Решение по адм. дело №152/2025 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на З. Г. С., от гр. Септември, [улица], № 3 против Заповед № 7855з-740 / 18.12.2024 г. на директора на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, с която жалбоподателят в качеството му на държавен служител в МВР, инспектор - разузнавач II степен в сектор 02 към отдел 03 при Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР е преназначен на изпълнителска длъжност разузнавач II степен в сектор 02 към отдел 05 при Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, със специфично наименование на длъжността "инспектор" считано от датата на встъпване в длъжност, с основно месечно възнаграждение в размер на 2 233 лв.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната заповед. Излага съображения за нарушение на материалния закон, съществени нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в подадени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – директора на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР – оспорва жалбата също, чрез процесуален представител в проведените заседания и в подадени писмени бележки. Сочи доводи за законосъобразността на обжалвания административен акт.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от служител, засегнат от разпореденото с оспорената заповед, с която е променено мястото му на работа в друг значително отдалечен град.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице и свидетелските показания съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е служител в Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, заемал длъжност „инспектор – разузнавач II степен“ в сектор 02 към отдел 03, със седалище гр. Пловдив.

През м. юли 2024 г. с утвърждаване на ново щатно разписание структурата на дирекцията е променена – отдел 03 е преобразуван в отдел 06, а секторите са преномерирани. Общият брой на щатните бройки за региона (Пловдив, Стара Загора, Бургас и съседни области) е увеличен от 15 на 20.

По същото време жалбоподателят е бил в отпуск по болест. След завръщането му на работа на 17.12.2024 г. му е било предложено преназначаване, а на следващия ден – 18.12.2024 г. – е издадена процесната заповед за преназначаването му от гр. Пловдив в гр. Благоевград.

От заключението на вещото лице се установява, че към момента на промяната през юли 2024 г. секторът със седалище Пловдив е разполагал с шест бройки, които след промяната са увеличени на осем. На 17.12.2024 г. две от тези бройки – едната в Пловдив, другата в Стара Загора – са били „заети“ чрез подаване на заявления от двама служители, без за тях да са издадени заповеди за назначаване или актове за встъпване в длъжност. Експертът е заяви, че не е установил такива актове и че по негова лична преценка в практиката се приема, че при наличие на заявление мястото се счита за заето.

Свидетелите, разпитани по делото, потвърждават установените факти и обрисуват общата кадрова практика в дирекцията:

Свидетелят С., бивш началник на отдела, описва въведената през 2024 г. практика на преназначаване като средство за освобождаване на „неудобни“ служители, посочва липсата на прозрачност в кадровите решения и потвърждава, че част от служителите са останали в Пловдив, а други без ясни критерии са преместени в други градове.

Свидетелят В., колега на жалбоподателя, също е преназначен против волята си. Разказва, че новоназначеният началник му е заявил, че „не влиза в неговата концепция“, като първоначално му е било предложено да премине в ГДБОП – Пловдив, но уговорката е била отменена в последния момент и му е било наредено да подаде заявление за Варна с предупреждение, че в противен случай ще бъде освободен.

Свидетелят П. потвърждава, че след преструктурирането част от служителите са били поканени да подпишат заявления, а други – които „не влизали в кадровото виждане“ – са били подтиквани да търсят други длъжности.

Свидетелят Н., останал да работи в Пловдив, заявява, че на него му е било казано, че има свободни места и е попълнил заявление да остане на същата длъжност, като при него промяната е била формална. Потвърждава, че не познава лицата, за които се твърди, че са заели местата с подадените на 17.12.2024 г. заявления.

В материалите по делото не са представени заповеди за назначаване или актове за встъпване в длъжност на лицата, за които се твърди, че са заели свободните позиции в Пловдив и Стара Загора.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, в предвидената писмена форма. Компетентността не се оспорва и не се установяват данни за излизане извън функционалния обхват на правомощията.

Заповедта е лаконична, съдържа само позоваване на няколко законови текста (чл. 145, чл. 159, чл. 164 ЗМВР и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з–310/17.07.2014 г.), без конкретизиране на фактически обстоятелства, които да обосноват служебна необходимост от преместването на жалбоподателя. Не се сочат конкретни промени в щата, засягащи заеманата от него длъжност, нито данни за служебна непригодност, кадрово развитие или несъвместимост.

Посочените основания са несъвместими по смисъл – едновременно се позовават нормите за преназначаване по служебна необходимост и по искане на служителя, без да е изяснено кое от двете е приложено. Тази липса на яснота прави акта немотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и препятства съдебния контрол за законосъобразност.

От събраните доказателства се установява, че при издаването на заповедта не е спазена процедурата по Наредба № 8121з–310/2014 г. и по чл. 159 ЗМВР. Не е доказано на жалбоподателя да са били предложени наличните вакантни длъжности в региона – Пловдив и Стара Загора, които по данни на експертизата и свидетелите са съществували към релевантния момент.

Не е изяснено и дали предлагането на новата длъжност е било съобразено с квалификацията и опита му, каквото е изискването на чл. 7, ал. 6 от Наредбата, във връзка с чл. 143, ал. 1 ЗМВР. От заключението на вещото лице се установява, че длъжностните характеристики на заеманата от жалбоподателя длъжност в гр. Пловдив и на длъжността, на която е преназначен в гр. Благоевград, са идентични по съдържание и изисквания. Следователно преназначаването не е било обусловено от различие във функциите или необходимост от специфични умения, което допълнително изключва наличие на реална служебна необходимост.

Липсват протоколи за проведено събеседване, както и писмени доказателства, че служителят е бил надлежно уведомен за предстоящото преназначаване.

В материалите по делото липсват заповеди за назначаване или актове за встъпване в длъжност на лицата, подали заявления на 17.12.2024 г. Само по себе си подаването на заявление не представлява основание за заемане на длъжност по смисъла на чл. 164 ЗМВР, който посредством препращане към наредбата сочи, че преназначаването се извършва със заповед на компетентния орган. Затова е невярно твърдението, че тези бройки са били заети, а напротив, били са свободни и е било възможно жалбоподателят да остане на същата или друга длъжност в региона, без необходимост от преместване.

На основание чл. 159, ал. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 7 от Наредба № 8121з–310/2014 г. преназначаване по служебна необходимост е допустимо, когато това се налага от промени в щата. В конкретния случай експертизата установява, че броят на щатните бройки в отдела е увеличен от 15 на 20, което изключва наличие на намаляване на щата или отпадане на длъжността на жалбоподателя.

Липсват данни преместването в Благоевград да е било обусловено от обективна служебна необходимост. Не е доказано и да е било извършено по искане на жалбоподателя. Напротив, доказателствата показват, че преместването е осъществено след завръщането му от продължителен отпуск по болест, като непосредствено преди това в същия сектор са били подадени заявления за заемане на бройки от други лица.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че кадровите промени в Дирекция „Вътрешна сигурност“ през втората половина на 2024 г. са били извършвани без прозрачност и без обективни критерии, като част от служителите са оставени на същите длъжности, а други – без ясна причина – са преназначени в отдалечени градове.

Тази практика, подкрепена от липсата на мотиви и от избирателното прилагане на процедурата, сочи на превратно упражняване на власт и несъответствие на акта с целта на закона – служебните преназначавания да обслужват нуждите на службата, а не дисциплиниране или отстраняване на определени служители.

При тези данни съдът намира, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

На жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 1 345 лв., от които 500 лв. за експертиза, 800 лв. адвокатско възнаграждение, 10 лв. държавна такса и 35 лв. за свидетел.

Затова съдът

Р Е Ш И:

 

 

Отменя Заповед № 7855з-740 / 18.12.2024 г. на директора на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, с която З. Г. С., от гр. Септември, [улица], № 3 в качеството му на държавен служител в МВР, инспектор - разузнавач II степен в сектор 02 към отдел 03 при Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР е преназначен на изпълнителска длъжност разузнавач II степен в сектор 02 към отдел 05 при Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, със специфично наименование на длъжността "инспектор" считано от датата на встъпване в длъжност, с основно месечно възнаграждение в размер на 2 233 лв.

Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на З. Г. С., от гр. Септември, [улица], № 3 разноски по делото в размер на 1345 лв. (хиляда триста четиридесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.