№ 15132
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110158132 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ....,
представляван от изпълнителния директор, гр.Садрес спрямо В. В. С., ЕГН
********** и М. В. С., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С.....,
конституирани в хода на процеса с разпореждане № 30390/10.11.2021г. в
качеството им на наследници на починалата на 16.09.2021г. И. И. М. , с
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за
установено, че ответниците му дължат следните суми: 472,95 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от
20.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 57,40
лв. за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021г., сумата от 40,79 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода о т м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от
20.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,13 лв.
за периода от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г., за които суми е издадена заповед
по чл.410 от ГПК от 03.06.2021г. по ч. гр. дело № 28227/2021г. по описа на
СРС.
Поддържа се, че наследодателят на ответниците, с абонатен № .., е бил
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.С..... и е ползвал доставяна
1
от дружеството топлинна енергия през процесния период, които не са
заплатени. Излага се още, че сградата етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Т...“ ЕООД, което е конституирано като трето
лице – помагач на ищеца. Моли се да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено, че ответниците дължат претендираните суми.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който
оспорват предявените искове по основание и размер. Не оспорват
обстоятелството, че са собственици на процесния имот, оспорват да е налице
валидно облигационно отношение между страните. Оспорват да е доставяна
топлинна енергия от ищеца за процесния период, както и цената за
доставената енергия. Оспорват валидността на ОУ на ищеца, както и да са
обвързани от тях. Признават, че са ползвали топла вода в процесния имот.
Оспорват изправността на топломера и на абонатната станция.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо молят
за отхвърлянена исковете, като претендират и разноски по производството.
Третото лице ангажира доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
2
топлопреносното предприятие.
От НА за собственост на апартамент от 26.05.1974г. и съдебна
спогодба от 19.04.1995г. , както и от служебна справка за наследници, се
установява, че наследодателите на ответниците – И. И. М. и В.С.М.в, са били
носители на ПС и вещното право на ползване спрямо исковия имот.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с абонатен № .. като
сградата, в която се намира е с взето решение за отчитане на ТЕ чрез дялово
разпределение и избран топлинен счетоводител – ‚Т...“ ЕООД. Според
заключението на вещото лице в имота през процесния период не е имало
отоплителни тела, а е имало само два броя водомери за топла. За исковия
период според вещото лице е бил осигуряван достъп до имота за топла вода и
тя е била начислявана на реален отчет като през исковия период – 01.05.2018г.
до 30.04.2020г. начисленото количество енергия е било за сградна инсталация
на стойност от 267.11 лева и за БГВ от 179.14 лева.
Според вещото лице през исковия период отчитането на топлинната
енергия в абонатната станция е ставало по топломер като след приспадане на
технологичните разходи се разпределя между потребителите съобразно
действащите нормативни правила, стойността на ТЕ за БГВ е била по реален
отчет, за което са били съставяни протоколи, подписани от абоната, като
данните от тези протоколи са нанасяни правилно в отчетите. В заключение
вещото лице сочи, че при разпределение на разходите са спазвани
действащите за исковия период разпоредби, а топломерът е бил технически
изряден.
Въз основа на даденото от вещото лице по ССчЕ заключение и при
сторено възражение за давност, съдът намира, че дължимите и неплатени
суми към датата на изпълнение на заключението са в размер на 578.27 лева,
от които 472.95 лева за стойност на топлоенергия за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г., сумата от 57.40 лева за лихва за периода от 15.09.2019г. до
3
26.04.2021г., 40.79 лева за стойност на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. и 7.13 лева за лихва за периода от
01.07.2018г. до 26.04.2021г. Тези суми са дължими изцяло тъй като
възражението за изтекла в полза на ответниците давност е неоснователно.
Съдът е сезиран с исковите суми с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
на 20.05.2021г., давността на основание чл.111, ал. 3 от ЗЗД е тригодишна
като в конкретния случай най-ранната претенция е с дата от 01.05.2018г.,
който начален момент влиза в непокрия с давност срок ( преди тази дата са
покрити с давност евентуални вземания на ищеца). Или сумите са дължими в
пълен размер.
На основание чл.5, ал.1 от ЗН ответниците като наследници – деца на
починалата в хода на делото тяхна майка – И., дължат сумите поравно
Останалите, наведени в отговора възражения са неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 ищецът
има право на разноски съобразно уважената част на исковите претенции или в
пълен размер от 800 лева, което е сбор на разноските за сумата от 25 лева за
държавна такса по ч.гр.дело с № 28227/ 2021г., 50 лева за възнаграждение на
юрисконсулт по ч.гр.дело с № 28277/ 2021г., по 300 лева за възнаграждения
на вещото лице по СТЕ и ССчЕ и възнаграждение на юрисконсулт в исковото
дело от 50 лева, както и 75 лева за д.такса по гр.дело с № 58132/ 2021г.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: .... ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Ястребец“ № 23 Б, че В. В. С., ЕГН ********** и
М. В. С., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С....., конституирани в хода
на процеса в качеството им на наследници на починалата на 16.09.2021г. И. И.
М. дължат разделно, при равни квоти, на кредитора “Т...” ЕАД, ЕИК .... ,
сумата от 472,95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020 г. ведно със законна
лихва от 20.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
4
на 57,40 лв. за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021г., сумата от 40,79 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. ведно със законна лихва от 20.05.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,13 лв. за периода
от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г., за които суми е издадена заповед по чл.410
от ГПК от 03.06.2021г. по ч.гр.дело № 28227/2021г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** и М. В. С., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр.С..... на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и т.12 от ТР 4/2013г.
на ОСГКТ да заплатят разделно на „Т...“ ЕАД, ЕИК: .... , представлявано от
изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б сумата от 800 лева – съдебно-деловодни разноски по
гр.дело № 58132/ 2021г. и ч.гр.дело № 28227/ 2021г. по описа на СРС – по ½
от тази сума.
Решението е поставено с участието на трето – лице помагач на ищеца –
„Т...“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5