№ 2897
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110200727 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от В. Д. В., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител – адв. И.Е. от АК-Монтана срещу
наказателно постановление № СО-Т-В-21-10-334/13.08.2021 г., издадено от
Дончо Петров Барбалов – зам. кмет на Столична община /СО/, с което на
основание чл. 36, ал. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО, приета
с решение № 4 по протокол № 36 от 13.01.2005 г. на СОбС/ й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за
нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Оправена е молба за
цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
1
явява, представлява се от адв. И.Е. от АК-Монтана, с пълномощно по делото,
който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Отправено е
искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Минко Танев, с пълномощно по делото, който пледира за неоснователност на
жалбата и за пълна доказаност на вмененото административно нарушение, в
каквато насока изтъква конкретни аргументи. В допълнение са представени
писмени бележки. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 21-10-
334/04.05.2021 г., съставен от В. М. Х.-Иванова – гл. инспектор при СИ към
СО и в присъствието на свидетеля Диана Любенова Георгиева е
констатирано, че на 04.05.2021 г. около 17:40 ч. в гр. София, район
„Триадица“, пл. „България“ № 1 срещу пилоните на НДК, жалбоподателят В.
извършва търговия на открито, предлагайки за продан варена и печена
царевица, както и чипс от специализирана метална количка и пластмасови
детски играчки, поставени върху картонена кутия /кашон/, заемайки около 3
кв.м. публична общинска собственост – алея в парка, без да притежава
разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Триадица“.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 23
2
НРУИТДТСО, като в деня съставянето му препис от същия е връчен на В..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № СО-Т-В-21-10-334/13.08.2021 г. от Дончо
Петров Барбалов – зам. кмет на СО, с което на основание чл. 36, ал. 1
НРУИТДТСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации
от акта, на жалбоподателя В. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО.
Препис от НП е връчен лично на упълномощен представител
въззивника на 17.12.2021 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия
орган на 23.12.2021 г., видно от поставения печат върху нея.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
гласни и писмени доказателствените средства този съдебен състав намира, че
по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с факта на
твърдяното нарушение, времето, мястото, неговия механизъм и авторство.
Показанията на актосъставителя В.Х. следва да се кредитират с доверие като
логични, последователни и вътрешно балансирани, като от същите става ясно,
че жалбоподателят В. не само е предлагала, но и е продавала стоки за
продажба на клиенти, без да притежава изискуемото разрешение, издадено от
кмета на район „Триадица“. Това от своя страна опровергава възраженията в
жалбата за доказателствена необезпеченост на възведеното „административно
обвинение“.
Видно от изисканата справка от СО, район „Триадица“ мястото на
процесното нарушение представлява терен, който е публична общинска
собственост, като наред с това на привлеченото към отговорност лице не е
издавано разрешение за ползване по реда на чл. 23 НРУИТДТСО.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
3
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването на актосъставителя и наказващия орган на съответните
длъжности. Служителите на СИ при СО и зам. кмета на СО са посочени
изрично в НРУИТДТСО /чл. 34, ал. 3 и чл. 35, ал. 3/, с което са изпълнени
изискванията на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, не
рефлектира неблагоприятно върху правото на защита на въззивника
пропускът да се отрази в какво качество свидетелят Диана Георгиева е
подписала акта, имайки предвид, че от показанията на актосъставителя на
етапа на съдебното следствие се изяснява недвусмислено, че посоченото лице
е очевидец на твърдяната неправомерна деятелност. Като несъществен порок
следва да се третира и необсъждането от страна на наказващия орган на
възраженията срещу АУАН, имайки предвид, че самото издаване на НП
презумира обективираната преценка за тяхната неоснователност. Нещо
повече – жалбоподателят и нейният процесуален представител са се
4
възползвали от възможността впоследствие да релевират пред съда всички
свои оплаквания срещу процесуалната и материалноправна
незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, които възражения са
обсъдени обстойно, респективно отхвърлени аргументирано от решаващия
орган в съдебната фаза на процеса.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника В. Д. В.
е ангажирана за нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО, като на основание чл. 36,
ал. 1 НРУИТДТСО й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 /триста/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
04.05.2021 г. около 17:40 ч. в гр. София, район „Триадица“, пл. „България“ №
1 срещу пилоните на НДК, жалбоподателят В. извършва търговия на открито,
предлагайки за продан варена и печена царевица, както и чипс от
специализирана метална количка и пластмасови детски играчки, поставени
върху картонена кутия /кашон/, заемайки около 3 кв.м. публична общинска
собственост – алея в парка, без да притежава разрешение за ползване на
място, издадено от кмета на район „Триадица“. Така очертаната неправомерна
деятелност правилно е квалифицирана от административните органи като
нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО /в ред. преди изм. с решение № 476 по
Протокол № 59 от 7.07.2022 г./, в която разпоредба е предвидено изискване
търговия на открито да се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще
се извършва дейността.
5
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията, че
жалбоподателят В. не е потенциален субект на отговорност по възприетата
материалноправна квалификация, тъй като е продавала стоките от името и за
сметка на дружеството-работодател, в което е трудово ангажирана. Съгласно
чл. 19 НРУИТДТСО търговия на открито е търговия на дребно върху терени
общинска собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други,
като видно от чл. 26, ал. 1, т. 1 от посочения подзаконов нормативен акт - при
извършване на търговия по чл. 19, търговецът е длъжен да представи при
поискване от контролните органи следните документи разрешение за
ползване на място. По смисъла на § 3, т. 3 от ДР на НРУИТДТСО във вр. с §
13, т. 2 от ДР на ЗЗП търговец е всяко физическо или юридическо лице, което
продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва
договор с потребител като част от своята търговска или професионална
дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което
действа от негово име и за негова сметка. От анализа на цитираната
нормативна уредба се налага несъмнен извод, че въззивникът попада в
приложното поле на понятието „търговец“, употребено в НРУИТДТСО,
поради което предлагането и продажбата на стоки на открито от нейна страна
е следвало да се извършва въз основа на разрешение за ползване на място,
каквото в процесния случай не е налице.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 1
НРУИТДТСО, която препраща пряко към правното задължение по чл. 23 от
същия подзаконов нормативен акт. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно, поради което възраженията на жалбоподателя и неговия
процесуален представител в очертаната насока са неоснователни.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждала извършването на деянието
и е съзнавала неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е
искала и пряко е целяла неговото осъществяване.
6
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 /триста/ лева съдът намира, че съгласно чл. 36, ал. 1
НРУИТДТСО санкцията за физически лица е относително определена в
границите от 300,00 лв. до 2 000,00 лв. В конкретния случай наказващият
орган е обсъдил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и
обосновано е индивидуализирал наказанието в минимален размер. Съгласно
чл. 27, ал. 5 ЗАНН е юридически невъзможно същото да бъде
редуцирано.
Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за третиране
на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за
липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а
именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на
обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид.
Извършването на търговска дейност на открито върху нерегламентирани
места и без надлежно разрешение е укоримо от правна гледна точка не може
7
да бъде толерирано чрез приемането му за маловажно не само за целите на
индивидуалната, но и за целите на генералната превенция, които са
диалектически свързани и не следва да се конкурират.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид
изхода на делото, отчитайки степента на неговата фактическа и правна
сложност, множеството релевирани възражения в жалбата, наложили тяхното
обсъждане в писмени бележки от ответната страна, както и осъщественото
процесуално представителство на наказващия орган пред СРС, на основание
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят В. следва да бъде осъдена да заплати на
Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
/арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № СО-Т-
В-21-10-334/13.08.2021 г., издадено от Дончо Петров Барбалов – зам. кмет на
Столична община /СО/, с което на основание чл. 36, ал. 1 от Наредба за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община /НРУИТДТСО, приета с решение № 4 по протокол № 36 от
13.01.2005 г. на СОбС/ на жалбоподателя В. Д. В., ЕГН ********** е
8
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/
лева за нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя В. Д. В., ЕГН ********** да заплати на Столична община
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9