Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 369 / 19,03,2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 19,03,2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2884/2019 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба от
Р.М.Ш. с ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 20179110400268 по описа на ЧСИ
Николова с рег. № 911 с район на действие ПОС; против Постановление за разноски
по посоченото изпълнително дело, обективирано в съобщение изх. №
12246/23,10,2019 г.
С оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски от съда се иска да
го отмени като приеме, че неправилно – при липса на материалноправни предпоставки
за суброгация, е конституирана като взискател в производството Ю.В.А. и длъжникът
не й дължи посочените в съобщението суми.
Взискателят Ю.В.А. с
ЕГН **********; заявява становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
Съдебният изпълнител
счита жалбата за недопустима, по същество – за неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Видно от материалите
по приложеното изпълнително дело, същото е образувано първоначално по молба от БАНКА
ДСК ЕАД срещу длъжник Р.М.Ш. въз основа на изпълнителен лист и Заповед за изпълнение
почл. 417 от ГПК за събиране на парични вземания, възникнали по силата на
сключен между страните договор за жилищен кредит кредит.
Изпълнението е
насочено срещу недвижим имот, придобит по договор за покупко-продажба
(нотариален акт № 3/04,05,2006 г. – л. 9 -11) от длъжника и неговата съпруга
към този момент – Ю.В.А., върху който е вписана законна ипотека за обезпечаване
на дълга.
В хода на
изпълнителното производство е извършена публична продан на ипотекирания имот.
Постъпленията от същата са предмет на разпределение от 11,10,2019 г. (л.
688-690).
С молба вх. №
13958/15,10,2019 г. Ю.В.А. е поискала да бъде конституирана като взискател в
изпълнителното производство, тъй като с продажбата на собствената й част от
ипотекирания имот била изпълнила чужд дълг и се суброгирала в правата на
удовлетворения кредитор до размер 1/2 част от платените на последния суми.
С разпореждане от
15,10,2019 г. съдебният изпълнител е счел, че са налице основания за суброгация
и постановил „уважавам молбата“. След извършени в полза на първоначалния взискател
плащания на сумите по разпределението, с разпореждане от 22,10,2019 г.
съдебният изпълнител е постановил прекратяване на изпълнителното производство
по отношение на първоначалния взискател БАНКА ДСК ЕАД.
Със същото
разпореждане (от 22,10,2019 г.), приемайки че е налице хипотезата на чл. 429 от ГПК, съдебният изпълнител е КОНСТИТУИРАЛ КАТО ВЗИСКАТЕЛ Ю.А. за „сумата от 1/2
от платеното задължение към БАНКА ДСК ЕАД в качеството на ипотекарен длъжник,
които суми са платени изцяло вследствие на публична продан на недвижими имоти,
собственост в режим на СИО между длъжника и
ипотекарния длъжник“.
С разпореждане от
23,10,2019 г. съдебният изпълнител е наложил запори на вземания на длъжника.
С обжалваното
Съобщение изх. № 12246/23,10,2019 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника
за извършеното конституиране на взискател, встъпил в правата на първоначалния,
и за размера на задълженията към същия, както следва: общо 47655,56 лв., от
които: 32673,94 лв.– главница; 235,98 лв. – законна лихва за периода 11,10,2019
г. – 06,11,2019 г.; 10159,74 лв. –неолихвяеми вземания; 931,80 лв. – присъдени
разноски; 3654,10 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 06,11,2019 г.
Досежно повдигнатите
с жалбата възражения относно наличието на предпоставки за конституиране на
новия взискател – същите стоят вън от допустимия в настоящото производство предмет
на съдебен контрол. На практика с тях се повдига спор както относно
процесуалноправните предпоставки за встъпване в правата на взискателя (като се
оспорва наличието на хипотезата на чл. 429 ал. 1 от ГПК), така и относно
материалноправните предпоставки за встъпване в чужд дълг въобще (като се
твърди, че задължението по изпълнителния лист е било част от прекратената с
развод СИО между длъжника и новоконституирания взискател). Съдебният изпълнител
не разполага с правомощия да разреши повдигнатия спор за съществуването на
материалното право – предмет на изпълнение. Разрешаването му е предоставено на
съда, но не по реда на обжалването по чл. 435 от ГПК, а по общия исков ред – съгласно
разпоредбата на чл. 439 от ГПК. След служебна справка се установи, че между
страните вече е висящо исково производство (гр. д. 2741/2019 г. на ПОС), в
което този спор е предявен за разрешаване.
От съдържанието на
обжалваното съобщение следва, че с него се определят за събиране за сметка на
длъжника разноски в полза на новоконституирания визскател („931,80 лв. –
присъдени разноски; 3654,10 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
06,11,2019 г.“). Следователно в тази му част съобщението следва да се разглежда
като акт, възлагащ в тежест на длъжника деловодни разноски по изпълнението, поради
което същият подлежи на контрол относно законосъобразността му.
Абсолютно неясно остава, както за длъжника,
така и за съда, на какво основание са дължими така посочените в съобщението
разноски и по какъв начин са определени размерите им. Такова уточнение липсва
както в съдържанието на съобщението до длъжника, така и в посочените по-горе
предходни актове, с които се конституира нов взискател. Поради това в тази му част съобщението,
обективиращо постановление за разноски в посочените по-горе размери, следва да
бъде отменено и на съдебния
изпълнител да се укаже – в случай,
че приема за дължими и определя за събиране за сметка на длъжника разноски за
изпълнителното производство, следва да конкретизира вземанията по основание и
размер.
Въпреки изхода на
спора, неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
производството пред настоящата инстанция, доколкото същото има за предмет спор
относно дължимостта на деловодни разноски (в този смисъл Определение №
345/21,05,2015 по ч. гр. д. 2664/2015 г. на ВКС, IV г. о.).
По изложените по-горе
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Съобщение
изх. № 12246/23,10,2019 г., адресирано до Р.М.Ш. с ЕГН ********** – длъжник по изп.
дело № 20179110400268 по описа на ЧСИ Николова с рег. № 911 с район на действие
ПОС; В ЧАСТТА с която се определят
за събиране за сметка на длъжника разноски
в полза на новоконституиран визскател, както следва: „931,80 лв. – присъдени
разноски; 3654,10 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 06,11,2019 г.“.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: