№ 129
гр. Асеновград, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
при участието на секретаря Юрия Ив. Кискинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно
наказателно дело № 20225310200346 по описа за 2022 година
Производство по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21 – 0239 – 001417 от 14.09.2021г. с което на Г. Т. В., ЕГН – ********** със
седалище и адрес на управление: гад Асеновград, ул.“Ц.С.“ № 12, е наложена глоба в размер на 100
лева- сто лева, за нарушение по чл. 9, ал.3 от ЗДвП.
По същество:
Жалбоподателят, представляван от адвокат С., пледира за отмяна на обжалваното НП като
постановено при съществени нарушения на административно – производствените правила и като
незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна изпраща становище, с което иска потвърждаването на обжалваното НП като
постановено при спазване на административно – производствените правила и като
законосъобразно.
По процедурата:
АУАН е съставен на 16.08.2021г. за нарушение, сочено за извършено на 12.08.2021г, а НП за него е
издадено на 14.09.2021г., с което съдът намери, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН и НП са съставени, респ. издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал.1 и ал.12 от
ЗАНН.
Налице е допуснато съществено нарушение на административно – производствените правила. То
се изразява в липсата на връчване на екземпляр на иначе съставения в присъствие на нарушителя и
на двама свидетели – двама само по съставянето на акта за установяване на адм.нарушение.
Нормата на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, която изрично изисква при подписване на акта за установяване на
адм.нарушение да му се връчи екземпляр от него срещу подписка. Това право гарантира правото
на защита, защото, въз основа на този акт за установяване на административно нарушение, вече за
нарушителя възниква право на възражения в 3 – дневен срок в писмен вид. Видно от приложения
екземпляр, връчен на нарушителя, същият реално погледнато е напълно нечетлив. Не може нищо
да се разбере от неговото съдържание – ни длъжност на актосъставител , нито описание на
нарушението, нито посочена за нарушена правна норма.
1
По този начин, жалбоподателят напълно е лишен от правото си на защита и това по своя характер
представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на обжалваното НП на
процесуално основание.
По фактите:
През лятото на 2021г. е постъпил в полицията сигнал от господин Д., че на отбивката на главен път
Две 86 за пореден път лице струпва строителни материали в обхвата на пътя, който е отворен за
обществено ползване.За същия проблем от господин Д. отново е имало сигнал и през 2020г.Било
взето отношение и на господин В. след поучителна беседа в сградата на полицията, бил съставен
протокол за предупреждение. След подадения сигнал за същото нарушение през 2021г.,
актосъставителят К. П. посетил мястото сам, като установил на място свидетеля И. В.. Имотът на
жалбоподателя се намира на около 20 метра от основния път навътре.Имотът има голяма
денивелация и тя пречи в него да се складират строителни материали, които жалбоподателят
ползва за своята работа. Строителните материали са след кривата на завоя, , на около 15-16 метра
след кривата и се виждат от автомобилите и другите видове МПС –та, които се движат по този
път. Видно от справка по кадастрална карта на поземлен имот с идентификатор 00702.24.104, това
не е отбивка, а местен път. На около 15-16 метра след кривата му, от страна на имота на
жалбоподателя е имало струпано пълно в дясно на пътя, строителни материали. Републиканският
път Две римско 86 е съвсем друг, видно от справка по кадастралната карта на поземлен имот с
идентификатор 00702.24.114.
За това му е съставен акт за установяване на адм.нарушение, въз основа на който е било издадено
и обжалваното НП.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на
свидетелите К. П. – актосъставител, Г. А., И. В., които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, както и от писмените доказателства по делото, които съдът
кредитира като надлежно приобщени и достоверни, а именно: нечетлив екземпляр на АУАН,
справка за нарушител, Заповед № 81212з – 515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, справка по кадастрална карта за поземлен имот с идентификатор 00702.24.104, справка за
поземлен имот с идентификатор 0070224.114, обяснение от Г. Т. В..
От правна страна:
При така приетите за установени факти по делото, от правна страна, съдът намери следното: На
посоченото в НП тъй като в акта за установяване на адм.нарушение не се чете място: на път втори
клас № Две – 86 км. 28 вход – изход на заведение „Градински център“, на отбивката на Главен път,
не е имало струпване на строителни материали от страна на жалбоподателя. Такова струпване е
имало на местен път, представляващ поземлен имот с идентификатор 00702.24.104, което не
представлява отбивка на главен път, който главен път е съвсем друг поземлен имот с
идентификато 00702.24.114.
Така от обективна страна не е извършено на посоченото място вмененото адм.нарушение, което
налага извода за липса на такова по начина, времето и мястото, както това е вменено с
обжалваното НП, което налага извода за незаконосъобразност на същото и налага неговата отмяна
на това правно основание.
По разноските:
Предвид отмяна на обжалваното НП и претендиране на разноски, за адвокат, доказани с
приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в размер на 400 лева, то същите се
дължат от ОД на МВР – Пловдив като разпоредител с бюджетни средства, на основание чл. 63д,
ал.1 вр.чл. 143 от АПК, в изплатения размер. Следва да се отхвърли възражение за тяхната
прекомерност, тъй като заплатената от жалбоподателя сума за адвокатски хонорар, е малко над
минимално предвидената в „Наредба за минималните адвокатски възнаграждения“, а освен това,
първо, никой в страната не е длъжен да работи за минимално възнаграждение. Второ, това
2
минимално възнаграждение е долен праг, под който адвокатът не може да работи, за да не прави
дъмпинг и по този начин да печели клиенти, а не задължение да работи на безценица на това
минимално възнаграждение. Трето, масово манталитета в страната е да не цени интелекуталния
труд , който манталитет царува в тази държава повее от 80 години, което е исторически
обусловено в страната, но това не значи, че това виждане е правилно, законосъобразно и
адекватно. Нещо повече, за да се приеме, че е налице прекомерност, следва да има явно
несъобразяване на действително отработените часове работа на адвоката със заплатеното му
адвокатско възнаграждение, каквото в случая не се наблюдава. С оглед на това съдът намери, че
няма никакво нито фактическо, нито правно основание да намали заплатеното на адвоката
възнаграждение в размер на 400 лева, поради което и отхвърли възражението на въззиваемата
страна за неговата прекомерност, като неоснователно. Следва да бъде осъдено ОД а МВР –
Пловдив, да го заплати.
С оглед на което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 21 – 0239 – 001417 от 14.09.2021г. с което на Г. Т. В., ЕГН – ********** с
адрес: град Асеновград, ул.“Ц.С.“ № 12, е наложена глоба в размер на 100 лева- сто лева, за
нарушение по чл. 9, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, да заплати на Г. Т. В., ЕГН – ********** с адрес: град
Асеновград, ул.“Ц.С.“ № 12, сумата от 400 лева – четиристотин лева, възнаграждение за адвокат.
Решението да се съобщи на страните.
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на глава 12 от
АПК, на касационните основания, визирани в НПК, в 14 – дневен срок от неговото съобщаване на
страните, чрез Районен съд – Асеновград.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3