Номер 56128.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
Членове:АНТОН Р. ИГНАТОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА Въззивно частно гражданско дело №
20201700500449 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от мл. съдия Динева ч.възз.гр.д. № 00449 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
представлявано от процесуалния представител юрисконсулт Л. М., против Определение №
2193 от 02.07.2020 г. по гр. дело № 8357 по описа за 2019 г. на Пернишкия районен съд, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение в
частта за разноските на Решение № 702, постановено на 01.06.2020 г. по същото дело на
ПРС.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и необосновано.
Поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за
осъщественото по реда на чл. 38 ЗАдв безплатно процесуално представителство на ищеца се
доближава до цената на иска и не отговаря на положените от адвоката усилия по делото,
при положение, че доказателствената тежест по предявения отрицателен установителен иск
е била разпределена на жалбоподателя-ответник. Намира определения размер на
възнаграждението за прекомерен предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото, разгледано в едно открито съдебно заседание. Твърди, че съдът не е обвързан от
определените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, като се
позовава на практиката на СЕС, обективирана в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16. Намира за незаконосъобразен и извода на първоинстанционния съд, че
възнаграждението следва да се определя поотделно за всеки иск. Поради изложените доводи,
жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение, като моли горепосоченото
първоинстанционно решение да бъде изменено в частта за разноските и определеният
размер от 600 лева на адвокатското възнаграждение да бъде намален на 100 лева с оглед
цената на иска съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната по жалбата страна- адв. Д. М., в писмен отговор оспорва частната жалба по
същество и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Посочва, че
присъденият адвокатски хонорар е определен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията ѝ, действаща към датата на сключване на договора за правна помощ. Сочи, че чл.
2, ал. 5 от посочената Наредба предвижда заплащане на адвокатско възнаграждение за всеки
иск поотделно.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 8357 по описа за 2019 г. на Пернишкия районен съд е
образувано по искова молба, подадена от И. Г. Н. , чрез пълномощника адв. Д. М., с която
срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД са предявени обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове за недължимост поради погасяване по давност на сумата
от общо 801,16 лева, от които сумата от 711,12 лева, представляваща главница за ползване
на електрическа енергия за периода от 11.09.2008 г. до 09.12.2008 г., сумата от 2,04 лева-
законна лихва за забава за просрочените месечни суми за периода от 31.10.2008 г. до
26.03.2009 г. и сумата от 88 лева- разноски по делото, за които суми има издаден
изпълнителен лист от *** г. по ч. гр. дело № 1011 по описа за 2009 г. на ПРС, въз основа на
който е образувано изп.дело № 728/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., рег. № *** с район на
действие Окръжен съд-Перник. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен на *** г. между ищцата И. Н. и адв. Д. М., с предмет изготвяне на
искова молба и процесуално представителство пред ПРС, като в договора е уговорено да
бъде оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, т. 1 и т. 2 ЗАдв. С влязло
в сила Решение № 702 от 01.06.2020 г., постановено по гр. дело № 8357/2019 г., ПРС е
уважил изцяло исковете и е осъдил ответника на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на
адв. Д. М. сумата от 600 лв., представляваща определено адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За да постанови обжалваното определение, Пернишкият районен съд е приел, че е
присъдил минимален размер по два обективно съединени иска по Наредба № 1 от
09.07.2004 г., който не подлежи на намаляване. Поради това ПРС е оставил без уважение
молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на Решение
№ 702 от 01.06.2020 г., постановено по гр. дело № 8357/2019 г. на ПРС.
Съгласно изр. 2 на чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати, в случай, че в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Същевременно следва да се
съобрази, че съгласно отговора на преюдициално запитване по т. 1 на Решение от 23.11.2017
г. по съединени дела С -427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи състав, разпоредбата на чл.
101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна
уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредбата, приета от професионалната организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. В тази връзка всеки съд следва да прецени дали с
оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Посочените аргументи
дават основание на настоящия състав да приеме, че не е обвързан от правилото, че при
присъждане на възнаграждение при условията на безплатна правна помощ по договор с
адвокат, предоставена по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, следва задължително да се съобразяват
установените от Висшия адвокатски съвет минимални прагове на адвокатските
възнаграждения. Овластяването на същия орган да приеме такива минимални тарифни
ставки противоречи на правото на ЕС (чл. 101, § 1 и 2 ДФЕС) и поради това съдът не е
длъжен да приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в тази ѝ част. При преценката какъв
размер да се определи за адвокатско възнаграждение на адв. Д. М., съдът съобразява от една
страна, обстоятелството, че законодателят оценява труда на юрисконсултите и на
адвокатите, предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна помощ безплатна
правна помощ, по различен начин и в по-нисък размер, определен в чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ – от 100 до 300 лв., арг. от чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр.
8/2017 г., и от друга страна- съществуването на два паралелни режима на заплащане и
оценяване на безплатната правна помощ, още повече – на труда на юристите, трудно се
оправдава с оглед правилата на свободната конкуренция на вътрешния пазар на ЕС.
Минималното адвокатско възнаграждение съответно, за да не доведе до ограничаване на
конкуренцията, не трябва да е значително по-голямо от това на юрисконсултите.
С оглед изложеното, при съблюдаване на принципите, че възнаграждението трябва
да е обосновано и справедливо, и като съобрази ниския материален интерес по делото в
размер на общо 801,16 лева, както и обема на извършените от адв. Д. М. процесуални
действия – изготвяне и подаване на искова молба, с която са предявени обективно
съединени отрицателни установителни искове за недължимост на суми по издаден
изпълнителен лист, и процесуално представителство в едно открито съдебно заседание,
проведено на 26.05.2020 г. по гр. дело № 8357/2019 г. на ПРС, настоящият съдебен състав
намира, че следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да се определи възнаграждение за
безплатното представителство в размер на 100 лв.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваното
определение следва да се отмени, а Решение № 702 от 01.06.2020 г., постановено по гр. дело
№ 8357/2019 г., ПРС следва да бъде изменено в частта за разноските, като определеното на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение на адв. Д. М. бъде намалено на 100
лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2193 от 02.07.2020 г. по гр. дело № 8357 по описа за 2019
г. на Пернишкия районен съд, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 702 от 01.06.2020 г. по гр. дело № 8357
по описа за 2019 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, е осъдено да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител адв. Д. М., с адрес
***, адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, като намалява определеното
адвокатско възнаграждение от 600 (шестстотин) лева на 100 (сто) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________