Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ И.
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Л. Р. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 35/ 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е въззивна жалба от М.Г.В., чрез
пълномощника й адв.Е.С. ***, против Решение № 683/3.11.2017 г., постановено по
гр.д.№ 2248/2015 г. по описа на РС- Ямбол, с което са отхвърлени като неоснователни исковете й против Д.Т.Т., С.И.Т. и „ПЕЛИКАН АГРО" ЕООД с правно основание
чл. 42, б. „б", чл. 43, ал.1, б. „а" от ЗН- че саморъчно завещание от
16.01.2015 г. на Г. М.Г. е недействително /нищожно и унищожаемо/; искането на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК -да бъде отменен нотариален акт № 118, том 2, peг.
4786, дело 248/27.07.2015 г. на нотариус П. К. с peг. 170
на НК; исковете с правно основание чл.124 от ГПК- да бъде прието за установено
по отношение на ответниците, че М.В. е собственик на описаните недвижими имоти,
с които са извършени разпореждания след направеното завещание.
Според въззивницата решението е необосновано, неправилно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът е постановил своя акт при липса на мотиви, не е
обсъдено и анализирано заключението по единичната почеркова експертиза.
Фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, тъй като по делото има
данни, че е
образувано ДП № 19/2016 г. по описа на ОД на МВР срещу единия ответник за съставяне и
ползване на процесното саморъчно завещание от името на завещателя. По това
производство е събран доказателствен материал, но районният съд е отказал
спирането на делото до приключване на ДП. Отказът на първоинстанционния съд да
изиска допълнителен сравнителен материал, да призове лекуващия лекар и да
назначи нова тройна почеркова и психиатрична експертизи е довело до
постановяване на решението при негодни доказателства. Направени са искания за
спиране на настоящото производство до приключване на ДП № 19/2016 г. и до приключване
на преписката по жалбата на въззивницата срещу вещите лица по тройната почеркова експертиза. Иска се отмяната на решението на ЯРС и уважаване на предявените искове.
В отговор на жалбата Д.Т.Т., С.И.Т., двамата чрез адв. К., и „Пеликан Агро" ЕООД, чрез адв. К., сочат, че решението е правилно и искат същото да бъде потвърдено.
Излагат доводи за това, че съдът е постановил
мотивирано решение, обосновано със събраните пред първата инстанция доказателства. Съдът правилно е
обсъдил писмените и гласни доказателства. Липсвало
е основание за спиране на производството по делото.
В с.з. въззивната жалба се поддържа
от адв. Й.-процесуален представител на въззивницата. Тъй като последната е
починала в хода на въззивното производство, на нейно място е конституиран
наследникът й по закон А.С.С. ***,
също упълномощил адв. Й. за процесуално представителство.
Въззиваемите страни се представляват
от адв. К. и адв. К., които оспорват жалбата и молят за отхвърлянето й, съотв.
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Пред ЯРС първоначално са образувани
две дела по искови молби на М.Г.В.: гр.д.№ 2248/2015 г. против Д.Т.Т. и „Пеликан Агро"
ЕООД и гр.д.№ 2348/2015 г. против
Д.Т.Т. и С.И.Т.. Впоследствие делата са
съединени с Определение от 18.12.2015 г. по гр.д.№
2348/2015 г., като производството е продължило под първия номер. Предявени са еднотипни обективно и субективно съединени
искове: за обявяване на
основание чл. 42, б. „б" от ЗН на нищожността на саморъчно завещание от 16.01.2015 г. от Г. М.
Г.и на основание чл. 43, ал. 1, б. „а" ЗН -на неговата унищожаемост; искане по чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за
собственост с № 118, том 2, peг.
4786, дело 248/27.07.2015 г. на нотариус П. К.
с peг. 170 на НК; искове да бъдат обявени за недействителни спрямо
ищцата три договора за продажба и един за дарение, с които Д.Т.Т. е прехвърлил на останалите ответници завещаните недвижими имоти, както и
искове за установяване на правото на собственост на ищцата върху недвижимите
имоти. Поради направено възражение от ответниците С.И.Т.
и „Пеликан Агро" ЕООД за недопустимост на исковете
за собственост срещу тях по отношение на част от имотите, в съдебно заседание на
17.03.2016 г. е направено оттегляне на част от исковете: срещу С.И.Т. –на иска досежно 1445/1990 идеални части от поземлен
имот, целия с площ от 1990 кв.м., съставляващ УПИ VI-299 в кв. 34 по плана на
село Чарган, прехвърлен на ответното дружество, както и на исковете срещу „ПЕЛИКАН АГРО" ЕООД за останалите процесни имоти, прехвърлени на С.И.Т.. ЯРС е постановил
протоколно определение, с което е прекратил производството по тези субективно
съединените искове (определението е поправено по реда на чл. 247 от ГПК досежно
имената на ответниците с влязъл в сила съдебен акт). Производството по исковете за собственост е висящо
по отношение на Д.Т.Т. за всички изброени в
исковата молба недвижими имоти; по отношение на
„Пеликан Агро" ЕООД -за 1445/1990 идеални части от поземлен имот, целия с
площ от 1990 кв.м., съставляващ УПИ VI-299 в кв. 34 по плана на село Чарган,
общ. Тунджа, а по отношение на С.И.Т.- за всички останали имоти по исковата молба
(за 990/1125 ид.ч. от поземлен недвижим имот - дворно място, находящо
се в с. Чарган, общ. Тунджа, обл. Ямбол, цялото с площ от 1 125 кв.м.,
съставляваща УПИ № VII-55 в кв. 14 по плана на с. Чарган, заедно с реално
построените в него: масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.;
полумасивна сграда -лятна кухня със застроена площ от 15 кв.м. и гараж със застроена площ от 20 кв.м. и за земеделските земи,
всички находящи се в землището на с.Чарган, общ.
Тунджа, обл.Ямбол).
В срока за отговор ответниците са оспорили исковете като недопустими и неоснователни. Недопустимостта е обоснована от тях с това, че
ищцата няма правен интерес от установителен
иск за собственост, а от ревандикационен. Възраженията за неоснователност са свързани
с твърденията, че завещанието е съставено по правилата на закона и е
действително, съответно ответникът Д.Т. е придобил права въз основа на него и
като титуляр на правото на собственост се е разпоредил надлежно с имотите в
полза на другите ответници. Оспорили ли са претендираните от ищцата субективни
права.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна.
Не се спори, че първоначалната ищца е дъщеря и законен наследник на Г. Д.
Г., б.ж. на с. Чарган, починал на 06.02.1981 г., видно и от представеното Удостоверение за наследници №95 от 13.02.2015 г. на Кметство-с. Чарган, общ. Тунджа, обл. Ямбол. Същият е имал още една
дъщеря К.Г. Д.-починала 13.03.2010 г., и син М.Г. Ш., починал на 07.10.2005 г.- баща на Г-М.Г.,
съгласно Удостоверение за наследници изх. № 135/04.03.2015
г. на Кметство с. Чарган. Другият син на М. Г. Ш. – В. М.Г.в- е починал на 06.09.2009
г. и негов наследник е само брат му Г.. К.а Г. Д. е оставила за
наследници две деца, като нейна дъщеря е М. А. К. Съгласно Удостоверение за наследници изх. №
121/23.02.2015 г. на Кметство-
с. Чарган, Г. М. починал на 18.01.2015 г.
и не е оставил наследници по права линия. М.Г.В. и К. Г. Д. са записани като негови
лели, а ответникът Д.Т.Т. - син на неговия вуйчо Т.С.Т., починал на 17.05.1998 г.
Другият вуйчо на Г.
М. Г. –С. С. Т.- е починал също преди него –на 18.05.1979 г..
Видно от
Решение № 4302/01.02.1999 г. по преписка № 13509 на ОСЗ „Тунджа“,
е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.
Д.Ге. б.ж. на с. Чарган, върху нива от 4.598 дка, IV-та
категория в местността „Корията“, имот № 017037. С Решение
№ 4300/01.02.1999 г. на ОСЗ „Тунджа“ е възстановено правото им на собственост в
съществуващи стари реални граници върху нива от 8.662 дка, IV категория, в
местност „До село", имот № 001021.
Страните не спорят, че с Решение
№ 4301/01.02.1999 г. по преписка № 51592 на ОСЗ „Тунджа“, обл. Ямбол е
възстановено правото на собственост на М. Г.
Ш. плана за земеразделяне на землището на с.Чарган, върху лозе от
1.337 дка, IV категория, в местността „Керемите", имот № 002299, нива от
9.177 дка, 5.507 дка, III категория, 3.670 дка, IV категория, в местността „Батаклийца"
имот № 009028, нива от 7.402 дка, IV категория, в местността „Драчака",
имот № 030062 и нива от 8.894 дка, IV категория, в местността „Кокарджа",
имот № 031082.
Не се спори и, че с Решение №
4301/01.02.1999 г., постановено по преписка № 51593 на ОСЗ „Тунджа“,
е възстановено правото на собственост на Г.М.Ге.ърху
нива от 2.763 дка, 1.658 дка - III категория, 1.105 дка - IV категория в
местност „Батаклийница", имот № 009027 по плана за земеразделяне на
землището на с. Чарган, а с Решение № 4301/01.02.1999
г., постановено по преписка № 51594 на ОСЗ „Тунджа“ е възстановено правото на
собственост на В.Ми.Г. план за земеразделяне
върху нива от 2.763 дка в землището на с. Чарган, от които 1.382 дка - III категория
и 1.381 дка - IV категория, в местност „Батаклийца“, имот № 009026.
С Нот.акт № 119, том II, peг.
№ 1985, дело № 264/06.04.2015 г. на нотариус Т.
Д. с peг. № 243 на НК и район на действие – ЯРС,
първоначалната ищца е призната за собственик по наследство на 990/1125 ид.ч. от
дворно място, находящо се в с. Чарган, общ. Тунджа, цялото с площ от 1 125
кв.м., съставляващо УПИ № VII-55 в кв.14 по плана на с. Чарган, заедно с реално
построените в него: масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.;
полумасивна сграда - лятна кухня със застроена площ от 15 кв.м. и гараж със застроена площ от 20 кв.м. при граници на имота:
улица, УПИ VIII-56, УПИ Х-67 и УПИ VI-54, както и на 1 445/1990 ид.ч. от празно
дворно място, находящо се в с. Чарган, цялото с площ от 1990 кв.м.,
съставляващо УПИ № VI-299 в кв. 34 по плана на селото, при граници: от двете
страни - улица, УПИ VII-360 и УПИ V-300. Не е спорно, че имотите са идентични –първият с този по Нот.
акт № 55, том I, дело № 95/1981 г., с който Г.
Д. Г. е продал на сина си М.Г.
Ш. дворно място в с. Чарган от 990 кв.м., заедно с построените в него:
къща, лятна кухня, с гараж и баня, съставляващо парцел VIII-68 в кв. 17, и
вторият –с този по Нот.акт № 190, том II, дело № 723/1981 г.
на ЯРС, с който М. Г. Д - Ш.
продал на сина си Г. М.
Г. едно празно дворно място, намиращо се в с. Чарган, състоящо се от 1
445 кв.м. неурегулирано, парцел VII-211 в кв.42.
С нот. акт № 120, том II, per.
№ 1991, дело № 265/06.04.2015 г. на нотариус Т.Д. М.Г.В.
е призната за собственик по наследство и на останалите имоти по
исковата молба, в землището на село Чарган: 4/6 ид.ч.
от нива с площ от 4.598 дка, IV-та категория, в местността „Корията",
представляваща имот № 017037 по плана за земеразделяне, 5/6 идеални части от
нива с площ от 8.662 дка, в местността "До село", представляваща имот
№001021 по плана за земеразделяне; лозе с площ от 1.337 дка, в местността
"Келемите", представляващо имот №002299, нива с площ от 9.177 дка, в
местността "Батаклийца", представляващ имот №009028, нива с площ от
7.402 дка, в местността "Драчака", представляваща имот №030062, нива
с площ от-8.894 дка. в местността "Кокарджа", представляваща имот
№031082, нива, с площ от 2.763 дка, в местността "Батаклийца",
представляваща имот №009027, нива с площ от 2.763 дка, в местността
"Батаклийца", представляващ имот №009026.
С Нот.акт № 008, том II, peг.
№ 1788, дело № 171/06.04.2012 г. М.А.
К. е продала на М.Г.В. правото на собственост върху своята 1/6 ид.ч.
от нива от 8.662 дка, IV категория, в местност „До село", имот № 001021.
По делото е представено
саморъчното завещание от 16.01.2015 г. на Г.
М. Г. според което иска да завещае всичко, което има, на Д.Т.Т..
За свидетели в завещанието са записани С.И. Б.и
С. Д.Ка. Саморъчното завещание на Г.
М. Г. прието на съхранение в нотариалната кантора на нотариус П.оК.общ peг. № 3567,
зав.рег.№8, зав.дело 8-з от 12.06.2015 г. и обявено под общ peг. № 3569 от
12.06.2015 г.
По делото е безспорно, че с
нот.акт № 118, том II, peг. № 4786, дело № 248/27.07.2015 г. на нотариус П.К.,
вписан под № 170 на НК и район на действие - ЯPC,
Д.Т.Т. е признат за собственик на недвижими имоти, придобити чрез наследяване
по завещание от Г. М., находящи се в землището
на с. Чарган, общ. Тунджа, обл. Ямбол, а именно: нива в местността
„Батаклийца" с площ от 2.763 дка, съставляваща имот № 009027 по плана за
земеразделяне, лозе в местността „Келемите" с площ от 1.337 , съставляваща
имот № 002299 по плана за земеразделяне, нива в местността „Батаклийца" с
площ от 9.177 дка, съставляваща имот № 009028 по плана за земеразделяне, нива в
местността „Драчака" с площ от 7.402 дка, съставляваща имот № 030062 по
плана за земеразделяне, нива в местността „Кокарджа" с площ от 8.894 дка,
съставляваща имот № 031082 по плана за земеразделяне, нива в местността
„Батаклийца" с площ от 2.763 дка, съставляваща имот № 009026 по плана за
земеразделяне, 1/3 ид.ч. от нива в местността „До село", цялата с площ от
8.662 дка, съставляваща имот № 001021 по плана за земеразделяне, 1/3 ид.ч. от нива
в местността „Корията" , цялата с площ от 4.598 дка, съставляваща имот №
017037 по плана за земеразделяне.
Не е спорно, че с нот.акт №
126, том II, peг. № 4828, дело № 255/29.07.2015 г. на нотариус П.
К., Д.Т.Т. е продал на „Пеликан Агро" ЕООД гр. Ямбол 1445/1990
идеални части от поземлен имот, находящ се в с. Чарган, общ. Тунджа, обл.
Ямбол, целия с площ от 1990.00 кв.м., съставляващ УПИ VI-299 в кв. 34 по плана
на селото, при граници: УПИ VIII-360, УПИ V-300, улица, улица.
Не се спори, че с договор за
дарение, сключен с нот.акт № 67/26.08.2015 г. том 22, с peг. № 170 на НК,
договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 66/26.08.2015 г., том 22 и
договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 121/20.08.2015г.
том 21, Д.Т.Т. е прехвърлил на С.И.Т. 990/1125 ид.ч. от поземлен недвижим имот
- дворно място, находящо се в с. Чарган, общ. Тунджа, обл. Ямбол, цялото с площ
от 1 125 кв.м., съставляваща УПИ № VII-55 в кв. 14 по плана на с. Чарган,
заедно с реално построените в него: масивна жилищна сграда със застроена площ
от 72 кв.м.; полумасивна сграда -лятна кухня със застроена площ от 15 кв.м. и
гараж със застроена площ от 20 кв.м., както и земеделските земи по констативния
нотариален акт №118 (видно и от представената по
гр.д.№2384/2015 г. на ЯРС Справка от Службата по вписванията - Ямбол за периода
16.09.1915 г. до 16.09.2015 г.).
Въззивното производство е спирано до приключване на НОХД № 92/2018 г. по описа на ЯРС, образувано въз основа на посоченото във въззивната жалба досъдебно производство. С Присъда № 50/08.04.2019 г. по НОХД № 92/2018 г. по описа на ЯРС, потвърдена с Решение № 141/20.11.2019 г. по ВНОХД № 179/2019 г. по описа на ЯОС, Д.Т.Т. и Й. Г. К.са признати за виновни в това, че в периода от неустановена дата през 2015 г. до 16.12.2015 г. в с. Чарган, обл. Ямбол, действайки в съучастие помежду си, като извършители са съставили неистински частни документи – саморъчно завещание от 16.01.2015 г. и ръкописна автобиографията, на които са придали вид, че изхождат и са подписани от Г. М. Г. – б.ж. на с. Чарган, обл. Ямбол, и са ги употребили на 12.06.2015 г. пред нотариус П.К. и на 16.12.2015 г. пред служител от деловодството на РС – Ямбол, за да докажат, че Д.Т.Т. има право да получи цялото имущество на Г.и М.Г.и че има наследствено право по завещание от Г., като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление – престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК ЯРС ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание.
С оглед влязлата в сила присъда,
установяваща извършването на документното престъпление, депозираните по
настоящото дело графологични експертизи (еднолична и тройни) досежно авторството на
завещанието, медицинска и
психиатрични експертизи, както и гласните доказателства относно начина
на изготвяне на завещанието, здравословното състояние на завещателя и
отношенията му с ответника Д.Т. и майка му не установяват факти, имащи значение
за решаване на делото.
С първоинстанционното решение е прието за
недоказано оспорването на завещанието като нищожно и унищожаемо. Поради това,
че то е породило правни последици в патримониума на ответника Д.Т., същият
надлежно е прехвърлил наследените вещни права на другите двама наследници. Тези
изводи са довели до отхвърляне на исковете.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес от обжалване. Поради това е допустима.
Възраженията на
въззиваемите, направени едва пред ЯОС, за недопустимост на първоинстанционното
производство, на решението на ЯРС и на въззивното производство са
неоснователни.
Наведените
доводи за липса на представителна власт на пълномощниците на ищцата: адв.Е.С. *** за подаване
на исковата молба, процесуално представителство пред първата инстанция и за
подаване на въззивната жалба, както и адв. М. Й. *** за представителство пред
въззивната инстанция, не се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014
г., ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се
позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници. ЯОС счита, че оспорените от въззиваемите в
настоящото производство договори за правна защита и упълномощителните сделки
имат същото правно естество като обсъдените в тълкувателното решение, поради
което и за тях важи даденото от ВКС задължително тълкувание. Т.е. на недействителността им може да се позове само лицето, от името на което е сключена сделката или неговите универсални правоприемници, но не и трети лица, каквито са въззиваемите.
Същото правно
становище е застъпено и в Решение № 296 от 5.04.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 1776/2016 г., IV г. о., постановено по чл. 290 от ГПК, с което е прието, че извършените от
пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него
страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито
обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Съществуването на
упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и
пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и
насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при
постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната
страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на
упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на
положения от упълномощителя подпис. Интерес
от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без
представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от
тях. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени
действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на
липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети
лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да
се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до
невъзможност на упълномощителя да потвърди действията.
В случая
ищцата не се е позовала на липсата на представителна власт, нито това е
направил универсалният й правоприемник, конституиран по реда на чл. 227 от ГПК.
Напротив, същият е упълномощил за процесуално
представителство по делото адв. М. Й. с Пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег.№ 798/19.02.2020 г. на нот. Т. Д., с
което е потвърдил и извършените от адв. Е.С. и адв. Й. процесуални
действия по делото. Поради това е
налице представителна власт за пълномощниците.
Без значение
за редовността на упълномощаването е дали е записан точният адрес на
упълномощителя, а относно номера на двете първоначални първоинстанционни дела
записването на „2015“ касае годината на образуването им и не опорочава
упълномощителната сделка. Дори и да се приеме обратното, на тези обстоятелства,
както вече се посочи, може да се позовава само ненадлежно представляваният,
което не е налице.
Цитираните от
въззиваемите Решение № 189/26.04.2012г. по гр.д.№764/2011 г., I г. о. на ВКС и
Определение № 287/10.04.2017 г. по т.д.№60410/2016 г., III
г. о. на ВКС се отнасят до съвсем
други случаи, различни от настоящия, а и не представляват задължителна съдебна
практика.
Що се отнася
до факта, дали ищеца владее имотите или не, той не обуславя допустимостта на
производството. В случая е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предвид оспорването му от ответниците. Такъв е
налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за
същото право съгласно т.2 от Тълкувателно решение от
27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012, ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, въззивната
жалба е основателна по следните съображения:
ЯРС е постановил валидно и
допустимо, но неправилно решение. Предявените искове са основателни.
Съгласно чл. 42 от ЗН завещателното
разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не
са спазени разпоредбите на чл. 24,
съответно чл. 25, ал. 1. Съгласно
последната разпоредба, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания.
В настоящия случай е налице влязла в
сила присъда, постановена след спиране на въззивното производство, с която е
установено, че завещанието не е написано ръкописно от
самия завещател, а от друго лице.
Присъдата съобразно чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно за настоящия
състав установеното с присъдата по НОХД № 92/2018 г. по описа на ЯРС е задължително. Тъй като завещанието не е
написано и подписано от завещателя, а от друго лице, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 42 от ЗН- да бъде признато за нищожно.
Тъй като искът за нищожност следва
да бъде уважен, съдът не дължи произнасяне по обективно съединения иск по чл.
43 от ЗН, който следва да се счита съединен при условията на евентуалност с
оглед естеството на исковете.
След като завещанието е нищожно, не
е породило правни последици в патримониума на ответника Д.Т. и същият не е
наследил правото на собственост върху недвижимите имоти, с които се е
разпоредил в полза на останалите ответници. Не е могъл да прехвърли вещните
права, които не е придобил. Поради това приобретателите по сделките не са
собственици на имотите.
Същевременно ищцата е наследила по
реда на чл. 8 ал.4 от ЗН Г.и М. Г., който не е оставил наследници по права линия
(низходящи и възходящи), нито съпруг, братя и сестри
или техни низходящи. Приложимо е
правилото за наследяване на роднините по съребрена
линия до шеста степен включително,
като по-близкият
по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Съгласно ТР
№3/30.12.1994 г. на ОСГК на ВС, чл.8, ал.4, изр.2 от ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените
роднини от трета до шеста степен включително. В случая към момента на смъртта на Г. М.-близък по степен жив роднина е първоначалната ищца.
Като негова леля тя е съребрен роднина от трета степен и е наследила цялото му
имущество. Другата леля и двамата вуйчовци са починали преди наследодателя и
съобразно задължителното тълкуване на правилото на чл. 8 ал.4 изр.2 от ЗН не се
заместват от своите низходящи. Различно е положението на наследника на ищцата,
тъй като тя е починала след откриване на наследството
на Г.
М.Г.. А.С. наследява това, което майка му вече е придобила по наследство. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС
(Решение № 164/01.06.2010 г. по гр.д.№ 538/2009 г., II г.о., по чл. 290 от ГПК, Решение №174/19.02.2018
г. по гр.д.№ 4982/2016 г., I г.о., по чл. 290 от ГПК).
Като наследник по закон на Г. Д.
Г.
ищцата е придобила и 1/3 от възстановените на наследниците му две ниви, а от
договора за продажба, сключен с М.
А. К. е придобила собствеността и върху нейната 1/6 ид.ч. Поради това е притежавала
посочените в исковата молба идеални части от тях.
Въз основа
на гореизложеното исковете по чл. 124 ал.1 от ГПК за правото на собственост,
оспорени с писмените отговори на ответниците, следва да бъдат уважени.
С оглед
уважаването на исковете се явява основателно искането за отмяна по реда на чл.
537 ал.2 от ГПК на констативния нотариален акт на ответника Д. Т., тъй като
удостоверява права, които той не е придобил.
Тъй като атакуваното решение е
неправилно, следва да бъде отменено.
Искането на въззивницата за
присъждане на разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК следва да бъде уважено,
като се присъдят разноски съразмерно на уважените искове: пред първата
инстанция в размер на 1930,55 лв., а пред въззивната- 1327,12 лв.. Възражението
на въззиваемите за прекомерност на възнаграждението на адв. Й. -1200 лв. е
неоснователно, както с оглед на цената на исковете и техния брой, така и на
фактическата и правна сложност на делото, предвид и процесуалното поведение на
въззиваемите, обусловило организиране на защитата на насрещната страна и по
множество процесуални въпроси във връзка с допустимостта на производството.
Искането на въззиваемите за разноски,
основано на чл. 78 ал.4 от ГПК, следва да се уважи. За тези от исковете,
производството по които е прекратено от ЯРС, им се дължат разноски пред първата
инстанция. Във връзка с тези искове ответниците са направили единствено
разноски за адвокатско възнаграждение, а внесените суми за вещи лица и
свидетели, ДТ за удостоверение са свързани със защитата срещу останалите
искове, по които производството е продължило, и с оглед уважаването им, тези
разноски не се дължат от ищцовата страна. Пред първата инстанция Д.Т.Т. е заплатил възнаграждение за адвокат в размер на
общо на 2400 лв. по двете съединени дела, С.И.Т.-1200 лв., а „Пеликан Агро" ЕООД-2700 лв.
Ето
защо ЯОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №683/3.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 2248/2015 г. по описа на Ямболския районен съд. Вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от М.Г.В. ***, ЕГН **********, починала в хода на процеса и заместена от А.С.С. ***, ЕГН **********, против Д.Т.Т., ЕГН **********,***, С.И.Т., ЕГН **********,*** и „Пеликан Агро" ЕООД- гр. Ямбол, ЕИК *********, че саморъчното завещание от 16.01.2015 г. на Г. М. Г., с което е завещано на Д.Т.Т. цялото му имущество, е нищожно на основание чл. 42, б. "б" от Закона за наследството.
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за право на собственост върху
недвижими имоти, придобити чрез наследяване по завещание № 118, том 2, peг.№
4786, дело № 248/27.07.2015 г. на нотариус П. Костадинов с peг. 170
на НК.
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал.1 от ГПК по
отношение на Д.Т.Т., че М.Г.В. ***, починала в хода на процеса и заместена от А.С.С. ***, е собственик на 990/1125 ид.ч. от
дворно място, находящо се в с. Чарган, общ. Тунджа, обл. Ямбол, цялото с площ
от 1125 кв.м., съставляваща УПИ № VII-55 в кв. 14 по плана на с. Чарган, заедно
с реално построените в него: масивна жилищна сграда със застроена площ от 72
кв.м.; полумасивна сграда -лятна кухня със застроена площ от 15кв.м. и гараж
със застроена площ от 20 кв.м. при граници на имота: улица, УПИ VIII-56, УПИ
Х-67 и УПИ VI-54; 1445/1990 идеални части от празно дворно място, находящо се в
с. Чарган, цялото с площ от 1990 кв.м., съставляващо УПИ № VI-299 в кв. 34 по
плана на селото, при граници: от двете страни - улица, УПИ VII-360 и УПИ V-300;
4/6 ид.ч. от нива с площ от 4.598 дка, IV-та категория, находяща се в землището
на с. Чарган, общ. Тунджа, обл. Ямбол, в местността „Корията",
представляваща имот № 017037 по плана за земеразделяне на землище с. Чарган,
при граници и съседи: ПИ № 000388-полски път на Община Тунджа, ПИ № 017038 -
нива, ПИ № 017058 - нива, ПИ № 017057 - нива и ПИ № 017036 – нива; 5/6 идеални
части от НИВА, с площ от 8.662 дка, четвърта категория, находяща се в землището
на село Чарган, община „Тунджа", област Ямбол, в местността "До
село", представляващ имот №001021 по плана за земеразделяне на землище
село Чарган, при граници и съседи: поземлен имот № 001019 - нива, поземлен имот
№001022 - нива, поземлен имот №001072 - нива, поземлен имот №001073 - нива,
поземлен имот №000202 -полски път на община „Тунджа" и поземлен имот
№001018 – нива; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - ЛОЗЕ, с площ от
1.337 дка, четвърта категория, находящ се в землището на село Чарган, община
„Тунджа", област Ямбол, в местността "Келемите", представляващ
имот №002299 по плана за земеразделяне на землище село Чарган, при граници: поземлен
имот №000240 - полски път на община „Тунджа", поземлен имот №002300 -
лозе, поземлен имот №000246 - полски път на община „Тунджа" и поземлен
имот №002298 – лозе; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - НИВА, с площ от
9.177 дка, от които 3.670 дка, четвърта категория, а 5.507 дка - трета
категория, находящ се в землището на село Чарган, община „Тунджа", област
Ямбол, в местността "Батаклийца", представляващ имот №009028 по плана
за земеразделяне на землище село Чарган, при граници: поземлен имот №009025 -
нива, поземлен имот №009027 – нива, поземлен имот №000021 - полски път на
община „Тунджа" и поземлен имот №009029 – нива; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на
трайно ползване - НИВА, с площ от 7.402 дка, четвърта категория, находящ се в
землището на село Чарган, община „Тунджа", област Ямбол, в местността
"Драчака", представляващ имот №030062 по плана за земеразделяне на
землище село Чарган, при граници и съседи: поземлен имот №000225 - прокар на
община „Тунджа", поземлен имот №000305 -полски път на община „Тунджа",
поземлен имот №030063 - нива и поземлен имот №030084 – нива; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
начин на трайно ползване - НИВА, с площ от-8.894 дка, четвърта категория,
находящ се в землището на село Чарган, община „Тунджа", област Ямбол, в
местността "Кокарджа", представляващ имот №031082 по плана за
земеразделяне на землище село Чарган, при граници: поземлен имот №000399 -
полски път на община .„Тунджа", поземлен имот №031081 - нива, поземлен
имот №000404 - полски път на община „Тунджа" и поземлен имот №031083 – нива;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - НИВА, е площ от 2.763 дка, от които
1.105 дка четвърта категория, а 1.658 дка трета категория, находящ се в
землището на село Чарган, община „Тунджа", област Ямбол, в местността
"Батаклийца", представляващ имот №009027 по плана за-земеразделяне на
землище село Чарган, при граници: поземлен имот №009025 -нива, поземлен имот
№009026 -нива, поземлен имот №000021 - полски път на община „Тунджа" и
поземлен имот №009028 – нива; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - НИВА с
площ от 2.763 дка, от които 1.381 дка - четвърта категория, а 1.382 дка трета
категория, находящ се в землището на село Чарган, община „Тунджа", област
Ямбол, в местността "Батаклийца", представляващ имот №009026 по плана
за земеразделяне на землище село Чарган, при граници и съседи: поземлен имот
№009025 -нива, поземлен имот №000334 - полски път на община „Тунджа",
поземлен имот №000021 - полски път на община „Тунджа" и поземлен имот
№009027 – нива.
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124 ал.1 от ГПК по отношение на С.И.Т., че М.Г.В. ***, починала в хода на процеса и заместена от А.С.С. ***, е собственик на 990/1125 ид.ч. от дворно място, находящо се в с. Чарган, общ.
Тунджа, обл. Ямбол, цялото с площ от 1 125 кв.м., съставляваща УПИ № VII-55 в
кв. 14 по плана на с. Чарган, заедно с реално построените в него: масивна
жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.; полумасивна сграда -лятна кухня
със застроена площ от 15кв.м. и гараж със застроена площ от 20 кв.м. при
граници на имота: улица, УПИ VIII-56, УПИ Х-67 и УПИ VI-54; НИВА в местността
„Батаклийца" с площ от 2.763 дка, съставляваща имот № 9027 по плана за
земеразделяне, от които 1.658 дка - трета категория и 1.105 дка -четвърта
категория, при граници имоти №№ 009025, 009026, 000021 и 009028; ЛОЗЕ в
местността „Келемите" с площ от 1.337дка, съставляваща имот № 002299 по
плана за земеразделяне, четвърта категория, при граници имоти №№ 000240,
002300, 000246 и 002298; НИВА в местността „Батаклийца" с площ от 9.177
дка, съставляваща имот №9028 по плана за земеразделяне, от които 5.506 дка -
трета категория и 3.670 дка -четвърта категория, при граници имоти №№
009025,009027, 000021 и 009029; НИВА в местността „Драчака" с площ от
7.402 дка, съставляваща имот № 030062 по плана за земеразделяне, четвърта
категория, при граници: имоти №№ 000225, 000305, 030063 и 030065; НИВА в
местността „Кокарджа" с площ от 8.894 дка, съставляваща имот № 031082 по
плана за земеразделяне, четвърта категория, при граници имоти №№000399, 031081,
000404 и 031083; НИВА в местността „Батаклийца" с площ от 2.763 дка,
съставляваща имот № 009026 по плана за земеразделяне, от които 1.381 дка -
трета категория и 1.381 дка - четвърта категория, при граници имоти №№ 009025,
000334, 000021 и 009027; 1/3 ид.ч. от НИВА в местността „До село", цялата
с площ от 8.662 дка, съставляваща имот № 001021 по плана за земеразделяне,
четвърта категория, при граници имоти №№ 001019, 001022, 001023, 000202 и
001018; 1/3 ид.ч. от НИВА в местността „Корията" , цялата с площ от 4.598
дка, съставляваща имот № 017037 по плана за земеразделяне, четвърта категория,
при граници имоти №№ 000388, 017038, 017058, 019057 и 017036.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Пеликан
Агро" ЕООД- гр.
Ямбол, че М.Г. В. ***, починала в хода на процеса и заместена от А.С.С. ***, е собственик на 1445/1990 идеални части от от празно дворно място, находящо се в с.
Чарган, цялото с площ от 1990 кв.м., съставляващо УПИ № VI-299 в кв. 34 по
плана на селото, при граници: от двете страни - улица, УПИ VII-360 и УПИ V-300.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., С.И.Т. и „Пеликан
Агро" ООД-гр.Ямбол да заплатят на А.С.С. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за първата и
въззивната инстанции в размер на 3257,67 лв.
ОСЪЖДА А.С.С. ***, ЕГН **********,*** на осн.чл.78,ал.4 от ГПК да заплати на С.И.Т. направените
пред ЯРС разноски в размер на 482,01 лв.
ОСЪЖДА А.С.С. ***, ЕГН **********,*** на осн.чл.78,ал.4 от ГПК да заплати на „Пеликан
Агро" ООД- Ямбол направените по делото разноски в размер на
1281,58 лв.
ОСЪЖДА А.С.С. ***, ЕГН **********,*** на осн.чл.78,ал.4 от ГПК да заплати на Д.Т.Т. направените
по делото разноски в размер на 857,70лв.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.