МОТИВИ към присъдата по НОХД № 2884 по
описа на Варненския районен съд за 2020 година, ІV състав.
Против
подсъдимата А.М., Варненският
районен прокурор е повдигнал обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18, ал.
1 от НК за това, че на 18.11.2019 г., в
гр. Варна, в немаловажен случай и повторно, направила опит да отнеме от
владението на собственика С.В.Ц. *** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да присвои чужди движими вещи - портмоне на стойност 10,80 лева
и парична сума в размер на 200 лева - всички вещи в общ размер на 210,80 лева,
като деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.
Пред
съда подс. М. не
признава вината си, не дава обяснения по възведеното обвинение.
В последната си дума моли съда да я оправдае по
възведеното обвинение.
Защитата на подсъдимата моли съда да се произнесе с
оправдателен диспозитив.
Счита, че престъплението, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимата не било доказано по категоричен начин от
събраните доказателства.
Сочи, че свид. Б. не бил очевидец на
деянието, а е видял случилото се от записите на охранителните камери. Акцентира че по отношение на записите са били
изготвени е експертизи като според първата записът бил негоден за лицево
разпознаване, а при втората на в.л. В. за идентифициране на наблюдаваното лице
не било категорично а само „вероятно“.
Счита че при извършените 2 разпознавания в
хода на ДП с участието на св.Б. е било допуснато процесуално нарушение т.к.
лицата участващи в разпознаванията били едни и същи с изключение на
разпознатите от свидетеля лица, поради което моли съда второто разпознаване при
което свид.Б. е разпознал подсъдимата да
бъде изключено от доказателствената съвкупост.
Сочи че инкриминираната сума била върната
от друго лице, различно от подсъдимата.
Изразява позиция че е налице само процент
на вероятност, съобразно събраните доказателства подсъдимата да е автор на
деянието, но авторството не било доказано по категоричен начин, в нито един
момент не било доказано, че подсъдимата
е държала инкриминираната вещ или е имало владение върху нея.
Моли за
оправдателен диспозитив.
Вторият от
защитниците се присъединява към становището на пъврия и моли съда за
оправдателен диспозитив.
В
пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП счита, че от
доказателствата по делото безспорно се доказва вината на подсъдимата.
Акцентира на показанията на свид.Б., показанията на пострадалата – свид.Ц.
възприела подсъдимата с инкриминираните вещи, заключенията по изготвените
видео-технически и лицево-идентификационни експертизи. Счита, че по
отношение на подсъдимата с оглед съдебното и минало следва да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ над минималния размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата А.М.
е безработна, без легални източници на доходи. Същата била известна на органите
на МВР по линия кражби – извършване на джепчийски кражби в автогари, молове,
пазари и други обекти където има струпване на хора както в гр.Варна , така и в
други градови в и извън страната.
С влязло в сила
на 22.03.2019 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4706/2019
г. на Софийски районен съд на подсъдимата М. било наложено за извършено от нея
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК /кражба с особена
ловкост в магазин в МОЛ „Парадайз“-гр.София“/ наказание лишаване от свобода за
срок от 3 месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за
срок от три години.
Подсъдимата М.
на 18.11.2019 г. се намирала в магазин „Лидъл" в гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик".
Подсъдимата била
със светла коса. Подсъдимата обхождала магазина с цел набелязване подходящ
посетител на магазина, от когото да открадне пари и други вещи. Така забелязала
пострадалата С.В.Ц., която обикаляла магазина и си избирала продукти.
Св.Ц. била
поставила в количка за пазаруване дамската си чанта, чийто две прегради били
закопчани посредством цип, като в една от преградите на чантата държала
портмонето си, в което била поставила парична сума в размер на 200 лева,
състояща се от банкноти с различен номинал, и документи.
Подсъдимата
наблюдавала св.Ц. и след като последната застанала с гръб към чантата си и
нямала видимост към нея докато избирала зеленчуци от рафта, М. се приближила,
разкопчала циповете на чантата и взела портмонето с намиращите се в нея парична
сума. Тези й действия били заснети от поставена в магазина видеокамера.
В този момент
св.Ц. усетила движението зад себе си,
обърнала се и възприела подсъдимата, държаща портмонето й в ръцете си.
Подсъдимата започнала бързо да се отдалечава, а
пострадалата я последвала незабавно бягайки и бутайки количката си.
Подсъдимата тръгнала между стелажите в магазина, а свид. Ц. я следвала и викала
високо да спре. Пострадалата тръгнала след нея като крещяла към М. да спре.
Осъзнавайки, че
е възприета от пострадалата, както и че последната с виковете си е насочила
вниманието на околните към себе си, подс. М. хвърлила настрани между стелажите
банкнотите, а след това и портмонето, като това и действие било непосредствено
възприето от следващата я св. Ц..
Пострадалата
минавайки покрай портфейла си го взела и продължила да преследва подсъдимата и
успаля да я застигне и задържи.
Тогава
установила, че от портфейла и липсват паричната сума в размер на 200 лева и
дебитната и карта.
В това време в
близост бил свидетелят Б.И.Б. - охранител в магазина, който чул виковете на
пострадалата и насочвайки се към нея възприел как друго лице захвърля банкноти
пред пострадалата.
Бил подаден сигнал
на тел. 112, като на място пристигнал екип на Трето РУ в ОД на МВР - Варна.
Свидетелят Б.
прегледал записите от охранителните видеокамери, на които записи възприел как
подсъдимата бърка в чантата на свид. Ц. и взема портфейла и.
Веднага било
отпочнато досъдебно производство от органите на МВР.
На същата дата
свид. Б. бил разпитан в качеството на свидетел от разследващ полицай като
разказал за случилото се и възприетото от него при преглед на записите от
охранителните камери в магазина.
На следващият
ден – 19.11.2019г. свид. Б. бил разпитан отново като в показанията си описал
как изглежда подсадимата и заявил катигерично, че би мотъл да я разпознае както
нея , така и второто лице което хвърлило инкриминираната сума в краката на пострадалата.
На същата дата
били извършени 2 разпознавания на лица, при което свид. Б. по категоричен начин
разпознал подсъдимата като лицето „което проследяваше жената и бръкна в чантата
и“, както посочил и лицето което хвърлило инкриминираната сума в краката на
пострадалата.
От заключението
на назначената по ДП и приета от съда съдебно-оценителна експертиза се
установява, че стойността на портмонето е в размер на 10,80 лева. Стойността на
парична сума е в размер 200 лева. Стойността на отнетата вещ и парична суми е в
общ размер на 210,80 лева.
Записите от
охранителните камери, монтирани в магазина били изискани и предадени на
разследващите органи на цифров носител с протокол за доброволно предаване от
20.11.2019г.
Въз основа на същите първоначално била назначена и
изготвена видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза № 107/16.04.2020г. от експерт в БНТЛ при ОД
МВР-Варна – Т.И.. При изготването на експертизата освен приложените
видеофайлове, вещото лице ползвало за сравнителен материал снимки на главата на
подсъдимата М. от базата данни БДС. В заключението на същата вещото лице е
посочило, че не може да отговори на въпроса дали заснетото лице е подс. М.,
т.к. изследваното изображение се определя като негодно за целите на идентификацията.
Вещото лице изрично е посочило че изображението е годно за разпознаване на лица
очевидци или лица познаващи добре инкриминираното лице.
В съдебно заседание вещо лице И.
конкретизира, че са целите на експертизата е ползвало сравнителен материал АИС-БДС
т.е. снимки само на главата, като визира, че е по-добре снимките да са на
цялото тяло, а не само на глава т.к. сравнителните признаци са по-вече.
С оглед по-добрата
материално-техническа обеспеченост в хода на разследването била назначена и
изготвена нова съдебно видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза
в РС „ВП“ – гр.Варна от експерт В.В..
При същата били извлечени
снимкови кадри, като резултатът от сравнителния анализ позволявал да се направи
извод, че вероятно е заснето едно и също лице /лице №2/, посочено като А.М..
Този извод бил направен след
сравнителен анализ на извлечените снимкови кадри и сравнителен материал на
глава и цяло тяло на подъдимата от различни ракурси, като било установено
сходство в характеристиките на следните признаци -форма на главата и лицето -
овално; коса, цвят - светъл, линия на косата -дълговидна; чело, височина -
високо, широчина - широко чело; вежди, разположение - отдалечени вежди,
положение - скосени навътре; нос, край носа - закръглен край на носа; брадичка,
форма - закръглена.
В с.з. вещото лице уточнява, че е ползвало по-добра техника
както и софтуерен продукт предоставен от НИКК при МВР-София. Уточнява, че не са
били открити следи от манипулации по записите и че в заключението си е описал в
хронология действията на лицата от записа.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: показанията
на разпитания в с.з. св. Б.,прочетените по реда на чл.281 от НПК показания на свид. Ц.,
диск със записи от охранителни
камери, поставени в магазин „Лидъл", протокол за доброволно предаване /л.
78/, протокол от извършено разпознаване /л. 69-66/, справка за съдимост/л. 121/, характеристична
справка/л. 126/, заключения на назначените видео-техническа и лицево-идентификационна експертизи и съдебно-оценителна експертизи, като всички те са непротиворечиви
и се допълват взаимно.
Преди
да приеме за установена изложената фактическа обстановка, съдът прецени възраженията и тезата на защитата /доколкото подсъдимата се възползва от
правото си да не дава обяснения пред съда/, съобразно които подсъдимата не е
извършила кражбата.
Защитата на първо място счита, че
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата не било доказано
по категоричен начин от събраните доказателства. Акцентира, че свид. Б. не бил
очевидец на деянието, а е видял случилото се от записите на охранителните
камери.
Съдът не споделя подобни съждения доколкото
въз основа на целият събран в хода на производството доказателствен материал преценен не само поотделно, но и в
своята съвкупност се сформира извод за категорична доказаност на обвинението.
В тази насока следва да се посочи, че свид. Б. действително е възприел случилото се
и действията на подс. М. по отнемане на инкриминираните вещи от владението на
св.Ц. при преглед на видеозаписите от охранителните камери, но това
обстоятелство по никакъв начин не оборва или дискредитира неговите възприятия.
Показанията на този свидетел дадени в хода на ДП са подробни, последователни и доколкото са дадени от лице
незаинтересовано от изхода на производството съдът намира че следва да ги
кредитира като обективни.
Отделно от горното следва да се отбележи,
че освен свид.Б. са налице и показанията на свидетелката Ц. дадени в хода на ДП
и прочетени и приобщени по реда на чл.281 от НПК. Свид. Ц. изрично визира в
показанията си, че след като е усетила лице зад себе си и се е обърнала, е
възприела от непосредствена близост срещу себе си лице, държащо в ръцете си
нейното портмоне. Възприела и отворената си дамска чанта както и опитите на
лицето да се отдалечи – бягайки между стилажите в магазина. Свид. Ц. е
категорична, че е видяла как лицето което преследва е хвърлило портмонето и на
пода и че непосредствено след това е успяла да я залови.
Показанията на свид. Ц. са последователни,
логични и взаимнодопълващи се с показанията на свид. Б., поради което и съдът
също ги кредитира като обективно дадени.
С оглед показанията на визираните свидетели
и предвид на факта, че извършителят на деянието е бил заловен непосредствено
след неговото извършване от пострадалата съдът намира възраженията назащитата
за недоказаност на обвинението за неоснователни.
Защитата по съществото на делото акцентира
също така, че по отношение на записите са били изготвени две експертизи като
според първата записът бил негоден за лицево разпознаване, а при втората на
в.л. В. за идентифициране на наблюдаваното лице не било категорично а само
„вероятно“.
Съдът намира, че
подобни доводи не могат да доведат до разколебаване на обвинителната
теза доколкото обвинението не се гради единствено и само на тези заключения.
Следва също така да се отбележи, че в заключението по първата експертиза
вещото лице е посочило, че не може да отговори на въпроса дали заснетото
лице е подс. М., т.к. изследваното изображение се определя като негодно за
целите на идентификацията. Но същото изрично е посочило, че изображението е
годно за разпознаване на лица очевидци или лица познаващи добре инкриминираното
лице.
По
отношение на втората ВТ и ЛИЕ на в.л. В. действително същия е дал заключение
„вероятно“ но това заключение не само,
че не оборва останалият доказателствен материал, а напротив то го допълва.
Съдът не споделя и възраженията на защитата
за допуснати процесуални нарушения при извършените 2 разпознавания в хода на ДП
с участието на св.Б. т.к. лицата участващи в разпознаванията били едни и същи с
изключение на разпознатите от свидетеля лица, доколкото липсва каквато и да е
законова разпоредба съдържаща подобна забрана.
На
последно място защитата сочи, че инкриминираната сума била върната от друго
лице, различно от подсъдимата.
Съдът намира, че това обстоятелство също не
разколебава извода за доказаност на обвинението, доколкото посредством целият
доказателствен материал се установява категорично, че именно подсъдимата М. и
бръкнала в чантата на свид.Ц. и е отнела портфейла и съдържащ парична сума,
документи и карти. Бесзпорно е установено, че докато е била преследвана от
пострадалата, подсъдимата е направила опит да изхвърли инкриминираните
вещи. Дебитната карта на с.Ц. е била
намерена от служители на територията на магазина и върната на пострадалата.
Портмонето тя сама е видяла къде го изхвърля подсъдимата и го е взела пътьом,
без да спира да я преследва и в последствие да я залови. Единствено паричната
сума свидетелите не са успели да възприемат в кой точно момент е успяла
подсъдимата да изхвърли и същата е била предадена в последствие от друго лице –
различно от подсъдимата. Това обстоятелство обаче, само по себе си не води до
извод за недоказаност на обвинението или непълнота на установената фактическа
обстановка.
В този смисъл и съдът не споделя и
възражението назащитата , че в нито един момент не било доказано, че
подсъдимата е държала инкриминираната
вещ или е имало владение върху нея.
Предвид изложеното по- горе, съдът прие за безспорно
установено по делото, че подс.М. е автор на деянието за което и е възведено
обвинение.
Съобразно
установеното съдът прие, че подсъдимата М. е
осъществила от обективна и субективна страна състав на
престъпление по по чл. 195, ал. 1, т.
7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК за
това, че на 18.11.2019 г., в гр. Варна, в
немаловажен случай и повторно, направила опит да отнеме от владението на
собственика С.В.Ц. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да присвои
чужди движими вещи - портмоне на стойност 10,80 лева и парична сума в размер на
200 лева - всички вещи в общ размер на 210,80 лева, като деянието останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини.
Обект
на престъплението: обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване
на правото на собственост върху движими вещи.
От
обективна страна :изпълнителното деяние е осъществено чрез действие,което се
изразява в прекратяване фактическата власт върху вещите и установяване на своя. Подс. А.М. е предприела действия,
насочени към прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и
собственик на вещите - Ц., с отваряне на дамската чанта и вземане на портмонето
с намиращата се в него парична сума в размер на 200 лева. Така е започнала
изпълнителното деяние на престъплението кражба. Кражбата е резултатно
престъпление, като престъпният резултат е именно промяната във фактическата
власт върху предмета на посегателството, като едва с нейното настъпване
деянието ще е довършено. Безспорно е установено, че деянието е спряло в стадия
на опита, като след като взела описаните чужди вещи, подсъдимата пристъпила към
осъществяване на прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец,
отдалечавайки се от местопроизшествието с тях. Изпълнителното деяние не било довършено
по единствена причина - установяване на подсъдимата с вещите, отдалечавайки се,
за да установи собствена фактическа власт върху тях. Безспорно е започнало
изпълнителното деяние, което не е довършено поради намесата на постдаралата.
Субект
на престъплението - пълнолетно вменяемо физическо лице.
От
субективна страна - деянието е
извършено при пряк умисъл. Подс. М. е съзнавала, че отнеманите вещи са чужда
собственост, била е наясно с противоправния характер на
това, което върши, но въпреки всичко е насочил действията си към отнемане на
вещите. Волята и е била
насочена именно към постигане на съставомерния резултат, тя
е искала и целяла
настъпването му.
Престъплението е
извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 от НК с оглед предходното
осъждане на М. за друго такова престъпление /по НОХД № 4706/2019 г. по описа на
Софийски районен съд / и обстоятелството, че не са изтекли пет години от
изтърпяване на наложеното наказание. Случаят се явява немаловажен с оглед
високата обществена опасност на дееца, предвид лошите характеристични, факта,
че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане,
както и от начина на извършване на деянието - а именно изключителната дързост,
с която е извършено - с ясното съзнание за наличие на камери за видеонаблюдение
в магазин на голяма търговска мрежа и сред множество граждани клиенти на
магазина, което обаче не е възпряло подсъдимата да извърши действия по отнемане
на вещите.
Причини
за извършване - незачитане на установения в страната правов ред, стремеж към
облагодетелстване по неправомерен начин.
При
определяне на наказанието на подсъдимата, на
основание чл.54 от НК, съдът прецени степента на обществена опасност на
конкретното деяние към средния размер, предвид начина по който е извършено
деянието, с особена дързост, на сравнително оживено място.
Съдът не констатира наличието на смегчаващи отговорността
обстояателства.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът също не
констатира, тъй като предходната съдимост на подс.М. обуславя по-тежката
квалификация на деянието.
Изложените
обстоятелства мотивираха съда да определи
наказание в над предвидения минималния размер но под средния такъв, а именно - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
За
да определи режима на изтърпяване на наказанието съдът взе предвид разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.2 б.В от ЗИНЗС и определи
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.
Като взе предвид, че деянието, предмет на разглеждане по
настоящото дело е извършено в изпитателния срок на наказанието наложено с
присъдата по НОХД № 4706/2019. по описа на РC- София, съдът намери, че са
налице предпоставки за привеждане в изпълнение на отложеното наказание. Водим
от горното и на осн. чл.68 ал.1 от НК съдът ПРИВЕДЕ в изпълнение отложеното
наказание : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно
от подс.М. при първоначален СТРОГ режим.
Съдът
възложи направените деловодни разноски на подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :