РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Варна, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110104576 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с
вх. № 45413 от 04.07.2018 г. от Б. П. П. Ф. С.А. Ф., рег.№ *, чрез “Б. П. П. Ф.
С.А. клон Б., със седалище и адрес на управление гр.С., ЖК ”*”*, * * С., сгр.*,
ЕИК * срещу О.М. Ю., с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите от: 1613.52 лева,
представляваща главница по договор за кредит № *-*, сключен на * г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 238.86 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 20.08.2016 г. до 20.04.2017 г.; сумата от 647.54 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 16.10.2020 г.,
за което вземане по ч. гр. д. № 13620 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена
Заповед № 261518/ 12.11.2020 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Претендира се и присъждане на разноски.
В исковата молба се излага, че на 13.05.2005 г. между “Б. П. П. Ф" ЕАД
(заемодател) и О.Х. (заемател) е сключен договор за потребителски заем № *-
*, с който е отпуснат паричен кредит в размер на 3414.00 лева. Изпълнението
е разсрочено на 23 равни месечни вноски, по 205.82 лв.. Последното плащане
от длъжника е извършено на 20.08.2016 г., като към тази дата са погасени 16
месечни вноски. Поради неплащане на две месечни вноски от страна на
кредитора е обявена предсрочната изискуемост на вземането. Същевременно,
1
твърди се и настъпване на падежа и на последната месечна вноска.
Ответникът О.Х., чрез назначения особен представител, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на претенциите. Оспорва възникването на
облигационното правоотношение, като в тази връзка оспорва автентичността
на подписа на заемополучателя по договора. Оспорва и реалното предаване на
паричната сума на ответника, както и надлежното обявяване на предсрочната
изискуемост на задължението. Релевира възражение за нищожност на
договора поради противоречие със ЗПК. Отправя искане за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, е предявен в рамките на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 13620/ 2020 г. на ВРС,
35- ти състав.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на
вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно:
наличието на валидно облигационно отношение между страните, с предмет -
договор за потребителски заем № *- */ * г., по който е изправна страна, въз
основа на който за ответника е възникнало задължение за заплащане на
търсената сума; настъпване на падежа на задължението.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
В случая, установява се от представените по делото писмени
доказателства (договор за кредит, погасителен план, общи условия,
декларация за предоставяне на лични данни, застрахователен сертификат)
наличие на облигационни отношения по силата на договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта *- *. Общият размер на на отпуснатата сума е 3414 лв., от
които 3000 лв. – кредит за потребителски цели и 414 лв. – кредит за покупка
на застраховка. Предвидено е връщане на отпуснатата сума на 21 месечни
вноски, от по 205.82 лв., всяка.
Настоящият договор за заем е сключен при действието на Закона за
2
потребителския кредит, в редакцията бр. 514 от 20.02.2015 г.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК
писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на
предоставения заем от 3414 лева, общ размер на плащанията от 4733.86,
лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 34.24%
и ГПР – 45.05 %. Посочени са размера на погасителните вноски, броя на
същите и конкретните падежни дати, поради което и изискването чл. 11, ал. 1,
т. 11 и 12 ЗПК, следва да се приеме за изпълнено. В т. 5 от Общите условия, с
които ответникът е запознат, изрично е предвидено, че при забава в
плащанията кредитополучателят ще дължи законната лихва за забава, като по
този начин формално е изпълнено и изискването за посочване на разходи,
които се дължат при неизпълнение на договор. По изложените съображения
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за несъответствие
на договора с установените реквизити, съответно и не може да бъде
споделена тезата за недействителност на договора в неговата цялост.
На следващо място, с подписа си, положен по договора
кредитополучателят изразил волята си за приемане на посочените условия. В
тази връзка, в предвид заключението по назначената съдебно – графологична
експертиза, кредитирано като обективно и компетентно изготвено,
неоснователно е и възражението за неавтентичност на договора за кредит.
Същевременно, от заключението по съдебно – счетоводната експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
отпуснатата сума е реално преведена на кредитополучателя.
Гореизложеното обосновава извод за валидно възникнала между
страните облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, по който
заемодателят е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало
задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва
на съответните падежни дати, като видно от представения погасителен план,
настъпила е и изискуемостта на вземането.
Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на задълженията
за заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което се налага
извод за основателност на тези претенции.
От друга страна, от заключението по съдебно – счетоводната
експертиза, кредитирано като обективно и компетентно изготвено, се
установява и размера на всяко от задълженията.
Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си,
включително и за погасяване на задължението.
Последното обуславя извод за основателност на исковете за досежно
главницата и обезщетението за забава, съобразно заявените от ищеца
3
размери, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на мораторната лихва претенцията е основателна за
сумата от 644.95 лв. (съобразно заключението по ССч.Е), като за горницата,
до пълния предявен размер от 647.54 лв., същата подлежи на отхвърляне, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски в заповедното
производство - 100 лв. и 607.57 лв. - в настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О.М.
Ю., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „* *“ № *, дължи на „Б. П. П. Ф.”
ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., Р. „*”, ж.к. „*” *, *
* *, бл. *, представлявано от член на Съвета на директорите Л. Л. П., сумите
от 1613.52 лв. (хиляда шестстотин и тринадесет лева и петдесет и две
стотинки), представляваща главница по договор за кредит № *-*, сключен на
* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата от 238.86 лв. (двеста тридесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.08.2016 г. до 20.04.2017 г.; сумата от 644.95 лв. (шестстотин
четиридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 16.10.2020 г., за което вземане
по ч. гр. д. № 13620 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед №
261518/ 12.11.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. П. П. Ф.” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., Р. „*”, ж.к. „*” *, * * *, бл. *, представлявано от
член на Съвета на директорите Л. Л. П. срещу О.М. Ю., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., ул. „* *“ № *, иск за установяване на вземане, представляващо
мораторна лихва по Договор за стоков кредит с № *– *, за горницата над
644.95 лв. (шестстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и пет
стотинки) до пълния предявен размер от 647.54 лв. (шестстотин
четиридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки), претендирана за
периода от 20.09.2016 г. до 16.10.2020 г., за което вземане по ч. гр. д. № 13620
по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 261518/ 12.11.2020 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК., на основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.М. Ю., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „* *“ № *, да
заплати на „Б. П. П. Ф.” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
4
гр. С., Р. „*”, ж.к. „*” *, * * *, бл. *, представлявано от член на Съвета на
директорите Л. Л. П., сумата от 607.57 лв. (шестстотин и седем лева и седем
стотинки), представляваща извършени в настоящото производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О.М. Ю., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „* *“ № *, да
заплати на „Б. П. П. Ф.” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., Р. „*”, ж.к. „*” *, * * *, бл. *, представлявано от член на Съвета на
директорите Л. Л. П., сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща извършени
в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника О.М. Ю., ЕГН:
********** по следната банкова сметка: IBAN: ***********, BIC: *, „С.
Е.“АД, клон Б..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5