Определение по дело №130/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 225
Дата: 1 март 2023 г. (в сила от 1 март 2023 г.)
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20231200500130
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
гр. Благоевград, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20231200500130 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.
Адвокат Д. В. М., вписан в АК П, с адрес на кантората: грП., бул. "П.Ш" обжалва
определение № 936, постановено на 19.12.2022 г. по гражданско дело № 894 от 2022 г.
на РС П, с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 248 от ГПК. В
жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Моли се за неговата
отмяна и присъждане на още 300 лева адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ.
Подаден е отговор от "С" ООД, ЕИК седалище и адрес на управление: гр. С., бул. С. №,
представлявано от Н.П.П.. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна. Моли се за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274 и
275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния
срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява
редовна и допустима. Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния
закон.
Разгледана по същество, жалбата се оказа основателна.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н., обжалването с частна жалба по естеството
си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща
контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба,
разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към
приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на
производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от
изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни
оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда
за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички
1
правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата
инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните
от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на
производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури
прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на
страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.
В настоящия казус районният съд е отдал предимство на практиката на ВКС, съгласно
която материалният интерес, служещ за определяне на минималния размер на
адвокатското възнаграждение, се формира от сбора на цената на отделните искове, а не
за всеки от тях поотделно. Тази практика обаче датира от 2016-2017 г. и понастоящем
следва да се счита за преодоляна. Според актуалното разбиране на ВКС, обективирано
в Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят М.П., Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г.И., Определение № 528 от 16.08.2022
г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г.И., Определение №
146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г.И.,
Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят С.Ч., Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К.Е., Определение № 404 от
26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц.,
Определение № 145 от 5.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Б.С., и Определение № 90 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В.Р., от значение е търсеният
материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове, се
определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68
от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на
различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по
граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на
предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на
всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и се определя
за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални
възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.
Обжалваното определение на РС П не е съобразено с това модерно авторитетно
тълкуване, поради което се налага неговата отмяна и присъждане на още 300 лева на
адвокат М. за предоставената безплатна правна помощ.
Настоящият съдебен акт няма да подлежи на последващ инстанционен контрол.
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се
обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предмет на разглеждане
в първата инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивно
решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1,
предл. 1 от ГПК, не подлежат на касационен контрол и второинстанционните
определения по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК и Определение № 508 от 17.11.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4857/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц./.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 936, постановено на 19.12.2022 г. по гражданско дело № 894
от 2022 г. на РС П.
ДОПЪЛВА решение № 311, постановено на 04.11.2022 г. по гражданско дело № 894 от
2022 г. на РС П, като ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, "С" ООД, ЕИК
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. С. №, представлявано от Н.П.П., да
заплати на адвокат Д. В. М., вписан в АК П, с адрес на кантората: грП., бул. "П.Ш" още
300 /триста/ лева, представляващи възнаграждение за безплатната правна помощ, която
последният е предоставил на ищцовата страна по делото.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3