№ 1072
гр. Сливен, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230103518 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че ответника е сключил договор за
потребителски кредит на 14.11.2023г., с който е отпуснат кредит на ответникът в размер на
1000лв.Сочи се, че до момента на подаването на исковата молба, ответникът не е заплатил
претендираните суми.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 666.66лв
главница по договор за потребителски кредит, 54.92лв, представляваваща договорна лихва
по кредита за периода 13.01.2024г. до 12.05.2024г., 11.75лв, представляваща обезщетение за
забава за периода 12.05.2024г. до 26.06.2024г., сумата от 73.96лв, представляваща неустойка
по чл.3 от договора, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението.
Поискано е, да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото
разноски по исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен осъдителен иск, като такъв с правно
основание чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен осъдителен иск за договорна
лихва, като такъв с правно основание чл. 10 от ЗПК, във връзка с чл.3 от договора за
предоставяне на кредит.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен осъдителен иск за неустойка, като
такъв с правно основание чл.3, ал.2 от договора за предоставяне на кредит.
1
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен осъдителен иск за лихва за забава,
като такъв с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че
между Изи финанс ЕООД и ответника е сключен договор за потребителски
кредит,предоставянето на сумата по договора за потребителски кредит от ищцовото
дружество на ответника, уговарянето на размера на погасителните вноски по ДПК, размера
на неиздължената главница, размера на неиздължената договорна лихва, размера на
обезщетението за забава,размера на договорената неустойка, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответникът не е постъпил.
Указано е на страните, че ще се произнесе служебно за неравноправни клаузи в
договора за предоставяне на кредит.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява. Постъпило е писмено становище от ищцовото дружество, че не възразява делото да се
гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените доказателства,
поискано е да се постанови решение по делото и да бъде уважен изцяло предявеният иск
като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява, вместо него се явява
адв.М., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове, тъй като договорът за кредит е
нищожен.Подробни съображения развива в писмена защита.
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на страните,
представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С договор за предоставяне на кредит от 14.11.2023 г. сключен между Изи Финанс
ЕООД като кредитор и К. Д. А., като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора
да предостави на кредитополучателя сумата от 1000 лева, а К. Д. А. да върне сумата за срок
от 180 дни при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%, като общо
дължимата сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 е 1559.17 лв., а годишния
процент на разходите по кредита е 48,44 %. В чл. 3,ал. 1, т. 1 от Договора е предвидено, че
потребителя се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на
кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1,т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задължението по настоящия договор и в чл. 3, ал. 1 т. 2 е предвидено
обезпечение две физически лица поръчители. В чл. 4, ал. 3, т 1 е посочен погасителен план
при представяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1, а в чл. 4, ал. 3, т. 2 е посочен погасителен
план при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора.Задължението за
неустойка е в размер на 443.76лв, а задължението за договорна лихва е в размер на 115.41лв.
На 14.11.2023г. Изи Финанс ЕООД е заплатило по сметка на К. Д. А. сумата от
1000лв.
2
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от
събраните по делото писмени доказателства, които са ясни, непротиворечиви и
кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 10 от ЗПК. Безспорно се установи в
процеса, че ищцовото дружество е сключило договор за с ответника на 14.11.2023 г., по
силата на който му е предоставило сумата от 1000 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 48.44%. Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури
банкова гаранция или поръчителството на две лица и предвиденото в договора, че при
неосигуряването им потребителя следва да заплаща неустойка в размер на 443.76 лв.Реалния
ГПР пир съобразяване на неустойката и разходите, възлиза на 220%. Факта, че не е отчетена
неустойката в договора за кредит , както и размера на ГПР при необходимост да се плати
неустойката, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика
между посочения в договор ГПР и реално приложения от ищцовото дружество. По този
начин ищ;овото дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР 321.78% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се
установи, че ответникът е заплатил по сметка на ищцовото дружество сумата от 760.63 лева.
Главницата по договора за кредит е в размер на 1000 лв., т.е. ще следва да бъде уважен
предявеният иск за сумата от 239.37 лв., а за разликата до пълния претендиран размер,
предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По предявения акцесорен осъдителен иск за договорна лихва с правно основание чл.
10 от ЗПК, във връзка с чл.3 от договора за предоставяне на кредит. Безспорно се установи в
процеса, че ищцовото дружество е сключило договор за с ответника на 14.11.2023 г., по
силата на който му е предоставило сумата от 1000 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 48.44%. Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури
банкова гаранция или поръчителството на две лица и предвиденото в договора, че при
неосигуряването им потребителя следва да заплаща неустойка в размер на 443.76 лв.Реалния
ГПР пир съобразяване на неустойката и разходите, възлиза на 220%. Факта, че не е отчетена
неустойката в договора за кредит , както и размера на ГПР при необходимост да се плати
3
неустойката, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика
между посочения в договор ГПР и реално приложения от ищцовото дружество. По този
начин ищцовото дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР 321.78% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. С оглед изложеното
предявения осъдителен иск за присъждане на договорна лихва в размер на 54.92лв, следва да
се отхвърли като неоснователен.
По предявения акцесорен осъдителен иск за договорна лихва с правно основание
чл.3, ал.2 от договора за предоставяне на кредит. Безспорно се установи в процеса, че
ищцовото дружество е сключило договор за с ответника на 14.11.2023 г., по силата на който
му е предоставило сумата от 1000 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 48.44%. Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури
банкова гаранция или поръчителството на две лица и предвиденото в договора, че при
неосигуряването им потребителя следва да заплаща неустойка в размер на 443.76 лв.Реалния
ГПР пир съобразяване на неустойката и разходите, възлиза на 220%. Факта, че не е отчетена
неустойката в договора за кредит , както и размера на ГПР при необходимост да се плати
неустойката, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика
между посочения в договор ГПР и реално приложения от ищцовото дружество. По този
начин ищцовото дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР 321.78% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. С оглед изложеното
предявения осъдителен иск за присъждане на договорна неустойка в размер на 73.96лв,
следва да се отхвърли като неоснователен.
По предявения акцесорен осъдителен иск за законна лихва за забава с правно
основание чл.86 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищцовото дружество е
сключило договор за с ответника на 14.11.2023 г., по силата на който му е предоставило
сумата от 1000 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 48.44%. Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури
банкова гаранция или поръчителството на две лица и предвиденото в договора, че при
неосигуряването им потребителя следва да заплаща неустойка в размер на 443.76 лв.Реалния
4
ГПР при съобразяване на неустойката и разходите, възлиза на 220%. Факта, че не е отчетена
неустойката в договора за кредит , както и размера на ГПР при необходимост да се плати
неустойката, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика
между посочения в договор ГПР и реално приложения от ищцовото дружество. По този
начин ищцовото дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР 321.78% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. С оглед изложеното
предявения осъдителен иск за присъждане на законна лихва за забава в размер на 11.75лв,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца, направените поделото разноски по заповедното и по исковото
производство в размер на 26.92лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъдат присъдени на ответникът
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените искове в размер на 346.10лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 10 от ЗПК, че К. Д. А., ЕГН
********** от гр. ............... дължи на Изи финанс ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул. „Балша“ №17,ап.1,
сумата от 239.37 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски
кредит от 14.11.2024г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба-3.07.2024г. до окончателното й плащане, като отхвърля предявения иск за
разликата от уважения размер от 239.37лв до пълния претендиран размер от 666.66лв, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за осъждане на К. Д. А., ЕГН ********** от
гр. ............... ДА ЗАПЛАТИ на Изи финанс ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул. „Балша“ №17, ап.1
договорна лихва в размер на 54.92лв за периода 13.01.2024г. до 12.05.2024г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за осъждане на К. Д. А., ЕГН ********** от
гр. ............... ДА ЗАПЛАТИ на Изи финанс ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул. „Балша“ №17, ап.1
договорна неустойка в размер на 73.96лв, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за осъждане на К. Д. А., ЕГН ********** от
гр. ............... ДА ЗАПЛАТИ на Изи финанс ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
5
на управление: гр. София, район Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул. „Балша“ №17, ап.1 лихва за
забава в размер на 11.75лв за периода 13.01.2024г. до 12.05.2024г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Д. А., ЕГН ********** от гр. ............... ДА ЗАПЛАТИ НА Изи финанс
ЕООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
ж.к.Иван Вазов, ул. „Балша“ №17, ап.1 сумата от 26.92лв, представляваща направените
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Изи финанс ЕООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул. „Балша“ №17, ап.1 ДА
ЗАПЛАТИ НА сумата от 346.10лв, представляваща направените разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6