№ 475
гр. П., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. П.
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Въззивно гражданско дело №
20255200500807 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от адв. Е. П. като особен представител н ответницата З. Р.
П. ЕГН ********** с адрес : с. С. , ул. „Т. и т. „ № 7 , общ. С., обл. П. против Решение №
1042 / 12.08.2025 г. постановено по гр.д. № 1443/2024 г. по описа на РС- П., в частта, в която
е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът З. Р. М., ЕГН: **********,
настоящ: с. С., общ. С., обл. П., ул. „38-а“ №8 дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: тр.София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес
парк София“, стр. 6, сумата от 295.29 лв. - главница по договор за мобилни услуги
№********* от 14.02.2018 т., изменен с допълнително споразумение от 04.11.2020 г. и
допълнително споразумение от 04.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 12.07.2023 г. до плащането, за което вземане е
издадена заповед №1283 от 13.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. №2581/2023 г. по описа на РС- П.. Според въззивника, в
първоинстанционното производство ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не доказало
кумулативното наличие на всички предпоставки за основателност на исковете,вменени му с
доклада по делото в негова доказателствена тежест,а именно -точно изпълнение на ищеца
по договора и настъпила изискуемост на задълженията по договора в претендирания
размер.Поддържа се, че неправилни били изводите на съда в посока на основателността на
уважената част от иска и излага подробни доводи досежно доказателствената стойност на
събраните по делото доказателства. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение
като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост,респ. за отхвърляне на исковете.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата страна
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява
за потвърждаване на атакуваното решение,като претендира присъждане и на сторените от
нея разноски в настоящата инстанция.Преповтаря доводите си по същество на
спора,изложени в първоинстанционното производство.
1
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Пазарджишкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице -страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.
Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на
районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и
разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими
установителни искове.
По същество.
Гражданско дело № 1443/2024 г. по описа на ПзРС е образувано по
повод искова молба ,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и
сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България” ЕАД/ със седалище и адрес на управление:град София, район
„Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********,срещу З. Р. П.
ЕГН ********** от с. С. , общ. С. за установяване,че ответницата дължи на ищеца сумите
предмет на издадената по ч.гр.д.№2581/2023 г. на ПзРС заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК №1283/13.07.2023г.,а именно: сумата от 295.29 лв. - главница по договор за мобилни
услуги №********* от 14.02.2018 т., изменен с допълнително споразумение от 04.11.2020 г.
и допълнително споразумение от 04.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 12.07.2023 г. до плащането, както и сумата
в общ размер от 92.76 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“, сгр. 6, твърди да е изправна страна по
валидно облигационно правоотношение с ответника З. Р. М., ЕГН: **********, настоящ: с.
С., общ. С., обл. П., ул. „38-а“ №8, произтичащо от договор за мобилни услуги, сключен на
14.02.2018 г., който е изменен с допълнително споразумение от 04.11.2020 г., със срок от 24
месеца. Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил на ответника мобилни услуги за
предпочетен мобилен номер +359*********, променен с допълнителното споразумение на
+359**********. Освен това предоставил на ответника устройство марка „**********
****** A7 **** Gold“, което ответникът е закупил на преференциална цена. Поддържа, че
цената на услугите не е заплатена от ответника, поради което договорите с абоната са
прекратени и е начислена сумата от 89.40 лв. - дължима неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на абоната в размер на три месечни
абонамента, както и сумата от 3.36 лв. - разлика между стандартната цена на мобилното
устройство по ценовата листа на оператора и преференциалната цена, на която то е закупено
от абоната, съразмерно с оставащия срок на договора. Към датата на прекратяване на
договора ответникът имал просрочени задължения към оператора в общ размер на 295.29 лв.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. №2581/2023г. на РС - гр.П.., която е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва
получаването на услугите и на устройството. Оспорва размера на задължението по
представените от ищеца фактури. Оспорва предсрочното прекратяване на договора и
клаузите за неустойка, които са недействителни поради техния неравноправен характер.
Предявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за
периодични плащания, лихви и неустойка. Моли искът да бъде отхвърлен.
Предявените искове са допустими.Налице е пълна идентичност между вземанията
по заповедта за изпълнение и тези-предмет на настоящото исково производство. От
извършена служебна справка по делото се установява, че е налице промяна във фамилното
име на ответницата , която към настоящия момент носи имената З. Р. П.. Исковете са
предявени в едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК.
От приложените към заявлението и към исковата молба писмени
2
доказателства, както и от заключението на допуснатата в първоинстанционното
производство СИЕ, съдът приема за безспорно установено, че между страните е сключен
договор за мобилни услуги №********* от 14.02.2018 г., изменен с допълнително
споразумение от 04.11.2020 г. и допълнително споразумение от 04.11.2020 г., по които
ищецът се е задължил да предостави на ответника за срок от 24 месеца мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********, променен с последното допълнителното споразумение
на +359**********, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя в
размер на 31.99 лв. през първите шест месеца, а след това - в размер на 33.99 лв. При
подписването на допълнително споразумение от 18.02.2019 г. ищецът е предоставил на
ответника мобилно устройство „********** ****** A7 **** Gold“ на преференциална цена
от 503.76 лв. при стандартна цена на устройството към момента на закупуването в размер на
729.90 лв. Размерът на отстъпката е 226.14 лв. Договорът е сключен при общи условия.
Цената на мобилните услуги е уговорена като месечен абонамент. В чл.26 и 27 от ОУ е
предвидено нейното заплащане да става въз основа на издадената фактура и в указания в нея
срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаване. Предвидено е издаването на
фактурите за задълженията на потребителя да става ежемесечно до 15-то число на месеца.
Указано е, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задълженията за
заплащане на дължимите суми.
Договорът е подписан от страните и в частност и от ответницата ,като последната не
е оспорила неговата истинност,в частност автентичност,като частен диспозитивен
документ.Не е твърдяла,че не е автор на положения за потребител подпис,нито е искала
откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване истинността на
документа,в което по правилото на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване на
неистинността му щеше да е на оспорващата ответница,тъй като се касае за частен
документ,носещ подписа на последната.След като такова оспорване не е осъществено,следва
да се приеме,че частният диспозитивен документ е истински и в частност автентичен,респ.
че между страните е сключен твърдяният от ищцовото дружество договор за мобилни услуги
със соченото съдържание.Процесните валидни облигационни правоотношения се
регламентират от индивидуалния договор между страните и от Общите условия на
мобилния оператор,които са неразделна част от договора между страните.
Страните са уговорили заплащане на мобилните услуги да става по предварително
фиксирана цена /абонамент план/, която не зависи от конкретното потребление. Характерът
на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до
мрежата. Според Раздел IV, т.23, б. „б“ потребителят дължи цена за месечен абонамент,
осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер,
съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се
дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния
абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор,
като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно
избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще
зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния
оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. По
тези съображения съдът приема, че ищецът е изпълнил договорите за мобилни услуги, като е
предоставил достъп до мобилната мрежа на ответника, поради което за ответника е
възникнало задължението да заплаща уговорения абонамент и цената на закупеното
устройство, съгласно издадените от ищеца фактури, които са представени по делото.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната съдебно-
икономическа експертиза, заключението по която като компетентно изготвено и неоспорено
от страните, съдът кредитира изцяло. От заключението на ВЛ е видно, че размерът на
задълженията на ответницата за периода 15.10.2020 г. - 14.02.2021 г. са в общ размер на
388.05 лв., от които 295.29 лв. - главница и 92.76 лв. - неустойка.
Налице са договори задължения на ответницата за абонаментни такси и цена на
закупено устройство на изплащане в размер на 295.29 лв. Искът за установяване дължимост
на тази сума е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.Представените
по делото фактури,в които са обективирани претендираните суми за исковия период не са
оспорени от ответницата като документи /по точно не е твърдяна неистинност на документа-
невярност или неавтентичност/.Ответницата в отговора на исковата молба чрез своят
процесуален представител е оспорила доказателствената им сила като частен документ ,
3
издаден от ищеца и неносещ подписа на ответницата. Освен това са противопоставени
възражения за липсата на данни, фактурите да са доведени до знанието на ответницата.
Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат
формална доказателствена сила,като удостоверяват извършване на изявлението и неговото
авторство / чл.180отГПК /без да доказват верността на вписаните в него други
обстоятелства. Изключение от това правило /материална доказателствена сила на частен
свидетелстващ документ/ е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе
си факти, като конкретният случай не е такъв. Именно поради това фактурите не се ползват
с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключените договори между
страните и тяхната стойност. От друга страна, представените по делото заверени преписи на
фактури са писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по
сключения договор суми, като не е необходимо тези фактури да са подписани доколкото чрез
същите не се установява основанието на вземането. Установява се, че във всяка фактура е
посочено името на съставителя, а освен това същата отговаря на всички изисквания на
Закона за счетоводството и няма пречка да бъде приета и ценена като доказателствено
средство. Потребителят по договор за мобилни услуги е задължен да заплаща определените
от „Йеттел България“ ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от
Общите условия.За плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. Неполучаването на фактура не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми /чл.26 от
Общите условия/.
Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред оператора в 6 –
месечен срок след датата на издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в
действащото законодателство / чл.31 от Общите условия/. Съдът намира, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си като е издало процесните фактури със съответните
приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от конкретния номер,
предоставен на ответника по подписан от него договор с ищцовото дружество. Не са
представени доказателства, че ответникът въобще е оспорил издадените фактури през
оператора.
Потреблението на услуги от абоната обаче през процесния период е обективирано в
неоспорените справки за потребление към всяка от фактурите,които удостоверяват
ползването на фактурираните услуги.Ответницата не твърди да е заплатила дължимите суми
и не представя доказателства за осъществено плащане.Предвид горното
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в частта,с която
искът за сумата от 295,29 лв. е уважен.
По възражението за изтекла погасителна давност, въззивният съд намира същото за
неоснователно, тъй като най-далечния период за който се претендира вземания е 15.10.2020
г. до 14.11.2020 г. по издадена фактура от 15.11.2020 г. , а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение / което прекъсва давността при условие , че е предявен иск по чл. 422 ГПК / е
подадено на 12.07.2023 г. – т.е. не е изтекъл 3-годишния период за погасителния ефект на
давността.
По разноските. При този изход на делото, ответникът ще има правото на разноски ,
които се равняват на сумата в размер на 250,00 лв. за възнаграждение на особен
представител и възнаграждение на адвокат в размер на 480,00 лв. с ДДС или общо сумата в
размер от 730,00 лв. Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1042/12.08.2025 г. на Пазарджишки районен съд
постановено по гр.д.№1443 по описа на съда за 2024 г.
ОСЪЖДА З. Р. П./ М. / ЕГН ********** с адрес : с. С. , ул. „Т. и т. „ № 7 , общ. С.,
обл. П. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“, сгр. 6 разноски във
въззивното производство в размер от 730,00 лв.
4
Настоящото решение на ПзОС не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5