РЕШЕНИЕ
№ 3963
гр. София, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110212346 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-004205 от 22.07.2025г., постановено от
ДИРЕКТОР НА „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СОФИЙСКА ОБЛАСТ“
СЪС СЕДАЛИЩЕ ГР.СОФИЯ КЪМ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 (хиляда и петстотин) лева на РАЙОН „НОВИ ИСКЪР“ КЪМ
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК: ************* - ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ
ЗАКОННИЯ МУ ПРЕДСТАВИТЕЛ (РАЙОНЕН КМЕТ) В
КАЧЕСТВОТО МУ на „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса по труда за административно
нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 вр. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса по труда (КТ).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ РАЙОН „НОВИ ИСКЪР“ ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ МУ ПРЕДСТАВИТЕЛ и с надлежно упълномощения му по
делото процесуален представител (юрисконсулт) с подробни доводи оспорва
законосъобразността на издаденото Наказателно постановление (НП). Твърди
се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В
съдебно заседание санкционираното юридическо лице в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, редовно призовано, се
представлява от процесуален представител (юрисконсулт), който лично
1
инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната
жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКТОР НА „ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГР.СОФИЯ КЪМ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“, редовно призована, се
представлява от надлежен процесуален представител (юрисконсулт), който
инвокира в съдебно заседание подробни доводи за неоснователност и
недоказаност на депозираната въззивна жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ
РАЗНОСКИ.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 11.08.2025г. в 17:31 часа
(виж клеймо на доставка чрез „Еконт“ по силата на пощенска пратка с
№ *****************) в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен
преклузивен срок (в срок до 23:59 часа на 11.08.2025г.) на основание чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление,
връчено по надлежния ред на 28.07.2025г. съгласно писмена обратна разписка
на лицензиран пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД, приложена на
лист 17 от делото, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно
и функционално компетентен районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ Е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-004205 от 22.07.2025г., постановено от
ДИРЕКТОР НА „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СОФИЙСКА ОБЛАСТ“
СЪС СЕДАЛИЩЕ ГР.СОФИЯ КЪМ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 (хиляда и петстотин) лева на РАЙОН „НОВИ ИСКЪР“ КЪМ
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК: ************** - ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ
ЗАКОННИЯ МУ ПРЕДСТАВИТЕЛ (РАЙОНЕН КМЕТ) В
КАЧЕСТВОТО МУ на „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса по труда за административно
нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 вр. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса по труда (КТ).
2
ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ от въззивния съд факти в настоящото
съдебно решение не се различават от фактическата обстановка, описана от
административно-наказващия орган в Наказателното постановление, а
именно:
Свидетелите Б. Л. Т. и Ц. И. К. - на длъжност гласни инспектори към
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, след сигнал, извършили по
служба проверка по спазването на трудовото законодателство на 08.05.2025г. в
обект на контрол - „База М.“, с адрес село М., ул. „Л.“ № **, която е била част
от Отдел „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ към
Столична община, Район „Нови Искър“. При проверката на място в обекта -
във въпросната „База М.“, с адрес село М., ул. „Л.“ № **, на посочената дата
свидетелите Т. и К. установили човешко присъствие на няколко лица, сред
които се намирали и лицето А. Т. А. и ръководителя (отговорника) на тези
няколко физически лица - свидетелят Б. А. К. Свидетелите Т. и К. възприели
въпросните няколко лица (с изключение на свидетеля К.) да прибират в базата
оборудването си (косачки на трева; слушалки за шум от работа с такива
косачки; облекло; предпазни очила и други) и доколкото са се били върнали в
този момент с автомобилен превоз от мероприятие по почистване (косене) на
общинска тревна площ. Свидетелите Т. и К. се легитимирали и поискали за
тези няколко лица, както и за лицето А. Т. А., техните трудови договори.
Такива не били представени от тях, или от свидетеля К. (последният не
притежавал за тях трудови договори, а отговарял за физическото
разпределение на задачите по косенето на общинските тревни площи за месец
май 2025г.). Лицето А. попълнил писмена декларация и посочил, че работел в
общината в „Нови Искър“ като „косач“, с работно време от 07:30 часа до
15:00 часа; при наличие на само два почивни дни - събота и неделя; с право
на почивки през работното време от около 30 (тридесет) минути. Лицето А.
посочил в декларацията си, че получавал трудово възнаграждение в размер на
1260.00 лева, като нямал писмен трудов договор, а само т.нар. граждански
договор от по-минал момент и граждански договор за месец май 2025г.
Съгласно сключеният първи граждански договор № 5 от 08.01.2025г. между
Район „Нови Искър“ към Столична община като възложител и изпълнителя А.
Т. А., страните договаряли изпълнителят А. сезонно да осъществява изсичане
на подлес и гъсти храсти; почистване на сняг; отсичане на дървета, без
автовишка и ремонт на детски площадки в срок до 28.02.2025г. за сумата от
3000.00 (три хиляди) лева. Според договора възложителят предоставял на
изпълнителя материали за изпълнението на дейността. Страните договаряли
неустойка и отговорност за некачествено изпълнение. Договорът с лицето А.
имало ограничено действие - до 28.02.2025г. Съгласно сключеният втори
граждански договор № 50 от 01.03.2025г. между Район „Нови Искър“ към
Столична община като възложител и изпълнителя А. Т. А., страните
договаряли изпълнителят Атанасов сезонно да осъществява изсичане на
подлес и гъсти храсти; отсичане на дървета, без автовишка и ремонт на детски
площадки в срок до 30.04.2025г. за сумата от 3000.00 (три хиляди) лева.
Според договора възложителят предоставял на изпълнителя материали за
3
изпълнението на дейността. Страните договаряли неустойка и отговорност за
некачествено изпълнение. Договорът с лицето А. имало ограничено действие -
до 30.04.2025г. Съгласно писмен протокол от 27.12.2024г. на лицето А. били
зачислени работно облекло и предпазни средства с оглед осигуряването на
безопасността му и опазването на здравето му. На лицето А. към същия
период е бил провеждан инструктаж за безопасни условия на труд. Съгласно
сключеният трети граждански договор № 136 от 02.05.2025г. между Район
„Нови Искър“ към Столична община като възложител и изпълнителя А. Т. А.,
страните договаряли (и в изпълнение на писма с изх. № СОА25-ВК08-
2988/25.02.2025г. и изх.№ РНИ25-ВК08-311/2/05.03.2025г. на Кмет Район
„Нови Искър“ за обработване на зелените площи и съгласно план за действие
за месец май 2025г.) изпълнителят А. сезонно да осъществява косене на
тревни площи и събиране на окосена трева в срок до 31.05.2025г. за сумата от
1500.00 (хиляда и петстотин) лева. Според договора възложителят
предоставял на изпълнителя материали за изпълнението на дейността.
Страните договаряли неустойка и отговорност за некачествено изпълнение.
Договорът с лицето А. имало ограничено действие - до 31.05.2025г.
Проверката на свидетелите Т. и К. продължила по документи от 13.05.2025г.
до 19.05.2025г. и въз основа на писмения протокол от инспекцията им, бил
съставен АУАН № 23-004205 от 23.05.2025г. Срещу съставеният АУАН е било
подадено възражение от Район „Нови Искър“ чрез Кмета на Района, което е
било оставено без уважение от административно-наказващия орган.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите Б. Л. Т. и . И.
К. - на длъжност гласни инспектори към Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ при установяване на административното нарушение и при
съставянето на АУАН. Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин
в достоверността на показанията на свидетелите Т. и К. само, защото
например са редови служители към висш публичен контролен орган - при
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Показанията на
свидетелите Т. и К., изложени пред съда в условията на устност и лична
непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са
обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по
делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са
свидетелските показания по делото на свидетелите Т. и К., и събраните
писмени доказателства в тяхната цялостна съвкупност. Липсват индикации за
проява на злоупотреба с административни правомощия от свидетелите Т. и К.
Фактическите констатации от показанията на свидетелите Т. и К. намират
пряка опора в писмените доказателства по делото при съвкупното им
обсъждане от съда. Тези двама свидетели от ДИТ - Софийска област са също
така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при
което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в
значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.
Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
4
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Съдът
отчита, че показанията на свидетеля Б. А. К. носят доказателствена
информация, че същия като ръководител на дейностите на изпълнителите по
гражданските договори, сред които физически изпълнители е бил и лицето-
изпълнител А. Т. А., пряко е отговорял за осъществяването на комуналните
услуги на Столична община по косенето на зелените общински площи за
месец май 2025г. в изпълнение на писма с изх. № СОА25-ВК08-
2988/25.02.2025г. и изх.№ РНИ25-ВК08-311/2/05.03.2025г. на Кмет Район
„Нови Искър“ за обработване на зелените площи и съгласно план за действие
за месец май 2025г. Свидетелят К. пряко е отговораля за своите служители по
гражданските им договори, сред които е бил и лицето А. На тези лица са били
предоставени работни облекла. Установи се, че съгласно писмен протокол от
27.12.2024г. на лицето А. са били зачислени работно облекло и предпазни
средства с оглед осигуряването на безопасността му и опазването на здравето
му. Спрямо него е бил провеждан инструктаж за безопасни условия на труд.
Свидетелят З. М. С. не е присъствала на проверката на свидетелите Т. и К.
Същата няма преки възприятия за процесната проверка. Свидетелят С. излага
по-скоро възприятия, които са извън предмета на доказване по делото относно
причината за несключването на трудови договори с т.нар. „косачи“ - поради
липсата на щатни бройки по решение на Общинския съвет на Столична
община и/или Район „Нови Искър“ за утвърденото щатно разписание
Настоящата въззивна инстанция намира, че фактите по делото се извеждат от
цялостния анализ на гласните доказателствени средства от показанията на
всички разпитани свидетели, но и с оглед анализа на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Поради еднопосочността и непротиворечивостта
на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства
по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя Б. Л. Т. процесуално
нарушение при призоваването на надлежен представител на санкционирания
субект относно връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател Район „Нови Искър“ към Столична община,
действащ чрез законния си представител не е било нарушено. АУАН и НП са
съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно
приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира,
5
че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени
са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като
констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН,
като по идентичен начин е отразено и в НП. Нарушението е подведено
правилно под съответната норма на материалния закон. Съдът намира, че
административно-наказващия орган не е извършил и процесуални
пропущения при провеждането на процедурата по съставяне на обжалваното
НП. Административно-наказателното производство е било образувано в
сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е издадено в 6 (шест) месечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и
реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на
санкционирания правен субект административно нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на обосновано
мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои доказателства се
извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Нарушената
материалноправна норма е посочена правилно.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПРИЕМА, ЧЕ РАЙОН „НОВИ ИСКЪР“ към СТОЛИЧНА ОБЩИНА е
осъществило административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 вр.
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса по труда КТ) вр. с §1, т.1 от ДР на КТ.
В нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл.414, ал. 3 КТ вр.
чл.61, ал.1 КТ въззивният жалбоподател РАЙОН „НОВИ ИСКЪР“ към
СТОЛИЧНА ОБЩИНА в качеството си на работодател по КТ, считано от
02.05.2025г. и към датата на проверката на свидетелите Т. и К. от 08.05.2025г.
по силата на граждански договор № 136 от 02.05.2025г. е наело да престира
работна сила с установени елементи - работно време; почивки; трудова
подчиненост; трудова дисциплина; трудова имуществена отговорност, след
проведен инструктаж за безопасни условия на труд и след връчване на
работно облекло, физическото лице А. Т. А. на длъжност „косач“ (без да е бил
сключен валиден трудов договор по КТ). При трудовото правоотношение се
престира работна сила в рамките на законоустановено работно време с
елемент на трайност и постоянно при спазване на трудовата дисциплина и
вътрешния трудов ред на работодателя. Трудовото правоотношение не се
интересува от резултат, а от факта на престирана работна сила и при спазване
на останалите изисквания за едно правоотношение, което да се квалифицира
като трудово в рамките на установената от работодателя трудова дисциплина.
Съдът намира, че в гражданския договор на лицето с № 136 от 02.05.2025г. и в
останалите такива по делото, се съдържа „скрит“ трудов договор. Свидетелите
Т., К. и К., но и писмената декларация на лицето А. като надлежно писмено
доказателство установяват, че лицето А. и неговите колеги са имали работно
време от 07:30 часа до 15:00 часа за месец май 2025г. Лицето А. е било длъжно
да престира работна сила за това време с установени почивки от 30 (тридесет)
минути. В гражданския си договор лицето А. не е имал очертана площ за
косене (липсва такава конкретика в договора му). Не е ползвал и не е имал
6
свои материали за косенето. Те са му били дадени, заедно с предпазното му
облекло от възложителя Район „Нови Искър“. Бил му е осигуряван транспорт
за придвижване до общинските тревни площи. От друга страна, по договор за
изработка възложителят се интересува само от изработеното, не от времето за
извършването му. При изпълнението на изработеното се дължи
възнаграждение. При индивидуалното трудово правоотношение, дори и да не
са изработи възложеното, трудово възнаграждение е дължимо, което е
съществена отлика „differentia specifica” на трудовия договор. При
съществуващо трудово правоотношение работникът е длъжен да се явява на
работа, независимо от времето и субективните си намерения и да е готов да
престира работна сила в установеното от работодателя работно време, като е
без значение дали се постига или не някакъв краен резултат. При гражданският
договор изпълнението му е обусловено само от резултата, който възложителя
търси и заплаща с възнаграждение, но не и от времето за изработването на
договореното, което зависи само от преценката на изпълнителя „intuito
personae”. Съдът не споделя възраженията на въззивния жалбоподател Район
„Нови Искър“, че липсата на щатни бройки за трудови договори е била
причината да се сключват граждански договори с лицата изпълнители. Според
съда причината да не се сключват трудови договори с тези лица не е
извинителна и не освобождава санкционираният субект от отговорност,
независимо дали причините са бюджетни (поради липсата на пари). Район
„Нови Искър“ е следвало да прецизира своите граждански договори по реда
на ЗЗД и в тях е следвало да се съдържат договорни клаузи по ЗЗД, а не
смесени такива с клаузи или елементи на трудовото правоотношение по КТ.
На съда прави впечатление, че в гражданския договор се предвиждали
неустойки за лошо изпълнение, които последици са сходни на правилата на
имуществената отговорност на работниците по КТ. Свидетелите Т., К. и К.
установяват коренно различни факти, които липсват в гражданския договор с
лицето А. от месец май 2025г. или тези гласни доказателствени средства и
декларацията на лицето А. изрично опровергават фактите или клаузите от
гражданския договор за месец май 2025г. с А. Всеки договор се тълкува
според съда не с оглед неговото наименование, а предвид съдържанието на
правата, задълженията и последиците в него. В случая, лицето А. по
елементите на договорните си правоотношения с въззивния жалбоподател
Район „Нови Искър“ е осъществявало по-скоро и най-вече елементите на
индивидуалното трудово правоотношение по КТ (това е т.нар. юридическо
съдържание), което не е било завършено по юридическа форма в действителен
трудов договор по КТ. Трудовият договор дава по-голяма защита на
работниците против трудови злополуки. Още повече, спрямо лицето А. е бил
проведен, дори инструктаж за безопасни условия на труд и са му били
предоставени работно облекло, за да гарантира своята сигурност и здравето
си. Но напрактика, правата му и трудовото законодателство са били нарушени
от Район „Нови Искър“ със сключването на граждански договор, което
освобождава възложителя в бъдещ момент от всякакви отговорности по КТ
(защото не е изпълнил задължението да сключи трудов договор), позовавайки
се на по-тясната по ЗЗД договорна отговорност за института на договора за
7
изработката. Ако въззивният жалбоподател Район „Нови Искър“ е искал да
сключи действителен и реален договор за изработка с изпълнителя А. е
следвало по-точно, детайлно, обосновано и законово да индивидуализира
клаузите от договора, така че да съвпадат на клаузите на същинския догоро за
изработка по ЗЗД, а не да ги смесва или свързва с клаузите на трудовия
договор по КТ (за да цели привидно сключеният договор да го свързва по ЗЗД
като граждански, при положение, че съдържанието му и фактите по делото
установяват, че е трудов по КТ с неговите задължителни елементи). При
изработката изпълнителят използва свои материали и своята физическа
активност по личен избор спрямо конкретен предмет, който следва да
изработи. Изпълнителят не може да коси неизвестна площ тревна територия;
не може да окастря неизвестен брой дървета и т.н. Това го прави работника,
който престира работна сила за определено време при трудова дисциплина,
подчиненост, йерархия, при установени почивки срещу трудово
възнаграждение. Работникът или изпълнителят А. не е имал право на избор
дали да идва за определеното време през деня или не, за да постигне
възложеното. Т.е. изводът на съда е, че нарушението е доказано по безспорен
начин от обективна страна. При индивидуализацията на административното
наказание за извършеното нарушение, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ налагане на «глоба» или «имуществена
санкция» в размер от 1500.00 до 15 000.00 лева. В конкретния случай на
въззивния жалбоподател Район „Нови Искър“ е наложена глоба в размер от
1500.00 лева в минимален размер. Наказващият орган се е мотивирал при
определяне на размера на санкцията в минимално предвидения размер и тези
съображения се споделят от съда. Въззивната инстанция не установява
отегчаващи вината обстоятелства при отчитане на състава и характеристиката
на на административното нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, което неминуемо
засяга правата на работника или служителя, както и обществените отношения,
обект на закрила от посочената норма, то санкцията правилно и
законосъобразно е индивидуализирана в законовия минимум. От друга страна,
като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете фактът, че в
случая се касае за първо нарушение на въззивния жалбоподател Район „Нови
Искър“. С оглед на това в конкретния случай съдът счита, че обжалваното НП
е обосновано и в санкционната си част, като предвид липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се даде приоритет на индивидуалната
превенция по смисъла на чл.12 от ЗАНН, като целите на административното
наказание могат да се постигнат и с налагане на минимално предвиденото в
закона такова – а именно с имуществена санкция в размер на 1500.00 лева.
Санкцията в този размер е съобразена, както с характера на извършеното
административно нарушение, така и с факта на липсата на извършени от
санкционирания субект други административни нарушения. С оглед на това
съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено и в
санкционната му част. Предвид императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 вр.
чл.62, ал.1 е видно, че в случая не може да се обсъжда хипотезата на
«маловажност» на извършеното административно нарушение. Нормата на
чл.415в, ал.2 от КТ е специална по отношение на чл.28 от ЗАНН и изключва
8
нейното приложение, като по този въпрос съдебната практика е
последователна и непротиворечива. По изложените съображения съдът прие,
че не са налице основания за отмяната или за изменението на обжалваното
наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и процесуалните правила на ЗАНН.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
В заключение, настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на
въззивния жалбоподател от жалбата му и писмената защита, тъй като същите
изцяло и в изложената пълнота обслужват упражняваната защитна функция в
процеса и като най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу
нея административено – наказателно обвинение, като съдът счита, че с
приемане на неоснователността на възраженията от въззивната жалба, с
изложените от съда изводи от фактическа и правна страна, се опровергават
обратните по съдържание доводи на въззивния жалбоподател от жалбата му,
поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да
им се противопоставят допълнителни аргументи за тяхната неоснователност, с
цел процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИ е обективна, закономерна,
причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и
страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да
понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които
съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни
изменения, в сила от 01.10.2025г.), санкционираният жалбоподател следва да
понесе разноски за юрисконсулт в размер на 190.00 лева, определени от съда в
пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-004205 от 22.07.2025г.,
постановено от ДИРЕКТОР НА „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СОФИЙСКА
ОБЛАСТ“ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГР.СОФИЯ КЪМ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
9
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 (хиляда и петстотин) лева на РАЙОН „НОВИ ИСКЪР“ КЪМ
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК: *********** - ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ
ЗАКОННИЯ МУ ПРЕДСТАВИТЕЛ (РАЙОНЕН КМЕТ) В
КАЧЕСТВОТО МУ на „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса по труда за административно
нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 вр. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса по труда (КТ).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ РАЙОН „НОВИ ИСКЪР“ КЪМ
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК: ************ чрез законния си
представител с адрес гр.София, ул. „И. д.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ НА
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СОФИЙСКА
ОБЛАСТ“ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГР.СОФИЯ КЪМ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ чрез законният й представител с адрес
гр.София, „Л. С.“ № ** на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК
вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
вр. чл. чл.63д от ЗАНН, сумата от 190.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт във въззивното производство.
Решението на съдебния състав може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет)
дневен преклузивен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10