№ 52
гр. София , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ К. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря РУСИАНА А. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ К. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20201110144801 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 316 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 29.10.2020 г. (на
лист 73 от делото) на малолетната С.М.Н--Б.а чрез майка Й. М. М. срещу Н.
Н. Б., с която се иска изменение на определената за заплащане от ответника
на ищцата със спогодба, одобрена с Определение от 26.08.2009 г. по
гражданско дело № 5711/2009 г. на Софийския районен съд, 87. състав, като
същата да се увеличи на 300 лева месечно от датата на подаване на исковата
молба – 17.09.2020 г., до навършване на пълнолетие или настъпване на
причини за изменение на издръжката.
В исковата молба се твърди, че между страните е била уговорена
издръжка от 60 лева месечно, като бащата изплащал издръжка на ищцата в
размер на 160 лева месечно до датата на подаване на исковата молба. Твърди
се обаче, че ищцата е пораснала и са се увеличили нуждите от издръжка, а и
същата е с увреждане – разстройства на развитието и речта, и се нуждае от
посещаване на различни терапевтични процедури – плуване, логопед,
психолог. Твърди се, че нуждите от издръжка на детето са за около 600 лева
месечно, като се иска определяне на издръжка в размер на 300 лева, платима
от ответника. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Н. Н. Б., с
който предявеният иск се оспорва по размер, като се твърди, че ответникът е
заплащал на дъщеря си – ищцата С. Б.а, издръжка в размер на по 200 лева
месечно. Твърди се, че бащата има още едно дете, за което дължи издръжка –
син С.Н.М., като му бил наложен запор за незаплатени общо 10 815, 62 лева.
Твърди се, че бащата не бил в състояние да заплаща поисканата издръжка, а
също така и че тя не съответствала на обичайните нужди на едно дете. Искът
се признава в размер до 180 лева, като се оспорва за размер до 300 лева.
1
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
От представеното на лист 8 от делото Удостоверение за раждане серия
УС-0, № 716063/19.11.2008 г. на Столичната община, район „Подуяне“, се
установява, че ищцата – малолетната С. Н. Б.а, с ЕГН: **********, е родена
на 06.11.2008 г. от Й. М. М. и ответника Н. Н. Б..
От представения препис от протокол от открито заседание от 26.08.2009
г. по гражданско дело № 5711/2009 г. на Софийския районен съд, 87. състав
(лист 6 – 7 от делото), се установява, че родителите на ищцата са сключили
спогодба ответникът да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 60
лева до 30-то число на месеца, за който се дължи, от юни 2009 г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до промяната. Отбелязано е, че
определението е в сила от 03.09.2009 г.
От представените на лист 9 – 23 от делото медицински документи и
такива за проведени педагогически консултации, от които последни са
епикриза от 3. май 2020 г. от ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ (на лист 12
– 13 от делото) се установява, че ищцата С. Б.а е с разстройство на
експресивната реч, което налага специален режим на обучение, и освен това
се наблюдават затруднения в запаметяването, четенето и писането. Съгласно
представена на лист 23 от делото етапна епикриза от ГПСИП „Детско
психично здраве“ ООД от 21.01.2020 г. ищцата има затруднения при езика и
изразяването, но може да продължи обучение в училище с ресурсен учител.
Съгласно представената лист 24 от делото служебна бележка от В.И. –
логопед, ищцата Б.а, месечно разходите за терапия на ищцата са в размер на
200 лева.
Съгласно представено на лист 27 от делото удостоверение от НЧ
„Възраждане 1928“ ищцата С. Б.а посещава естетическа гимназия, като
заплаща за това 50 лева месечно.
Съдът не взема предвид представените на лист 29 – 66 от делото касови
бележки за закупувани стоки и услуги, тъй като искът е за определяне на
издръжка за бъдещ период от време, която извън специфичните потребности
на детето се определя по обща преценка за средните разходи за живот, а не с
конкретно доказване на всеки един разход.
Съгласно представени на лист 25 – 26 от делото удостоверения от
работодателя на майката на ищцата в периода от юли 2019 г. до юни 2020 г.
получава нетно възнаграждение за месец в размер между 927, 09 лева и 1412,
39 лева (след март 2020 г. – трайно над 1200 лева.
Съгласно представена на лист 123 от делото справка от ТД на НАП –
Пловдив за периода от месец януари 2020 г. до месец декември 2020 г.
брутният месечен доход на ответника Б. е над 1000 лева, с изключение на
месеците март и май 2020 г., когато е бил съответно 909, 16 лева и 884, 51
лева. За декември 2020 г. е деклариран брутен доход от 1533, 91 лева.
Съгласно справка на лист 85 от делото нетният доход на ответника е около
1000 лева.
Съгласно представена на лист 95 – 96 от делото покана за доброволно
2
изпълнение по изп. дело № 2020909040050 на ЧСИ Христо Стоянкин от
02.03.2020 г. ответникът дължи по изпълнително дело за издръжка на
навършилия си пълнолетие син Слави Б., роден през 2002 г. общо 10 815, 62
лева и 2 382, 56 лева такси по изпълнителното дело.
Наличното имущество на майката, за което са събирани доказателства
по делото, няма отношение към въпроса за издръжката, в която всеки родител
участва съобразно доходите си.
На лист 114 е представен социален доклад на дирекция „Социално
подпомагане“ – Оборище, от който се установява, че ищцата живее при майка
си, която полага грижи за нея и се обучава в училище с ресурсен учител.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 150 СК във връзка чл. 143,
ал. 1 СК за изменение на определената със съдебно решение издръжка на
родител за дете. Искът се уважава, ако се установи, че ответникът е родител
на ищеца, който не е навършил пълнолетие. Размерът на издръжката се
определя служебно от съда съобразно потребностите на ищеца и
имущественото състояние на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК всеки от родителите на
ненавършилите си пълнолетие деца е длъжен да му осигурява издръжка,
която трябва да гарантира нормални условия на живот за развитието на детето
– храна, облекло, образование, възпитание, текущи разходи. Съгласно т. 4 от
ППВС № 5 от 1970 г., присъдената издръжка има за цел да покрие
обичайните нужди на детето според възрастта, образованието, здравословното
му състояние, обикновените му житейски нужди. Също така в теорията е
константно виждането, че увеличаването на размера на издръжката трябва да
бъде съпроводено от трайна промяна в потребностите на ползващото се лице
от издръжката.
По делото не се спори, че ищцата е дъщеря на ответника.
В конкретния случай издръжката на ищцата е определена преди повече
от 10 години. За този период потребностите на ищцата са нараснали, като се
установяват такива в размер на 300 лева само във връзка с увреждането .
Поради това нуждите на детето са в твърдения от майката размер от поне 300
лева месечно.
Ответникът има доход да заплаща тази издръъжка, а другият му син е
пълнолетен, поради което съгласно чл. 144 СК неговата издръжка е под
условия от възможностите на ответника да осигури издръжка на другите си
деца. При месечен доход от около 1000 лева е възможно изплащане на
издръжка за едно ненавършило пълнолетие дете, и то с увреждане, в размер
на 300 лева. Задълженията на ответника, които той е просрочил да плаща, не
могат да бъдат основание за намаляване на издръжката по две причини –
първо, ответникът сам се е посатвил в положение да бъде съден поради
неизпълнението си на парично задължение в размер на 40 лева месечно, и на
второ място – след заплащане на задължението по изпълнителното дело
ищецът ще има свободен разполагаем доход, а нуждите на ищцата ще
продължат да съществуват.
3
Поради това искът следва да се уважи изцяло от датата на подаване на
исковата молба. Падежът на задължението остава като по споразумението
между страните – 30-то число на месеца.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата съобразно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищцата е доказала разноски в размер на 300
лева – адвокатски хонорар по договор на лист 67 от делото, като ответникът
следва да бъде осъден да плати тази сума.
Ищецът следва да бъде осъден да плати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса по уважената част от иска, която възлиза на 432 лева върху
месечния размер от 300 лева по 36 месеца по 4 % такса.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК определената по спогодба,
утвърдена с протоколно определение от 26.08.2009 г. по гражданско дело №
5711/2009 г. на Софийския районен съд, 87. състав, издръжка на С. Н. Б.а,
като ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 ГПК Н. Н. Б., с ЕГН: **********,
с адрес: Пловдив, ул. „Ландос“, № 13, ет. 1, ап. 2, да заплаща на малолетната
С. Н. Б.а, с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер от 300 лева от
17.09.2020 г. до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата
чрез нейната майка Й. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к.
„Сухата река“, бл. 212, ет. 7, ап. 208, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска от датата на падежа – 30-то число на
съответния месец, до окончателното плащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението за издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Н. Б., с ЕГН: **********,
с адрес: Пловдив, ул. „Ландос“, № 13, ет. 1, ап. 2, да плати на С. Н. Б.а, с
ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „Сухата река“, бл. 212, ет. 7, ап. 208,
сумата от 300 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. Н. Б., с ЕГН: **********,
с адрес: Пловдив, ул. „Ландос“, № 13, ет. 1, ап. 2, да плати по бюджетната
сметка на Софийския районен съд сумата от 432 лева – държавна такса по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4