Номер 63228.07.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 28.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Член-съдия:МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско
дело № 20201700500402 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба на Община Перник, представлявана от кмета С.В.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт К.Л., срещу решение № 568 от 13.03.2020 г.
по гр.д. № 2799/2019 г. по описа на РС- Перник в частта, с която съдът е осъдил
жалбоподателя да заплати на ищцата Г. В. А. : 1. сумата от 18 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и
психически стрес, получени в резултат на травма на десния крак, причинена вследствие на
претърпян инцидент на 07.12.2017 г. в *** настъпил поради неправилна поддръжка на
тротоарния участък, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата; 2. сумата от 2206 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на ендопротеза и лечение, в
резултат на претърпения на 07.12.2017 г. инцидент, настъпил поради неправилна поддръжка
на тротоарния участък, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска - 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на главницата; 3. сумата от
995,22 лева, представляваща направени по делото от ищцата съдебно-деловодни разноски.
Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която предявеният от Г. В. А.
срещу Община Перник иск за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от ищцата в резултат на гореописания инцидент, е отхвърлен за разликата от
7000 лева над присъдената сума от 18 000 лева до целия предявен размер от 25 000 лева.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон,
жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените срещу него искове да бъдат
отхвърлени изцяло. При условията на евентуалност претендира намаляване на определения
от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че
от събраните по делото доказателства не е доказано по безспорен начин точното място, на
което е настъпил инцидентът, което счита, че е от значение за ангажиране на отговорността
му. Посочва, че относно състоянието на тротоарния участък, където е настъпило
увреждането, са събрани само свидетелски показания. Счита, че първоинстанционният съд е
определил прекалено завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди в
противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че не са взети предвид
съпътстващите заболявания на ищцата- остеопороза и захарен диабет тип II, които според
жалбоподателя са допринесли за степента на увреждане и по-дългия период на
възстановяване. Навежда доводи, че при постановяване на обжалваното решение не е взето
предвид направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като
сочи, че на датата на инцидента не е имало снежна покривка, ищцата е видяла състоянието
на нарушения тротоарен участък, поради което е можела да го избегне. Жалбоподателят
претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор в законоустановения срок по чл.
263, ал. 1 ГПК и не е взела становище по жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадената въззивна жалба е допустима като подадена против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съгласно чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от таксата,
дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал.2 ГПК за предявени с една молба искове в защита на различни
интереси минималната такса се събира от всички интереси. Дължимата за въззивното
производство държавна такса е в размер на общо 404,12 лева, от които 360 лева- по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от процесния инцидент, и 44,12 лева- по
иска за претърпените имуществени вреди. Към въззивната жалба е представено платежно
нареждане за внесена държавна такса в размер на 360 лева, поради което на жалбоподателя
следва да бъде указано да довнесе дължимия размер от 44,12 лева по сметка на Окръжен съд
– Перник в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението и в същия срок да
представи доказателства за това пред съда, като при неизпълнение на дадените указания
въззивното производство ще бъде прекратено в съответната му част.
С оглед на изложеното
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВАМ делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.09.2020г. от
10.25 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
разпореждане.
УКАЗВАМ на жалбоподателя Община Перник, представлявана от кмета С.В., в
едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението да довнесе по сметка на
Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на 44,12 лева и в същия срок да представи
доказателства за това пред съда, като при неизпълнение на дадените указания въззивното
производство ще бъде прекратено в съответната му част.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________