РЕШЕНИЕ
№ 1371
гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110203948 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Е. И. срещу Наказателно постановление №
25-0460-000968/27.08.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна,
05 РУ – Златни пясъци, с което на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания:
- на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗДвП;
- на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон. На първо място се
1
твърди, че АУАН не отговаря на изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, като не
съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
На следващо място се твърди нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 44, ал. 2
ЗАНН. Жалбоподателят намира, че като участник в ПТП няма съмнения
относно обстоятелствата за възникването на причинените материални щети,
поради което и не може да разбере за какво нарушение е санкциониран.
Липсата на съгласие е била установена малко след пристигането на
актосъставителя, като до този момент не е имало спор относно
обстоятелствата, свързани с възникването на ПТП, като единственият
аргумент на пострадалия водач да не се съгласи да се състави двустранен
протокол е това, че неговият застраховател няма да уважи вредите. Посочва,
че не е избягал от произшествието, за да се укрие, а за да занесе покупките в
дома си и за да се погрижи за близките си хора. Твърди се, че напускането на
мястото на произшествието не е установено от полицейските служители, а те
са го възприели от обясненията на пострадалия. Също така на място е
съществувал знак В27, забраняващ престоя и паркирането на водачите на
МПС, които не са клиенти на заведението. Твърди се че има разминаване
между фактическо описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Навежда доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В
условията на евентуалност е отправено искане за изменение на наказателното
постановление и намаляване на размера на определените санкции. Моли като
смекчаващи отговорността обстоятелства да бъдат съобразени липсата на
умисъл да се укрие и осуети установяването на ПТП и вредите от него,
мотивите за напускане на произшествието – да се погрижи за съпругата му и
малкото му дете, фактът, че не се е отдалечил от мястото на произшествието
на повече от 200 м., където живее, оставил е своите имена и телефон за
контакт и се е върнал веднага след като другият водач на пострадалото МПС
се е обадил, оказал е пълно съдействие за установяване на обстоятелствата
при възникване на ПТП и на произлезлите от него имуществени вреди, не се е
налагало полицейските органи да го издирват и установяват, тъй като при
пристигането им е бил на място с управлявания от него автомобил, посочил е,
че на място има охранителни камери и липсата на други нарушения по ЗДвП.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. М. М.. Адв. М. поддържа
2
жалбата, като излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Намира, че в случая описаното от
АНО административно нарушение следва да бъде квалифицирано като такова
по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, доколкото се явява специална разпоредба. На следващо
място намира, че правната квалификация на второто описано нарушение
предпоставя наличието на пострадали хора. В съвкупност двете нарушения са
довели до невъзможност наказаното лице да разбере за какви нарушения е
обвинен. Поддържа доводите за липса на разногласия с другия водач от ПТП,
както и за възникването на особени затруднения с налагането на наказание
лишаване от право да управлява МПС при наличието на малко дете, за което
следва да полага грижи.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ВПД
Началник група в ОДМВР, 05 РУ – Варна, редовно призована, не изпраща
представител. Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция на
основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени възражения
срещу подадената въззивна жалба от гл. юрисконсулт К. Л. – А. (процесуален
представител на въззиваемата страна), в които е изразено становище за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Отправено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
За времето от 20:00 ч. на 17.07.2025 г. до 08:00 ч. на 18.07.2025 г. св. А.
Л. М. (мл. автоконтрольор в 05 РУ- Златни пясъци) бил назначен в наряд 547,
по участък 1-4, главен път Варна – Златни пясъци. При застъпване на смяната
след проведен инструктаж и след получен сигнал през 112 бил изпратен от
ОДЧ за възникнало около 19,50 часа ПТП на ул. „А.М.“ в района на паркинга
на магазин „Кубчето“. На място установил жалбоподателят като водач на лек
автомобил марка и модел „Ш. С.“ с рег. № * и паркиран лек автомобил марка
и модел „Мерцедес А250 4 Матик“ с рег. № В 2229 ХЕ, който бил собственост
3
на негова позната – Б. С. Й.
Жалбоподателят обяснил на св. М., че при маневра десен завой, при
излизане от реда на паркираните автомобили със задна дясна част е ударил
паркирания автомобил „М.“ в предна лява част. Произшествието било много
леко и отговаряло да се попълнят двустранни протоколи. Собственикът на
паркирания автомобил – св. А. Й., категорично отказал да попълни двустранен
протокол след разговор с неговия застраховател.
Св. Й. съобщил на св. М., че е намерил бележка с телефонен номер за
това, че някой е охлузил неговия автомобил в по-ранен час и напуснал мястото
на ПТП. При позвъняване по телефона на място пристигнал жалбоподателят.
Жалбоподателят бил на мястото на произшествието към момента на
пристигане на полицейските служители и попълнил декларация, че той е
управлявал лек автомобил марка и модел „Ш. С.“ с рег. № *. Обяснил, че е
носил вода на детето си и затова се е прибрал. След около десет минути се
появил и неговият баща, който също се включил в разговора с полицейските
служители и заявил, че на сина му станало лошо и това наложило да се
прибере до дома им.
Св. М. съставил протокол за ПТП, както и АУАН срещу водача за
извършени две нарушения по ЗДвП, а именно за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП. АУАН бил предявен на
жалбоподателя, който написал в графата за възражения, че има такива и
подписал АУАН.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, в което жалбоподателят
посочил, че действително е ударил автомобила, след което изчакал около 10
минути и тъй като собственикът на автомобила не се появил, оставил бележка
с телефонния си номер и се прибрал до дома си, за да занесе вода за
неспокойното си дете и за да успокои разтревожената му майка. Докато
приспивал детето си, получил обаждане от собственика на автомобила, като
веднага признал вината си и отишъл на произшествието за подписването на
двустранен протокол. При пристигането му на място водачът на другия
автомобил отказал да подпише двустранен протокол, тъй като застрахователят
изисквал протокол, изготвен от органите на МВР. Въпреки многократното
признаване на вина и извинения, полицейските служители му били издали
4
АУАН за това, че е напуснал местопроизшествието без да уведоми
компетентната служба на МВР. Навежда доводи за лично познанство на св. М.
със собственичката на ударения лек автомобил, поради което не може да
изключи, че целта на изготвените документи е да се прикрие предишна
нерегистрирана щета.
На 27.08.2025 г. ВПД началник група в ОДМВР – Варна, 05 РУ – Златни
пясъци, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св. А. Л. М. и св. А. С. Й. и
писмени доказателства и доказателствено средство: справка за
нарушител/водач; заповед на министъра на вътрешните работи, протокол за
ПТП и АУАН.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на
водача на автомобила и нанесените имуществени вреди се установяват изцяло
от показанията на св. М. и св. Й., които са вътрешно непротиворечиви,
последователни и логични, а освен това взаимно си съответстват и допълват.
Действително на произшествието не са присъствали свидетели –
очевидци, но показанията на посочените свидетели представляват производно
доказателство и възпроизвеждат изявленията на жалбоподателя относно
мястото, времето и начинът на настъпване на произшествието. Спор по тези
въпроси в производството няма.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. М. и св. Й. подкрепят и
затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа
на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и
5
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което
въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП (пункт 1. от НП):
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава всеки участник в
движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки
за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не
причинява имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят
от обективна страна е нарушил посочената забрана, като на 17.07.2025 г. в
19,50 часа в гр. Варна на ул. „А. М.Й.“ № 14, в района на паркинга, е
управлявал лек автомобил марка и модел „Ш. С.“ с рег. № В и при излизане от
реда на паркираните автомобили, предприемайки маневра десен за*В 2229
ХЕ.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината
непредпазливост и по-конкретно небрежност, тъй като нарушителят не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Това е така, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
излизайки от реда на паркираните МПС може да удари паркираните в
6
непосредствена близост леки автомобили, както и се е случило.
По изложените съображения правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Спас Маринов Христов за
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. в“ ЗДвП (пункт 2. от НП):
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в“ ЗДвП предвижда, че водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
В конкретния случай преди да напусне произшествието жалбоподателят
няма как да е бил сигурен дали има или няма съгласие по отношение на
обстоятелствата на въпросното ПТП, тъй като другият участник е отсъствал.
Т.е. в такъв случай той следва да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи, която да предприеме действия по
компетентност. Едва след като ги уведоми и изпълни техните указания може
да напусне произшествието.
В случая собственикът на ударения автомобил не е бил на място, като
единственото законосъобразно действие, което е могъл да извърши
жалбоподателят, е да се обади на тел. 112 или директно в МВР, за да уведоми
за произшествието. Като не е сторил това, той е нарушил разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. в“ ЗДвП.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Жалбоподателят е съзнавал, че е
ударил друго МПС, както и че водачът, респ. собственикът не е уведомен за
това и въпреки липсата на яснота относно позицията на водача или
собственика на ударения автомобил, той е напуснал произшествието без да
уведоми компетентните органи на МВР.
7
Въпреки това следва да бъде направена преценка за маловажност на
случая, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът е
задължен да отмени наказателното постановление, когато прецени, че е
налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай
съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
За да бъде направена тази преценка следва да се съобрази дефиницията
за маловажен случай, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на
ЗАНН. Съгласно тази дефиниция "маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
В конкретния случай жалбоподателят веднага след произшествието е
оставил лист с телефонния си номер, след обаждане от страна на водача на
ударения автомобил, незабавно отново се е върнал на произшествието, като
напускането му преди това е било наложително с оглед грижите, които е
полагал за малкото си дете. През цялото време е съдействал както на водача на
ударения автомобил, така и на контролните органи и в нито един момент не е
отрекъл вината си. В случая обществените отношения, свързани с
безопасността на транспорта, са били засегнати незначително, като деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид.
Предвид гореизложеното процесното нарушение представлява
маловажен случай, поради което на основание чл. 63, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2
ЗАНН съдът следва да отмени наказателното постановление в тази част и с
решението да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
8
По възраженията:
Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 и чл. 44,
ал. 2 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде
основание за отмяна на наказателното постановление поради две причини. На
първо място страните по делото следва да посочат всички доказателства в
подкрепа на своите становища. На второ място съдът винаги решава делото по
същество, т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими
доказателства и намери делото за изяснено от фактическа страна (в този
смисъл - „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд
паблишинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров,
стр. 386).
Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере за какво деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност и съответно да организира
адекватно защитата си, а именно – посочено е, че на 17.07.2025 г. в 19,50 часа
в гр. Варна на ул. „А. М. Й.“ № 14, в района на паркинга, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № В *Р и при излизане от
реда на паркираните автомобили, предприемайки маневра десен завой, не е
оставил достатъчно странично разстояние и е блъснал паркираният от дясната
му страна лек автомобил „*“ с рег. № В *, като му е нанесъл материални щети.
Посочено е на следващо място, че жалбоподателят като участник в ПТП не е
останал на място и не е уведомил съответната компетентна служба за контрол
на МВР.
На следващо място дори и самият жалбоподател да е нямал съмнения
относно обстоятелствата за възникването на причинените материални щети,
отговорността за изпълнението на задълженията му по ЗДвП не отпадат, в
това число и да уведоми органите на МВР за произшествието, тъй като той не
е знаел какво е становището на другия участник в произшествието.
Наличието на съществуващ знак В27 е ирелевантно и не следва да бъде
обсъждано от съда, тъй като така или иначе уведомяване на компетентните
органи за настъпилото произшествие няма.
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението, че
9
нарушението следва да се квалифицира като такова по чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
доколкото чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдържа забрана за причиняване на
имуществени вреди, каквато няма в посочената от жалбоподателя разпоредба
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Също така нито едно от нарушенията не предпоставя наличието на
пострадали хора, както посочва жалбоподателят.
Действително се установи, че актосъставителят се познава със
собственичката на ударения автомобил, но съдът не констатира познанството
им да е близко, нито предубеденост или пристрастност при съставянето на
АУАН. Следователно само по себе си познанството на актосъставителя със
собственика на автомобила не предпоставя в случая незаконосъобразност на
АУАН, респективно отмяна на издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
По наказанията:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП за нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Поради това, че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред
съда не е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
Следователно в частта по пункт 1. наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
Поради незаконосъобразност на наказателното постановление в частта
по пункт 2. и необходимостта от неговата отмяна, не следва да бъде обсъждана
и законосъобразността на наложените административни наказания за
извършеното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от
страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като
всяка от тях прави искане за присъждането им.
Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил
10
възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от
въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв.
минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия
адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 500,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради
което претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в
пълен размер. Следователно възражението за прекомерност е неоснователно.
От доказаните релевантни разноски в размер на 500 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, въззивникът има
право на 416,67 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки) съобразно уважената част от оспорването на наказателното
постановление на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал.
1 ГПК, което следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като второстепенен
разпоредител с бюджет.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид представянето само на писмени възражения, от което има
право на 13,33 лв. (тринадесет лева и тридесет и три стотинки),
пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на основание чл. 63д,
ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПрП вр. чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, което
следва да бъде присъдено в полза на ОДМВР – Варна като второстепенен
разпоредител с бюджет.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, СЪДЪТ
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0460-
000968/27.08.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна, 05 РУ –
Златни пясъци, в частта по пункт 1., с която на И. Е. И. на основание
разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0460-000968/27.08.2025 г.,
издадено от началник група в ОДМВР – Варна, 05 РУ – Златни пясъци, в
частта по пункт 2., с която на И. Е. И. на основание разпоредбата на чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, Б. „в“ ЗДвП, като ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Е.
И., ЕГН **********, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ
на И. Е. И., ЕГН **********, адрес гр. гр. Варна, Вилна зона, ул. „П.“ № 2
сумата от 416,67 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Е. И., ЕГН **********, адрес гр. гр. Варна, Вилна зона,
ул. „П.“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА
сумата от 13,33 лв. (тринадесет лева и тридесет и три стотинки),
представляваща направени във въззивното производство разноски, на
основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
12
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13