Решение по адм. дело №448/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалбата на „Българска корабна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа №2, представлявано от Т. И. М., подадена чрез адв. В. Б., против отказ за възстановяване на недължимо заплатени суми за местни данъци и такси, по заявление рег.№ МД-Т23006164ВН от 04.07.2023г. на жалбоподателя, обективиран в писмо рeг. № МД- Т23006164ВН-002ВН от 20.07.2023 г. на Директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на община Варна.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон. Оспорва се обстоятелството, че „имотът попада в строителните граници на населеното място“. Твърди се, че тази служебно подадена информация от длъжностно лице на кметство Тополи е некоректна и неточна. Видно от описанието на имота в Договора за продажба на имот-частна общинска собственост по реда на чл. 35 ал. 1 ЗОС от 17.10.2019 г., с който дружеството е придобило имота от община Варна, продаваемият имот попада в землището на с. Тополи, а не в строителните граници на населеното място с. Тополи.

Поддържа се, че от датата на придобиване на имота - 17.10.2019 г. не са издадени никакви административни актове, които да са довели до промяна на административно-правния статут на имота. Не са предприемани действия по промяна на вида територия или на начина на трайно ползване на имота. Както към датата на придобиването, така и към днешна дата имотът попада в земеделска територия с начин на трайно ползване „деградирала орна земя“. Това е видно от скицата към договора за покупко-продажба № 15-707198-05.08.2019 г. издадена от СГКК Варна, в която се съдържа извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти към одобрената кадастрална карта за вида територия и НТП на имота, както и от скица № 15-478693 от 04.05.2023 г. издадена от СГКК Варна.

На следващо място се твърди, че административният орган неправилно е приел, че имотът попада в селищната територия на населеното място само поради факта, че според предвижданията на общия устройствен план на гр. Варна и община Варна от 2012 г. имотът попада в бъдещо разширение на урбанизираната територия. Без да е направено разграничение между понятието „/строителни/ граници на населено място“ в смисъл на селищната територия, в която не се включва землището и границите, в които ОУП предвижда бъдещо разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии (чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗУЧК) за сметка на прилежащите земеделски земи от землището на населеното място, органът по приходите е приел, че имотът подлежи на данъчно облагане на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.

Жалбоподателят сочи, че макар в отказа да е цитирана буквално разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, органът по приходите не е съобразил, че според нея, за да подлежи на данъчно облагане един поземлен имот трябва да са налице три кумулативни предпоставки: имотът да попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание; да има предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ, определено с ПУП и предназначението на земята да е променено по реда на ЗОЗЗ, респ. по ЗГ.

Независимо, че имотът попада в новоурбанизирана територия по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗУЧК, определени с ОУП на гр. Варна и община Варна от 2012 г., това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че за него се дължи данък върху недвижимите имоти. С общия устройствен план не се определя конкретното предназначение на отделните поземлените имоти, а общата структура на територията и преобладаващото предназначение на устройствени зони и самостоятелните терени в обхвата на плана. ОУП няма пряко приложение за разрешаване на строителство (чл. 104, ал. 3 ЗУТ), поради което за да бъде приложим режимът на данъчно облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ следва да бъдат осъществени и останалите две законови предпоставки, предвидени в него, а именно - имотът да е урегулиран с ПУП и да е приключила процедурата по промяна на предназначението на земята по реда на ЗОЗЗ.

Имот с идентификатор 72709.514.291 представлява земеделска земя, за него не е определено конкретно предназначение по чл. 8, т, 1 ЗУТ с одобрен ПУП и по отношение на същия не е проведена процедурата по реда на ЗОЗЗ за промяна на предназначението му, поради което същият не подлежи на данъчно облагане,

Позовава се на практика на Административен съд-Варна и Върховен административен съд. На следващо място счита, че незаконосъобразно в процесния отказ се приема и, че дружеството жалбоподател е задължено лице за такса за битови отпадъци., тъй като съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ т.е. собствениците на имоти, за който се дължи данък върху недвижимите имоти.

След като за имот с идентификатор 72709.514.291 не се дължи данък, в нарушение на закона е начислена и такса за битови отпадъци.

Предвид изложеното, жалбоподателят счита обжалваният отказ за незаконосъобразен и отправя искане за неговата отмяна и връщане на преписката на компетентния орган по приходите при община Варна със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв.Б., поддържа жалбата на изложените в нея основания. По съществото на спора, освен изложените мотиви и съображения в самата жалба, моли да се вземе предвид и следното: В чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) има три кумулативни предпоставки за данъчно облагане на недвижимите имоти. Имотът да попада в строителните граници на населените места, да има конкретно предназначение, определено с ПУП и ако се налага или се изисква от закона да бъде променено предназначението на земята по Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), респективно Закона за горите. В конкретния случай тези три предпоставки не са налице, поради което жалбата е основателна. При тълкуването на разпоредбата чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, счита, че трябва да бъде разглеждана комплексно в контекста на разпоредбата на ал. 3, която казва, че не подлежат, не се облагат с данък земеделските земи и гори, с изключение на тези, които са застроени и прилежащия терен към тях. Освен това, исторически в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ третата кумулативна предпоставка „да е променено предназначението на земеделската земя“ е добавено, чрез приет закон за изменение и допълнение на ЗОЗЗ, обнародван в бр. 39 от 2011 г. с вносител Министерски съвет. Там изрично, както в мотивите, така и в текста на приетия закон се казва, че земеделските земи се считат с променено предназначение в урбанизирана територия след провеждане процедурата по ЗОЗЗ и затова в чл. 25, ал. 3 от ЗОЗЗ се предвижда задължение за Комисиите по земеделските земи да уведомят органите на общините, с оглед събиране на дължимия данък. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представя подробни писмени бележки.

Ответникът, чрез гл. юрисконсулт Х. оспорва жалбата. По съществото на спора моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представя подробни писмени бележки.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с подадено от „Българска корабна компания“ ЕАД до „Местни данъци и такси”-Община Варна, заявление рег.№ МД-Т23006164ВН от 04.07.2023г. за възстановяване на недължимо заплатени суми за местни данъци и такси сметосъбиране. В заявлението се сочи, че за периода 2019-2022г включително, са начислени задължения за притежаван от дружеството недвижим имот в гp. Варна, землище на с. Тополи, а именно-поземлен имот с идентификатор № 72709.514.291 с площ 61 006 кв. м., придобит въз основа на Договор да продажба на имот- частна общинска собственост по реда на чл. 35 ал.3 от ЗОС от 17.10.2019г. земеделска земя в общ размер 9 798.87лв. - 4 930лв-даньк недвижими имоти и 2835лв такса битови отпадъци, за които била издадена справка. Предвид необходимост дружеството да се сдобие с данъчна оценка на имота, заплатило доброволно всички задължения, за което приложило доказателства за плащане. Независимо от извършеното плащане, дружеството счита, че не дължи посочените суми, по изложени в заявлението съображения състоящи се в следното:

Недвижимия имот, за който са били начислени горепосочените данъци и такси представлява земеделска земя. Дружеството е придобило имота и го е декларирало като земеделска земя. За същия не е отреден ПУП, не се използва за промишлени или други урбанизационни нужди. Издадено било и Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия от 24.10. 2019г., от което се установява, че имота е на 1 до 3 км от строителните граници, земеделска земя, 6-та категория. Липсва сметосъбиране, като самият имот е заринат с отпадъци и не може да се ползва и за земеделски нужди. Приложена била и кадастрална скица, в която имота е със земеделско предназначение-деградирала орна земя. категория 6.

Дружеството заявител посочило, че съгласно чл. 10 ал.1 ЗМДТ, предназначението на един поземлен имот по чл. 8 т.1 ЗУТ се доказва е влязъл в сила ПУП. Съобразно нанесеното в кадастъра предназначение, имота е предназначен за земеделско ползване и няма данни да е приложена регулация по отношение на съшия ОУП на гр. Варна, който определя характера на територията, на която се намират имотите, но той не установява, а и не би могъл съобразно чл. 106 ЗУТ да установи конкретното предназначение на имота. Доколкото няма влязъл в сила ПУП за периода, за който са начислени процесните задължения, както и предвид обстоятелството, че и влизането в сила на ОУП на гр. Варна не доказва конкретно предназначение на имота, то данък недвижими имоти за притежавания от дружеството земеделски имот не се дължи, а също и такса за сметосъбиране. След 23.05.2011г. изменение на чл. 10 ал.1 oт ЗМДТ ДВ бр.39 20.05.2011г., за да е налице промяна в предназначението на имота за целите на данъчното облагане не е достатъчно наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, а е необходимо и да е приключила процедурата по специалния закон-в случая по чл. 24 ЗОЗЗ, но до тази дата, непроведената процедура по Закона за опазване на земеделската земя е ирелевантен факт. До момента процедура по промяна на предназначението на земеделската земя не е извършвана респективно-не е приключвала, поради което този имот не може да бъде предмет на данъчно облагане, а също и заплащане на такси за сметосъбиране. Предвид изложеното, дружеството е отправило искане за бъдат възстановени недължимо заплатените суми с акт за възстановяване на същите.

За изложените в заявлението обстоятелства са приложени доказателства.

С писмо рeг. № МД- Т23006164ВН-002ВН от 20.07.2023 г. Директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна след извършена проверка уведомил заявителя, че описаният в заявлението имот, находящ се в с.Тополи, община Варна с ид. №72709.514.291 е деклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/04.05.2023 г. със служебно заверена информация за имота от длъжностно лице от кметство Тополи, съгласно която имотът попада в строителните граници на населеното място и за същия следа да се начислят задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО). За имота е подадена Декларация за освобождаване от част от ТБО с вх.№**********/09.05.2023 г. с приложена Служебна бележка от кметство Тополи при Община Варна удостоверяваща, че поземлен имот с идентификатор 72709.514.291 не е включен в границите на района, в който Община Варна извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване през периода 2019 г.- 2023г., съгласно заповеди на Кмета на Община Варна.

Облагането с местни данъци и такси, съгласно действащото към момента законодателство се основава на ЗМДТ, Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна.

Съгласно чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, ал.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл.11 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Съгласно разпоредбите на ЗМДТ и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна /НОАМТЦУТОВ/, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Таксата се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Гореописаният имот не попада в граници на организирано сметосъбиране и сметоизвозване и за периода 2019г.-2023г. е начислена такса битови отпадъци, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Варна (НОАМТЦУТОВ) - в частта само за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Дружеството било уведомено, че в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ изрично е регламентирано, че на облагане с данък подлежат поземлените имоти, които се намират е строителните граници на населените места и селищните образувания. Според легалното определение, съдържащо се в §5, т.6 от ДР на ЗУТ, „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му, определени с устройствен план. Съгласно чл.106 и чл.107 вр.чл.105, т.3 от ЗУТ, с ОУП се определя общата структура на разработваната територия - предмет на плана, като ОУП може да е за населеното място - град, заедно с неговото землище, като територията - предмет на ОУП, може да не съвпада със землището на града. С ОУП се определят границите за населеното място и общата структура на територията, предмет на плана.

Направен бил краен извод, че начислените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за недвижимия имот, обект на преписката, са определени съгласно действащото законодателство.

Горепосочения отказ бил обжалван пред Административен съд-Варна. Образувано е адм.д. № 2022/2023г., като с определение № 2866/18.10.2023г. е прието, че процесното писмо има характер на АПВ и не е било обжалвано по административен ред. Процедурата по издаване и обжалване на Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ е уредена в чл.128 и сл. от ДОПК. В чл.129, ал.7 от ДОПК е предвидено задължително административно обжалване на тези индивидуални административни актове. Посочено е, че АПВ подлежат на обжалване по реда на ревизионните актове, където в чл.156 вр. чл.152 от ДОПК е предвидено задължително административно обжалване. Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. За да е допустимо обжалване пред съд на процесния АПВ, той трябва да е бил потвърден или изменен от Кмета на общината, в хода на обжалването му по административен ред. Едва след произнасянето на Кмета на Община Варна, страната има право да обжалва АПВ по съдебен ред. При горните разпоредби, съдът е оставил жалбата без разглеждане и изпратил преписката на Кмета на Община Варна, за произнасяне по реда на чл.129, ал.7, вр. чл.152, ал.2 от ДОПК, вр. чл.4, ал.5 от ЗМДТ.

По делото не е спорно, че кмета на община Варна не се произнесъл по жалбата, поради което е формирано мълчаливо потвърждаване на акта от кмета на община Варна.

В хода на настоящото производство и с оглед изясняване на спорните по делото факти съдът е допуснал СТЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-29/23.04.2015 г., издадена от ИД на АГКК - Варна, поземленият имот е с идентификатор 72709.514.291, адрес на поземления имот: с.Тополи, вид собственост: Общинска частна, вид територия Земеделска категория 6, НТП Деградирала орна земя, площ 61006 кв. м. От материалите по делото и приложената Скица на ПИ: 72709.514.291 от СГКК-Варна от 15.04.2024г., на лист 31 от делото, вещото лице констатира, че имота е регистриран със Заповед за одобряване на КККР РД-18-29/23.04.2015 г., издадена от ИД на АГКК - Варна, с последващо изменение на КККР от 24.10.2019г. Адрес на поземления имот : с. Тополи, Собственици в по данни КРНИ : „Българска корабна компания“ ЕАД, трайно предназначение на територията „земеделска“, категория на земята: 6, начин на трайно ползване „Деградирала орна земя“, площ 61 006 кв.м. По делото е приобщено Удостоверение за характеристики на поземления имот в земеделска територия издаден от АГКК-Варна на 15.04.2024г. /л.32 от делото/. От извършеното проучване на КК относно землището на с.Тополи вещото лице установява, че ПИ:291 попада в землището на с. Тополи и е извън неговите регулационни граници. На лист 158 от делото е приложена скица на имота издадена от началника на Общинска служба по Земеделие и гори. От гореизложеното вещото лице прави извод, че ПИ:72709.514.291, съгласно данните от КККР на недвижимите имоти попада в земеделска територия, с начин на трайно ползване деградирала орна земя. От извършеният оглед на място вещото лице установява, че имота е неограден, незастроен, с равнинен характер - надморска височина 1,5-2 метра, частично заблатен, с тръстикова растителност, без трайни насаждения с ниска храстовидна и тревна растителност. На юг имота граничи с Варненското езеро. В материалите по делото на л. 105-106 от делото е приложен снимков материал. От извършеното проучване в Община Варна вещото лице установява, че ОУП на Община Варна е одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. (за ОУП и Правила към него) и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012г. (за специфични правила към ОУП) на МРРБ и обявен в ДВ бр.70/14.09.2012г. Имотът попада в устройствена зона „Тти" - „терени за транспортна инфраструктура“ - улици, пътища, летища, пристанища, паркинги, автогари, гаражи, депа и др. на обществения транспорт, прилежащи административни и офисни сгради. ( видно от Таблица - Приложение № 1, ред 18). Съгласно Приложение №1, ред 18 от Таблицата, няма предвидени устройствени показатели, а единствено 1/3 от озеленената площ да бъде предвидена с дървесна растителност. На Приложение №1 към СТЕ, представляващо извадка от ОУП/2012г., с „черен пунктир“ вещото лице означава съществуващата строителна граница на Община Варна, а с „жълт пунктир“ е означена новата строителна граница, която се явява разширение на съществуващата, съгласно легендата към ОУП и представлява новоурбанизирана територия). От Приложение №1 към СТЕ, е видно, че имотът граничи на юг с Варненско езеро. Западната му половина попада в съществуващите строителни граници на Община Варна, а източната му половина попада в ново предвиденото разширение на строителните граници - новоурбанизирана територия. От извършеното проучване в с. Тополи и район „Владислав Варненчик“ вещото лице не установява наличие на подробен устройствен план, както и индивидуален за ПИ:291, така и в по- голям обхват. Същото се потвърждава и от писмо от кметство Тополи на л. 213 от делото, 2-ри абзац. От извършената проверка в кадастър и регулации при Община Варна, вещото лице установява, че за територията, в която попада ПИ:291 (по КК) има одобрен със Заповед №6 / 19.01.1984-г.- Варна на ИК на Общ. Народен съвет с Председател Хр. Т., Подробен устройствен план - „ Регулационен план на промишлена зона - на землище Тополи, заключена между ЖП линия Варна-Синдел, Варненско езеро и земи на АПК, по сините и червени линии на платното. Същата е илюстрирана на Приложение №2.1, а на Приложение №2.2 към СТЕ е илюстрирана цветна извадка от този регулационен план, в който ПИ:291 попада в отреждане за „Силоз за зърнени храни“. Вещото лице дава заключение, че за ПИ:72709.514.291 няма проведена процедура по промяна на предназначението на имота по реда на Закона за опазване на земеделската земя. Същото се потвърждава с писмо от 21.05.2024г. на Областна дирекция Земеделие - Варна, приложено на л. 217 от делото - „Към момента няма данни за смяна предназначението на имота от земеделска в урбанизирана“, както и в писмо от 27.05.2024г. на кметство Тополи, приложено на л.213 от делото, четвърти абзац - „В кметство Тополи няма информация за промяна предназначението на земята“. Вещото лице сочи, че съгласно чл. 21. ал.1 ЗУЧК С общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1, както и с правилата и нормативите за тяхното прилагане се определят: 10. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.10.2012 г.) устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и бъдещи урбанизирани територии. От отговора на Въпрос №2 и Приложение №1 към СТЕ се налага извода, че съгласно действащия Общ устройствен план на Община Варна, процесния имот ПИ: 72709.514.291 попада в новоурбанизирана територия, съгласно чл.21, ал. 1, т. 10 от ЗУЧК.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице, след проведено оспорване по административен ред и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че липсва основание за прогласяване нищожността на оспорения административен акт, поради липса на компетентност. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Този ред следва да се приеме, че е приложим и по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публични задължения. Служител на общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по искането за прихващане и възстановяване, а кметът на съответната община упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.

Обжалваният административен акт обаче е издаден в нарушение на изискванията за съответна форма и в противоречие с материалноправните норми.

По аргумент от разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК задълженията за данък върху недвижими имоти и за такса битови отпадъци са публични общински вземания. Според чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването им се извършва по реда и от органа, определен в ЗМДТ. Законодателят е уредил процедурата по възстановяването или прихващането на недължимо платени суми от данъци и такси в чл. 129 и сл. от ДОПК. След постъпването на такова искане следва да се извърши ревизия или проверка, която да установи наличието на надплатени суми, техния размер и основание. Съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК, след извършване на проверката или ревизията се издава акт за прихващане или възстановяване, с който се уважава искането или съответно се постановява отказ за възстановяване или прихващане на поисканите суми.

Правомощието на административния орган, разписано в закон, не означава само право да се произнесе по даден въпрос, защото на него е предоставена компетентността да го реши, но и задължение за изпълнение на това право. Актът за прихващане или възстановяване по своето естество представлява индивидуален административен акт. Поради това, освен на специалните изисквания за издаването му, уредени в разпоредбите на чл. 129 ДОПК, той следва да отговаря и на общите изисквания за издаване на индивидуални административни актове, уредени в АПК. При препращането по силата на § 2 от ДР на ДОПК относно акта за прихващане и възстановяване следва да се отнесат изискванията за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 АПК. Част от необходимото съдържание на индивидуалния административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК е посочване на фактически и правни основания за издаването му и разпоредителна част, в която се определят правата и задълженията на адресата, начинът и срокът за изпълнение. В конкретния случай в обжалвания акт - отказ за възстановяване на недължимо заплатени суми за местни данъци и такси, по заявление рег.№ МД-Т23006164ВН от 04.07.2023г. на жалбоподателя, обективиран в писмо рeг. № МД- Т23006164ВН-002ВН от 20.07.2023 г. на Директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на община Варна липсва формирано волеизявление на административния орган по отношение на претендираните за възстановяване от дружеството жалбоподател суми. Горното не би могло да се замести от изявлението на процесуалния представител на ответната страна, че този отказ е с характер на АВП. Без данни за конкретното съдържание на разпоредителната част на акта не може да се прецени, какви задължения за неговия адресат този акт създава. Дори и да се приеме, че е отказано възстановяване на претендираната частично или в цялост сума то това обстоятелство следва да се съдържа в разпоредителна част на акта, с който се отказва възстановяване. Изготвянето на писмо до заявителя, от което може да се извлече евентуално волята на издателя не покрива критериите заложени в АПК за съдържание на административните актове. Изявлението, че начислените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци обект на преписката са определени съгласно действащото законодателство не покрива критериите вложени и в ДОПК на акт за възстановяване и прихващане.

В случая, въпреки сезирането на административния орган с искане за възстановяване на суми в конкретно посочени размери – по отношение на конкретен недвижими имот и по отношение на конкретен период, органът се е ограничил с горното изявление при липсата на разпоредителна част.

Съгласно константната съдебна практика, съдът не е компетентен да извършва допълване на административния акт, тъй като обратното би довело до замяна на волята на административния орган. Тоест в случая се съдържа изложение на факти, но липсва формиран диспозитив.

На следващо място, следва да бъде отбелязано, че освен безспорната липса на отхвърлителен диспозитив, процесното писмо съдържа и крайно общи и недостатъчни мотиви. В тази връзка следва да се има предвид Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Ето защо следва да се прецени дали от решаващия орган в потвърдителното му решение мотиви санират допуснатото в оспореното писмо процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. В случая доколкото оспорения акт е мълчаливо потвърден от кмета на община Варна не се съдържат и никакви конкретни и ясни съображения за приемане за неоснователно на направеното искане за възстановяване, конкретно за платените данъци и такси.

В тази връзка настоящата инстанция намира, че в оспорения отказ обектевиран в писмо с рег. № МД- Т23006164ВН-002ВН от 20.07.2023 г. липсва обосновка, позволяваща възможността за ефективна правна защита на неговия адресат. Наличието на двете изисквания, обуславящи надлежното мотивиране на административния акт – излагането на фактически и на правни основания за издаването му, индивидуализира самото правомощие и като последица – предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на последващ етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо.

Доколкото в процесния отказ се съдържа цитиране на нормите на чл.10 ал.1 от ЗМДТ, чл.11 ЗМДТ, чл.106 и чл.107 вр. чл.105 т.3 от ЗУТ се формира извод, че между страните не се спори по фактите. Основния спор между страните е относно тълкуването и прилагането на чл. 10, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗМДТ.

Общият принцип за облагане на недвижимите имоти е регламентиран в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Изключените от данъчното облагане отделни категории имоти са предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 от ЗМДТ.

С данък се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти, попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Ал. 3 на чл. 10 от ЗМДТ предвижда, че земеделските земи и гори не се облагат с данък, с изключение на застроените земи – за действително застроена площ и прилежащия терен.

Териториите в страната, според основното им предназначение, биват: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта, по арг. от чл. 7, ал. 1 от ЗУТ. Чл. 8 от същия закон урежда конкретното предназначение на поземлените имоти от отделните категории територия. Всеки поземлен имот попада в поне една от категориите по чл. 7, ал. 1 от ЗУТ и има конкретно предназначение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУТ.

Законодателят, с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, обособява две групи поземлени имоти, които се облагат с данък: 1 поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места - чл. 3, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ и селищните образувания /чл. 2, ал. 1 от ЗАТУРБ/. Населеното място и селищното образувание представляват урбанизирана територия. По арг. от § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ границите на териториите на населените места и селищните образувания се определят по реда на чл. 106, т. 1 от ЗУТ с общ устройствен план. С подробен устройствен план се определя конкретното предназначение за урбанизираните територии, според чл. 8, т. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗУТ.; 2 поземлени имоти, които са намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ.

За да бъде обложен с данък един поземлен имот, от значение е неговото предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Последните следва да бъдат в урбанизирана територия или извън нея. Поземлените имоти в урбанизирана територия попадат в строителните граници на населените места и селищните образувания, а тези извън нея се намират извън строителните им граници. Следователно и двете групи поземлени имоти следва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и в случаите когато специален закон изисква да е налице извършена промяна предназначението на земята. Както беше посочено по-горе, конкретното предназначение на поземлените имоти по чл. 8, т. 1 от ЗУТ се определя с подробен устройствен план по чл. 103, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3, чл. 108, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ. Поземлените имоти, които попадат в строителните граници на населените места, находящи се в урбанизирана територия, следва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ.

По отношение на поземлените имоти, освен предвижданията на плана, е налице и определен начин на трайно ползване, който би могъл да бъде различен от този, предвиден по плана. В териториите без устройствени планове предназначението на поземлените имоти, до влизане в сила на плановете, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, се определя от фактическото ползване, освен ако ползването противоречи на закона. Промяна предназначението на териториите и на поземлените имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, по арг. от чл. 9, ал. 2 от ЗУТ. При последователното тълкуване на посочените правни норми става ясно, че поземленият имот ще бъде облагаем с данък единствено при наличието на трите кумулативни предпоставки – имотът попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание, има предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗУТ и предназначението му е променено.

В разглеждания случай, от събраните в хода на административното и на съдебното производството писмени доказателства за право на собственост върху процесния поземлен имот, удостоверения за характеристики, скици и др., по категоричен начин се установи, че имота е регистриран със Заповед за одобряване на КККР РД-18-29/23.04.2015 г., издадена от ИД на АГКК - Варна, с последващо изменение на КККР от 24.10.2019г. с трайно предназначение на територията „земеделска“, категория на земята: 6, начин на трайно ползване „Деградирала орна земя“. По делото е приобщено Удостоверение за характеристики на поземления имот в земеделска територия издаден от АГКК-Варна на 15.04.2024г. /л.32 от делото/. Заключението на СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че в КК относно землището на с. Тополи ПИ:291 попада в землището на с. Тополи и е извън неговите регулационни граници. На лист 158 от делото е приложена скица на имота издадена от началника на Общинска служба по земеделие и гори. От гореизложеното се налага извод, че ПИ:72709.514.291, съгласно данните от КККР на недвижимите имоти попада в земеделска територия, с начин на трайно ползване деградирала орна земя.

На Приложение №1 към СТЕ, представляващо извадка от ОУП/2012г., с „черен пунктир“ вещото лице означава съществуващата строителна граница на Община Варна, а с „жълт пунктир“ е означена новата строителна граница която се явява разширение на съществуващата, съгласно легендата към ОУП и представлява новоурбанизирана територия. От Приложение №1 към СТЕ, е видно, че имотът граничи на юг с „Варненско езеро“. Западната му половина попада в съществуващите строителни граници на Община Варна, а източната му половина попада в ново предвиденото разширение на строителните граници - новоурбанизирана територия. От извършеното проучване в с. Тополи и район „Владислав Варненчик“ не се установява наличие на подробен устройствен план, както и индивидуален за ПИ:291, така и в по- голям обхват. Същото се потвърждава и от писмо от кметство Тополи на л. 213 от делото, 2-ри абзац. Не е проведена процедура и за промяна предназначението му. От заключението на СТЕ се установява също, че съгласно действащия Общ устройствен план на Община Варна, процесния имот ПИ: 72709.514.291 попада в новоурбанизирана територия, съгласно чл.21, ал. 1, т. 10 от ЗУЧК.

Съдът приема, че това, че имота попада в обхвата на нова урбанизирана територия не е достатъчно, за да бъде обложен недвижимият имот с данък.

Както беше посочено по-горе, общият устройствен план определя единствено характера на територията, на която се намира процесния имот – урбанизирана. Предвид разпоредбата на чл. 106 от ЗУТ общият устройствен план не би могъл да установи конкретното предназначение на недвижимите имоти, които попадат в обхвата на новата строителна граница. За да е годен за облагане обект, освен изискването поземленият имот да попада в строителните граници на населеното място, за същият трябва да бъде определено конкретно предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ с подробен устройствен план по чл. 103, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3, чл. 108, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ, по арг. от чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. При тези мотиви настоящият състав на съда намира, че тълкуването на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, дадено от административния орган, е неправилно, несъответно и на множеството съдебни решения на ВАС – Решение № 659/20.01.2015 г. по адм. д. № 8066/2014 г; Решение № 4660/30.09.2019 г. по адм. д. № 8302/2015 г; Решение № 8918/26.06.2014 г. по адм. д. № 16828/2013 г; Решение № 5542/26.04.2018 г. по адм. д. № 13436/2016 г.; Решение № 12.06.2019 г. по адм. д. № 2017 г.; Решение № 13663/15.10.2019 г. по адм. д. № 14612/2017 г.; Решение № 14568/27.11.2018 г. по адм. д. № 8236/2018 г., Решение № 5218 от 17.05.2023 г. по адм. д. № 8975/2022 г., решение № 12377 от 12.12.2023г. по адм.д. №6884/2023 г. на ВАС и др.

За процесния недвижими имот, по категоричен начин, се доказа, че е не е налице влязъл в сила подробен устройствен план, с който да е определено конкретното му предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ.

Третата кумулативно дадена предпоставка за годен облагаем с данък обект е необходимо да бъде извършена процедура по промяна предназначението на поземления имот, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Именно с цел синхронизация режима на промяна предназначението на земята за данъчно облагане с тези по действащите други специални закони, е извършено изменението на разпоредбата и е въведено трето кумулативно изискване - да е приключила процедура по промяна предназначението на земята. Такава промяна не е извършвана за процесния имот. За да бъде извършена промяна предназначението на поземлен имот, е необходимо да е налице влязъл в сила подробен устройствен. В случай безспорно се установи, че не е налице влязъл в сила подробен устройствен план. Следователно, за да бъде годен облагаем обект, за процесния имот е необходимо преминаване през процедура по промяна предназначението на поземления имот. Последната следва да бъде извършена по реда на Закона за опазване на земеделските земи /З033/, като предназначението се счита за променено след влизане в сила на решението по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, каквато процедура не се установява да е извършена и приключила по отношение на процесния имот.

Като е достига до различен от настоящия извод, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, начислявайки данък за недвижим имот, който не е годен обект за облагане.

По отношение таксата за битови отпадъци, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, се заплаща от данъчнозадължените лица, т. е. собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Предвид на това, административният орган неправилно е установил и задължения за такси битови отпадъци по отношение на процесния имот.

При този изход на правния спор, своевременно предявената претенция от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски се явява основателна. Съгласно представеният в проведеното на 02.04.2025 г. открито съдебно заседание списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в общ размер на 3 081,70 лева, от които 2581,70 лева – адвокатско възнаграждение, 50 лева – държавна такса, 150 лева държавна такса за обжалване на определение за спиране на производството по делото и 300 лева депозит за изготвената съдебно-техническа експертиза. Съдът взе предвид, че е внесен и допълнително определения депозит за вещо лице в размер на 450 лева. По делото е представена фактура и преводно нареждане за платения адвокатски хонорар в размер на 2151,42 лева за изготвяне на жалба и процесуално представителство с включен ДДС в размер на 430 лева. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът преценява за неоснователно, тъй като процесуалното представителство е осъществено в пълен обем и активност от страна на адвоката, съобразен е материален интерес, направените искания по доказателствата, изслушване на СТЕ. Следователно на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 3531,70 лева, представляващи направените по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение първо от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ за възстановяване на недължимо заплатени суми за местни данъци и такси, по заявление рег.№ МД-Т23006164ВН от 04.07.2023г. на „Българска корабна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа №2, представлявано от Т. И. М., обективиран в писмо рeг. № МД- Т23006164ВН-002ВН от 20.07.2023 г. на Директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на община Варна.

ВРЪЩА на орган по приходите в МДТ Община Варна заявление рег.№ МД-Т23006164ВН от 04.07.2023г. на „Българска корабна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа №2, представлявано от Т. И. М. за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Българска корабна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа №2, представлявано от Т. И. М., сумата в размер на 3531,70 лева (три хиляди петстотин тридесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Върховен административен съд на Република България.