№ 6
гр. Враца, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251400500402 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 466/15.07.2025 г. по гр. д. № 820/2025 г. по описа на Районен съд –
Враца е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на Ц. П. Н., с ЕГН ********** сумата от 1 500,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по пр. пр. № 734/2024 г. по
описа на Районна прокуратура – Враца, прекратено с постановление от 21.10.2024 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на исковата молба в съда –
06.03.2025 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 1 500,00
лв. до пълния предявен размер от 9 000,00 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото
решение е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на Ц. П. Н., с ЕГН **********, сумата от 251,66 лева, представляваща
направени в производството разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковата претенция.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Ц. П. Н., който обжалва решението в
отхвърлителната част и в частта на началния момент на присъдената законна лихва. Счита
уважения размер на иска от 1500 лв., за изключително занижен спрямо установените по
1
делото обстоятелства и в разрез с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Неправилно
била присъдена законна лихва от датата на предявения иск, а не от датата на влизане в
законна сила на прокурорския акт, с които е прекратено наказателното преследване.
Изразява несъгласие с извода на районния съд, че воденото срещу ищеца наказателно
производство, с продължителност от 9 месеца е в рамките на разумния срок. Напротив това
бил типичния пример за нарушаване на чл. 6 §1 от ЕКПЧ. По образуваното против
единствения уличен в извършено престъпление, ищец, единственото нещо, извършено от
органите на прокуратурата било да се назначи изготвяне на химико-токсикологична
експертиза, след което налице било пълно бездействие от тяхна страна. Съгласно чл. 145, ал.
2 НПК органа назначил експертизата определя и срока за изготвянето й. 30-45 дни се
приемали за стандартен (допустим) срок за подобна експертиза. Над 60 дни - се приемало за
забавяне, ако не се докаже, че има обективни причини, а такива в конкретния случай нямало.
Над 90 дни (3 месеца) - често се приемало като недопустимо бездействие от страна на
прокуратурата. 9 месеца било драстично над тези граници, което неминуемо следвало да се
приеме за нарушение на правото на разглеждане на производството в разумен срок (чл. 6, § 1
ЕКПЧ) и неправомерно ограничаване на правото на придвижване и професионална
реализация. Пред първоинстанционния съд прокуратурата не представила в цялост
изисканата от съда прокурорска преписка № 734/2024 г., въпреки, че била задължена да
стори това с изрични указания в определение № 894/19.05.2025 г. по първоинстанционното
дело. Нямало данни за каквито и да било извършени действия на прокуратурата в посока
приключване на производството в разумен срок. Нямало ангажирани твърдения, камо ли
доказателства за изискани от експертите причини довели до необосновано забавяне на
заключението. По делото липсвало представено доказателство, че прокуратурата е
фиксирала срок, изрично е задала срок, с който експертът е длъжен да се съобрази. Липсвали
мотиви за удължаване на срока на досъдебното производство продължило 9 месеца в чакане
на една единствена експертиза, без да се извършват други каквито и да било процесуално-
следствени дейности. На следващо място, районен съд допуснал неправилно прилагане на
чл. 52 ЗЗД, като счел, че при липса на „значителни“ или „изключително тежки“ последици,
присъждането на по-високо обезщетение е немотивирано. Смята, че това изискване не е част
от законовия критерий, нито е залегнало в практиката на ВКС като условие за определяне на
размера на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.
1 , т. 3, пр. 1 ЗОДОВ се определяло глобално - за всички претърпени неимуществени вреди
от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди били конкретно определими и
глобално присъденото парично обезщетение за тях следвало да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следвало да е достатъчно по размер
за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот страната, но най-вече - с оглед
особеностите на конкретния случай. Присъдената сума от 1500 лв. не можело да се приеме,
че е достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на претърпените
неимуществени вреди. При просто аритметично пресмятане районният съд обезщетил
ищеца с 5 лева за всеки ден, в който последния бил лишен от право да управлява автомобил.
2
Не било справедливо обезщетението и с оглед на следното: 1. ограничаване на личната
свобода и придвижване: не може да използва личен автомобил; зависим е от други хора;
нарушение на правото на свободно придвижване (чл. 35 КРБ и чл. 2 от Протокол № 4 към
ЕКПЧ); 2. професионални затруднения: работата на търговски представител изисквала
управление на автомобил - реално ограничение на правото на труд (чл. 48 КРБ); двойна
натовареност в сравнение, когато сам управлява служебния автомобил - посещава
търговските обекти, за които отговаря друг търговски представител, изчаква колегата си да
приключи и едва тогава може да се придвижи до свой обект; 3. психически и емоционален
стрес; унижение и тревожност от неоснователно обвинение; безсилие срещу "системата”; 4.
нарушаване на чл. 8 ЕКПЧ - право на личен и семеен живот; незаконното отнемане на
СУМПС води до вмешателство в личния и семеен живот; 5. усещане за несправедливост и
безпомощност; лишаването от книжка без законово основание предизвиква фрустрация,
гняв и чувство за унижение; човек се чувства обезправен и „в капан“ в една
институционална несправедливост, без бърз начин за възмездие; 6. стрес от
невъзможността да изпълняваш основни житейски функции; всекидневни дейности като
пазаруване стават затруднени или невъзможни; това води до нарастващ стрес, тревожност и
емоционално изтощение; 7. загуба на работни възможности или влошаване на
професионален статус; унижение от това да си зависим от колеги; 8. нарушено чувство за
свобода и автономия; човек губи способността да се движи свободно и самостоятелно -
усещането е подобно на ограничаване на личната свобода; това води до психологическо
отчуждение и социална изолация - избягване на социални събития поради неудобството от
транспорта; 9. трайна несигурност и страх; дори след възстановяване на правата,
остава психологическа травма - страх, че ситуацията може да се повтори, липса на доверие
към институциите, тревожност при полицейски проверки и административни процедури; 10.
чл. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ - Защита на собствеността; шофьорската книжка не е вещ,
но е право е икономическа стойност, особено ако се използва професионално, какъвто е
настоящия случай; неправомерното лишаване от това право влияе на правото на труд и
доход, което влиза в обсега на чл. 1 от Протокол №1; съдът неправилно приел, че вредите не
били доказани по „несъмнен начин“; това противоречи на: показанията на двама свидетели,
потвърждаващи трайни последици - тревожност, социална изолация, страх, главоболие,
безсъние, загуба на социални контакти, влошено психично и физическо здраве;
професионалните последствия - отнемане на СУМПС, което е попречило на изпълнението
на служебните задължения, пряко признато и от работодателя; продължителността на
принудителните мерки - над 9 месеца без възможност за шофиране и с несигурност относно
изхода от делото; публично разпространена информация, възприета от околните, макар
съдът да я е отрекъл като идентифицираща. Районния съд неправилно обезценил
претърпените от ищеца неимуществени вреди, като търсил „абсолютна“ причинно-
следствена връзка, вместо вероятна и житейски логична. Неправилно прехвърлил на ищеца
процесуалната тежест да докаже датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване. Това било служебно известен факт на прокуратурата и ответникът следвало да
го оспори с доказателства, ако твърди, че актът не е влязъл в сила. Впрочем, липсата на
3
жалба от ищеца или трети лица предполагало влизане в сила в 7-дневен срок - тоест около
28.10.2024 г.. Съдът неправилно изисквал вредите да са „значителни“ или „изключителни“,
за да бъдат обезщетени в поискания размер. Това било противоположно на духа на ЗОДОВ,
който предвижда облекчен стандарт за ангажиране на отговорността на държавата при
прекратено наказателно преследване. Именно самото образуване на производството и
продължителната несигурност били достатъчни за възникване на вреди. С оглед посоченото
счита, че присъденото обезщетение в размер на 1500 лв. е символично, лишено от
компенсационна и възпитателна функция и не отговаря на фактическите обстоятелства по
делото. Размер в пределите 9 000 лв. бил обоснован с оглед: срока от 9 месеца на
принудителна несигурност; отнемане на СУМПС, свързано с професионални затруднения;
публичното разпространение на срамна информация; социална изолация, емоционален срив
и ежедневен стрес. С оглед гореизложеното иска отмяна на обжалваното решение в частта, с
която искът е отхвърлен над 1500 лв. и уважаване изцяло претенцията за обезщетение в
размер на 9000 лв., ведно със законната лихва от 28.10.2024 г.. Претендира разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България. Въззиваемата страна намира решението на PC -
Враца за правилно, обосновано и законосъобразно. Размерът на обезщетението бил
определен справедливо и същото било присъдено съобразно събраните по делото
доказателства. То не следвало да бъде източник на обогатяване за ищеца. В мотивите си
съдът отчел срокът на воденото производство, участието на ищеца в него, взетите по
отношение на ищеца мерки за процесуална принуда, задържането му за срок до 24 ч.,
личността на ищеца, което обуславя по - нисък интензитет от обичайните психически
страдания, но безспорно причиняване на неимуществени вреди, негативни изживявания,
стрес, неудобства. На Н. не му били налагани мерки за процесуална принуда или каквито и
да било други мерки по НПК. Спрямо същия не били налагани никакви ограничения на
предвидените му в закона права, не му били налагани мерки за неотклонение по НПК.
Спрямо него не били извършени никакви процесуално-следствени действия освен разпит в
качеството на свидетел, за да е упражнена неоснователно принуда. По делото не били
налице доказателства за възникнали здравословни и психически проблеми, както и трайни
негативни последици за психическото и физическото състояние, трайна промяна на
личността и поведението на Н.. Липсвали данни Н. да се нуждаел от специализирана
медицинска или психологическа помощ, да е търсил такава и да са му предписвани
специфични лекарства, в резултат на започнатото производство. Поради това не се
установили неимуществени вреди, включително накърняване на честта и достойнството,
болки и страдания в обем или интензитет по-голям от обичайно преживените от всеки човек
с нормален интелект. Имайки предвид изложеното намира, че определения размер на
обезщетението и неговия репариращ ефект са обосновано, правилно определени, съразмерно
икономическите условия и стандарта на живот. Претендира решението на PC - Враца да
бъде потвърдено.
4
В съдебното заседание въззивника, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата по съображения изложени в същата.
В съдебното заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата по съображения изложени в отговора.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Враца ищеца Ц. П. Н. е предявил срещу ответника Прокуратурата
на Република България, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 9 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на воденото срещу същият наказателно производство, което е
прекратено, ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане.
Ищеца е изложил твърдения, че на 28.01.2024 г. около 14,30 ч. при управление на служебния
му лек автомобил с peг. № СВ *** РХ, в гр. Враца, ж.к. „Сениче“, ул. „Христо Ботев“ срещу
блок 68 бил спрян за проверка от полицейски патрул и изпробван с техническо средство
„Дръг Тест 5000“ за употреба на наркотични вещества. Пробата за наркотици отчела наличие
на амфетамин и кокаин. Съставен му бил акт за установяване на административно
нарушение и иззето СУМПС. Издаден му бил талон за медицинско изследване и бил
съпроводен до ЦСМП-Враца за даване на кръвна проба. В 14,30 часа бил и задържан в РУ-
Враца за срок до 24 часа по Закона за МВР със Заповед peг. № 1795зз-24 от 28.01.2024 г.,
както и обискиран, като в 18,15 часа бил освободен. След освобождаването му се прибрал
вкъщи, където го очаквала разтревожената му майка, която уведомил за случилото се в
телефонно обаждане преди задържането. Дни наред от силния шок получил силно
сърцебиене, задух, главоболие, вечер не можел да заспи, което продължило около 10 месеца.
Чувствал се в безизходица. Приемал обезболяващи и сънотворни медикаменти на билкова
основа. По повод задържането му имало статия и в електронното издание „Булнюз“ на
29.01.2024 г., която била озаглавена „Спипаха надрусан младеж зад волана“ с посочени дата
на задържането, вид на наркотичните вещества, марка автомобил, възрастта и инициалите
му. Съседи и приятели разбрали, че става въпрос за ищеца, поради което изпитвал
неудобство, докато течало наказателното производство. Известно време избягвал да излиза
извън дома си, затворил се в себе си, не общувал с приятелите си, част от тях също спрели да
общуват с него и да го търсят, не го поздравявали когато го срещат. От общи познати
разбрал, че случая се е обсъждал като го наричали наркоман. Ищеца бил злепоставен и на
работното си място в „Загорка“ АД на длъжност търговски представител, като му бил
предоставен служебния автомобил, с който го спрели за проверка. На следващия ден след
задържането уведомил работодателя, че е с отнето СУМПС и от 29.01.2024 г. до 29.02.2024 г.
бил принуден да използва неплатен отпуск, докато работодателят прецени дали да го остави
5
на работа, като му заявил, че му няма доверие. От 01.03.2024 г. до 31.03.2024 г. бил в платен
годишен отпуск. Лятото на 2024 г. пропуснал и плануваната си почивка на море.
Многократно ходил в полицията и прокуратурата и се интересувал какво става с делото, но
не му предоставяли информация за хода на разследването. На 21.10.2024 г., близо 9 месеца
след като бил задържан, бил уведомен, че с постановление на Районна прокуратура - Враца
се прекратява воденото наказателно производство. Изчакал да изтече срока за обжалване и
отишъл с постановлението в сектор ПП при ОДМВР - Враца, откъдето му върнали
свидетелството за правоуправление на МПС. В продължение на девет месеца — за времето
от отнемането на свидетелството му за правоуправление на 28.01.2024 г. до влизането в сила
на Прокурорското постановление - 28.10.2024 г. претърпял душевни страдания и значителни
неудобства, били засегнати честта и достойнството му, бил лишен от правото на управление
на МПС за период девет месеца, при установеност, че работата му е свързана основно с
шофиране. Нарушено му било правото да бъде разгледано и решено делото в разумен срок,
тъй като химическата експертиза, на която се основало прекратяването, била изготвена за
срок повече от шест месеца - необосновано дълъг срок за изготвяне на заключение. Ищеца
изпитвал срам, несигурност, безизходица, притеснения пред работодател и колеги и дали ще
запази работата си, бил подложен на унижения, придвижвал се пеша, с градски транспорт и
таксита. На работата се ангажирали колеги за да бъде транспортиран до различни търговски
обекти, за които отговарял.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника
Прокуратурата на Република България, в който се оспорва предявения иск по аргументи
подробно изложени в него. Претендира се недопустимост на иска, предвид липса на данни
постановлението на РП - Враца да е влязло в сила, да не е обжалвано по съответния ред от
правоимащите за това лица. В случай на допустимост, са излага становище за
неоснователност на иска. Твърди се недоказаност на негативни последици вследствие
воденото разследване за ищеца, както и на размера на претенцията, в разрез с изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че воденото наказателно производство е било за
престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три
години, което не е тежко. Периодът от образуване на производството от 28.01.2024 г. до
прекратяването му - 21.10.2024 г. бил около 9 месеца, като този срок бил разумен. Ищеца не
бил привличан в качеството на обвиняем и не бил наказван. Твърди се наличие на бързина и
ритмичност във воденето на производството, като срокът на извършване на експертизата не
зависел от прокуратурата. Не било ясно как при липса на разгласяване на каквито и да било
факти и обстоятелства по делото, същите станали достояние на други лица. В приложена с
исковата молба статия по никакъв начин не били посочени индивидуализиращи белези, от
които да става ясно, че същата се отнася за ищеца. Обвинение по същността си не било
повдигано спрямо ищеца, липсвало привличане на обвиняем с нарочно постановление за
това. На ищеца не били налагани мерки за процесуална принуда. Претендирани били и
неимуществени вреди, които ищецът търпял вследствие отнемането на СУМПС, което
довело до затруднение в работата му. Това действие било извършено от административно
6
наказващ орган, а именно от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Враца и
Прокуратурата не следвало да отговаря за тези вреди. Работата на ищеца включвала
разнообразни задължения, като не всяко от тях следвало да се изпълни чрез използване на
автомобил. Задържането на ищеца за срок от 24 часа по ЗМВР, било неотносимо, като
извършено със заповед с административен характер, като отделно такова имало само за
часовия интервал – 14,30 – 18,15 часа.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са и
двама свидетели.
Районният съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. П.
Н., сумата от 1 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК по пр. пр. № 734/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Враца,
прекратено с постановление от 21.10.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
деня на завеждане на исковата молба в съда – 06.03.2025 г., до окончателното изплащане,
като е отхвърлил иска за разликата над 1 500,00 лв. до пълния предявен размер от 9 000,00
лв., като неоснователен и недоказан. Изложил е съображения за установени по безспорен и
несъмнен начин обстоятелства, които обосновават извод за основателност на иска за вреди
от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение, предявен
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Приел е, че образуването на наказателно
производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане
на обвинение, а предварителните действия свързани с упражняване на държавна принуда,
когато са неоснователни - причиняват вреди. Посочил е, че за неоснователно упражнена
принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното
производство е прекратено поради липса на доказателства, Прокуратурата на Република
България ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Приел това за частен случай,
който се включва в общата хипотеза на правната норма. Чрез образуването на наказателно
производство за престъпно деяние, което единствено ищецът би могъл да извърши, и чрез
неоснователно упражнената принуда срещу него като уличено лице били нарушени правото
му на лична свобода, засегнати били честта и достойнството му, бил лишен от правото на
управление на МПС. Ищецът изпитал чувство на срам пред близки и приятели, притеснение
от възможността да получи наказание за деяние, което не е извършил, чувство за
несигурност от предстоящото развитие на производството. Настъпила промяна в обичайния
му начин на живот - затворил се в себе си, изпитвал тревожност, главоболие. РС - Враца
приел, че субективните възприятия на свидетелката Н.а, по отношение на обстоятелството,
че поради незаконното обвинение ищецът бил напуснат от своята приятелка, не се
установили от останалите събрани по делото доказателства, поради което същите не били
достоверни. Не се доказало и твърдението, че близки и познати са разбрали за повдигнатото
обвинение срещу ищеца от статия в сайта „BulNews“, тъй като никъде в същата нямало
посочени инициали, от които може да се направи извод, че имено за ищеца е написана
7
статията и че същата е станала достояние на неграничен кръг лица. РС взел предвид, че
ищеца не е осъждан и спрямо същият няма неприключили наказателни производства.
Продължителността на воденото наказателно производство, от близо 9 месеца, била приета
от РС, като такава в рамките на разумния срок. РС – Враца е преценил и фактическото
задържане на ищеца, продължило около 4 часа, като обуславящо по-нисък интензитет на
отрицателните му преживявания. В обобщение РС е приел, че не се доказват по несъмнен
начин претърпени значителни или изключително тежки вредни последици от образуваното
наказателно производство и с оглед общоприетия критерий за справедливост е присъдил
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 1 500,00 лв., а
искът до пълния предявен размер от 9 000,00 лв. е отхвърлил, като неоснователен. Относно
началният момент на дължимата на ищеца лихва, РС е посочил, че с определението по чл.
140 ГПК, е възложил в тежест на същият да установи датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното преследване спрямо него, като
доказателства в тази насока не били ангажирани от същия, поради което присъдил законна
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 06.03.2025 г..
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка
с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Установява, се от приложените пред първоинстанционния съд документи, че
досъдебно производство № 100/2024 г. по описа на РУ - Враца, пр. пр. № 734/2024 г. по
описа на РП - Враца е започнало на основание чл. 356 сл. от НПК на 28.01.2024 г. за
извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК за това, че Ц. П. Н. на 28.01.24 г. около 14,30
ч. в гр. Враца, ул.“Христо Ботев“ срещу бл. 68 управлявал МПС л.а. „Рено“ модел „Клио“ с
peг. № СВ *** РХ, собственост на ОТП Лизинг ЕООД, след употреба на наркотични
вещества - амфетамин и кокаин. Ц. П. Н. не е привличан като обвиняем с нарочно
постановление за привличане на обвиняемо лице. Докато се движел по ул. „Христо Ботев“
срещу бл. 68, ищеца бил спрян за полицейска проверка от полицейски екип и бил тестван за
употреба на алкохол, като пробата била отрицателна, след което бил тестван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „Дръг Тест 5000“, който отчел положителна
проба № 455, за употребени наркотични вещества, а именно амфетамин и кокаин. На Ц. П.
Н. бил съставен АУАН с № GA 1167558/28.01.24 г. и му бил издаден талон за медицинско
изследване № 0157582. Той бил транспортиран до МБАЛ “Христо Ботев“ гр. Враца, където
дал кръв и урина за химическо изследване. От заключение на съдебно химико
токсикологична експертиза на ВМА от 10.10.2024 г., се установило че от извършените
изследвания на предоставените проби кръв и урина от Ц. П. Н. няма наличие на наркотични
/ упойващи вещества. С постановление за прекратяване на наказателно производство от
21.10.2024 г., прокурор при РП – Враца приел, че ищеца не е осъществил състав на
престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК и поради липса на извършено престъпление е
прекратил досъдебно производство № 100/2024 г. по описа на РУ - Враца, пр. пр. № 734/2024
г. по описа на РП – Враца, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
8
Приложена е пред първоинстанционния съд заповед за задържане на лице от
28.01.2024 г., с която ищецът Ц. П. Н. е задържан за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на РУ - Враца в 14,30 часа на 28.01.2024 г., като същият е освободен в
18,15 часа.
Съставен е АУАН от 28.01.2024 г. против Ц. П. Н. за виновно нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1, пр. 2 за това, че е управлявал пътно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Иззето е СУМПС № *********. Издаден е талон за медицинско
изследване № 0157582 за проверка на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Със заповед № 369з-358/28.01.2024 г. на Ц. П. Н. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса е
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
От приетата по делото справка за съдимост на ищеца се установява, че същият не е
осъждан, а от представената справка от Районна прокуратура - Враца се установява, че
спрямо ищеца няма неприключили наказателни производства.
Установяват се от показанията на свидетелката Б. Н.а, майка на ищеца, преценени по
реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетелката, следните факти: свидетелката заявява, че на 28.01.2024
г., ищеца й се обадил следобед, притеснен, че е задържан за 24 часа, при което същата се
изплашила; след това свидетелката нямала връзка с него, опитвала се да се свърже с него, но
не успяла; след около 2 часа той бил освободен и се прибрал вкъщи; треперейки й разказал
за случая; свидетелката страдала от високо кръвно и ищеца го било страх да не й стане
нещо; на ищеца му се виело свят, боляла го главата; още същия ден, той казал, че не се
чувства добре; свидетелката дала на ищеца аналгин и лексотан, защото той не искал да ходи
на лекар, тъй като се притеснявал; главоболието продължило доста време - девет-десет
месеца, докато си взел книжката; свидетелката живее, заедно със сина си, а бащата на
последния работел в Испания; малко преди да се случи това, Ц. се запознал с едно момиче,
но тази връзка не продължила дълго, след като тя разбрала, за какво става на въпрос; след
случая, попаднали на публикация на следващия ден в „BulNews“ - хванаха дрогиран
младеж, на 25 години, с инициали; съседите също разбрали за случая, явно от публикацията
и инициалите; ищеца се затворил в себе си, не излизал с приятелите си, гледали ги странно,
имало коментари; преди това ищецът ходел на фитнес, държал на режим на хранене, а след
случая той станал развалина - не можел да спи, постоянно говорили за това, какво ще стане,
как ще обяснява на хората, притеснявал се за работата, спрял да ходи на фитнес, не се
срещал с никого; сега вече ходел на фитнес, от началото на 2025 г.; през тези 9-10 месеца
докато не ходел на фитнес, напълнял; ищеца се консултирал с адвокат, но минал един месец,
било късно и не обжалвал; редовно ходел в полицията, за да види какво се случва, но му
казвали, че няма нищо и трябва да чака; работата му била свързана с книжката; докато нямал
книжка, бил един месец в неплатен отпуск, след това един месец в платен отпуск, след това
9
работел, но колегите му го возели.
От показанията на свидетеля Б.Б., се установява следното: свидетеля заедно с ищеца
работи в „Загорка“ АД; запознали се след постъпването на свидетеля в „Загорка“ АД, в края
на март 2024 г.; свидетеля работел с ищеца; след постъпването бил информиран от прекия
ръководител за случилото се с Ц. и му казали, че той е спрян за проверка и има наличие на
забранени субстанции; бил информиран от прекия ръководител за ситуацията, че трябва да
помага с шофиране, защото той е с отнети права; всяка сутрин трябвало да идва в гр. Враца
и заедно трябвало да ходят да изпълняват задачите си; свидетеля бил от гр. Монтана;
официалното им работно време било от 8,00 часа до 17,00 часа, но се случвало да
надвишават тези часове, поради пътя, защото отговаряли за различни канали; правели
маршрута, за да е удобно за двамата и затова закъснявали с прибирането, защото физически
нямало как да минат тези километри и да работят с клиенти; двамата работели до края на
септември; работата и на двамата се удвоила; това довело до лишаване от лично време, за да
са по пътищата и да си свършат работата; в момента всеки бил с неговия си автомобил и си
отговарял за своите обекти; имало по - особено отношение към ищеца; дори когато постъпил
на работа, на свидетеля му било наредено от прекия ръководител, да следи поведението на
ищеца, докато пътуват заедно; той се оплаквал от силно главоболие, бил силно притеснен;
няколко пъти, му било лошо, спирали колата, взимал хапчета за глава и успокоителни;
едното било за смучене, другото било аналгин за глава; лятото ищеца не ходил на море;
ищеца нямал право на отпуск, бил накаран да си вземе отпуска като неплатен; след като си
получил книжката, ищеца станал по-спокоен; сега бил напълнял.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, е
необходимо установяване наличието на следните предпоставки: обвинение в извършване на
престъпление, за което образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление; неимуществените вреди, чието обезщетяване се
претендира и причинно - следствената връзка между настъпването на вредите и незаконното
поведение на съответния държавен орган.
Установи се по делото наличие на обвинение от ответника, по смисъла на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, срещу ищеца в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно
производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, от
показанията на свидетелите и от писмените доказателства приложени към делото. В
практиката на ВКС, например в решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на
ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС; решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV- то гр. отд. на ВКС и
други е прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния му наказателно процесуален смисъл. С решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. №
1961 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение на поставения по делото
10
въпрос, е даден отговор, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки - „задържане за 24
часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. “б“ ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343“б“, ал.3 НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. В този
смисъл и предвид идентичността на фактите, установени по настоящото дело, с
установените по последното посочено дело на ВКС, съдът намира, че в конкретния случай
ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по
досъдебно производство № 100/2024 г. по описа на РУ - Враца, пр. пр. № 734/2024 г. по
описа на РП – Враца, за което образуваното наказателно производство е прекратено поради
това, че извършеното деяние не е престъпление. Такова тълкуване съответства и на
преобладаващата практика на ВКС, част от която е цитирана по-горе.
По делото се установи също така, че незаконното обвинение за извършено
престъпление има неблагоприятно въздействие върху ищеца и същото е предизвикало
негативни емоции, изразяващи се в страх, главоболие продължило девет-десет месеца,
безсъние, притеснение, включително и вследствие отнемането на свидетелството му за
правоуправление, затруднения в придвижването му до търговските обекти, за които
отговаря, а също и във възможността да извърши възложената му работа в рамките на
работното време, и да ползва необходимото му време за почивка и отпуск. По делото не се
събраха доказателства, които да противоречат на показанията на свидетелите Н.а и Б.,
поради което съдът кредитира показанията на тези свидетели, като достоверни, след като
предвид възможната заинтересованост на свидетелката, прецени показанията на същата, с
оглед на всички други данни по делото. Така кредитираните показания на свидетелите
установяват, че гореописаните обстоятелства, свързани с негативно засягане на правата на
ищеца, са възникнали именно в хода на досъдебно производство № 100/2024 г. по описа на
РУ - Враца, пр. пр. № 734/2024 г. по описа на РП – Враца, поради което налице е и причинно
- следствената връзка между настъпването на вредите и незаконното поведение на
ответника.
В случая чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице
са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил
е лишен от правото на управление на МПС. Ищецът е изпитал чувство на срам пред близки
и приятели, страх от възможността да получи наказание, чувство за несигурност и
притеснения от материални затруднения заради опасността за лишаване от възможност да
упражнява професията си и да се издържа, накърнено е било чувството му за справедливост
заради неоснователно воденото досъдебно производство, по което същият е бил
единственото възможно лице, срещу което би могло да се повдигне обвинение. От друга
страна, срещу ищеца не е било повдигнато обвинение, не е била взета мярка за
неотклонение, по заповедта за задържане под стража за срок до 24 часа, същият е бил
освободен след около 4 часа, поради което преживените страдания не са били така
11
интензивни, както в случай, че бе привлечен като обвиняем. Общата продължителност на
производството - около 9 месеца, не може да се приеме, че е в отклонение от изискването за
разглеждането му в разумен срок. При тези обстоятелства, след съобразяване на размера на
средната работна заплата за страната към момента на увреждането, а също и на размерите на
определяните обезщетения в преобладаващата съдебна практика при сходни на
установените по делото факти, следва да се определи обезщетение в размер на 3000,00 лева,
за неимуществените вреди, пряка и непосредствена последица от неоснователно
осъществена принуда във връзка с образуваното наказателно производство по чл. 343“б“, ал.
3 НК, въз основа на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С оглед всичко изложено съдът намери, че по делото са доказани всички елементи на
фактическия състав, от който възниква правото на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
В този смисъл са частично основателни доводите на въззивника, обосноваващи по -
високо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, до размер на сумата 3000,00 лева. Първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено, с оглед несъвпадение на изводите на двете
инстанции относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца, отговарящо при гореустановените обстоятелства на критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД, като на въззивника - ищец трябва да се присъдят допълнително още 1500,00 лева,
обезщетение към вече определеното от 1500,00 лева, за което първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Дължима е и законна лихва за забава от 28.10.2024 г. до окончателното плащане на
сумите. Въпросът за началния момент на забавата при иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ, е разрешен с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2004
г. - при незаконни актове на правозащитни органи, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. При насрочване на
делото и произнасяне по доказателствените искания на страните първоинстанционния съд е
задължил ответника да представи прокурорска преписка № 734/2024 г. по описа на РП –
Враца, като в случай, че по същата е имало доказателства за друг момент на връчване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, различен от твърдения в
исковата молба - 21.10.2024 г., то същите биха били налични по делото. С оглед така
възложеното задължение на ответника, без значение са дадените със същото определение
указания на ищеца, че не сочи доказателства относно момента на влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. След като, РС - Враца е
уважил дори и частично иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, същият е приел, че образуваното
наказателно производство е прекратено с влязъл в сила прокурорски акт, доколкото това е
предпоставка за уважаване на иска. При тези данни - липсата на надлежни доказателства за
връчване от ответника на постановлението за прекратяване на наказателното производство
на ищеца, доколкото самият факт на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство е безспорно установен по делото, с оглед влязлата в сила част
12
от първоинстанционното решение, при липса на конкретни твърдения от ответника, за дата
на връчване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, различна
21.10.2024 г. и за подадена жалба срещу същото, не може да се приеме друг момент за
влизането му в сила, освен твърдения от ищеца - 28.10.2024 г. - изтичане на седемдневния
срок за обжалването му от посочената от ищеца дата на съобщаването му.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да се отмени в
обжалваната част за присъждане на законната лихва върху сумата от 1500,00 лева от датата
на завеждане на исковата молба – 06.03.2025 г. до окончателното изплащане и вместо него да
се постанови друго за осъждане на въззиваемия да заплати законната лихва върху сумата от
1500,00 лева от 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
За размера над 3000,00 лева до пълния претендиран от 9000,00 лева обезщетение иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е неоснователен и първоинстанционното решение в тази част
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на делото Прокуратурата на Република България следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца допълнително разноски пред първата инстанция в размер
258,34 лева, за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, а пред настоящата
инстанция разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
305,00 лева.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 466/15.07.2025 г., постановено по гр. д. № 820/2025 г. по описа
на Районен съд – Враца в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен предявеният от Ц.
П. Н., с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сума над размера от 1500,00 лева до 3000,00 лева, както
и в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ц. П. Н., с
ЕГН ********** законната лихва върху сумата от 1500,00 лева от датата на завеждане на
исковата молба – 06.03.2025 г. до окончателното изплащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша"
№ 2, да заплати на Ц. П. Н., с ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
допълнително сумата от 1500,00 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 3 НК по пр. пр. № 734/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Враца, прекратено с
постановление от 21.10.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша"
№ 2, да заплати на Ц. П. Н., с ЕГН **********, законната лихва, върху сумата от 1500,00
13
лева, присъдена с решение № 466/15.07.2025 г., постановено по гр. д. № 820/2025 г. по
описа на Районен съд – Враца, от 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466/15.07.2025 г., постановено по гр. д. № 820/2025 г.
по описа на Районен съд – Враца в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен, като
неоснователен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Ц. П. Н., с ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България, за сума над размер от 3000,00 лева до пълния
претендиран размер от 9000,00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша"
№ 2, да заплати на Ц. П. Н., с ЕГН **********, допълнително разноски пред първата
инстанция в размер 258,34 лева, за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша"
№ 2, да заплати на Ц. П. Н., с ЕГН **********, сумата 305,00 лева, представляваща
направени пред настоящата инстанция разноски, за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14