Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260998 29.03.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3372 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* против А.М.М., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9,
чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.02.2017 г. между ответника и трето лице –
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № ...., при общи условия и спазване на ЗПК, на обща
стойност 712,87 лева /в т.ч. – цена на стоките и застр. премия/. Следвало да
бъде върната на 18 месечни вноски – до 20.08.2018 г., включващи главница и
договорна лихва от 127,01 лева.
Ответникът платил 233,30 лева – останали непогасени – главница и дог.
лихва.
На 14.09.2018 г. кредиторът прехвърлил вземанията с договор за цесия на
„АКПЗ“ ООД, което ги прехвърлило на ищеца с дог. за цесия от 03.05.2019 г.,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил
уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ
в хода на процеса.
Поради
липсата на плащане, било инициирано заповедно производство и издадена заповед
по чл. 410 ГПК № 11330/19.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20452/2019 г. по описа на
ПРС, II гр. състав, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при
което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за следните
суми: 537,06 лева – главница; 69,52 лева – договорна лихва за периода
20.08.2017 г. – 20.08.2018 г.; 121,60
лева – обезщетение за забава за периода 21.08.2017 г. – 12.12.2019 г. Моли
се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до
погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва
исковете. Твърди договорът за кредит да е недействителен – на осн. чл. 22, вр.
с чл. 10, ал. 1 ЗПК – размерът на текстовата част – дог., пог. план и ОУ, бил
под 12; били нарушени и изискванията на чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.11 ЗПК. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 20452/2019 г. по описа на ПРС, II гр. състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По
същество:
На основание
чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
са отделени обстоятелствата, че: заемната сума е усвоена от ответницата, като е
предоставена на търговеца за закупуване на посочените стоки; размерът на
исковите суми за главница и договорна лихва за процесния период съвпадат с
търсените от ищеца, предвид извършено частично плащане от ответника; вземанията
са прехвърлени на ищеца чрез договори за цесия, за което ответникът е уведомен
/вж. Определението по чл. 140 ГПК № 8097/04.08.2020 г. – л.56-57/.
Съдът приема тези факти и обстоятелства за
доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.
Относно действителността на
договора:
Всеки съд е
длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на
законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само
може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от
страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение
на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение №
229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г.
по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.
№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при
нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от
05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/
10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011
г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова,
следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според
възраженията в ОИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по
предявения иск, следи служебно.
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1,
т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът
е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на скл. на договора/, регламентира задължение за
изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по – малък от 12. По
делото е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, от която се установява, че
размерът на шрифта е 11,6 pt. Само изложеното е достатъчно, за да се приеме
недействителността на договора. Налице са обаче и други нарушения.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление,
дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата
сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
/кои компоненти точно са включени в
него и как се формира същият/. Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Ето защо, не е ясно по какъв
начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм,
по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от
него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват,
следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях.
Отделно -
посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи.
Поради това в
договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето
на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема
и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
заема, но не и лихви или други разходи.
Няма спор относно размера на
непогасения остатък от главницата, който възлиза на търсената сума – 537,06 лева – този иск е доказан и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението
до погасяването, като последица.Останалите – за дог. лихва и обезщетение за
забава, следва да бъдат отхвърлени – като неоснователни – сумите не са дължими
от потребителя, съгл. чл. 23 ЗПК.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е отправил искане и представил
доказателства за плащане на 125 лева – ДТ.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да
бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от
ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което
се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за
заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
По съразмерност се дължат – 165,95
лева за настоящото и 55,32 лева за зап. производство.
За
ответника - претендира се адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е
уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т.
2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 и ал. 9 НМРАВ и по
съразмерност, възлиза на 157,48 лева, който следва да бъде присъден лично на
пълномощника.
Следва да се присъдят и
разноските на ответника за зап. производство – възражението е подадено чрез
пълномощник, представен е ДПЗС за безплатно представителство и е направено
искане за присъждането им. По съразмерност се дължат 78,74 лева, които следва
да се присъдят на пълномощника.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да плати разноските за приетата СТЕ от 150 лева в
полза на съда /отв. е освободена от плащане на разноски – Определение от
12.10.2020 г. – л.84/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.М.М.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 537,06 лева –
главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № .... от
20.02.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени на 14.09.2018 г. с договор за цесия на „АКПЗ“ ООД, което ги
прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 03.05.2019 г., ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда – 12.12.2019 г. до погасяването, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване
дължимост на: 69,52 лева – договорна лихва за периода 20.08.2017 г. –
20.08.2018 г. и 121,60 лева – обезщетение за забава за периода 21.08.2017 г. –
12.12.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
11330/19.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20452/2019 г. по описа на ПРС, II гр. състав.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” №
25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: 165,95
лева /сто шестдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство и 55,32
лева /петдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ - разноски по
съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 20452/2019 г. по описа на
ПРС, II гр. състав.
ОСЪЖДА „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 да плати на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., на а. Д.Г.Б.,***,
следните суми: 157,48 лева /сто
петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ - разноски по съразмерност
за процесуално представителство на ответника А.М. в производството по
настоящото дело и 78,74 лева /седемдесет
и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски по съразмерност за представителство на ответника А.М. в
заповедното производство ч.гр.д. №
20452/2019 г. по описа на ПРС, II гр. състав.
ОСЪЖДА
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - платени от бюджета разноски за
приетата СТЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП