/ЕО на ЕП и Съвета от 16.12.1996г.
относно командироването на работници в рамките на предоставянето на
услуги е установено в заключението на назначената експертиза по делото.
Вещото лице е посочило,че за превозите на територията на всяка от
държавите следва да се заплащат същите възнаграждения и да се предоставят
същите условия на труд, отпуски, почивки, работно време и т.н., които са
валидни за местните служители за съответната държава,като най-често
работния ден на ищеца е завършвал в *****.Вещото лице е ползвало при
изготвяне на своето заключение лицензиран програмен продукт пункт на
„Фулда България" в *****,тъй като от страна на ответника не са предоставени
отчетни данни.Като крайно дължимо възнаграждение от 10 594,86лв. след
приспадане на полученото от ищеца 1641,66лв се формира сумата в размер на
8953,,20лв.,в какъвто е уважен иска. Така установеното от решаващият съд не
налага ревизиране на решението.Изложените в жалбата аргументи не намират
опора в доказателствата,които еднопосочно и категорично установяват
неизпълнение от страна на работодателя да възнагради ищеца за положения
труд.
Събраните и анализирани доказателства от районният съд са
установили фактическа обстановка,обосновал и крайният извод за
неоснователност на иска,поради което от изложеното не се налага ревизиране
на атакуваното решение, поради което следва да бъде потвърдено ,като съдът
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение №89 от 06.03.2023г. по г.д.№1046/22 на Районен
съд Димитровград.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС на
РБ,считано от обявяването му на страните14.06.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4