МОТИВИ към Присъда № 209/07.04.2016г.
по НОХД №91/2016г. на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу Б.П.Г.,
ЕГН **********, за това, че на 04/05.08.2015 г. в с. ***, обл. Разград е извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14 годишна възраст – П.О.И., ЕГН ********** ***, чрез употреба на
сила и заплашване – престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
Както и срещу С.Р.С.,
ЕГН **********, за това, че за периода от 04.08.2015 г. до 17.08.2015 г. в с. ****,
обл. Разград, и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление – на
няколко пъти, чрез обещаване, даване и получаване на облаги – парични средства,
набирал лице, ненавършило 18 години – Д.С.К. ***, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й – престъпление по чл. 159а, ал.
2, т. 1, и т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
И за това, че
за периода от 04.08.2015 г. до 17.08.2015 г. в с. ****, обл. Разград, и в гр.
Разград, в условията на продължавано престъпление – на няколко пъти свождал
/чрез осигуряване на лица от мъжки пол/ към съвкупление лице, ненавършило 18
години – Д.С.К. ***, като деянието е извършено с користна цел – престъпление по
чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, във вр. с ал. 3, във вр. с ал. 1, пр. 2, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по искане на
подсъдимите се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2
от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на
подсъдимия Г. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири
години, което да бъде намалено по реда на чл.58а, ал.1 от НК, като съдът
определи първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Предлага на съда
да приспадне от така определеното наказание времето през което подс. Г. е бил с
мярка за неотклонение „ задържане под стража „. По отношение на подс. С.,
предлага за престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, във вр. с ал.
3, във вр. с ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, съдът да наложи
наказание „лишаване от свобода „ в размер на четири години и „ глоба „ в
минимален размер, а за престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 1, и т. 6, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, съдът да наложи наказание „ лишаване от
свобода „ в размер на пет години и „ глоба „ в минимален размер, съдът да
редуцира и двете наказания по реда на чл.58а, ал. 1 от НК и на основание чл.23,
ал.1 от НК да определи едно общо наказание в размер на най-тежкото от двете,
към което да присъедини и наказанието „ глоба „, като приспадне от определеното
общо наказание, времето през което подс. С. е бил с мярка за неотклонение „
задържане под стража „.
Защитата на
подс. Г., пледира за налагане на наказание „ лишаване от свобода „ ориентирано към
минималния посочен в НК размер, счита, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, като сочи за такива тежкото социално положение на подс. Г.,
разклатеното здраве на майка му, за която се грижи, провокиращото поведение на
пострадалата И., която е имала възможността да избегне престъпното
посегателство.
Защитата на
подс. С. пледира в унисон с държавното обвинение, като счита, че предложеното
от прокурора наказание е справедливо и ще осъществи целите по чл.36 от НК.
Подс. Г. признава фактите описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.
Подс. С. признава фактите описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени признанието
на подсъдимите, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.П.Г. е роден на *** ***, бълг. гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия С.Р.С. е роден на *** ***, бълг. гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установена по делото
фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Свидетелките
Дж. К. и П. И. били приятелки. Св. П. И. през лятото на 2015г. запознала св.
Дж. К. с подс. С. С., с когото преди това поддържала приятелски отношения.
Постепенно св. Дж. К. и подс. С. С. се сближили. През м.юли 2015г. подс. С. С.
се обадил по телефона на св. Дж. К., като й предложил да я заведе на дискотека
в гр.Исперих. Свидетелката се съгласила
и двамата се уговорили подс.С. С. да я вземе от автогарата в гр.Попово, където
свидетелката живеела, след което двамата да отидат на дискотека в гр.Исперих. Същия ден, около
20,30ч. подс. С. С. отишъл в гр.Попово, заедно с друго неустановено лице, което
управлявало лекия автомобил. Св. Дж. К. се качила в автомобила и тримата
тръгнали за гр.Исперих. Вечерта двамата
били в дискотеката, където подс. С. С. представил св. Дж. К. на останалите от
компанията, като своя приятелка. След като си тръгнали от дискотеката, двамата
отишли в дома на подс. С. С. ***, като подсъдимият й обещал да останат в дома
му една вечер, след което да я върне в тях. В дома на подс. С. С. двамата
правили секс по взаимно съгласие. На следващия ден сутринта подс. С. С.
представил св. Дж. К. на близките си, като заявил на баща си – св. Р. М., че е
довел булка, имайки в предвид св. Дж. К.. В къщата освен св. Р. М. били и
другия му син – св. П. С. със съпругата и децата си. Според св. Дж. К., когато
се запознала със св. Р. М., той й казал да си отива и че ще има проблем, тъй
като сина му – подс. С. С. ще я продаде. Подс. С. С. и баща му – св. Р. М. се
скарали, след което подс. С. С. и св. Дж. К. тръгнали за гр.Разград. В гр.Разград двамата живели в къщата на
сестрата на подс. С. С., която била в чужбина. Св. Дж. К. останала да живее с подс.
С. С., тъй като същия й заявявал, че заедно ще живеят на квартира, че ще си
намери работа, а и свидетелката била
влюбена в него. След около седмица двамата били изгонени от къщата на сестрата
на подсъдимия и няколко дни двамата спали в беседка в ЖК „Орел“, в близост до
блок № 25. Там подсъдимият се срещнал с подс. Б. Г., с когото се познавали, тъй
като последният, също е от с.****. Подс. Б. Г. предложил на подс. С. С. да
дойдат да живеят в дома му в с.****, след което с такси, платено от подс. Б. Г.
отишли в дома му. Тъй като той искал да прави секс със св. Дж. К., подс. С. С.
му обещал, че ще му намери момиче. На 04.08.2015г., подс. С. С. се обадил по
телефона на св. П. И.. Тя му казала, че има проблеми в семейството и иска да
отиде при него в с.****. Двамата подсъдими, заедно със св. Дж. К. наели такси,
управлявано от св. И. И., с което отишли в с.Светлен, общ.Попово, където ги
чакала св. П. И.. Тя се качила в
автомобила, с който пристигнали първоначално в гр.Разград, а по-късно в дома на
подс. Б. Г. ***. В дома на подс. Б. Г. четиримата влезли да спят в една стая. Подс.
Б. Г. легнал на леглото, на дюшек на пода до него легнали подс. С. С. със св.
Дж. К., а св. П. И. била седнала на стол в стаята. Подс. Б. Г. извикал св. П. И.
да легне при него на леглото. Тя отказала, тъй като знаела, че подс. Б. Г. иска
да прави секс с нея, а тя нямала такова желание, още повече, че била девствена,
което й му заявила. Отказът на св. П. И. ядосал подс. Б. Г., който станал и
около 4-5 пъти й ударил шамари по лицето, след което я блъснал на леглото и
съблякъл блузата й и късите й дънкови
панталони, с които била облечена. След
това подс. Б. Г., който също бил гол легнал върху св. П. И., започнал да я целува по гърдите и вкарал
члена си между краката й, без да го вкарва в половия й орган. Започнал да го
търка между краката й, където и свършил. През това време св. П. И. лежала с
изпънати крака и плачела, а подс. С. С. и св. Дж. К. лежали
на дюшек на пода и въпреки, че видели, как подс. Б. Г. извършва действията без
съгласието на св. П. И., не се намесили.
След като подс. Б. Г. свършил, същият станал и си облякъл дрехите, а св.
П. И. взела от св. Дж. К. мокра кърпичка, с която се избърсала продължавайки да
плаче.
На следващият ден св. Дж. И. се опитала да се
обади по мобилния си телефон на баща си – св. О. И., но подс. Б. Г. видял това,
взел мобилния й телефон и го ударил в земята, при което телефона се счупил.
След това подс. С. С. се скарал с подс. Б. Г. и тримата – подс. С. С., с двете
свидетелки тръгнали на автостоп за гр.Разград.
Тъй като нямали пари, подс. С. С. предложил
на св. Дж. К. да прави секс с различни мъже за пари, като й обещавал, че ще
наемат заедно квартира, че ще живеят заедно, на моменти й обещавал, че ще й
даде пари, за да се прибере в гр.Попово, купувал храна и водел свидетелките по
заведения в гр.Разград и с.****.
Първоначално св. Дж. К. не била съгласна, но тъй като била влюбена в подс.
С. С., се съгласила и започнала да прави секс с различни мъже, които подсъдимият,
осигурявал. За времето от 04.08.2015г. до 17.08.2015г. в с.**** и в
гр.Разград св. Дж. К. била използвана от
подс. С. С. чрез обещаване даване и получаване на облаги за развратни действия,
като осъществявала полови актове с
различни мъже, за различни суми – от 20 лева за 15 минути до 100 лева за един
час. Парите предварително вземал подс. С. С. от желаещите да осъществят полов
акт със св. Дж. К.. Половите актове били
осъществявани най-често в автомобилите на лицата, но също така били
осъществявани и в гориста местност в ЖК „Орел“ в гр.Разград, както и на други
места. Св. П. И. през това време била заедно с подс. С. С. в близост до св. Дж.
К., като непосредствено възприела всички действия на подс. С. С. по отношение
на намирането на клиенти, вземането на паричните суми, отпътуването на св. Дж. К.
с клиентите и връщането й. През този
период тримата спели на различни места в гр. Разград, като често пъти
прекарвали нощта на пейки в гр.Разград. С получаваните от клиентите на св. Дж. К. суми, подс. С. С.
купувал храна и напитки за тримата, посещавали заведения в гр.Разград, плащал
за таксита, хотел, цигари, а за себе си купувал и т.н.“чай“.
През
посочения период от 04 до 17.08.2015г.
по описания начин подс. С. С. свождал св. Дж. К.
към съвкупление със свидетелите И. С., Ч. М., С. Б., Р. Р., М. М., Г. В., А. И.
и други, неустановени в хода на ДП лица.
Св. Дж. К. правела както стандартен, така и орален и анален секс с
осигурените от подс. С. С. лица.
От заключенията на вещите лица по назначените
в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи се установява:
1.
При прегледа на Б.Г. на 21.08.2015г., не са установени следи от травматични
увреждания по главата, тялото,крайниците и половата област.
2.
При прегледа на С.С. на 21.08.2015г., не са установени следи от травматични
увреждания по главата, тялото, крайниците и половата област.
От заключенията на вещите лица по назначените
в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи се установява:
1. При прегледа на Д.К. на 18.08.2015г., не са
установени травматични увреждания по главата, тялото, крайниците, половата и
аналната област.
Нарушаването целостта на химена обичайно е
признак за извършен полов акт. Около 2 седмици след негово разкъсване
дефлорационните щърбини се променят необратимо и не може да се определи
давността на дефлорацията.
Предвид съобщените от освидетелстваната данни
за осъществен преди дни полов контакт с презерватив не се изследва наличие на
биологичен материал във влагалището на К..
2.При
прегледа на П.И. на 17.08.2015г. не са установени следи от травматични
увреждания по главата, тялото, крайниците и половата област.
Химена
е интактен – няма нарушаване на целостта му.
От заключенията на вещите лица по назначените
в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза:
1.Освидетелстваният С.Р.С. не се води на
отчет в регистрите към ДПО-Разград.
Същият не страда от психично заболяване или
умствена изостаналост.
Разбирал е свойството и значението на
извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.
Поведението на освидетелстваният илюстрира
несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли,
последователност и логичност на действията. Не се откриват психични,
поведенчески или интелектуални отклонения, които да лишават осв. С. да
възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях.
С.Р. е общителен, предимно с екстравертна
насоченост на характера. Адаптивен, енергичен, активен и импулсивен.
Взискателен е към околните, горд, много честолюбив. Обича общуването с различни
хора, срещите, гостуването и компаниите. Предпочита непознатите ситуации и
непредвидимостта на събитията. Склонен е
към рискови ситуации. Обича показността. Своенравен. Увлича се лесно,
проявява ентусиазъм при повечето дейности, но бързо изоставя започнатото.
Използва социално-желателно поведение, не винаги е искрен, често прикрива
мнението си, има склонност към лъжи. Често действията му са повърхностни.
Високата недисциплинираност и увлекаемост се дължат на доминиращите възбудни
процеси на нервната система. Не понася опека и води конфликтна борба за
самостоятелност. Понякога нарочно нарушава нормите. Конфликтен и непокорен. За
да се покаже в добра светлина е възможно да прибегне до лъжа. С потребност от
доминиране и търсене на развлечения.
2.Освидетелстваният Б.П.Г. не се води на
отчет в регистрите към ДПО – Разград.
Същият не страда от психично заболяване или
умствена изостаналост.
Разбирал е свойството и значението на
извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.
Поведението на освидетелстваният илюстрира
несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли,
последователност и логичност на действията. Не се откриват психични, поведенчески
или интелектуални отклонения, които да лишават осв. Г. да възприема правилно
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Личностна и характерова ориентация предимно
от интровертен тип. Общителен и незадълбочен. Склонен е към конфликти.
Социалният интелект не е на високо ниво. Не притежава умение да изгражда
адекватни оценки и самооценки. С нереалистична себеоценка и самочувствие. Често
няма твърди принципни позиции. Потребността от общуване съчетана с високата
тревожност и слабата емоционалност предопределят своеобразно егоцентрично
поведение. Подобен тип личност изгражда неблагонадеждни отношения, с доминантно
присъствие, неспособни на истинска обич или емоционална привързаност.
3.Освидетелстваната П.О.И. не се води на отчет в регистрите към
ДПО-Разград.
Същата не страда от психично заболяване или
умствена изостаналост.
Възможността да възприема адекватно
ситуацията свързана с делото не е нарушена. Данните от делото и нейните
обяснения за инкриминираното деяние са логични и подредени. Осв. може да
разбира свойството и значението на извършеното деяние, както и да ръководи
постъпките си.
Проведеното психологическо изследване
установява данни за интелектуален потенциал в средни стойности на нормата,
което дава възможност да възприема правилно фактите, имащи значение за делото.
Налице е изразена незрялост на личността. С
променливо настроение, поведение и интереси. Емоционално лабилна, тревожна, с
нисък самоконтрол и висока вътрешна напрегнатост. Личностна и характерова
ориентация към интровертен тип. С ниска степен на социална зрелост. Все още
незряла, по детски функционираща личност. Недостиг на стремежи и амбиции.
Пасивност. Стремеж към сигурност в своята среда. Идентифицират се депресивни
преживявания свързани с дома и семейството, зависимост от авторитарен
възрастен.
4.Освидетелстваната Д.С.К. не се води на отчет в регистрите към
ДПО-Разград.
Същата не страда от психично заболяване или
интелектуален дефицит. Интелектуалното ниво е в средни стойности.
Възможността да възприеме адекватно
ситуацията, свързана с делото не е нарушена. Осв.може да разбира свойството и
значението на извършеното деяние, както и да ръководи постъпките си.
Проведеното психологическа изследване
установява данни за интелектуален потенциал в средни стойности на нормата,
което дава възможност да възприема правилно фактите, имащи значение за делото.
Касае се за незряла, несигурна личност. Лесно
влиза в контакт, обича да споделя
преживяванията си, но без възможност за емпатия. Слабо емоционална. Личностните
характеристики и социалната среда затрудняват изграждането на механизми за
справяне. С нисък контрол върху външния свят, което затруднява социалното
функциониране.
Подсъдимият Б. Г. е осъждан.
Подсъдимият С.
С. е осъждан.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на самопризнанията на подс. Б. Г. и подс. С. С., които
се подкрепят от доказателствата събрани в хода на досъдебното производство:
Протокол за оглед на местопроизшествие,
показанията на свидетелите П.И., О. Ю., Дж. К., И. И., Н. И., Ив. С., С. С., Ч. М., Б. А., С. Б., Р.
Р., М. М., Г. В., А. И., Р. М., П. С.,
А. З., заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза и
комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Както и от
другите доказателства по делото – справки за съдимост на подсъдимите,
характеристични справки, декларации.
От
правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че подс. Б. Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК.
От обективна страна – На 04/05.08.2015г., в
с.****, обл.Разград, подс. Б. Г. извършил действия опипвал по тялото и гърдите,
търкал си половия член между бедрата на пострадалата, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – П.О.И. ЕГН ********** ***, чрез употреба на сила,
нанасяйки и удари по лицето и натискайки я към леглото и заплашване.
От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл, като подс. Б. Г. е въприемал несъгласието
на пострадалата, да осъществи с него действия по възбуждането и
удовлетворяването му, съзнававал е общественоопасния характер на деянието и
настъпването на съставомерните последици и е целял тяхното настъпване, да
извърши деяствия на полова възбуда и удовлетворение без съвокупление по
отношение на лице навършило 14 годишна възраст.
От възприетата от съда и описана фактическа
обстановка, съдът счете, че подс. С. С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6 във вр.с ал.1 във
вр.с чл.26, ал.1 от НК.
От
обективна страна – в инкриминирания период от 04 до 17 август 2015г., в
гр.Разград подс. С. С. на няколко пъти убедил св. Дж. К. чрез психическо
въздействие върху волята й, насочено към нейното мотивиране да участва за
постигането на целта му да бъде използвана за развратни действия, т.е. да
участва в полови сношения. Извършеният от подс. С. С. трафик е квалифициран с
оглед възрастта на свидетелката, която към момента на деянието не е навършила
18 години. Обстоятелството по чл.159, ал.2, т.1 от НК било известно на
подсъдимия. Изпълнителното деяние е осъществено със средствата, предвидени в
чл.159а, ал.2, т.6 от НК. Подс. С. С. мотивирал св. Дж. К. чрез обещаване и
даване на облаги, без да опорочава волята й, като поемал задължение за
благоприятни последици за нея. В същото време той получавал облаги, които
довели до благоприятно изменение и в неговия живот. Поведението на св. Дж. К.
за въвличането й в трафик на хора е правно ирелевантно за наказателната
отговорност на дееца. Дали съгласието е доброволно, поради свободно формирана
воля или то е постигнато от дееца чрез обещание, даване или получаване на
облаги, или защото жертвата е дете, тези фактически данни са неотносими към основанията за възникване
отговорността на дееца.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Подс. С. С.
съзнавал, че с поведението си мотивира св. Дж. К. към полови сношения, с което
да постигне целта си да я използва за развратни действия. Субективното
отношение на дееца обхваща и квалифициращите елементи, а именно, че действията
му са насочени по отношение лице, което
няма навършени 18 години, както и относно средствата за постигане на
убеждаването й – чрез обещаване, даване и получаване на облаги. Срещу личността
на св. Дж. К. е доказано последователно извършване на деяния, принадлежащи към
посочения състав на трафик на хора, поради което е налице продължавано
престъпление. Това е така, защото са налице и останалите предпоставки по чл.26,
ал.6 във вр.с ал.1 от НК. Деянията са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, като всяко
следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Както и състава на престъплението по чл.155,
ал.5, т.2, пр.1 във вр.с ал.3 във вр.с ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна – в инкриминирания период
от 04 до 17 август 2015г. в гр.Разград, и с.**** подс. С. С. осигурявал на лица
от мъжки пол св. Дж. К. с цел извършване на съвкупление. Именно той е създал
условия за това, предлагайки на различни лица от мъжки пол да осъществяват
срещу заплащане съвкупление с лице от женски пол – свидетелката, като правил
съответните уговорки с клиентите и определял сексуалните услуги и заплащането
срещу тях. Подсъдимият разпространил информация за предлагането на сексуални
услуги от св. Дж. К. на свои приятели и познати и водил разговорите с
клиентите. Именно по този начин той е свързвал клиентите от мъжки пол и свидетелката,
предлагаща сексуални услуги, за да могат същите да осъществят полово сношение.
За да е налице съставомерност на
престъплението по чл.155, ал.1 от НК е достатъчно деецът с намерение да създаде
условия за полови сношения, да се е уговорил за това само с лицето, на което
иска да сведе другото лице, като не се изисква такава уговорка да е направена
със свожданото лице и то да е дало съгласието си за това. Безспорно са
установени от обективна страна и квалифициращите признаци на престъплението, а
именно: че св. Дж. К. към момента на извършване на деянието не е имала
навършени 18 години, както и това, че подсъдимият е извършил деянието с
користна цел – за всяко осъществено съвкупление обвиняемият получавал
уговорената сума.
От субективна страна деянието е осъществено
при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Подс. С.
С. е съзнавал, че с действията си осъществява връзката между лица от мъжки пол и свидетелката, за да имат полово
сношение, като по този начин създава условия за това, като е целял именно този
резултат. Субективното отношение на дееца обхваща и квалифициращите елементи, а
именно: че е съзнавал, че действията му са насочени по отношение лице, което
няма навършени 18 години, съзнавал е и факта, че върши тези действия с цел
получаване на уговорената сума за всеки сеанс, като е целял включително и този
резултат.
Срещу личността на св. Дж. К. е доказано
последователно извършване на деяния, принадлежащи към състава на
престъплението, поради което същото се явява продължавано престъпление, тъй
като са налице и останалите предпоставки по чл.26, ал.6 във вр.с ал.1 от НК.
Деянията по настоящото дело се извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка, при еднородност на вината, като всяко следващо се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, извършено от
подс. Б. Г. по чл. 150, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” от две до осем години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в
конкретния случай, че налагането на наказанието в посочения диапазон е явно
необходимо с оглед поправяне и превъзпитаване на подсъдимия. Ето защо съдът определи
наказание „ лишаване от свобода „ в размер на четири години, което намали на
основание чл.58а, ал.1 от НК и постанови подс. Б. Г. да изтърпи наказание „Лишаване
От Свобода” в размер на Две Години И Осем Месеца при първоначален „Строг” режим в затвор. Съдът
намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи
целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК. На основание чл.
59 ал.1 от НК, съдът приспадна от така определеното наказание времето, през
което по отношение на подсъдимия Г. е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 17.08.2015г.
За престъплението, извършено от подс. С. С. по чл. 159а, ал. 2, т. 1, и
т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от
три до десет години и „ глоба „ от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в
конкретния случай, че налагането на наказанието в посочения диапазон е явно
необходимо с оглед поправяне и превъзпитаване на подсъдимия. Ето защо съдът
определи наказание „лишаване от свобода” в размер на четири години, което на основание чл.58а ал.1
от НК намали с 1/3 и определи наказание „лишаване от свобода”
в размер на две години и осем месеца,
както и „глоба” в размер на
10 000 лева.
За престъплението, извършено от подс. С. С. по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр.
1, във вр. с ал. 3, във вр. с ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от
три до десет години и „ глоба „ от десет хиляди до двадесет и пет хиляди лева.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в
конкретния случай, че налагането на наказанието в посочения диапазон е явно
необходимо с оглед поправяне и превъзпитаване на подсъдимия. Ето защо съдът
определи наказание „лишаване от свобода” в размер на пет години, което
на основание чл.58а ал.1 от НК
намали с 1/3 и определи наказание „лишаване от свобода” в
размер на три години и четири месеца, както и „глоба” от 10 000 лева.
На основание чл. 23 ал.1 от НК, съдът определи едно общо
наказание на подс. С. С. в размер на най-тежкото от двете, а именно „лишаване
от свобода” в размер на три години и четири месеца, което да изтърпи при
първоначален „СТРОГ” режим в
затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23 ал.3 от НК, съдът присъедини
изцяло към така определеното общо
наказание и наказанието „глоба” в размер
на 10000 лева. На основание чл. 59 ал.1 от НК, съдът приспадна от така определеното общо наказание времето през което по отношение на подсъдимия
е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 17.08.2015г.
По
разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимите
Б. Г. и С. С. да заплатят по сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 1246,40лева, представляваща разноски на
досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата
120.00лева, представляваща разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: