Решение по дело №4433/2020 на Районен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260071 гр.Пловдив, 25.08.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 24.08.2020г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №4433/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0273-000185/19.05.2020г., издадено от Началник РУ-Хисар към ОД на МВР-Пловдив, с което на П.Ж.А. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20/двадесет/ на основание чл.185 ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ за извършено нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДВП.

          Жалбоподателят А., оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

           Въззиваемата страна не изпраща представител, като в придружително писмо възразява срещу прекомерност на разноските в случай, че надвишават минимума в Наредбата за определяне на размера на минималните адвокатски възнаграждения.

           В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и се представлява от адв.Т., който подържа жалбата и моли за разноски.

           Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:

            На 25.04.2020г. около 11.23часа в област Пловдив, общ.Хисар, с.Песнопой на ул.1-ва жалбоподателя управлявал товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. номер ***.Бил спрян за проверка от полицайския служител при РУ-Хисар *** Г..В хода на проверката полицейския служител установил, че А. има наложена глоба по ЗДВП в размер на 400лв., която не е платена и същевременно управлява товарен автомобил.Преценил, че с това е извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДВП и съставил на А. АУАН с номер 120197/25.04.2020г.

            Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателното постановление от началника на РУ-Хисар.

           

            Като свидетел по делото е разпитан актосъставителя Г., който дава кратки показания, които описват  извършеното нарушение.

            При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

             Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на актосъставителя,  които съдът кредитира тъй като изцяло кореспондират едни с други и писмени такива - приложените по преписката.

            В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации.Наказателното постановление и АУАН са издадени от лица с необходимата материална компетентност.Ясно и точно е описан нарушителя и няма съмнение относно неговата самоличност.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН и в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения които да са довели до нарушаване правото на защита на г-н А..В случая обаче той не е извършил нарушение на норма от ЗДВП.

             Нормата на чл.190, ал.3 не запретява определено поведение, а това е инструктивен законов срок за заплащане на глоба, след който наказващия орган може да предаде нарушителя на органите на принудителното изпълнение.Буквално текста гласи, че наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.Словом текста изписан в НП, като нарушение на ЗДВП не фигурира в закона и фактически му е предаден друг смисъл. Ето защо съдът намира, че тази норма не визира състав на нарушение и жалбоподателят не е извършил такова.

            По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

            Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено от въззиваемата страна до края на съдебното заседание. Съгласно действащата към датата на сключване на договора за правна помощ /12.08.2020г./ разпоредба на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в сила от 04.08.2020г./, минималния размер на възнаграждение при интерес до 1000лева, какъвто е случая е 300лева, а заплатения хонорар 350лева, като се претендират 300лв. за процесуално представителство и 50лв. за изготвяне на жалбата.Делото протече в едно съдебно заседание, продължи около 15 минути, разпитан бе един свидетел, глобата е в размер на 20лева и според съда ОД на МВР-Пловдив, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото до размер на 300 лева., какъвто е минимума в наредбата.

В тази връзка следва да се отбележи и че двете точки на чл. 18 от Наредбата са дадени в условията на алтернативност, като в зависимост от особеностите на конкретния случай се дължи адвокатско възнаграждение само по една от тях, но не и по двете.

Приложното поле на точка едно е когато защитата и съдействието на адвоката се е състояла само в изготвяне на жалбата, но не и в процесуално представителство. Затова и определеният размер е по-малък. Приложното поле на т.2 пък е когато освен, че е изготвил жалбата, адвокатът е извършил и процесуално представителство  в открито заседание. Затова и предвидения размер е доста по-голям 300 лева.

Важно е да се отбележи обаче, че предвиденото в т.2 адвокатско съдействие е единно и обхваща, както изготвяне на жалбата, така и представителство в съда, поради което в случай, че един и същи адвокат е изготвил жалбата и е оказал процесуално представителство се дължи само възнаграждението по т.2, а не и двете възнаграждения по т.1 и т.2, както се претендира в случая.В този смисъл и Решение № 2721 от 19.12.2019 г. по адм. д. № 3224 / 2019 г. на II състав на Административен съд – Пловдив.

По изложените съображения жалбоподателят има право на разноски в размер на 300 лева.

           Водим от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3,от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0273-000185/19.05.2020г., издадено от Началник РУ-Хисар към ОД на МВР-Пловдив, с което на П.Ж.А. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20/двадесет/ на основание чл.185 ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ за извършено нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДВП.

            ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на  П.Ж.А. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева за направените по делото разноски.

            Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                   

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:      

Вярно с оригинала: И.П.