РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Монтана, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
в присъствието на прокурора Р. Обр. С.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело №
20251600200020 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32 и сл. във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Централно инкасаторско бюро - Н. за
признаване и изпълнение на наложена финансова санкция на В. Г. З. – от с.
хххх обл.М , с което се моли за признаване и изпълнение на решение за
налагане на финансова санкция от несъдебен орган, свързана с нарушение на
правилата за движение по пътищата, на основание Рамково решение
2005/214/ПВР – по Решение от 03.02.2024 година, влязло в сила на 04.09..2024
година.
В открито съдебно заседание пред Окръжен съд Монтана,
представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява
становище, че са налице всички законови изисквания за признаване на
Решението.
1
Засегнатото лице – В. З. не се явява в съдебно заседание. Не взема
становище по Искането.
Окръжният съд, след като се запозна с представеното Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
делото доказателства, намира следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Искане от Централно
инкасаторско бюро - Н. , с приложено към него Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции в превод на български език. С
Решението на несъдебен орган от 03.02.2024 година е постановено
българския гражданин В. Г. З. от с. хххх ЕГН ********** да заплати сума от
380 Евро финансова санкция за нарушение на правилата за движение по
пътищата. Решението е влязло в сила на 04.09.2024 г.
Решението, което се иска за признаване в рамките на настоящето
производство пред българския съд, е на Държава, която е член на ЕС и касае
административно нарушение - за управление на МПС с едновременно
използване на мобилен телефон, чието признаване съгл. чл. 3, ал.1, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС се осъществява по цитирания български закон. Описаното
извършено в Чужбина нарушение представлява административно нарушение
и по българския Закон за движение по пътищата / чл. 104 А/.
Видно от съдържанието на приложеното Удостоверение, налице е
нужната информация относно постановеното Решение на несъдебен орган: -
дата на издаване, дата на влизане в сила, описание на престъплението
накратко с фактите, вида и размера на търсената санкция, възможността за
неговото обжалване и данни за самоличността на санкционираното лице.
Отразено е, че решението е влязло в сила, че в изпълняващата Държава
не е постановявано Решение срещу същото лице за същото престъпление и че
няма такова решение, което е изпълнено в Държава, различна от издаващата и
изпълняващата.
Видно от отразеното в Удостоверението и направената справка по
Наредба № 14/2009 г., засегнатото лице е български гражданин с
регистрирано постоянно пребиваване в обл. М - следователно, по правилото
на чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да разгледа
2
искането е Окръжен съд Монтана.
Разгледано по същество, Искането за признаване и допускане на
изпълнение на Решението за налагане на финансова санкция е основателно.
Решението се отнася за административно нарушение, извършено в
издаващата Държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението,
въз основа на което е издадено. Не са събрани доказателства, които да сочат,
че срещу санкционираното лице, на същото основание в Република България
или в друга Държава, различна от издаващата / Н./ или изпълняващата
/България/ е постановено и приведено в изпълнение Решението за
финансовата санкция. Давността за изпълнение, според българското и
нидерландското законодателство, не е изтекла. Решението не се отнася за
административно нарушение, подсъдно на българския съд. Липсва имунитет
или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението
на Решението недопустимо. Решението не се отнася за адм. нарушение, което
по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на
територията на България или е било извършено извън територията на
издаващата Държава и българското законодателство не позволява
предприемане на административно-наказателно производство по отношение
на такива деяния. Засегнатото лице е с регистрирано постоянно пребиваване в
РБългария.
В настоящето производство съдът е овластен да провери единствено
дали е налице валидно сезиране от компетентния орган и дали са налице
условията на българския Закон за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции за признаване на чуждестранното решение и приемането му за
изпълнение в Р България или не. При извършване на тази проверка, съдът
констатира, че изпратеното Удостоверение по чл. 4 от РР е редовно и че не са
налице условията на горецитирания български закон за отказ от признаване и
приемане за изпълнение на чуждото решение.
Наложената с процесното Решение финансова санкция е в размер на
380 Евро . Решението е постановено срещу български гражданин, който може
да носи имуществена и наказателна отговорност. Удостоверението по чл. 4 от
РР е издадено по надлежния ред, от компетентен орган и съдържа всички
3
изискуеми реквизити, поради което българският съд е обвързан с отразеното в
него.
Решението е влязло в сила на 04.09.2024 г. Няма данни
санкционираният да е заплатил изцяло или отчасти търсената санкция в
издаващата Държава. И в настоящето производство не се представят
доказателства за плащане на санкцията.
Не са налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за
намаляване размера на финансовата санкция .
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че липсват законови
основания, които да налагат отказ от признаване и изпълнение на Решението
за налагане на финансовата санкция. Тъй като същата е определена в Евро,
съгл. чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, равностойността й
следва да се определи в български левове по курса за деня на постановяване
на Решението за налагане на финансовата санкция. От направената справка се
установява, какъв към тази дата е обявеният от БНБ курс Евро/Лева.
Следователно равностойността на санкцията от 380 Евро е в размер на 743,22
лв.
По изложените съображения, съдът намери, че са налице условията за
признаване и изпълнение на предственото Решение за налагане на
финансовата санкция.
За признатото Решение на издаващата Държава следва да й се изпрати
съобщение, а копие от настоящето Решение следва да се изпрати и на
българското МП.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ на Полицейско управление У – Н. от 03.02.2024 г.,
влязло в сила на 04.09.2024 г., с което на българския гражданин В. Г. З. от с.
хххх ЕГН ********** е наложена финансова санкция от 380 Евро за
нарушение на правилата за движение по пътищата – използване на мобилен
телефон, без устойство, изключващо употреба на ръцете, по време на
4
управление на МПС на 24.01.2024 г., около 13,34 ч. по магистрала А12 или
финансова санкция в размер на 743,22 български лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
обявяването му на страните на 24.02.2025 г. пред Апелативен съд София.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, след влизане в сила
н решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да
бъде уведомен компетентния орган на издаващата Държава, като му се
изпрати преведено копие от съобщението за признаването съобразно
отразеното в Искането.
КОПИЕ от решението да се изпрати на Министерство на правосъдието
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5