Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 28. 09. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети
септември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1644
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „К.И.“ ООД *** против С.К.И. ***.
В молбата се твърди, че ищецът е търговско
дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 от Закона за кредитните институции. Твърди се, че
дружеството притежава удостоверение за дейността си от Българска народна банка
с № BG R00288, както
и удостоверение № 360363 за АДМИНИСТРАТОР НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ воден към регистъра
към Комисията за защита на личните данни. Твърди се, че основната дейност на
ищцовото дружество „К.И." ООД е отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че договорът за кредит с
кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Твърди се, че с
оглед изложеното ответникът С.К.И. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на
дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата
институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. Твърди се, че в резултат на подадената заявка и
предоставените от ответника данни служител на ищцовото дружество се е свързал с него на посочения
телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи от ищцовото друество при
условията на дружеството, кредит в размер на 600, 00 лв. Твърди се, че след обработване на данните
кредитът е бил отпуснат, като с ответника по електронен път е бил сключен договор за
потребителски кредит „Екстра” № 65321/ 28. 02. 2017 год. и желаната сума му е била преведена чрез системата е- рау и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу
представена от ответника лична карта. Твърди се, че с настоящата молба ищецът е представил копие от
заявката, изпратена до ищцовото дружество от ответника, разписка-
извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Твърди
се, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3 ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния
подпис- ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2 ап. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Твърди се, че същото се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Твърди се, че видно от данните, посочени в заявката на ответника в тях фигурира
информация, която логически е свързана само и единствено с ответника, която той лично е предоставил
на дружеството при кандидастването. Твърди се, че следователно ответника с попълване на
данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор
и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Твърди се, че
законът придава значение на подписан документ не само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13 ал. 3 от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Твърди се,
че за обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация,
която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай и когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Твърди се, че неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва
с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). Твърди се, че
в настоящия случай е представен договора, сключен между страните в писмен вид,
като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Твърди се, че съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис,
заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. Твърди се, че въвеждането на
лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество,
съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор
чрез предоставен e-mail-и, адрес и телефонен номер е равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по
смисъла на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП. Твърди се, че преписът има значението на носител, обективиращ
частни, подписани от страните, документи. Твърди се, че съгласно чл. 180 от ГПК те се ползват с
формална доказателствена сила за авторството им като в тази връзка е и
постановеното съдебно решение № 70 от 19. 02. 2014 год. на Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско
отделение, по гр. д. № 868/ 2012 год. Твърди се, че съгласно формата за кандидатстване ответникът е имал възможност да
избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена
такава от дружество, с което кредитодателят има сключен договор. Твърди се, че
с оглед формата за кандидатстване ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К.И.”
ООД, с което на основание т. 4 от договора, сключен между страните, се е
задължил към ежемесечната вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант”
за предоставената услуга. Твърди се, че ищцовото дружество „К.И.” ООД има
сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25. 10. 2014 год. с „БИКНЕЛ КОРП” ООД, рег. номер 155538/ 23. 10. 2014 год., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на дружество гарант се задължава да
гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити
съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите,
ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на
заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Твърди се, че
съгласно чл. 1 ал. 2 от сключения договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят
се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата,
представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя. Твърди се, че в чл. 1 ал. 3 е предвидено, че дружеството
гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във
връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя,
само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е
събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от две години от
датата на предсрочната им изискуемост. Твърди се, че съгласно разпоредбите на
Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна
информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания
му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити”. Твърди се, че
съгласно условията на сключения договор, ищцовото дружество „К.И.” ООД е поело
задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на
задължението- 1 050, 00 лв. е платимо ведно с главницата на шест равни месечни вноски със следните падежи: 28. 03. 2017 год., 28. 04. 2017 год., 28. 05. 2017
год., 28. 06. 2017 год., 28. 07. 2017
год. и 28. 08. 2017 год. Твърди се, че ответникът е погасил първата вноска по кредита с
падеж 28. 03. 2017 год., като впоследствие не е осъществил никакви плащания. Твърди се, че служители на дружеството неколкократно
са осъществили връзка с ответника, посредством изпращане на напомнителни e-mail-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са
осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на
падежните дати, но ответникът не е осъществил никакво плащане или индикация, че
желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Твърди се, че
съгласно чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищцовото дружество „К.И.” ООД обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на
заявлението възлиза на 13, 93 лв. Твърди се, че ищецът е потърсил начин да защити
интересите си, като на 11. 09. 2017 год. е подал на основание чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение
като пред Плевенския районен съд и е било образувано ч. гр. дело № 7328/ 2017 год., като по
същото е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че
така издадената заповед за изпълнение е била връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищецът
моли съда да признае вземането му срещу ответника за следните суми:
-сумата от 500, 00 лв., представляваща главница по
сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № 65321/ 28. 02. 2017 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК;
-сумата от 90, 00 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 28. 02. 2017 год. до 11. 09. 2017 год.;
-сумата от 285, 00 лв., представляваща договорна такса
„Гарант“ за периода от 28. 02. 2017 год. до 11. 09. 2017 год., и
-сумата от 13, 93 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 28. 04. 2017 год. до 11. 09. 2017 год.
Претендира и присъждане на направените в заповедното и
исковото производство деловодни разноски.
Ответникът С.К.И. ***,
чрез назначения му от съда особен представител, ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7238/ 2017 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният
положителен установителен иск е основателен.
Вземането на „К.И.” ООД произтича от договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 65321/ 28. 02. 2017 год. Касае се за договор за предоставяне на
кредит от разстояние, при който освен общият закон- Закона за задълженията и
договорите- намират приложение и три специални закона- Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронния подпис. Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.
6 ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-
едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена
на ищеца- доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и
на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага законът за
електронния документ и електронния подпис /ал. 2/, а съгласно ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от
Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи,
когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за
действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен
документ. Процесният
договор за потребителски кредит е сключен при спазване на горните изисквания. Същият
се предхожда от заявка за кредит, която обективира желанието
на ответника С.К.И. за неговото сключване и в която се съдържат личните данни на ответника- номер и дата на
издаване на личната му карта, постоянния и настоящ адрес, номер на личния
мобилен телефон, роднина за контакт и друга информация. След одобрение на
кандидата за финансова услуга-в случая предоставяне на заем- на ответника е
изпратено на посочения от него електронна поща електронен формат на договора за
паричен заем от разстояние. Същият е потвърдил сключването на договора, като е избрал
изпратения от заемодателя линк за потвърждение. Едва тогава с потвърждението от
заемателя договорът е сключен и сумата преведена. Сключването е осъществено
посредством избиране на изпратена препратка на съответната интернет страница на
заемодателя, където заемателят кандидатства за отпускане на заема. Чрез
активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието
си по договора. Изрично в т. 4. 4. от Общите условия е записано,че с маркирането на полето "Съгласен съм с
Общите условия" и натискане на бутон "Потвърди" кандидатът
изрично се съгласява с действащите към момента Общи условия. При одобряването
на заемателя на електронната поща на същия се изпраща като линк текстът на
договора ,в който ясно е отразено, че Общите условия са неделима част от него. В
т. 4. 11. конкретно е посочено, че с потвърждението на линка към договора се
счита, че между заемателя и дружеството има
сключен договор за потребителски кредит, което пък е предпоставка за
превеждане на съответната заемна сума
чрез системата на ePaу. bg в полза на кредитополучателя.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че между страните
е възникнало валидно правоотношение, произтичащо от сключен договор за кредит.
Ищецът „К.И.” ООД е изпълнил основното си задължение по договора и е превел сумата по
кредита в размер на 500 лв. на ответника. Безспорно е, а и видно от приложената
разписка № 2000000123456581/ 27. 03. 2017 год., че ответникът
лично е получил заетата сума на каса на „Изипей“. Това извънсъдебно поведение на
ответника- получаването на определена сума с разписка- потвърждава извода за
облигационната обвързаност между страните. Такава индиция е и изплащането от
страна на ответника на първата от уговорените месечни вноски- тази с падеж 28.
03. 2017 год. В хода на съдебното дирене ответникът не е представил надлежни писмени
доказателства, установяващи погасяването на остатъка от паричните му задължения
по сключения договор за потребителски кредит. Видно от заключението на вещото
лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно, че в счетоводството на ищцовото дружество не е постъпила нито една
от следващите пет договорени вноски, включваща главница, лихва и такса „Гарант“,
като към настоящия момент общото задължение на ответника С.К.И. възлиза на сумата от 888, 93 лв., от които 500 лв. главница, 90 лв.
договорна лихва, 285 лв. такса „Гарант“ и 13, 93 лв. законна лихва. В този
размер предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415
от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените
в заповедното производство деловодни разноски в размер на 325 лв., както и
направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 945
лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.К.И. ***, ЕГН **********, че същият дължи на
ищеца „К.И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от М.Г.А., следните суми:
-сумата от 500,
00 лв., представляваща главница по сключен договор за потребителски
кредит № 65321/ 28. 02. 2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /14. 09. 2017
год./ до окончателното изплащане на вземането;
-сумата от 90,
00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28. 02. 2017 год.
до 11. 09. 2017 год.;
-сумата от 285,
00 лв., представляваща договорна такса „Гарант“ за периода от 28. 02.
2017 год. до 11. 09. 2017 год., и
-сумата от 13, 93
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 28. 04. 2017
год. до 11. 09. 2017 год.
ОСЪЖДА
С.К.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „К.И.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Г.А., сумата от 325, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 945, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: