№ 119
гр. Враца, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420101922 по описа за 2021 година
Предявен е за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 3536/2020г. на ВРС иск от ”***** гр.София против Т. Н. Т. от гр.Враца за
признаване за установено, че ответника дължи: сумата 124.98 лева, представляваща 3
месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 07.12.2018г., сумата 351.78
лева неустойка за предоставено за ползване устройство Самсунг А6 Плюс Блак, с отстъпка
от стандартна цена, съгласно чл.7 от договора от 07.12.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че по силата на
сключен между страните договор за мобилни услуги от 07.12.2018г. ответникът е станал
титуляр на мобилен номер и е сключил и договор за лизинг от същата дата за мобилно
устройство. За потребените от него услуги ищецът издал фактури, но поради неплащането
им, както и поради неплащане на лизинговите вноски, претендира същите по съдебен ред.
Исковете са с правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално
допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, представя писмен отговор, с който оспорва изцяло исковете и моли за
отхвърлянето им. Развива доводи за нищожност на договора и за неистинност на отразените
в приложените фактури обстоятелства. Оспорва иска и в частта за претендираната
неустойка, поради липса на доказателства за прекратяване на договора и неустановеност на
размера на неустойката.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
1
страните, въз основа на коeто прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №3536/2020 г. на Районен съд-Враца на 23.12.2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено Т. Н. Т., да
заплати на „***** да заплати на „***** сумата от 476,76 лева – главница, неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.12.2020 г., както и сумата от 25,00 лева – държавна
такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Между страните е сключен договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г., съгласно
който ищецът e титуляр по предпочетения мобилен номер +359********* с избрана
абонаментна програма Тотал 49.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 07.12.2020
г.
Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата- 07.12.2018г. г., по силата на
който е взел мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy А6 Plus Black. Съгласно договора
станадартната цена на мобилното устройство в брой, без абонамент e 699.90 лв. Цената в
брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма е 161.16 лв. Отстпката от
стандартната цена е 538.74лв.
По делото е представена фактура №**********/25.06.2019г., в която са начислени
суми в размер, както следва:
476.76лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти;
64.62лв. - за незаплатени лизингови вноски;
148.56 лв,- за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги
По делото са представени Общите условия на мобилния оператор за взаимоотношения с
потребители на електронни съобщителни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и
2
в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Т.Т. /„При неспазване на което и да е задължение по част XIII от
тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или
при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“/.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в
производството по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване съществуване
на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260741/23.12.2020
г. по ч.гр.д. № 3536/2020 г. по описа на РС – Враца. Поради това ищецът има правен интерес
от тяхното предявяване.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
От представения договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г. се установява наличието
на възникнали договорни правоотношения между „***** и Т.Т., по силата на които
посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни
услуги за срок от двадесет и четири месеца срещу задължението на потребителя да заплаща
ежемесечна такса в размер на 49,99 лв. и стойността на потребените услуги.
С подписа си в договора, който ответника не е оспорил, е удостоверил, че е запознат,
приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството-ищец, представляващи
неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор
за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството
има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец,
както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е
на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството-оператор издава ежемесечно фактура за
ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията
да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18-дневен от издаване на
фактурите, съгласно ОУ.
Видно от приложените по делото фактура, ведно с извлечение за потреблението,
ответника е ползвал предоставените мобилни услуги по процесния договор с ищцовата
страна и с действията си се е съгласил с условията по облигационното правоотношение,
поради което договорът между страните е валидно възникнал и е действал между страните
за исковия период.
Основателно се явява вземането за сумата 476.76лв. неустойка за предсрочно
3
прекратяване на договорен абонамент от дата 07.12.2018г. за мобилен номер +359*********,
от които 124.98 лв. представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и 351.78
лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А6
Plus Black, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от
дата 07.12.2018г.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна
по правна сделка да престира определена /глобално или в процент/ парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. Тоест неустойката е уговорена в договор клауза,
чийто предмет е условното задължение за определена престация, което става изискуемо при
наличието на уговорената между страните форма на неизпълнение. Терминът „неустойка“
означава и самото задължение за определена престация, което се поражда от съответното
неизпълнение. Следователно, основателността на иск при квалификацията на чл. 422 ГПК,
вр. 92, ал. 1 ЗЗД, се обуславя от предпоставките: наличие на валидно главно задължение,
договорено акцесорно задължение за неустойка и неизпълнение на главното задължение. В
този смисъл е решение №78/10.07.2017 по дело №843/2016 на ВКС, ТК, I т.о. постановено
по реда на чл.290 ГПК.
Неизпълнение на задължението на ответника от сключения между страните договор
за мобилни услуги от 07.12.2018 г. се установява и от влязлото в сила решение №276 от
29.11.2021 г. по гр.дело № 1750/2021г. на Районен съд Враца, с което съдът е признал за
установено, че Т. Н. Т. дължи на „***** сумата от 148,56 лв., представляваща незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от 07.12.2018 г. за периода от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г., за които са издадени
фактури № **********/25.02.2019 г., **********/25.03.2019 г. и **********/25.04.2019 г.,
както и сумата 64.62 лв. незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.12.2018г.
за устройство Самсунг Галакси А 6,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, операторът е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника Т.Т. за ползваните абонаменти и е издал Фактура №
**********/25.06.2019г. за сумата от 476.76лв. - за дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги. Неустойката е формирана съгласно
Договора за мобилни услуги и Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на
потребителите и „***** като същата е сбор от три месечни месечни абонаментни такси в
размер на 124.98 лв. и добавена разлика в размер на 351,78 лева между стандартната цена на
устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Black, без отстъпка, съгласно ценовата листа към
момента на сключване на договора и преференциалната му цена при сключване на договора
и заплатена в брой съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги. Върху посочените суми се дължи законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 21.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Съгласно договорите за мобилни услуги при прекратяването им преди срока по вина
на потребителя, какъвто безспорно е настоящия случай, се дължи неустойка. В случая
доколкото договорите са прекратени по вина на ответника поради неплащане
4
на потребените услуги и месечни такси, основателно се претендира неустойка в трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.
Следва да се отбележи, че потребителят дължи и съответната разлика между
стандартната цена на устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Black без отстъпка, съгласно
ценовата листа към момента на сключване на договора и преференциалната му цена при
сключване на договора заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за
разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника бъдат присъдени сторените
от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 555.00лева, представляващи заплатена
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в хода на заповедното
производство в размер на 205.00 лева.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т. Н. Т. с ЕГН **********, с адрес *****
че дължи на „***** с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Оле
Бьорн Шулстъд, сумата 124.98 лева, представляваща три месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги от 07.12.2018г., сумата 351.78 лева неустойка за предоставено за
ползване устройство Самсунг А6 Плюс Блак, с отстъпка от стандартна цена, съгласно чл.7
от договора от 07.12.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
21.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3536/2020 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Т. Н. Т. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на „***** с ЕИК
*********, с адрес гр.София, район „Младост”, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, разноски по настоящото производство в общ размер на 555.00 лв., както и сторените
разноски в производството по ч.гр.д. № 3536/2020 г. по описа на Районен съд – Враца в общ
размер на 205.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5
6