№ 2270
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100503284 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.01.2023 г., гр.д. 31418/2020 г., СРС, 64 с-в признава за
установено, че по реда на чл.422 ГПК Л. И. Т. дължи на „Софийска вода“ АД
на основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, сумата от 2
552,28 лева - цена за доставени услуги В и К през периода от 03.07.2014 г. до
09.03.2019 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, ведно със
законна лихва от 15.01.2020 г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и на основание чл.86, ал.1
ЗЗД – сумата от 476,27 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 03.08.2014 г. до 09.03.2019 г., отхвърля иска за
главницата за разликата до пълния предявен размер от 5 104,55 лева и иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата до пълния предявен размер от 952,53 лева, като
осъжда ответницата да плати на ищеца сумата от 241,52 лева – разноски за
исково производство и сумата от 85,57 лева – разноски за заповедното
1
производство, а ищеца да плати на адв. Х.Б.М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата от 316,43 лева – адвокатско възнаграждение.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях Л. И. Т.. Поддържа оплаквания, че не е
потребител на ВиК услуги, не е собственик на имота, за който същите са
предоставяни, нито е обвързана от облигационно правоотношение с
ответника, с когото няма сключен договор. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Софийска вода” АД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответницата Л. И. Т. е потребител на ВиК услуги се
установява чрез притежаваното от нея право на собственост върху
водоснабдения обект. В тази насока е писмен договор от 11.09.1989 г. за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, чрез който Г.Д.Т.
2
придобива апартамент № 126 в гр. София, кв. „Априлски“ (сега ж.к. „****“),
бл. ****. Протоколът от о.с.з. 01.12.2021 г. на първоинстанционния съд
обективира изявление на ответницата, че са бивши съпрузи с приобретателя,
чийто брак, сключен през 1972 г., е прекратен с решение през 1991 г., като
собствеността не е прехвърляна. В частта за придобиване на имота по време
на брака, изявлението представлява съдебно признание по смисъла на чл. 175
ГПК на неизгоден спрямо тази страна правнорелевантен факт. Останалите
твърдения за последващ развод, без уреждане на съсобствеността,
представляват правозащитни възражения в интерес на ответницата, които
обаче не се оспорват от ищеца.
Щом като имотът е продаден в полза на единия съпруг, но по време на
брака с ответницата, по силата на чл. 20, ал. 1 СК (от 1985 г., отм.), приложим
към момента на сделката, върху придобитото възниква бездялова съпружеска
имуществена общност. Вследствие прекратяване на брака по съдебен ред, на
основание тогава действащия чл. 27 СК (от 1985 г., отм.) дяловете на бившите
съпрузи са равни, т.е. всеки участва във възникналата обикновена
съсобственост с квота от по 1/2 ид.ч.
Ответницата като титуляр на 1/2 ид.ч. от абсолютното вещно право на
собственост върху водоснабдения имот притежава качеството потребител на
предоставени от ищеца „Софийска вода” ЕАД услуги, по силата на § 1, т. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. УРПППВКС. Нейната отговорност спрямо
ищцовото дружество следва да се ангажира само до размер на посочените й
права в съсобствеността по време на процесния период 03.07.2014 г. до
09.03.2019 г.
При липса на доказателства ответницата да изпълнява основното си
договорно задължение по чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 40, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на услугите, предоставени от ВиК оператора, какъвто
е ищецът, основателни са исковете за признаване дължимост на главното и
акцесорно вземане до половината от предявените размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете, на
основание чл. 271, ал. 1, изр.1, предл. , ГПК следва да се потвърди.
Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано е влязло
3
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.01.2023 г., гр.д. 31418/2020 г., СРС, 64 с-в в
частта, с която се признава за установено, че по реда на чл.422 ГПК Л. И. Т.
дължи на „Софийска вода“ АД на основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 43, ал.
2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, сумата от 2 552,28 лева - цена за доставени услуги В и
К през периода от 03.07.2014 г. до 09.03.2019 г. за имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. ****, ведно със законна лихва от 15.01.2020 г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 476,27
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
03.08.2014 г. до 09.03.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4