№ 46015
гр. София, 05.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110139658 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 337079/16.10.2025 г. от ответницата И. Д. Я., подадена чрез
адв. Б. от САК, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на
постановеното по делото решение № 17629/02.10.2025 г. в частта за разноските.
С молбата се иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта за
разноските като присъди на ответната страна сторените разноски за адвокатски хонорар.
Счита, че преценката за приложението на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е конкретна, с оглед
фактите по делото. Изтъква, че в определени случаи, в това число и процесният, липсата на
друга възможност за извънсъдебно упражняване на определени субективни права сочи, че
поведението на ответника е без значение за завеждане на иска. В този смисъл, поддържа се в
молбата, понеже сезирането на съда е единственият начин за упражняване на правото по чл.
30 ЗН, ответницата не би могла да даде повод за завеждане на делото. Позовава се на
Определение № 5630/04.12.2024 г. по ч.гр.д. № 4155/2024 г. на 1-во г.о. на ВКС. Моли
решението да бъде изменено в частта на разноските, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
съдът възложи разноските върху ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата Д. Д. С. чрез адв. М. К. излага своето
становище за неоснователност на молбата за изменение на постановеното
първоинстанционно решение в частта на разноските. Сочи, че наличието на завещание в
полза на ответницата, е мотивирало ищцата да подаде иск по чл. 30 ЗН. Отправя молба до
съда да остави молбата по чл. 248 ГПК без уважение.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК
страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в
последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да
иска изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от
процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80
ГПК – на л. 65 от делото (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради
което съдът намира, че същото е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са
1
следните:
Видно от постановеното по делото решение № 17629/02.10.2025 г., с оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е осъдил ответницата И. Д. Я. да заплати на
ищцата Д. Д. С. сумата от 980 лева – сторени разноски в хода на първоинстанционното
производство за адвокатско възнаграждение. Съдът е изложил мотиви, че в случая не е
налице хипотеза на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото потестативното право по чл. 30 ЗН може да
бъде упражнено само чрез предявяването на иск пред съд.
Според настоящия съдебен състав не са налице основания за ревизия на така
направеното умозаключение за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като
намира за нужно да допълни своите аргументи в следния смисъл. В случая не може да се
приеме, че ответникът не е дал повод за завеждането на делото, доколкото е решил да се
ползва от завещанието. Поначало разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение
при конститутивните искове, с които се предявяват потестативни права, тъй като те могат да
бъдат упражнявани от носителя им само по съдебен ред. Ето защо и поведението на
ответника се явява ирелевантно. В практиката на ВКС (вж. например Определение № 227 от
08.05.2019 г. по гр. д. № 424/2019 г., ІІ г. о. на ВКС) е прието, че ответникът не би дал повод
за завеждане на иска по чл. 30 ЗН само ако между него и наследниците със запазена част е
сключено споразумение, с което да уреждат отношенията по възстановяване на запазената
част и да е извършено в изискуемата форма прехвърлянето на имуществото, за което е
договорено, че е достатъчно за възстановяване на запазената част. При липса на доброволно
уреждане на отношенията нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да се приложи, дори
ответникът да признае иска, тъй като правната промяна придобиване на правата от
наследника с възстановена запазена част, може да стане само по силата на съдебното
решение.
В случая двете страни не са уредили отношенията си извънсъдебно, а за да се приеме,
че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, не е достатъчно признанието,
направено в исковата молба, че при разговори с ответника той е предлагал на ищцата да
продадат апартамента. Подобно предложение не е равнозначно на последиците от влязло в
сила решението по чл. 30 ЗН, с което на ищцата се възстановяват правата не само върху
процесния апартамент, но и върху цялото друго имущество на наследодателя, а отделно от
това, подобно предложение (за осребряване на този имот) може да не е отговаря на
интересите на наследника, който да е желаел да получи реален дял от собствеността (в този
смисъл вж. Решение № 1554 от 15.03.2024 г. на СГС по гр. д. № 8334/2022 г.).
За пълнота на изложението, следва да се допълни, че цитираното в молбата по чл. 248
ГПК Определение № 5630/04.12.2024 г. по ч.гр.д. № 4155/2024 г. на 1-во г.о. на ВКС е
неприложимо в настоящия случай, доколкото касае производство с предмет съвсем различни
искови претенции, а именно такива по чл. 21, ал. 4 СК и по чл. 23, ал. 1 СК. Ето защо и
развитите от върховните съдии изводи в цитирания от ответницата съдебен акт не могат да
бъдат позитивно съотнесени в настоящото производство, инициирано по повод предявен иск
с правно основание чл. 30 ЗН.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 337079/16.10.2025 г. от ответницата И. Д.
Я., подадена чрез адв. Б. от САК, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за
изменение на постановеното по делото решение № 17629/02.10.2025 г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3