№ 248
гр. Варна, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110107470 по описа за 2022 година
Производствотое образувано по постъпила искова молба от „****”
ЕООД гр.София, ЕИК:****, със седалище гр.София, бул.”****” № 49, бл.53Е,
вх.В, против П. Т. Г., ЕГН:**********,с адрес: гр. Варна, у**** с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено, че
ответницата П. Т. Г., дължи на „****” ЕООДсумата от 966.68 лв. /деветстотин
шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, от които: главница в
размер на 733.11 лв. /седемстотин тридесет и три лева и единадесет
стотинки/ дължима за периода от 15.10.2013 г. до 15.02.2014 г. или за вноски
от вноска № 9 до вноска № 14, като претендираната сума се дължи в пълен
размер на основание изтекъл погасителен план, към датата на неговото
изтичане - 15.02.2014 г.(последна дата по погасителен план след
предсрочното погасяване), договорно възнаграждение в размер на 90.89 лв.
/деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки/ дължима за периода от
15.11.2013 г. до 15.02.2014 г. или за вноски от вноска № 10 до вноска № 14,
като претендираната сума се дължи в пълен размер на основание изтекъл
погасителен план, към датата на неговото изтичане - 15.02.2014 г.(последна
дата по погасителен план след предсрочното погасяване) и законна лихва в
размер на 142.68 /сто четиридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/
( от които начислени върху главницата 126.94 лева и начислени върху
1
договорното възнаграждение 15.74 лева) дължими за периода от 15.02.2014 г.
- датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2022 г.. представляващо
неизплатено задължение по Договор за револвиращ заем № ****, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.12.2012 г. е сключен Договор
за револвиращ заем № **** мехаду „****^Т ****” ЕООД, като кредитор и П.
Т. Г., като длъжник. Твърди се, че Договорът е сключен при следните
параметри: сума на кредита: 4 000 лв.; срок на кредита: 48 месеца; размер на
вноската: 253 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 92.89 %; годишен
лихвен процент: 71.11 %; лихвен процент на ден: 0.19 %; Общото задължение
по кредита: 9108.00 лв, а дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Твърди се, че съгласно Декларации т.А към Договора за револвиращ
заем (ДРЗ) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са
предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са
се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към
тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите
на този ДРЗ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за
допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството.
Твърди се, че ответникът е поела задължение по Договор револвиращ
заем № ****, като го сключва за срок от 48 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 253.00 лв. и падежна дата всяко 15-то число на
месеца. Твърди се, че ПРОФИ КРЕДИТ **** ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 20.12.2012г. превежда парична сума в
размер на 4 000.00 лв. по посочения от длъжника П. Т. Г. банкова сметка
(документ за паричен превод с референция: 270PMWP123550007 от дата
20.12.2012г.).Твърди се, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК №
**** длъжникът П. Т. Г. дължи на дружеството договорно възнаграждение за
изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително
2
определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват
договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към
деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от
клиента в рамките на погасителния план. Твърди се, че неизплатеното
договорно възнаграждение от страна на длъжника/ответник по делото е в
размер на 90.89 лв. /деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки/.
Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска -15.11.201 Зг. до дата на изтичане на погасителния план -
15.02.2014г.
Твърди се, че на 27.12.2019г. отв.П. Т. Г. е подала молба за частично
предсрочно погасяване по процесния договор, като на 28.12.2019г. между
страните е сключено Допълнително споразумение при частично предсрочно
погасяване по Договор за револвиращ заем № ****. Със същото длъжникът
по договора се задължава с плащането на сума в размер на 2000.00 лв. да
направи частично предсрочно погасяване по договора. След предсрочното
погасяване, остава задължението на длъжника да заплати оставащите
неизплатени суми по нов погасителен план.
Твърди се, че ответникът не е изпълнила поетите договорни задължения
и след частичното предсрочно погасяване, е направила само осем погасителни
вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № ****.
Твърди се, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния
план към Договор за револвиращ заем № **** е изтекъл на дата 15.02.2014г. с
изтичането на крито срок е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер. Твърди се, че към настоящия момент размерът на
погасеното от Пламен Т. Г. задължение по ДПК № **** е в общ размер на
4277.00 лв. /четири хиляди двеста седемдесет и седем лева/, като с
плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от
които номинал в размер на 2252.09 лв. Сумата от 24.91 лв. е отишла за
погасяване на лихвите за забава по креди ра, на основание т.12.1 от ОУ.
Сумата в размер на 2000.00 лв. е заплатена по допълнителното споразумение
за частично предсрочно погасяване на задължението.
Твърди се, че ответникът се е съгласила с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор,
3
така и с погасяването на кредита.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подала писмен отговор на
исковата молба, с който счита, че предявените искове са неоснователни.
Оспорва наличието на задължение, като твърди, че е погасила вноските си.
Оспорва да е била уведомявана за задължение през периода 2014-2022г.
Релевира доводи за погасяване по давност.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
Първоначално съдебното производство е образувано въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като в
полза на ищеца „****” ЕООД e издадена Заповед № 2096/31.03.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу ответницата П.
Т. Г., за следните суми: главница в размер на 733.11 лв. /седемстотин тридесет
и три лева и единадесет стотинки/ дължима за периода от 15.10.2013 г. до
15.02.2014 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането, договорно възнаграждение в размер на 90.89 лв.
/деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки/ дължима за периода от
15.11.2013 г. до 15.02.2014 г. и законна лихва в размер на 142.68 /сто
четиридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/ ( от които начислени
върху главницата 126.94 лева и начислени върху договорното възнаграждение
15.74 лева) дължими за периода от 15.02.2014 г. - датата на изтичане на
погасителния план до 29.03.2022 г., представляващо неизплатено задължение
по Договор за револвиращ заем № ****.
От представения по делото Договор за револвиращ заем № **** от
19.12.2012 г. се установява, че ищецът е договорил с ответника Г.
предоставянето на заем в размер на 4000 /без посочване на вид валута/, със
срок на договора /без посочване вида на периода-години, месеци, дни,
цасове…/, с размер на годишния лихвен процент от 71,11 %, с размер на
вноските от 253 /без посочване вид валута/, с ГПР - 92.89 %, с падеж на
плащане – 15-ти ден от месеца, с общо задължение от 12346,98/без посочване
на вид валута/. С подписването на договора за заем страните са се задължили
да спазват и представените по делото общи условия, като неразделна част от
4
договора.
От представеното по делото преводно нареждане се установява, че
ищецът е наредил по сметка на заемополучателя сумата от 4000 лв., на
20.12.2012 г.
Приложена е молба за частично предсрочно погасяване от страна на
ответницата, с която заявява пред ищеца за частично погасяване на сумата от
2000лв., която е заплатена от ответницата на 27.12.2012г. Ответницата
изрично е заявила, че желае с това предсрочно погасяване да бъде намален
срока на кредита. Молбата е подписана от представител на ищцовото
дружество. От приложеното допълнително споразумение за частично
предсрочно погасяване се установява, че страните по договора се
споразумяват, че ответнтицата заплаща сумата от 2000лв. Споразумяват с, че
размера на общото задължение по кредита се намалява от 12346,98, на
3138,55 лева. Липсва регламентация на нов срок за издължаване на кредита.
Регламентирано е, че страните следва да подпишат нов погасителен план, но
по делото не бе представен такъв погасителен план.
Приложено е едностранно изготвено от ищцовата страна извлечение по
сметка за периода 15.02.2013г. – 15.02.2014г., т.е. след датата на частичното
предсрочно погасяване. От това извлечение се установява, че общия размер
на заплатените от ответницата към 03.06.2022г. суми по кредита е 4277лв., а
остатъчното задължение е 824 лева. В размера на заплатените суми не е
включена сумата от 2000лв. по частичното предсрочно погасяване.
По делото са представени ОУ, карта на клиента и удостоверение за
актуално състояние на ищеца.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
240 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД, и чл. 92 от ЗЗД.
От приетите писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца
срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми,
срещу която от длъжницата в срок е подадено възражение, както и че искът
по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя
5
допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет на установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, представляват предявените чрез заявлението по чл. 410 от ГПК
притезания, ведно с изтеклите лихви, т. е. съдът е длъжен да се произнесе
съобразно заявения по чл. 410 от ГПК размер, вид и основание (фактически
обстоятелства) на предявеното материално право в заповедното
производство, като исковете се считат за предявени от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът
по чл. 415, ал. 1 от ГПК (арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК). Следователно, с този иск
се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане
съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на иска ще влезе в сила
заповедта за изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и ответниците, като
солидарни длъжници, е бил сключен действителен Договор за револвиращ
заем № ****, че е предоставил сумата на уговореният кредит, както и че
размерите на сумите за главница са претендираните; че е уведомил ответника
за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита преди датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (Решение №
123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС). При установяване на
посочените обстоятелства ответницата носи тежестта да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
погасяване на заема.
Посочените въпроси предполагат валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните, с оглед на което и предвид служебното
задължение на съда, настоящият съдебен състав намира, че на първо място
следва да се извърши преценка за валидността на договора за заем и едва при
извод за неговата действителност - да се произнесе по материалноправните
въпроси, обективирани в отговора на ИМ.
Процесният договор за револвиращ заем има характеристиките на
договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение
са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, ДВ, бр. 53
от 30.06.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., действащ към момента на
сключване на сделката – 19.12.2012 г.
6
Видно от клаузата на т. 2 от Общите условия на "**** ****" ЕООД към
договор за револвиращ заем на физически лица, заемополучателят попълва
предварително параметрите на исканията за заема (част V от бланката на
проектодоговор), като окончателните условия на кредита (част VI) се
определят от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този
момент (с подписването му от заемодателя).
Между страните няма спор, че при кандидатстването за отпускането на
кредита, ответницата, в изпълнение на описаната процедура от ОУ, е
попълнила предоставена й бланка на проектодоговор, като в същата са
вписани данните на кредитния експерт, кредитора, кредитополучателя, вида
на кредита и параметрите на искания револвиращ заем (т. I до т. V от
бланковия договор).
Окончателните условия по кредита, посочени в т. VI от договора, са
одобрени впоследствие от кредитора и имат следното съдържание: сума за
заема: 4000 /без посочване на вид валута/, със срок на договора /без
посочване вида на периода-години, месеци, дни, часове/, с размер на
годишния лихвен процент от 71,11 %, с размер на вноските от 253 /без
посочване вид валута/, с ГПР - 92.89 %, с падеж на плащане – 15-ти ден от
месеца, с общо задължение от 12346,98/без посочване на вид валута/, сума на
всеки револвинг: 3187, договорно възнаграждение при револвинг: 5921, общо
задължение по револвинга: 9108.
Неразделна част от съдържанието на договора са ОУ, с които
ответницата, подписвайки бланковия договор, е декларирала, че е запозната и
приема. Не й е представен погасителен план и клаузите в договора не
препращат към такъв, като по настоящото производство ищецът е представил
извлечение по сметка, от което са видни условията за издължаване на
кредита.
Съдът намира, че уредената в ОУ процедура по сключване на
процесния договор противоречи на нормата, обективирана в чл. 6, ал. 1 ЗПК
(отм.), според която кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички
условия на потребителския кредит преди сключването на договора.
Непредоставянето на информация относно крайните параметри на заема води
до невъзможност за потребителя да вземе информирано решение относно
сключването на сделката и го поставя в неравностойно положение спрямо
7
контрагента, което от своя страна противоречи на основния принцип на
добросъвестност, прогласен в чл. 12 от Закона за задълженията и договорите.
Отделно от това, описаното по-горе съдържание на договора не
съответства и на императивно установените в чл. 7 ЗПК (отм.) изисквания.
Относно размера на отпуснатия заем в договора е посочено единствено
цифровото отразяване "4000", без да е конкретизираната съответната валута
на поетото задължение, за която кредитополучателите са се задължили.
Непосочването на паричната единица води до неяснота за сумата, подлежаща
на връщане, която е съществен елемент от съдържанието на договора и не
може да се предполага, доколкото в Република **** е разрешено
договарянето и разплащането в чуждестранна валута между частни лица.
Аналогично (единствено цифрово) са посочени също размерът на
месечната вноска – 253, общото задължение – 12346,98, както и договорното
възнаграждение при револвинг – 5921. Така отразените параметри на
заемното правоотношение водят до неяснота относно общия размер на
плащанията по потребителския кредит, която може да бъде квалифицирана
като пълна липса на задължителен реквизит на договора.
Неясен е и срокът за връщането на кредита, тъй като в договора е
посочена само цифрата "48", без отбелязване на точния времеви диапазон -
дали се касае за дни, седмици, месеци, години и т.н.
Към договора липсва също погасителен план, който да е предоставен на
ответницата и да отразява условията за издължаване на кредита, включително
размера, периодичността и датите на погасителните вноски. Тази информация
е необходима на потребителите, за да може същите да вземат информирано
решение и да бъдат наясно с конкретните задължения, които поема,
встъпвайки в заемно правоотношение с икономически по-силна страна.
На следващо място, договорът не отговаря по съдържание и на чл. 7, т. 7
ЗПК (отм.), тъй като в него не са посочени условията, при които годишният
процент на разходите (ГПР) може да бъде променян.
Освен това размерът на уговорения ГПР от 99,51 % противоречи на
добрите нрави, тъй като се явява несъответен на интереса и на двете страни
от сключването на договора, респективно обуславя неоправдано разместване
на имущество като последица от изпълнението му. Необосновано високият
8
размер на ГПР води до липсата на еквивалентност на престациите по
двустранния договор като основно правило в частноправните отношения и
своеобразна граница на свободата на договаряне.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че договорът за
потребителски кредит не съдържа нормативно установените реквизити и на
основание чл. 14, ал. 1 във вр. чл. 6 и чл. 7, т. 7 и т. 8 ЗПК (отм.) е
недействителен.
Според чл. 14, ал. 3 ЗПК (отм.) когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Безспорен в производството е фактът, че общият размер на
извършените от ответниците плащания по процесния договор възлизат в
размер на 4277 лв. Изплатената сума е по-голяма от чистата стойност на
кредита от 4000 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, тъй като задължението на ответниците по
договора за револвиращ заем е погасено чрез изпълнение.
С оглед на гореизложеното, правопораждащите юридически факти, от
които възникват заявените в процеса вземания на ищцовото дружество, не са
се осъществили, поради което за изхода на делото са ирелевантни въпросите
относно приложимата спрямо тях погасителна давност и съответно не е
необходимо съдът да се произнася по тях.
При този изход на спора, разноски се дължат на ответницата, но
предвид липсата на подобна претенция, съдът не дължи произнасяне.
С оглед горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „****” ЕООД гр.София, ЕИК:****,
със седалище гр.София, бул.”****” № 49, бл.53Е, вх.В, против П. Т. Г.,
ЕГН:**********,с адрес: гр. Варна, ул. Секвоя №14, ет.3, ап.6, с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземане срещу П. Т. Г., както
следва: сумата от 966.68 лв. /деветстотин шестдесет и шест лева и шестдесет
и осем стотинки/, от които: главница в размер на 733.11 лв. /седемстотин
9
тридесет и три лева и единадесет стотинки/ дължима за периода от
15.10.2013 г. до 15.02.2014 г. или за вноски от вноска № 9 до вноска № 14,
като претендираната сума се дължи в пълен размер на основание изтекъл
погасителен план, към датата на неговото изтичане - 15.02.2014 г.(последна
дата по погасителен план след предсрочното погасяване), договорно
възнаграждение в размер на 90.89 лв. /деветдесет лева и осемдесет и девет
стотинки/ дължима за периода от 15.11.2013 г. до 15.02.2014 г. или за вноски
от вноска № 10 до вноска № 14, като претендираната сума се дължи в пълен
размер на основание изтекъл погасителен план, към датата на неговото
изтичане - 15.02.2014 г.(последна дата по погасителен план след
предсрочното погасяване) и законна лихва в размер на 142.68 /сто
четиридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/ ( от които начислени
върху главницата 126.94 лева и начислени върху договорното възнаграждение
15.74 лева) дължими за периода от 15.02.2014 г. - датата на изтичане на
погасителния план до 29.03.2022 г.. представляващо неизплатено задължение
по Договор за револвиращ заем № ****, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 30.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ 2096/31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 4091/2022 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1
от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10