№ 1866
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110104814 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу В. В. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 240
ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв. - главница по договор
за кредит № ***/21.11.2016г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, сумата от 238.63 лева – обезщетение за забава
за периода 24.11.2018г.-31.03.2021г.. В условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, представляваща заплатена без правно основание
сума.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за
кредит № ***/21.11.2016г. по реда на чл. 6 ЗПФУР с „4финанс“ ЕООД, на
ответника е предоставена в заем сумата от 500.00 лева за срок от 30 дни.
Сумата е преведена в полза на кредитополучателя чрез Изипей АД на
21.11.2016г.. Твърди се, че договарянето е осъществено чрез средства за
комуникация от разстояние, като самият договор е сключен във формата на
електронен документ. На 26.11.2016г. ответникът е заявил искане за
отпускане на допълнителен кредит в размер на 500 лева. При отпускане на
допълнителен кредит, съществуващият договор се изменял чрез подписване
на нов, като всички условия по съществуващия договор с изключение на
размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно
и за допълнителния кредит. На таза дата е отпусната и допълнителната сума.
Твърди се, че крайният срок на издължаване на сумата е уговорен до
21.12.2016г., на която дата не е заплатена дължимата главница. По договаряне
1
на страните, срокът за издължаване на кредита е удължен до 19.02.2017г.. От
страна на кредитополучателя, за погасяване на задълженията по договора е
постъпила сума в общ размер на 510 лева, които са отнесени за погасяване на
уговорената в договора наказателна лихва при забава в плащанията, както и
на част от таксата за експресно разглеждане на искането за кредит. Твърди се,
че на 23.11.2018г. ищецът е сключил договор за цесия с „4финанс“ ЕООД, по
силата на който е придобил възмездно вземанията по договор за кредит №
***. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор (цедент)
представителна власт относно правото да уведомява длъжника за
извършената цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания
длъжник по ел. адрес и телефон, както и с връчване на препис от исковата
молба.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите
претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален
представител с писмена молба прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
По разноските:
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата от 100 лева - внесена държавна такса
и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Така разноските в полза на
ищеца се определят на сумата от 200 лева, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8
ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от
1000 лв. - главница по договор за кредит № ***/21.11.2016г., сключен между
ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от
2
датата на исковата молба /31.03.2021г./ до окончателното й изплащане,
сумата от 238.63 лева – обезщетение за забава за периода 24.11.2018г.-
31.03.2021г., на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД .
ОСЪЖДА В. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
сумата от 200 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в
заплатени по настоящото дело държавна такса, както и определено
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3