Р Е Ш Е Н И Е
№ 4 14.02.2019
г.
Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен
състав
На четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1746 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №2029 от 17.10.2018г. постановено по
гр.д.№3162 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас е уважен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че Н.Д.С.
не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата от 141,32 лв.-
едностранно начислена без основание електроенергия по фактура
№**********/18.04.2018г. за периода от 8.06.2017г. до 29.06.2017г. за обект с
ИТН 2658977, находящ се в гр.Бургас, ж.к.”Бр.Миладинови” №129, вх.В, ет.4,
ап.28-Д, като дружеството е осъдено да заплати на ищцата разноски в размер на
350 лв.
В законния срок е подадена въззивна жалба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, представлявано от юрисконсулт Кристиян
Николов, с която решението се обжалва като неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. Въведени са оплаквания, че фактическите констатации на съда не съответстват
на обективната истина, а правните изводи- на закона. Доказателствата по делото
били тълкувани превратно в полза на ищеца, като били пренебрегнати важни
обстоятелства и съдът достигнал до неправилно решение, неосновано на фактите.
Развити са подробни съображения. Моли се за отмяна на решението и постановяване
на ново, с което иска бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете
инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата.
Въззиваемата Н.Д.С., чрез пълномощника си адв.К. е
представила своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като
неоснователна и необоснована. Въззиваемата намира обжалвания съдебен акт за правилен
и законосъобразен, а жалбата- опит на въззивника да вмени факти и
обстоятелства, които не почиват на доказателствата по делото. Изложени са
пространни съображения. Моли решението да бъде потвърдено, а на страната да се
присъдят разноските по делото.
По допустимостта на производството Бургаския окръжен
съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е
допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите
разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:
Н.Д.С. *** е предявила пред Районен съд- Бургас отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК против „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, че не дължи на ответника сумата от 141,32 лв. по фактура №********** от 18.04.2018г.
Претендира присъждане на разноски.
Твърди, че потребител на електрическа енергия за
обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, измервателна точка №2658977.
Изразила е несъгласие с фактура №**********/18.04.2018г. с издател ответното
дружество /вписано в нея като доставчик/, като сочи, че не дължи сумата по нея,
тъй като не съществува законово основание за доставчика на ел.енергия да
коригира едностранно задълженията на сметките на потребителите за доставена енергия
за минал период. Корекциите на сметки не пораждали право на доставчика да
извърши едностранно начисляване на стойности ел.енергия с характер на
обезщетение, без да е отчетена реално консумираната енергия. Освен това се
позовава на трайната съдебна практика, според която когато отклоненията в
показателите на консумираната ел.енергия се дължат на неправомерно действие на
потребителя, доставчикът следва да установи периода на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя /каквото в
случая не било установено/. В противен случай било възможно доставчикът да
получи цена за недоставена от него и
неползвана от потребителя ел.енергия.
На следващо място са изложени доводи за противоречието
на ПИКЕЕ с чл.82 ЗЗД, както и на противоречието на правилата с европейското
законодателство и ЗЕ. Развити са съображения, че корекционните сметки на
оператора не представляват „сметки, основани на действителното потребление“,
поради което не обосновават приложение на корекционната процедура по отношение
сметката на ищеца за процесния период, поради противоречие с Директива
2006/32/ЕО на ЕП и на СЕ от 5.04.2006г.
На трето място са изложени възражения, в случай, че се
приеме, че е налице законово основание за едностранна корекция, че редът по
извършване на корекцията не е бил спазен. Нито потребителят, нито негов
упълномощен представител не бил присъствал при отварянето на ел.таблото, нито
при проверката на СТИ, нито при съставянето на протокола от техниците на ЕРП, а
абонатът не бил потърсен въобще. Освен това се оспорва начина и методиката, по
която била изчислена сумата по партидата на ищцата. СТИ не било от одобрен тип,
не му била правена първоначална или последваща проверка, поради което
електромерът бил напълно негоден да измерва ел.енергията в обекта, собственост
на ищцата. Оспорва съдържанието на констативния протокол, който според него бил
съставен в нарушение на разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 ГПК.
Ответникът- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
представил в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил иска
като неоснователен.
Сочи, че процесните суми били начислени правомерно,
като се позовава на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр. чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.48, ал.1, във връзка с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Коригираните
количества били изчислени съобразно методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ ПИКЕЕ
и остойностени съобразно чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Сочи, че между страните е налице
валидна облигационна връзка по силата на публични и общодостъпни общи условия,
на базата на които се уреждат отношенията между тях. Сочи се също, че при
проверката на СТИ на 29.06.2017г., извършена на основание чл.37, ал.1 ОУ за
осигуряване съответствието му с изискванията за точност по ПИКЕЕ служители на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на електромер №********* и
установили несъответствие на СТИ с нормираните метрологични и технически характеристики за точност. На
основание чл.63 ОУ на ЕР служителите на разпределителното дружество демонтирали
СТИ в присъствието на свидетели, понеже абонатът не бил открит, поставили го в
безшевен чувал и го запечатали с пломба със знака на дружеството и уникален
номер. Изпълнени били изискванията на чл.63 от ОУ на ЕР като всички действия на
служителите били обективирани в констативен протокол. Съмненията за извършена
манипулация били потвърдени от заключението на експертизата на БИМ, в която
било описано техническото състояние на електромера, като констатацията на
експертите е, че били изменени
техническите и метрологичните характеристики на СТИ, а изразходваните
количества ел.енергия през този период не можело да бъдат измерени. В резултат
на манипубацията електромерът отчитал с грешка. Изтъква се, че едностранната
корекция на сметката е извършена по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ, по –конкретно чл.51,
ал.1 във връзка с чл.48 ПИКЕЕ. Сочи, че правната уредба, регламентираща правото
на енергийния доставчик за извършване на едностранна корекция не обуславя по
никакъв начин като предпоставка за извършване на едностранна корекция виновно
поведение за манипулиране на електромера от което и да е лице. ЕР ЮГ определило
количествата неизмерена електроенергия съобразно методиката по ПИКЕЕ,
предоставило е на ответното дружество информация за дължимата сума, а
последното като краен снабдител е издало процесната фактура. С оглед изложеното
счита, че претендираната сума е основателно начислена и дължима на ЕВН ЕС ЕАД. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Районният съд е приел писмените доказателства, както и
СТЕ.
С обжалваното решение съставът на районния съд е
уважил иска против ЕВН ЕС ЕАД и е осъдил ответника да плати на ищеца разноските
по делото.
Приел е, че по делото е установено неотчитане от
процесното измервателно устройство на потребена ел.енергия поради
нерегламентирана намеса в схемата на свързване. Приел е също, че на основание
чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД в качеството си на краен снабдител е било длъжно в общите си условия да
оповести ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по реда на
ПИКЕЕ /правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ/, но същото не изпълнило това си
задължение. Счел е, че в действащите ОУ от 2008г. не отговарят на законовите
изисквания, тъй като в тях е разписано само задължение за уведомяване, но не и
ред за това. ОУ не са били приведени в съответствие с изискванията на закона,
като не са включени в тях предвидените и утвърдени от КЕВР правила за
извършване на преизчисление на количеството потребена ел.енергия. Това налагало
извод за липса на законово основание за извършената едностранна корекция на
сметката на ищеца в рамките на договорното им правоотношение, респективно- за
основателност на предявения иск.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
При служебната проверка извършена на основание чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество същото е правилно, по следните съображения.
Не се спори, че въззиваемата е потребител на
ел.енергия, доставяна от ЕВН ЕС за
процесния обект.
На 29.06.2017г. при проверка на електромера, отчитащ
потребената ел.енергия за този обект, извършена от служители на ЕВН България
Електроразпределение юг ЕАД и в присъствието на двама свидетели, било
констатирано, че измерената грешка е извън допустимите граници, поради което
електромерът е демонтиран за служебна експертиза. Тези обстоятелства са
обективирани в констативен протокол №378833/29.06.2017г., който е подписан от
служителите на ЕВН ЕР и от двамата свидетели. Че протоколът е бил връчен на
ищцата признава самата тя в исковата молба / и го представя/. Към към него е
приложена справка за коригиране на сметката за ел.енергия, издадена от ЕВН ЕС
на 18.04.2018г.
Извършена е метрологична експертиза от БИМ, според
която е бил осъществен достъп до вътрешността на електромера и са изменени
техническите и метрологичните характеристики на електромера, а преминаващата
през него енергия не можело да бъде измерена.
От ЕВН ЕС ЕАД било изпратено писмо до ищцата за
начисленото допълнително задължение за сумата от 141,32 лв. на осн.чл.48, ал.1
и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ като корекция на сметката за периода от 08.06.17г. до 29.06.2017г. Писмото е връчено на ищцата и е приложено
като доказателство към исковата молба. Издадена е фактура за процесната сума-
л.12 от делото.
Съгласно съдебно-техническата експертиза, изпълнена от
в.л.Топузян, констативният протокол отразява техническото състояние на СТИ,
което е резултат от външно въздействие върху електромера. В резултат на това
електромерът е отчитал частично потребената ел.енергия, т.е. до несъответствие
на електромера със сертифицирания тип измервателно средство. Посочено е, че при
отчитането и остойностяването на неотчетената ел.енергия били спазени
изискванията на чл.48, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ. Вещото лице е счило, че стойността на
неизмереното количество ел.енергия е 139,92 лв.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
следните правни изводи:
В нормата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, в сила от
17.07.2012г. е предвидено, че крайният снабдител продава ел.енергия при
публично известни общи условия, които съдържат задължително ред за уведомяване
на клиента, при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83,
ал.1, т.6, в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия
поради неправомерно въздействие. Самият закон обаче не въвежда правила за реда
на установяване на неправомерно въздействие и за извършване на корекция на
сметката на потребителя. Нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в редакцията й към
17.07.2012г. също не съдържа такива правила, а урежда законовата делегация,
съобразно която на ДКЕВР (сега КЕВР) е възложено да приеме правила за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), включително за установяване на
неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия. Регулиран от държавата
ред за едностранна корекция на сметките е предвиден едва с приетите от ДКЕВР
през 2013г. ПИКЕЕ. Уреден е редът за
извършване на съответните проверки и документирането им- чл.40-51 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл.43 ПИКЕЕ /отменен към датата на проверката/,
операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за
съответствието им с изискванията на ПИКЕЕ, а според чл.44 от правилата извън
проверките по чл.43 операторът на мрежата
(собственикът
на СТИ) извършва технически проверки на място на
измервателната система/ СТИ. При тези проверки се съставя констативен протокол
на основание чл.47 ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител. Чл.45 от ПИКЕЕ предвижда, че когато при
проверка по чл.41 от правилата се установи грешка над допустимата съгласно
наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и
не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел.енергия се
определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната
мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. В
случая ответникът ЕВН ЕС ЕАД основава законосъобразността на извършената
корекция с приложението на ПИКЕЕ.
Тук е мястото да се отбележи, че с Решение №1500 от
6.02.2017г. по адм.д.№2385/2015г. на ВАС, 5– членен състав, обнародвано в ДВ
бр.15 от 2017г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на
съдържащите си в чл.48-51 от глава ІХ правила относно случаите и начините за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи. Разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ са отменени с решение на
ВАС №2315/18г., обнар. ДВ бр-97/18г., влязло в сила на 23.11.2018г. Поради това
следва да се приеме, че за процесния период няма приети ПИКЕЕ, относно реда за извършване на проверката на
СТИ, съдържанието на констативния протокол за извършената проверка и пр., извън
ограничената хипотеза на чл.48, ал.2, която обаче не е налице в конкретния
казус.
Съгласно трайно установената съдебна практика по
приложението на ПИКЕЕ, налице е законово основание за извършване на корекция на
сметките на потребителя за минал период след изменението на ЗЕ от м.юли 2012г.
и приемането на ПИКЕЕ /до отмяната им/, като отговорността на потребителя на
ел.енергия в тези хипотези е безвиновна /не е необходимо установяване, че същия
е извършил манипулацията на СТИ/. Но, именно с тази практика е въведено
допълнително изискване- крайният снабдител с ел.енергия (доставчика) да
предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на
клиента при извършена корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ, т.е. съгласно новите ПИКЕЕ. В този смисъл виж решение №115 от 20.05.2015г.
по гр.д.№4907/14г. на ВКС, ІV г.о.,
решение №111 от 17.07.2015г. по т.д.№1650/2014г. на ВКС, І т.о. , включително
актуалната- решение №115/20.09.2017г. по т.д.№1156/2016г., IIт.о. на ВКС.
В случая е безспорно, че ОУ на ЕВН ЕС ЕАД са приети
през 2008г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012г. и преди приемането на ПИКЕЕ
през 2013г. Същите са ноторно известни, налични на интернет-страницата на ЕВН
ЕС ЕАД, а и служебно известни на всички съдебни състави от района на БРС,
поради което и не е било необходимо представянето им пред БРС, както неправилно
е прието в обжалваното решение. В противен случай районният съд е следвало да
даде съответните конкретни указания до ответника /сега въззивник/ с проекто-
дколада и доклада по чл.140 ГПК, но това не е сторено.
Въззивната инстанция не споделя доводите в жалбата на
ЕВН ЕС ЕАД, че в случая е налице такъв ред за уведомяване, като се позовава на
правилата за уведомяване на клиентите за извършената корекция на сметките по
чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС ЕАД, респективно на общия ред за уведомяване,
предвиден в чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС. Вярно е, че тези норми не са прогласени за
нищожни. Същите обаче са неприложими.
Относно общия ред на чл.42 следва да се отбележи, че в
същия се съдържат правила на кое лице следва да се връчи съобщение при
множество лица, които се явяват потребители на ел.енергия – така ал.1; на кой
адрес следва да се връчват съобщенията до клиента- така ал.2 и ал.3,
включително при промяна на адреса; срок от 7-дни за всички уведомления или
предизвестия по силата на тези ОУ, за които няма предвиден друг срок преди
датата на съответното събитие, което ги налага- така ал.4; поместване на цените
за допълнителни услуги се поместват на страницата на дружеството в интернет-
ал.5. Видно е, че нито една от тези хипотези не се отнася до корекциите на
сметки, така, както са регламентирани в ПИКЕЕ (към датата на приемане на ОУ
през 2008г. ПИКЕЕ не са били приети).
Уведомяването по чл.28 от действащите ОУ също е
неприложимо, тъй като се отнася общо за всички видове корекции, извършвани от
ЕВН ЕС ЕАД въз основа на констативни протоколи, предвидени
в ОУ (към датата на приемане на ОУ през 2008г. ПИКЕЕ не са били приети), издадени от ЕР
дружество, заедно със справки за начислената енергия. Очевидно е, че в тази
норма не са включени констативните протоколи, съставени по реда на ПИКЕЕ.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че в
ОУ на ЕВН ЕС ЕАД не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършена
корекция на сметката съобразно ПИКЕЕ. Затова, както и районният съд правилно е
приел, начисляването на процесната сума от ответника ЕВН ЕС ЕАД в тежест на
ищцата е извършено в нарушение на закона. Искът е основателен и следва да бъде
уважен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат
разноски.
На въззиваемата следва да се присъдят разноски пред
въззивната инстанция в размер на 300 лв., според приложените доказателства.
Възнаграждението не е прекомерно, предвид обстоятелството, че е в минималния
размер по Наредба 1/2004г. на ВАдвС.
На основание чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2029 от 17.10.2018г. постановено
по гр.д.№3162 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати
на Н.Д.С. ЕГН:********** деловодни
разноски в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.