РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. ХАСКОВО, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500313 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. М. Ж., чрез пълномощник против
Решение №10/30.01.2024г., постановено по гр.д.№523/2023г. на Районен съд-Харманли, с
което съдът: ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. Ж. против „Електроразпределение Юг“ЕАД-
гр.Пловдив, иск за приемане за установено по отношение на „Електроразпределение
Юг“ЕАД, че Т. М. Ж. не дължи сумата от 4 655,10лв., начислена му по фактура
№**********/17.05.2023г., представляваща допълнително начислена ел. енергия, вследствие
на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество ел.енергия за
периода от 08.01.2023г. до 04.04.2023г. за обект в гр.***, с клиентски номер *** и ИТН ***,
като неоснователен,както и ОСЪЖДА Т. М. Ж. да заплати на „Електроразпределение
Юг“ЕАД-гр.Пловдив,на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 500лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Твърди,че действително
в ал.1 на чл.56 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. Счита обаче,че
1
съществува противоречие между относимите разпоредби на ЗЕ- чл.98 ал.2 т.6 и чл.104А
ал.2 т.5 и ПИКЕЕ- чл.56 ал.2, поради което и с оглед разпоредбата на чл.15 ал.3 от ЗНА
съдът е длъжен да приложи разпоредбата на закона. Поддържа също, че ответникът не се
легитимира като кредитор на процесното вземане, поради което предявеният срещу него
отрицателен установителен иск е основателен и доказан. Предвид изложените съображения
претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Харманли и
вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения
отрицателен установителен иск, ведно със законните последици. Претендира и присъждане
на разноски по делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ЕАД-
гр.Пловдив,чрез пълномощника си депозира писмен отговор на постъпилата въззивна жалба,
с който оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Прави искане
въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Харманли и претендира
присъждане на разноски за въззивното производство. В условията на евентуалност, при на
уважаване на иска, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца-въззивник.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран Т. М. Ж., чрез пълномощникът му с искова
молба, с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК ********* – гр. Пловдив е
бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Ищецът излага твърдения, че е
потребител на електрическа енергия на обект, находящ се в гр.***, с клиентски номер ***,
който обект бил обслужван от ИТН *** и електромер /СТИ/ с фабричен номер ***. При
извършена проверка на 04.04.2023г. електромера е бил демонтиран, а в последствие
установено, че е осъществен достъп до вътрешността, като в електроизмервателната верига
на електромера е било монтирано допълнително съпротивление. Вследствие на посочените
констатации допълнително му била начислена сумата от 4655,10лв. с ДДС по фактура
№**********/17.05.2023г. Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като фактурата
билa издадена поради липса на основание за начисляването й. Формулирал е искане съдът
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното
дружество, че не дължи сумата по процесната фактура.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като
неоснователна. Изложил е своите доводи по отношение на релевантните за спора факти,
като посочил, че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на
основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за
преизчисление, оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху
електромера. Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството
електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. Предвид изложеното,
2
ответникът е претендирал отхвърляне на предявения иск като неоснователен както и
присъждане на направените по делото разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и
обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените
към исковата молба и към писмения отговор документи,разпитани са свидетели, назначена е
била и съдебно – техническа експертиза.
Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно
легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и
снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.
Между страните няма и спор, че е извършена проверка на 04.04.2023г.,
констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № 705145 за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Действията по
проверката са извършени в отсъствие на ищеца.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените
въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд
фактология.
Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на ищеца в
производството има виновен характер и дали са спазени нормативните изисквания при
извършване на проверката от страна на ответното дружество и същото имало ли е право да
извърши тази корекция.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от
30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми,
и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на
количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а,
ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на електроенергия.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
3
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.
Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).
Тук е моментът да се отбележи, че крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът
е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР.
Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по
специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от
законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на
електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна
връзка между потребителя и ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на
съответната на мрежа – с случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да
извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния
потребител.
Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по
извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се
изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от
ищеца – потребител, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.
От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закон безвиновна
отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното
дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-малко пък в полза на
ответното дружество, което се явява трето лице за договорната връзка между снабдител и
потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на
неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално
потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна
отговорност за потребителя в желаната от ответника насока.
С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното
остойностяване ответното дружество на практика въвежда задължение в тежест на ищеца –
потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на
количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един
минал период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът –
потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По
същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно чл. 81 –
82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове
възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ
електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в
отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и
4
ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно
поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не
въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при
договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието
на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като
във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират
приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до по-
ниско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна,
не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на
потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на
производството не се установи, че именно потребителят е осъществил въздействие върху
СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да
се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на
СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от
потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление
за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем
начин.
Съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството за търговско измерване на
електроенергия е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и
предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,
изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира
поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
5
Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство.
Въпросното задължение, обективирано в издадената фактура, е резултат на
извършената проверка на СТИ, ползвано от ищцовата страна от длъжностни лица на
дружеството. За тази проверка е съставен протокол, при това в отсъствието на ищеца.
Настоящия състав намира и че дори и надлежно съставен такъв документ касае само
извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна
процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и редовността му,
се прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по
чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на протокола по ПИКЕЕ, като частен
свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ
към момента на проверката, без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на
договорни задължения, увреждащи действия/бездействия от страна на купувача на ел.
енергия довели до техническите аномалии/, каквато е същината на доказване в настоящото
производство. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по делото и
метрологичния протокол за СТИ. В тази връзка, дори да се установи спазена процедура по
ПИКЕЕ, това не рефлектира върху крайните изводи на въззивната инстанция за
основателност на исковата претенция.
В този ред на мисли като е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение , в противоречие с изискванията на материалния закон, което ще следва да се
отмени и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи иска
изцяло.
Предвид основателността на исковата претенция на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски за двете инстанции в общ размер на 1 471лв., от които
платени държавни такси в размер на 281лв. и 1 190лв. адвокатско възнаграждение. По
отношение на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът счита, че същото не
следва да бъде намалявано, тъй като е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото, както и с разпоредбите на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №10/30.01.2024г.,постановено по гр.д.№523/2023г. на Районен
съд-Харманли, вместо което постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Електроразпределение ЮГ“ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“
6
№37, че Т. М. Ж., ЕГН ********** от гр.*** не дължи сумата от 4 655,10лв., начислена му
по фактура №**********/17.05.2023г., представляваща допълнително начислена ел.
енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количество ел.енергия за периода от 08.01.2023г. до 04.04.2023г. за обект в гр.***, с
клиентски номер *** и ИТН ***.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №37 да заплати на Т. М. Ж., ЕГН
********** от гр.*** направените по делото разноски за двете инстанции в общ размер на
1471лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7