РЕШЕНИЕ
№ 953
гр. Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110201278 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на В. В. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Карнобат, ул.
„Козлодуй“ № 9а, подадена чрез адв. С. К. от АК Бургас, против НП № 22-
0819-007016 от 15.02.2023год. на началник група в ОДМВР Варна, сектор
„ПП“ Варна, с което на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.5 от ЗДП му е било
наложено административно наказание глоба в размер на 800лв. както и адм.
наказание лишаване от правоуправление за срок от шест месеца за
нарушаване нормата на чл.21, ал.2 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Сочи, че в НП липсвала яснота по отношение на деянието
за което била ангажирана адм.наказателната отговорност на въззивника, не
бил спазен срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за образуване на адм.наказателно
производство, АУАН не бил съставен в присъствието на нарушителя, за
същото нарушение бил издаден вече ЕФ, оспорва нарушението да е било
извършено в условията на системност. Моли НП да бъде отменено като
отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното производство въззивникът, редовно призован не се явява.
Същият се представлява от адв. К. който заявява, че поддържа жалбата и
оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП, а във фазата по
същество моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на
1
разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К. Л. – А. в които същата
излага становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за бъде
присъдено такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени атакуваното НП с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2021год. около 12:54ч автоматизирано техническо средство
SITRAFIIC LYNX ERS 400 – стационарна камера монтирана на път първи
клас 9 от г.Варна за гр.Бургас, малко преди разклона за к.к. „Камчия“, засякло
и заснело нарушение за скорост извършено с т.а. „Тойота“ с рег.№ В4867ВН,
а именно движение със скорост от 106 км/час при въведено с нарочен пътен
знак В-26 ограничение на скоростта от 60км/ч за този участък.
В последствие след преглед на заснетите клипове и по рег. номер на
МПС-то било установено, че то е собственост на „Афер България“ ЕООД. За
нарушението бил издаден бил ЕФ Серия К № 5894179 на законния
представител на дружеството И. В.И.. ЕФ бил връчен на наказаното лице на
07.07.2022год. което на 12.07.2022год. представило в ОДМВР Варна сектор
ПП декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП в която посочило, че на 21.12.2021год.
в 12:54ч. МПС-то е било управлявано от въззивника. С оглед на постъпилата
декларация ЕФ серия К№ 5894179 бил анулиран. Установено било, че
въззивникът вече е бил санкциониран за същото нарушение с ЕФ серия К№
4303498, влязъл в сила на 16.03.2021год. и ЕФ Серия К № 4203350, влязъл в
сила на 16.03.2021год. Преценено било, че евентуално се касае за нарушение
извършено в условията на системност което изключвало възможността за
издаване на ЕФ, а следвало да се състави АУАН. В тази връзка с писмо
началника на сектор ПП Варна поискал от началника на РУ Карнобат при ОД
на МВР Бургас да бъде връчена покана на въззивника по чл. 40 от ЗАНН,
както и попълване на декларация по чл. 188 от ЗДП. На 07.11.2022год.
въззивникът като ползвател попълнил декларация по чл. 188 от ЗДП, в която
декларирал, че на 21.12.2022год. в 12:54ч. автомобилът е бил управляван от
него.
На 16.11.2022год., в отсъствие на въззивника, свидетелят М. П. съставил
срещу него АУАН бл.№ 372479 в който посочил, че същият е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДП тъй като „на 21.12.2021год. в 12:54ч. в
обл.Варна, общ Аврен по път първи клас №9 (извън населено място) в посока
на движение от гр.Варна към гр.Бургас, преди кръстовището за к.к. „Камчия“
2
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч
управлявал т.а. „Тойота“ с рег.№ В4867ВН, собственост на „Афер България“
ЕООД ЕИК *********, със скорост от 106 км/ч с приспаднат толеранс от 3%
в полза на водача. Скоростта е измерена и фиксирана с АТСС SITRAFIIC
LYNX ERS 400 със снимка № 14259. Нарушението е извършено в условията
на системност в едногодишния срок от влизане в сила на 16.03.2021год. на
ЕФ Серия К с номера № 4203350 и 4303498 № 4274746. Актът е съставен след
попълнена декларация по чл. 188 от ЗДП“.
На 03.02.2023год. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки, че няма възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпило и писмено възражение срещу
акта и на 15.02.2023год. началника на група в ОДМВР Сектор ПП Варна
издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите и правни констатации
изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата чл. 21, ал.2
от ЗДП, както и че нарушението било извършено в условията на системност и
на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.5 от ЗДП му наложил адм. наказание
глоба в размер на 800лв. както и адм. наказание лишаване от правоуправление
за срок от шест месеца.
Към АНП освен АУАН са представени още Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи; декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДП изходяща от И.В. И.; копие на СУМПС на въззивника; писма
изходящи от началника на сектор ПП при ОД МВР Варна адресирани до
началника на РУ Карнобат; декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от
въззивника; ЕФ серия К № 5894179 и снимка от нарушението към него,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823; протокол
от проверка № 32-СГ-ИСИС/10.09.2021год.; и справка за нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие са изискани и съответно
преставени писмо на Началника на Сектор „ПП“ рег. № 341000-3176 от
17.05.2022г. до РС-Варна, писмо от Началника на Сектор „ПП“-Варна,
адресирано до Началника на РУ - Севлиево с копие до съда, ведно с приложен
ел.фиш Серия „К“ № 4303498 на ОДМВР – Габрово, влязъл в сила на
16.03.2021г. и справка от АИС-АНД, ел.фиш Серия „К“ № 4203350 от
ОДМВР-Добрич с приложена справка от АИС-АНД, ел.фиш Серия „К“ №
4082378 на ОДМВР-Добрич/анулиран/, Декларация по чл.189 от ЗДвП,
обратна разписка, Протокол за използване на АТС от 17.10.2020г., писмо от
Началника на Сектор „ПП“ с приложена към него оригинална справка АИС и
оригинален фиш Серия „К“ № 4203350 и оригинален фиш Серия „К“ №
4303498 и справка АИС.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
актосъставителя М. П., който сочи, че е съставил АУАН въз основа на
3
данните от системата ЕЦОН която генерирала нарушението, справка в АИС
АНД и попълнена декларация от водача.
Всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така и
гласни и ВДС (снимки) кредитира изцяло като непротиворечиви,
кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прецени от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е приета от съда за разглеждане.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени съответните ред и
срокове, актовете са издадени от компетентни лица, при спазване на тяхната
материална и териториална компетентност. В същите са описани всички
необходими елементи, които индивидуализират административното
нарушение - дата, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при
което е извършено, включително посочване и на това, че нарушението е
системно с посочване на № на актовете които обуславят системността, поради
което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН
от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални
нарушения, които да водят до тяхната отмяна. Както в АУАН така и в НП
ясно е посочено в какво се изразява нарушението, къде, кога и по какъв начин
е осъществено, включително и как е установено. Посочено е и съответното
техническо средство, с което това е сторено, поради което съдът намира, че
възраженията в жалбата за липса на реквизити на АУАН и НП са изцяло
неоснователни. Следва да се отбележи, че описанието е несъответно тогава,
когато от него наказаният субект не може да установи за осъществяването на
какви действия/бездействия е привлечен към административнонаказателна
отговорност, а в конкретния случай това не е така.
Действително АУАН е бил съставен в отсъствието на въззивника, без
наличие на категорични доказателства за наличие на хипотезата на чл. 40,
ал.2 от ЗАНН. Горното обаче не съставлява съществено нарушение на процес.
правила тъй като не води до нарушаване правото на защита на въззивника. С
връчването на АУАН той се е запознал с неговото съдържание е имал
възможност още в най-ранния етап от производството да реализира защитата
си.
Що се касае до наведеното в жалбата становище за издаване на АУАН
след изтичане на предвидения в нормата на чл. 34 от ЗАНН три месечен срок
от откриване на нарушителя, който според въззивника тече от датата на
извършване на нарушението то не се споделя от съда по следните
съображения:
На първо място ако и нарушението за превишена скорост да е
установено с АТСС, то няма никакви данни още по-малко пък доказателства
информацията да е обработена в единния център за обработка на
нарушенията на същата дата на която е засечено движението с превишена
4
скорост. Нещо повече ноторно е известно, че обработването на нарушенията в
тези центрове, поради големият обем на информацията, става със значително
закъснение. С други думи няма данни още на тази дата да е бил установен
въззивника като водач на автомобила.
На следващо място дори и нарушението да е било обработено на тази
дата то доколкото въззивникът не е собственик на МПС-то то няма и как той
да е бил установен като водач тогава. В случая най-ранния момент в който
въззивника е бил установен като водач на автомобила е датата на която
управителя на ЮЛ собственик на МПС е подал в сектор ПП декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДП – 12.07.2022год. На следващо място с оглед наличните в
АИС данни (информация), че въззивника е бил санкциониран в предходен
момент за други нарушения от същия вид определящи според
актосъставителя нарушението като системно, то ЕФ не би могъл да бъде
издаден доколкото същият се издава само за нарушения за които е
предвидено наказание глоба, а за нарушения по по-тежката квалификация е
предвидено и наказание лишаване от правоуправление на МПС. Горното е
налагало да се установи по безспорен начин кой е бил водача на автомобила
извършил нарушението с оглед преценка за квалификацията на нарушението
и реда за ангажиране на неговата отговорност. Това е станало през месец
ноември 2022год. когато въззивника в декларация по чл. 188 от ЗДП е
посочил, че той е управлявал автомобила. Точно тогава, когато декларацията
е била препратена от РУ Карнобат на Сектор ПП при ОД на МВР Варна, е бил
установен нарушителя, както и точната квалификация на нарушението което е
било извършено, предполагащо ангажиране адм.наказателната отговорност по
общия ред с АУАН. В случая такъв е бил издаден на 16.11.2022год., преди
изтичането на предвидения в ЗАНН 3-месечен давностен срок за съставяне на
акта, както и преди изтичане на едногодишния срок от датата на извършване
нарушението.
Що се касае до изложеното в жалбата твърдение, че за същото
нарушение вече е бил издаден ЕФ, то не подкрепя от събраните по делото
доказателства, но в случая не е налице каквото и да било нарушение на закона
доколкото този ЕФ е бил анулиран по правилата посочени в нормата на чл.
189, ал.5 от ЗДП от една страна, а от друга този ЕФ не е бил издаден срещу
въззивника за да се приеме, че е била нарушена нормата на чл. 17 от ЗАНН.
С НП на въззивникът е било наложено наказание съобразно чл. 182,
ал.5, вр. ал.2, т.5 от ЗДП за това, че в нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДП е
управлявал МПС извън населено място със скорост от 106км/час при
максимално допустима скорост за движение в съответния пътен участък,
регламентирана с пътен знак В26 - 60км/час и нарушението е извършено
системно.
Съдът счете, че всички събрани по делото доказателства сочат на това,
че на посочената в АУАН дата въззивникът не е изпълнил задължението си по
чл. 21, ал. 2 от ЗДП да съобрази скоростта на движение с тази сигнализирана с
5
нарочен пътен знак. - управлявал е МПС извън населено място в участък с
ограничена скорост на движение до 60 км/час с превишение от 46км/ч.
В тази насока е приложения към преписката снимков материал извлечен
от стационарната АТСС за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
тип SITRAFIIC LYNX ERS 400 от който се установява, че скоростта на
движение на т.а. „Тойота“ с рег.№ В4867ВН е била над допустимата за
движение в посочения пътен участък – 106км./час, след приспадане на
допустимата грешка от 3% при въведено ограничение от 60км/ч. На следващо
място видно от приложения по преписката протокол от проверка № 32-СГ-
ИСИС/10.09.2021год. техническото средство е било технически изправно, а
от приложената към делото декларация по чл. 188 от ЗДП е видно, че в нея
въззивникът лично е декларирал, че именно той е управлявал МПС-то към
момента на регистриране на нарушението.
По отношение на системността обаче, съдът намира, че АНО е
приложил материалния закон неправилно.
Съгласно §6, т.62 от ДР на ЗДП "Системно" е нарушението, извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
Видно от нормата за да е налице системност, законодателят изисква
след като лицето е наказано за същото по вид нарушение, то да е извършило
поне три нарушения в едногодишен срок от влизането в сила на НП или ЕФ, с
което лицето е наказано за първи път за нарушение от съответния вид. В
процесния случай не са налице три деяния.
Както в АУАН така и в НП са описани два ЕФ за същото нарушение
влезли в сила и двата на 16.03.2021год. От събраните по делото писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че с ЕФ серия К № 4303498
на ОД МВР Габрово на въззивника е било наложено наказание глоба в размер
на 650лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, а с ЕФ Серия К №
4203350 на ОД на МВР Добрич за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП на
въззивника е било наложено наказание глоба в размер на 600лв. От
наказването на въззивника за тези две нарушения започва да тече срокът от
една година, в който ако той осъществи поне три пъти същото по вид
нарушение, той може да бъде наказан за системно такова. В случая
нарушението предмет на настоящото производство е единственото такова
извършено в едногодишния срок от влизане в сила на двата посочени по-горе
ЕФ, поради което, процесното нарушение не се явява системно по смисъла на
ЗДП, а само повторно по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДП. Съгласно
цитираната разпоредба Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач.
6
Горното налага и определяне на санкция съобразно нормата на чл. 182,
ал.4, вр. ал.2, т.5 от ЗДП. И доколкото това нарушение е по-леко наказуемо от
това за което на въззивника е наложена санкция (в конкретния случай за
повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДП в нормата на ал.4
на същия член от закона е предвидено само наказание глоба в двойния размер
(в случая 800лв. - 2х400), а за системно такова в нормата на ал.5 е предвидено
наказание глоба в двойния размер както и кумулативно наказание лишаване
от правоуправление за срок от 6 месеца) и няма никакво изменение на
фактическото обвинение - касае се за едно и също деяние, то съдът
съобразявайки и задължителните указания дадени с ТР №8/16.09.2021год. на
ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по т.д. № 1/2020год. съдът счете, че няма
пречка да преквалифицира деянието за което въззивника е привлечен към
адм. наказателна отговорност и да измени НП като му наложи санкция
съобразно нормата на чл. 182, ал.4 вр. ал.2, т.5 от ЗДП, а именно глоба в
размер на 800лв. (двойния размер на санкцията предвидена в нормата на чл.
182, ал.2, т.5 от ЗДП).
Що се касае да наведеното във фазата по същество възражение на
защитата, че неправилно в предходните два ЕФ въззивника бил вписан като
собственик на МПС-то като безспорно било установено че това не е така
съдът намира за нужно да отбележи, че ЕФ са влезли в сила на първо място и
на следващо място това, че когато МПС-то е собственост на ЮЛ ЕФ се издава
срещу неговия управител, съответно срещу лицето което управителят е
посочил като водач в декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП. В контекста на
горното няма никакво значение за съставомерността на нарушението предмет
на настоящото производство дали въззивникът е бил собственик или не на
МПС за чието управление с превишена скорост е бил санкциониран с влязъл
в сила ЕФ.
С оглед забраната предвидена в нормата на чл. 189з от ЗДП за
приложение на 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП съдът не дължи
произнасяне по въпроса представлява ли нарушението маловажен случай или
не.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното
НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като на
въззивника бъде наложено наказание съобразно нормата на чл. 182, ал.4, вр.
ал.2, т.5 от ЗДП за нарушение извършено в условията на повторност.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
При този изход на делото (НП подлежи на изменение и то без промяна в
размера на наказанието глоба) искането на въззивника се явява неоснователно
7
и като такова се отхвърля от съда.
По искането на въззиваемата страна
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати
такова на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в
случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не се е явил в съдебното заседание по делото като единствено е депозирал
писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да
бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника В. В. Ж. ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Карнобат, ул. „Козлодуй“ № 9А в полза на
Областна Дирекция на полицията – Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-007016 от
15.02.2023год. на началника на група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, с
което на В. В. Ж. ЕГН ********** на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.5 от
ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 800лв.,
както и адм. наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест
месеца като НАЛАГА на същия адм. наказание глоба в размер на 800лв.
на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.5 от ЗДП за нарушение извършено
повторно.
ОСЪЖДА В. В. Ж. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Карнобат, ул.
„Козлодуй“ № 9А да заплати в полза на Областна Дирекция на полицията –
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9