ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 10.12.2020
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ………………..и в присъствието на прокурора …… като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАД № 210 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по гл. ХІІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН.
С решение № 260036 от 09.10.2020 г. с характер на определение по НАХД № 682/2019 г. Ловешкият районен съд, трети състав, е оставил без разглеждане жалбата на Д.Е.М., чрез адв. М. И. от САК, съдебен адрес:***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 1065182, издаден от ОД на МВР – Ловеч и е прекратил производството по НАХД № 682/2019 г. на Ловешкия районен съд, с мотиви, че първоинстанционната жалба е просрочена.
Срещу така постановеното определение е подадена настоящата частна касационна жалба по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН от Д.Е.М., чрез адв. М. И.от САК, съдебен адрес:***, с твърдения за незаконосъобразност на същото. Твърди се, че първоинстанционната жалба е подадена в преклузивния 14-дн. срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, считано от узнаването. Сочи се, че в делото липсват доказателства кое точно е лицето, получило съобщението, изпратено чрез Стар Пост, липсва информация за качеството на лицето, нито, че същото получава пратка със задължение за предаването й на наказаното лице. Допълнително сочи, че в самата разписка за връчване на ЕФ е отбелязано, че „няма никой на адреса“. Допълнително сочи, че в разписката е посочена само дата 12.12., като липсва посочване на година, поради което касаторът счита, че неправилно РС е приел, че ожалваният ЕФ е връчен на наказаното лице на 12.12.2015 г.
В заключение се моли касационната инстанция да отмени прекратителното решение с характер на определение на ЛРС и да реши спора по същество.
От ответника ОД на МВР – Ловеч не е постъпил отговор на частната касационна жалба.
Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
По отношение на спазването на срока по чл. 230 от АПК следва да бъде съобразено, че в обжалваното решение № 260036 от 09.10.2020 г. с характер на определение Ловешкият районен съд, трети състав, погрешно е посочил срока за обжалване на същото, като вместо 7-дн. срок е вписал, че определението подлежи на обжалване в 14-дн. срок от съобщението на страните. Както за обжалване на решенията по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, така и за обжалване на определенията по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН препращането към НПК важи само относно касационните основания, не и относно сроковете за обжалване, които са законовоопределените преклузивни срокове по АПК. Обжалваното решение № 260036 от 09.10.2020 г. е с характер на определение, с което е прекратено производството по НАХД № 682/2019 г. на Ловешкия районен съд.
Следва да бъде посочено, че предвид погрешното посочване от самия първоинстанционен съд на срока за обжалване на прекратителното определение /посочване на 14-дн., вместо седемдневен срок/, то в полза на частния жалбоподател следва да се изчислява срока за подаване на настоящата частна касационна жалба, като прекратителното определение е съобщено на частния жалбоподател на 26.10.2020 г. /видно от съобщение на л 39 от делото на РС/, а настоящата частна касационна жалба е подадена на 06.11.2020 г. /видно от пощенско клеймо на пощенския плик /– в указания от първоинстанционния съд преклузивен срок.
Настоящата частна касационна жалба е подадена от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
По същество касационната инстанция намира доводите на жалбоподателя за основателни.
Районният съд не е оставил първоистанционната жалба без движение с указание до жалбоподателя да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. От страна на ответника по първоинстанционната жалба липсва възражение, че първоинстанционната жалба е просрочена.
Касационната инстанция намира, че неправилно РС е приел, че жалбата е просрочена, като се е позовал единствено на обратна разписка на л. 13 от делото на РС, в която в графа дата е отбелязано единствено „12.12.“, без да е посочена година. Отделно видно от същата обратна разписка, в същата е отбелязано изрично: „няма никой на адреса“.
Отделно в делото на РС липсват доказателства за дата на издаване на ожалвания ЕФ, като липсват каквито и да било други доказателства както за изпращане на ЕФ, така и за получаването на същия ЕФ от наказаното лице.
Както беше посочено по-горе, от страна на ответника липсва възражение за просрочие на първоинстанционната жалба.
Според касационната инстанция при това положение е следвало РС да остави жалбата без движение с указание до жалбоподателя да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок. Вместо това и след като делото е било висящо пред ЛРС, считано от 12.07.2019 г., едва с решение с характер на определение от 09.10.2020 г., след като са проведени три съдебни заседания по делото, последното от които на 08.01.2020 г., районният съд е приел жалбата за просрочена. Районният съд се е позовал единствено на обратна разписка на л. 13 от делото на РС, в която в графа дата е отбелязано единствено „12.12.“, без да е посочена година. Отделно видно от същата обратна разписка, в същата е отбелязано изрично: „няма никой на адреса“.
Допълнително касационната инстанция следва да посочи, че обстоятелството, че първоинстанционната жалбата е просрочена следва да се докаже от ответника ОД на МВР - Ловеч, който не е възразил, че жалбата е просрочена.
По делото първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, като без да съобрази разпределението на доказателствената тежест и без да събере други доказателства, като остави жалбата без движение и даде възможност на жалбоподателя да представи доказателства, е приел в тежест на жалбоподателя, че подадената от него жалба е просрочена /подадена след срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП/ и не е разглеждал спора по същество.
Дори и при липса на доказателства относно срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП районният съд е следвало да приеме, че същият е спазен в полза на жалбоподателя с оглед обстоятелството, че оспореният ЕФ е изпратен с куриерска фирма Стар Пост, видно от разписка на л. 13 от делото на РС, в която е отбелязано изрично „няма никой на адреса“, като при възражение от ответника за просрочие на жалбата е следвало да задължи същия да представи доказателства относно датата на получаване на ЕФ от наказаното лице.
По тези съображения съдът намира частната жалба за основателна, а прекратителното решение с характер на определение на Ловешкия районен съд за незаканосъобразно.
Водим от горното, Ловешкият административен съд, касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение № 260036 от 09.10.2020 г. с характер на определение по НАХД № 682/2019 г. на Ловешкия районен съд, трети състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д.Е.М., чрез адв. М. И.от САК, съдебен адрес:***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 1065182, издаден от ОД на МВР – Ловеч и е прекратено производството по НАХД № 682/2019 г. на Ловешкия районен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд - Ловеч за продължаване съдопроизводствените действия и решаване на спора по същество.
Определението е окончателно.
Да се изпрати препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: