№ 45607
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110139980 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
239499/09.07.2025 г., от Д. Д. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*
срещу „Т*“ ЕАД, ЕИК *, с адрес: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Ди*, с
която са предявени следните обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация, както
следва:
1. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски
кредит №7200312280656 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със
закона.
2. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски
кредит №7200312280850 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със
закона.
В исковата молба са твърди, че на 10.01.2025 г. ищцата получила SMS на
телефона си, за да потвърди два сключени, от нейно име, договори за
потребителски кредити с ответника. Твърди, че договорите са недействителни
по чл.22 ЗПК. Твърди се, че не се знае по какъв начин е начислен ГПР, не
отговаря на условията на чл.19, ал.2 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Твърди
нарушение на чл.10а ЗПК. Счита, че застрахователната премия следва да се
включва в ГПР. Твърди се, че не е дала съгласие за подписване на договорите,
а сумите били платени директно на нейна банкова сметка, която била открита
при ответника.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Адвокатско пълномощно 2. Договор за правна
защита и съдействие 3. Актуално състояние на Т* 4. Договор за потребителски
1
кредит №7200312280656 от 10.01.2025г.
Моли съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) със
задача, вещото лице, след като се запознае с Договор за потребителски кредит
№7200312280656 от 10.01.2025г. и 7200312280580/10.01.2025 г. и въз основа
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, да даде заключение по
следните въпроси: Да установи какъв е размерът на предоставения кредит; Да
установи дали в банковата сметка на кредитополучателя е дебитирана сума за
застрахователната премия, или същият е получил само 6100лв. по договора. Да се
установи дали Кредитополучателят е изтеглил сумата от банковата сметка или се е
разпореждал с нея по някакъв начин. Да се установи кога и как е открита тази банкова
сметка, по която е преведена сумата по кредита. Да се установи размерът на платените
суми по отпуснатия кредит. Да установи дали застрахователната премия е включена при
изчисляване на ГПР; Да установи дали при определянето на ГПР са включени такса за
отпускане, усвояване и одобрение на кредита; Да установи дали при определяне на ГПР е
включена еднократна такса за оценка на риска; В случай, че в определянето на ГПР е
включена еднократна такса за оценка на риска, да се установи дали тази такса има
характер на възнаградителна лихва; Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде
включена застрахователната премия; Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде
записана реалната главница от 6100лв. и включени застрахователната премия и
еднократната такса за оценка на риска; В случай, че в ГПР бъдат включени
застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска, ГПР ще надвишава
ли пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения; В случай, че в ГПР бъдат включени
застрахователната премия, еднократната такса за оценка на риска, както и таксата за
отпускане, усвояване и одобрение на кредита, ГПР ще надвишава ли пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения
Да установи какъв е размерът на предоставения кредит; Да установи дали в
банковата сметка на кредитополучателя е дебитирана сума за застрахователната
премия, или същият е получил само 1800лв. по договора. Да се установи дали
Кредитополучателят е изтеглил сумата от банковата сметка или се е разпореждал с нея
по някакъв начин. Да се установи кога и как е открита тази банкова сметка, по която е
преведена сумата по кредита. Да се установи размерът на платените суми по отпуснатия
кредит Да установи дали застрахователната премия е включена при изчисляване на ГПР;
Да установи дали при определянето на ГПР са включени такса за отпускане, усвояване и
одобрение на кредита; Да установи дали при определяне на ГПР е включена еднократна
такса за оценка на риска; В случай, че в определянето на ГПР е включена еднократна такса
за оценка на риска, да се установи дали тази такса има характер на възнаградителна
лихва; Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде включена застрахователната премия;
Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде записана реалната главница от 1800лв. и
включени застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска; В случай,
че в ГПР бъдат включени застрахователната премия и еднократната такса за оценка на
риска, ГПР ще надвишава ли пет пъти размерът на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014
г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения; В случай,
че в ГПР бъдат включени застрахователната премия, еднократната такса за оценка на
риска, както и таксата за отпускане, усвояване и одобрение на кредита, ГПР ще
надвишава ли пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
2
във валута, определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения
Моли съда а допуснете двама свидетели в режим на довеждане, които да
свидетелстват дали ищцата е знаела, че се тегли кредит и дали веднага е отишла в офис
на ответника да иска да се откаже от този кредит.
Моли съда да издаде съдебно удостоверение, от което де снабди с друго
такова от 09 РУ-СДВРАдрес: гр. София, п. код 1359. ж. к. "Л* от което да е видно, дали Д.
Д. Ц., ЕГН:**********, е подавала жалби във връзка с теглени кредити на нейно име от
„Т*“ ЕАД, ЕИК *, както и какъв е резултатът от подадените жалби.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковете
по основание и размер. Твърди, че процесните договори за кредит са сключени
по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР) чрез мобилното приложение на банката, договорите са съставени
като електронен документ и са подписани с електронен подпис. В тази връзка
сочи, че ищцата е инсталирала приложение на банката, завършила е процеса
по идентификация и създаване на профила на клиента, регистрирала е
телефонен номер и на 10.01.2025 г. ищцата е използвала мобилното
приложение като е влязла през устройството, което е инсталирано и
идентифицирано от банката, и е кандидатствал за процесните кредити.
Ищцата е подписала договорите за кредит и приложимите документи с
натискането на бутон „потвърди“, което действие представлява обикновен
електронен подпис, имащ силата на саморъчен подпис между страните, което
е предварително уговорено между страните с приемането на условията за
ползване на мобилното приложение. Поддържа, че договорите за кредит са
действителни и отговарят на изискванията на закона, като съдържат
необходимите компоненти относно погасителния план, броя на вноските,
техния падеж и размера им, както и били ясни размерите на приложимите към
договорите лихвени проценти и начинът на формирането им. Излага доводи,
че начинът на изчисляване на ГПР и включените разходи при изчисляването
му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК и кредиторът няма
задължение да я предоставя на потребителя, както и намира за неоснователни
твърденията на ищеца, че застрахователните премии следва да бъдат
включени при изчислението на ГПР, като сключването договори за
застраховка не е условие за отпускане на кредитите и същите са доброволно и
изрично заявени от кредитополучателя. Твърди, че потребителят сам е избрал
да включи застрахователна премия. Не оспорва, че в ГПР не е включена
застрахователната премия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът предявява насрещни обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК за сумата от 6091.28 лева,
представляваща незаплатената част от чистата стойност на кредита (главница)
по договор за кредит № 7200312280656 от 10.01.2025 г., както и сумата от 1
800 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит №
7200312280850 от 10.01.2025г. Същите са предявени в условията на
3
евентуалност, ако се уважи иска по чл.22 ЗПК.
В насрещния иск се твърди, че по сключения между страните договор за
потребителски кредит №7200312280656 от 10.01.2025 г. предоставил на
ответницата в заем сума в размер от 6100 лв., по който ответницата поела
задължение да върне същия, ведно с уговорения размер на възнаградителна
лихва, както и по сключения договор за потребителски кредит
№7200312280850 от 10.01.2025 г. предоставил на ответницата в заем сума в
размер от 1 800 лева. Излага, че към момента на завеждане на иска платената
от ищцата сума по договор за потребителски кредит с № 7200312280656 от
10.01.2025 г. е в размер на 8.72 лева, а по договор за потребителски кредит с
№ 7200312280850 от 10.01.2025 г. ищцата не е извършвала плащания.
С допълнителна молба с вх. № 327456/08.10.2025 г. посочва, че след като
договорът е обявен за недействителен по чл.22 ЗПК, то потребителят дължи
връщане на стойността на кредита по чл.23 ЗПК по силата на закона и затова
предявява иска за всички главници по двата договора, независимо, че не били
падежирали.
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК: *.
Моли да се извърши прихващане на разноски с дължимите суми за
главница по договорите за кредит в общ размер на размер на 7891.28 лева, ако
в полза на ищцата са присъдени разноски.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. Моли съда да уважи
насрещните искове. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение –
360.00 лева. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Не възразява да бъде назначена исканата от ищеца ССчЕ, с която вещо
лице да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Моли и иска да бъдат приложени следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за потребителски кредит с № 7200312280656 от
10.01.2025 г. - електронно досие; 2. Договор за потребителски кредит с № 7200312280850
от 10.01.2025 г. - електронно досие; 3. Логове, доказващи електронното сключване на
Договор за потребителски кредит с № 7200312280656 от 10.01.2025; 4. Логове, доказващи
електронното сключване на Договор за потребителски кредит с № 7200312280850 от
10.01.2025; 5. Пълномощно.
Моли съда да назначи съдебно-техническа експертиза (СТЕ) със задача,
вещото лице, след като се запознае с процеса по кандидатстване и сключване
на договор за потребителски кредит чрез мобилното приложение на Банката
(каквито са и двата процесни договори) и да отговори на следните въпроси: 1.
Има ли възможност кредитоискателят да избира и да отказва избора на допълнителна
услуга - застраховка, в процеса на кандидатстване за потребителски кредит? 2. Има ли
възможност кредитоискателят да избира и да отказва избора на допълнителна услуга -
застраховка, след получено одобрение за предоставяне на потребителски кредит? 3.
Изборът на кредитоискателя да не сключи застраховка има ли за последица отказ за
отпускане на кредита, при предложените условия? 4. Влияе ли изборът на
кредитоискателя да сключи или да не сключи застраховка върху размера на ГПР и ЛИХВА,
4
при вече получено одобрение за кредит? 5. Вещото лице да представи процеса по
кандидатстване за кредит в мобилното приложение на Банката и извършваните от
потребителите стъпки (до момента на сключване на договор за кредит).
В срока по чл.131 ГПК, ищецът по главния иск, който е ответник по
насрещния иск, подава отговор. Изцяло признава насрещния иск за чисто
получената сума по двата договора. Твърди, че сумата никога не е изтегляне от
предоставената сметка на ищеца по първоначалния иск. Твърди, че ответникът
е дал повод за завеждане на първоначалния иск, а не ищецът. Моли да се
приложи чл.78, ал.2 ГПК и че не могат да се присъждат разноски на ищеца по
насрещния иск, тъй като претендира възнаграждение като юрисконсулт, а той
е адвокат.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява адвокат Б. Г. Й., вписан в регистъра на
адвокатите на Софийска Адвокатска Колегия, с личен № **********, със
служебен адрес: гр. София, бул. „С*, тел. *, електронна поща:
******@***************.***, която представителна власт важи за всички
инстанции (л.12 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Материалният интерес по исковете е над 1250.00 лева, поради котето
чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. За всеки иск се събира отделна държавна
такса.
В процесния случай се защитават два интереса – нищожност на договор
и недействителност на потребителски договор. Това е така, защото с иска за
нищожност по чл.26 ЗЗД ще се реши дали съществува облигационно
отношение, а по иска чл.22 ЗПК ищецът иска да запази действието на
договора, но без някои негови елементи. Не се защитава един интерес за
5
нищожност на договор, на различни основания, а се предявява нов обективно
съединен иск, но при условията на евентуалност.
По иска по чл.22 ЗПК за договор за кредит 7200312280850:
материалният интерес е 6680.35 лева, поради което дължимата държавна такса
е в размер на 267.21 лева.
По иска по чл.22 ЗПК за договор за кредит 7200312280656:
материалният интерес е 18 328.20 лева, поради което дължимата държавна
такса е в размер на 733.13 лева.
Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, представен с молба с вх. №
262249/31.07.2025 г. (л.35 от делото).
Предявени са два осъдителни иска, чиято обща стойност е над 1250.00
лева, поради което чл.72, ал.2 ГПК не се прилага.
Затова държавната такса по насрещния иск за Договор за кредит
7200312280656/10.01.2025 г. за сумата от 6091.28 лева е в размер на 243.65
лева.
Затова държавната такса по насрещния иск за Договор за кредит
7200312280850/10.01.2025 г. за сумата от 1800.00 лева е в размер на 72.00 лева.
Представен е документ по чмл.128, т.2 ГПК в размер на 315.65 лева за
двата насрещни иска (л.185 от делото).
По редовността на исковата молба и доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба (ИМ) и насрещната
искова молба (НИМ) са редовни. Съдържат всички реквизити по чл.127-128
ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да
бъде изготвен проект за доклад на делото.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за погасяване на
вземането по главницата, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че договорът
е индивидуално сключен, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Искането за съдебно удостоверение е допустимо, необходимо и
6
относимо. Следва да се уважи.
По свидетелите
С оглед твърдението, че липсва подпис и не е страна по договора,
искането за разпит на свидетели е необходимо и относимо. Допустимо е тъй
като ще се доказват изпълнение па договора. На основание чл.158 ГПК следва
да се определи краен срок, а именно първото по делото съдебно заседание,
Следва да се укаже на страните, че при неизпълнение на указанията в срок, ще
приеме за недоказани твърденията/възраженията на които основава исковата
претенция и отговора на исковата молба, както и че ще приеме тези факти и
обстоятелства за доказани, за което не е отговорила в процедурата по чл.176
ГПК.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането на ищеца е допустимо. Въпросите са необходими и относими.
Ето защо следва да се уважи.
Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими
специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва
да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да
отговори на въпросите за всеки един от договорите:
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се
включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е
заемателят е предоставил сумата по заема. Кой/ Кое лице е получил
главницата по кредита.
3. Кое лице реално е получил сумата от банковата сметка. Сумата от
банковата сметка усвоена ли е от ищеца? Кое лице е усвоило банковата
сума?
4. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран
ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор
при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР
включена ли е застрахователната сума и върху нея начислена ли е
договорна лихва
5. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи застрахователната
сума и върху нея начислена ли е договорна лихва
6. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в
левове, определена с ПМС към 10.01.2025 г., както и какъв е нейният
петкратен размер.
7. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница,
без да се включва застрахователната сума и без върху нея да се
начислява договорна лихва
8. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по
месеци и дати спрямо първия кредит и втория.
9. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се
изчисли на основа главница без да се включват застрахователната сума
7
10. Каква сума ищецът е платил по застрахователната сума и кога
11. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6
ЗМДВИП
Експертизата отговаря на въпроси по основателността на исковете,
поради което депозитът следва да бъде възложен по равно на страните, като на
основание чл.160 ГПК, следва да се внесе депозит в общ размер на 2000 лева
(две хиляда лева), в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели,
особени представители, гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96
CECB 9790 3343 8974 00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да
представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок,
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от
разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за
установяване на тези факти.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д. Ц*, което да се призове след
внасяне на депозит.
По съдебно-техническа експертиза (СТЕ) за шрифта
С оглед приложените на императивна правна норма, съдът има нуждата
от специални знания от областта на техниката и информационните
технологии, поради което на основание чл.195 ГПК следва да допусне
съдебно-техническа експертиза за шрифта, на която вещото лице, след
проверка на оригиналните електронни файлове от системата на ищеца и
файловете, които ответникът е получил по електронната си поща и по
изтегленото приложение, да отговори на следните въпроси:
1. Какъв вид шрифт е използван при двата договора, приложенията към тях
и погасителните планове към всеки един от тях?
2. По всеки един договор, приложенията към него и погасителния план към
него да посочи дали шрифтът е еднакъв по размер и вид.
3. Всеки един от договорите, по един шрифт ли е използван или няколко
шрифта? Кои са те и как се съотнася техният размер
4. Какъв е размерът на всеки един от шрифтовете по всеки един от
договорите?
5. Използваният вид и размер шрифт отговаря ли по размер на шрифт Times
New Roman 12 pt?
Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска и по
възраженията на ответника, поради което депозитът следва да бъде възложен
на страните по равно, като на основание чл.160 ГПК, следва да внесе депозит
в общ размер на 1000 лева (хиляда лева), в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи
лица, преводачи, свидетели, особени представители, гаранции, наречена
„депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC:
CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това, като
8
при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на
чл.161 ГПК и последствията от разпределената доказателствена тежест, а
именно, че е създал пречки за установяване на тези факти.
За вещо лице следва да се определи инж. П* от Военна полиция, което
да се призове след внасяне на депозит.
По съдебно-техническа експертиза (СТЕ) за застраховката
Искането на ищеца по насрещния иск, т.е. ответника, е допустимо,
основателно и необходимо. Следва да се уважи. На основание чл.195 ГПК
съдът следва да зададе допълнителен въпрос към експертизата:
1. При генериране на електронното заявление за кредит през приложението
или онлайн софтуерът, изборът за добавяне на застраховка към кредита
автоматично (default) е избран.
2. Опцията за застраховка зададена ли е автоматично по подразбиране към
датата на сключване на процесните договори.
3. Да представи целия процес на сключване на договора
4. Кога се получава/извежда/показва опцията за избор дали иска
застраховка или не. Тази опция по подразбиране ли е зададена или трябва
потребителят да натисне ръчно, за да я избере. Трябва ли потребителят да
натисне ръчно, за да се откаже от нея, ако е зададена по подразбиране.
5. При избор на застраховка има ли обяснение/съобщение, че същата не е
включена в ГПР и по какъв начин ще се отрази на погасителния план.
Експертизата отговаря на въпроси по възраженията на ответника,
поради което депозитът следва да бъде възложен на ответника, като на
основание чл.160 ГПК, следва да внесе депозит в общ размер на 1500 лева
(хиляда и петстотин лева), в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи лица,
преводачи, свидетели, особени представители, гаранции, наречена „депозитна
сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC: CECBBGSF), както и в
същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на
указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и
последствията от разпределената доказателствена тежест, а именно, че е
създал пречки за установяване на тези факти.
За вещо лице следва да се определи инж. П* от Военна полиция, което
да се призове след внасяне на депозит.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
9
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 08.12.2025 година от 10.45 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК -
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 239499/09.07.2025 г., от Д. Д.
Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л* срещу „Т*“ ЕАД, ЕИК *, с адрес: гр.
София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Ди*, с която са предявени следните обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация,
както следва:
1. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит
№7200312280656 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със закона.
2. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит
№7200312280850 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със закона.
В исковата молба са твърди, че на 10.01.2025 г. ищцата получила SMS на телефона си,
за да потвърди два сключени, от нейно име, договори за потребителски кредити с ответника.
Твърди, че договорите са недействителни по чл.22 ЗПК. Твърди се, че не се знае по какъв
10
начин е начислен ГПР, не отговаря на условията на чл.19, ал.2 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Твърди нарушение на чл.10а ЗПК. Счита, че застрахователната премия следва да се включва
в ГПР. Твърди се, че не е дала съгласие за подписване на договорите, а сумите били платени
директно на нейна банкова сметка, която била открита при ответника.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковете по основание
и размер. Твърди, че процесните договори за кредит са сключени по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) чрез мобилното приложение на
банката, договорите са съставени като електронен документ и са подписани с електронен
подпис. В тази връзка сочи, че ищцата е инсталирала приложение на банката, завършила е
процеса по идентификация и създаване на профила на клиента, регистрирала е телефонен
номер и на 10.01.2025 г. ищцата е използвала мобилното приложение като е влязла през
устройството, което е инсталирано и идентифицирано от банката, и е кандидатствал за
процесните кредити. Ищцата е подписала договорите за кредит и приложимите документи с
натискането на бутон „потвърди“, което действие представлява обикновен електронен
подпис, имащ силата на саморъчен подпис между страните, което е предварително
уговорено между страните с приемането на условията за ползване на мобилното
приложение. Поддържа, че договорите за кредит са действителни и отговарят на
изискванията на закона, като съдържат необходимите компоненти относно погасителния
план, броя на вноските, техния падеж и размера им, както и били ясни размерите на
приложимите към договорите лихвени проценти и начинът на формирането им. Излага
доводи, че начинът на изчисляване на ГПР и включените разходи при изчисляването му, е
предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК и кредиторът няма задължение да я
предоставя на потребителя, както и намира за неоснователни твърденията на ищеца, че
застрахователните премии следва да бъдат включени при изчислението на ГПР, като
сключването договори за застраховка не е условие за отпускане на кредитите и същите са
доброволно и изрично заявени от кредитополучателя. Твърди, че потребителят сам е избрал
да включи застрахователна премия. Не оспорва, че в ГПР не е включена застрахователната
премия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът предявява насрещни обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9
от ЗПК за сумата от 6091.28 лева, представляваща незаплатената част от чистата стойност
на кредита (главница) по договор за кредит № 7200312280656 от 10.01.2025 г., както и
сумата от 1 800 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит №
7200312280850 от 10.01.2025г. Същите са предявени в условията на евентуалност, ако се
уважи иска по чл.22 ЗПК.
В насрещния иск се твърди, че по сключения между страните договор за
потребителски кредит №7200312280656 от 10.01.2025 г. предоставил на ответницата в заем
сума в размер от 6100 лв., по който ответницата поела задължение да върне същия, ведно с
уговорения размер на възнаградителна лихва, както и по сключения договор за
потребителски кредит №7200312280850 от 10.01.2025 г. предоставил на ответницата в заем
сума в размер от 1 800 лева. Излага, че към момента на завеждане на иска платената от
ищцата сума по договор за потребителски кредит с № 7200312280656 от 10.01.2025 г. е в
размер на 8.72 лева, а по договор за потребителски кредит с № 7200312280850 от
10.01.2025 г. ищцата не е извършвала плащания.
С допълнителна молба с вх. № 327456/08.10.2025 г. посочва, че след като договорът е
обявен за недействителен по чл.22 ЗПК, то потребителят дължи връщане на стойността на
кредита по чл.23 ЗПК по силата на закона и затова предявява иска за всички главници по
двата договора, независимо, че не били падежирали.
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК: *.
11
Моли да се извърши прихващане на разноски с дължимите суми за главница по
договорите за кредит в общ размер на размер на 7891.28 лева, ако в полза на ищцата са
присъдени разноски.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. Моли съда да уважи насрещните искове.
Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение – 360.00 лева. Моли делото да се
гледа в негово отсъствие. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ищецът по главния иск, който е ответник по насрещния
иск, подава отговор. Изцяло признава насрещния иск за чисто получената сума по двата
договора. Твърди, че сумата никога не е изтегляне от предоставената сметка на ищеца по
първоначалния иск. Твърди, че ответникът е дал повод за завеждане на първоначалния иск, а
не ищецът. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК и че не могат да се присъждат разноски на
ищеца по насрещния иск, тъй като претендира възнаграждение като юрисконсулт, а той е
адвокат.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация, както следва:
1. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит
№7200312280656 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със закона.
2. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит
№7200312280850 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със закона.
Възражения на ответника по главния иск:
1. Правоизключващи - Договорът е индивидуално сключен. Застраховката не е
задължителен елемент от сключване на договора. Потребителят е имал възможност да
избере дали иска застраховка към договора.
2. Правопогасяващи – няма
3. Правоотлагащи – няма
4. Правооспорващи – договорът отговаря на изискванията на ЗПК
Насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК за сумата от 6091.28 лева,
представляваща незаплатената част от чистата стойност на кредита (главница) по договор за
кредит № 7200312280656 от 10.01.2025 г., както и сумата от 1 800 лева, представляваща
незаплатена главница по Договор за кредит № 7200312280850 от 10.01.2025г. Същите са
предявени в условията на евентуалност, ако се уважи иска по чл.22 ЗПК.
Възражения на ответника по насрещния иск:
изцяло признава насрещния иск.
Правопогасяващо - сумата не е теглена от ответника по НИ. Същата седи в банковата
сметка на ищеца. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.
чл.146, ал.1, т.3-4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават.
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Не е спорно, че ищецът е сключил двата договора. Страните не спорят, че има два
12
договори за потребителски кредити със следните параметри:
1. 7200312280850/10.01.2025 г. за главница 1800 лева. В договора е включен пакет от
застраховка с премия в размер на 1387.80 лева. Така сумата, която кредитополучателят
трябва да върне е 3187.80 лева. ГПР, според договора, е бил 39.03 %, като сумата,
която кредитополучателят трябва да върне, с включен ГПР е 6680.35 лева.
2. 7200312280656/10.01.2025 г. за главница 6100 лева. В договора е включен пакет от
застраховка с премия в размер на 3271.20 лева. Така сумата, която кредитополучателят
трябва да върне е 9371.20 лева. ГПР, според договора, е бил 34.20 %, като сумата,
която кредитополучателят трябва да върне, с включен ГПР е 18328.20 лева.
Не се спори, че по договор 7200312280850/10.01.2025 г. ищецът като заемополучател
не е платил нищо.
Не се спори, че по договор 7200312280656/10.01.2025 г. ищецът като заемополучател
е платил 8.72 лева. Непогасената главница е в размер на 6 091.28 лева.
Спорно остава дали договорите не противоречат на закона, заобикаляне на закона и
на добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД.
Спорно остава дали в ГПР се начислява и върху застрахователната премия.
Спорно остава между страните дали договорите са недействителни, на основание
чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1 т.6-20 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли
е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включено възнаграждението за
поръчителство.
Спорно остава дали клаузата за застраховка е недействителна, тъй като тя не е
включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на
чл.19, ал.5 ЗПК.
Спорно остава дали договорът е недействителен по чл.22 ЗПК, както и дали клаузите
за поръчителство/застраховка са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави.
Спорно остава дали шрифта на договора отговаря на чл.10 ЗПК.
Спорно остава дали ищецът дължи връщане на главницата, в какъв срок и в какъв
размер.
Не се спори за основанието на насрещния иск. Спорно остава дали е настъпила
изискуемостта по насрещния иск, какви са задължения по него – в какъв размер са.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По установителните искове по чл.22 ЗПК, ищецът при условията на пълно и главно
доказване, следва да установи, следните обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание,
2. наличието на съдържанието на оспорените клаузи с посоченото съдържание
3. да не е ясно как е сформиран ГПР и да не е посочен ГПР – чл.11, ал.1 т.10 ЗПК
4. съдържанието на оспорените клаузи да противоречи на императивна законова
разпоредба (чл.10а, чл.11, ал.1, т.10-11 и чл.19, ал.5 ЗПК и чл.143 ЗЗПотр) и/или на
добрите нрави.
5. Противоречие с чл.10 ЗПК
При условията на насрещно доказване за установителния иск, ответникът следва да
установи:
1. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
По насрещните осъдителни искове по чл.240 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, ответникът, при
13
условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. Наличие на договор за кредит с посочените размери
2. Настъпила изискуемост за връщане на главница
3. Размер на изискуемата главница
Ответникът по насрещните искове, т.е. ищецът по главния иск, при условията на
насрещно и пълно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. плащане на процесните суми
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че е платил главниците по
договорите, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че договорът е
индивидуално сключен, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателствени средства следните
документи: 1. Адвокатско пълномощно 2. Договор за правна защита и
съдействие 3. Актуално състояние на Т* 4. Договор за потребителски кредит
№7200312280656 от 10.01.2025г.
1. Договор за потребителски кредит с № 7200312280656 от 10.01.2025 г. -
електронно досие; 2. Договор за потребителски кредит с № 7200312280850 от 10.01.2025 г.
- електронно досие; 3. Логове, доказващи електронното сключване на Договор за
потребителски кредит с № 7200312280656 от 10.01.2025; 4. Логове, доказващи
електронното сключване на Договор за потребителски кредит с № 7200312280850 от
10.01.2025; 5. Пълномощно.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца, след представяне на
проект за такова и документ по чл.23 ТДТССГПК.
ДОПУСКА събирането на поисканите от страните гласни доказателства
чрез разпит на свидетели, при режим на довеждане, като на основание чл.158
ГПК ОПРЕДЕЛЯ краен срок за събиране на доказателствени средства, а
именно в първото по делото съдебно заседание.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице - счетоводител, след
запознаване с материалите по делото, както и допълнително събере
необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на
страните по делото, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на ищеца по договор 7200312280656/10.01.2025 г.
14
1. Да установи какъв е размерът на предоставения кредит;
2. Да установи дали в банковата сметка на кредитополучателя е дебитирана сума за
застрахователната премия, или същият е получил само 6100лв. по договора.
3. Да се установи дали Кредитополучателят е изтеглил сумата от банковата сметка
или се е разпореждал с нея по някакъв начин
4. Да се установи кога и как е открита тази банкова сметка, по която е преведена
сумата по кредита
5. Да се установи размерът на платените суми по отпуснатия кредит
6. Да установи дали застрахователната премия е включена при изчисляване на ГПР;
7. Да установи дали при определянето на ГПР са включени такса за отпускане,
усвояване и одобрение на кредита;
8. Да установи дали при определяне на ГПР е включена еднократна такса за оценка на
риска;
9. В случай, че в определянето на ГПР е включена еднократна такса за оценка на риска,
да се установи дали тази такса има характер на възнаградителна лихва; Какъв би
бил размерът на ГПР, ако в него бъде включена застрахователната премия;
10. Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде записана реалната главница от
6100лв. и включени застрахователната премия и еднократната такса за оценка на
риска;
11. В случай, че в ГПР бъдат включени застрахователната премия и еднократната
такса за оценка на риска, ГПР ще надвишава ли пет пъти размерът на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление
№ 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения;
12. В случай, че в ГПР бъдат включени застрахователната премия, еднократната такса
за оценка на риска, както и таксата за отпускане, усвояване и одобрение на кредита,
ГПР ще надвишава ли пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с Постановление № 426 от 18 декември
2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения
На въпроси на ищеца по договор 7200312280850/10.01.2025 г.
1. Да установи какъв е размерът на предоставения кредит;
2. Да установи дали в банковата сметка на кредитополучателя е дебитирана сума за
застрахователната премия, или същият е получил само 1800лв. по договора.
3. Да се установи дали Кредитополучателят е изтеглил сумата от банковата сметка
или се е разпореждал с нея по някакъв начин
4. Да се установи кога и как е открита тази банкова сметка, по която е преведена
сумата по кредита
5. Да се установи размерът на платените суми по отпуснатия кредит Да установи
дали застрахователната премия е включена при изчисляване на ГПР; Да установи
дали при определянето на ГПР са включени такса за отпускане, усвояване и одобрение
на кредита;
6. Да установи дали при определяне на ГПР е включена еднократна такса за оценка на
риска;
7. В случай, че в определянето на ГПР е включена еднократна такса за оценка на риска,
да се установи дали тази такса има характер на възнаградителна лихва;
8. Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде включена застрахователната премия;
9. Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде записана реалната главница от
1800лв. и включени застрахователната премия и еднократната такса за оценка на
риска;
10. В случай, че в ГПР бъдат включени застрахователната премия и еднократната
такса за оценка на риска, ГПР ще надвишава ли пет пъти размерът на законната
15
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление
№ 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения;
11. В случай, че в ГПР бъдат включени застрахователната премия, еднократната такса
за оценка на риска, както и таксата за отпускане, усвояване и одобрение на кредита,
ГПР ще надвишава ли пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с Постановление № 426 от 18 декември
2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения
На въпроси на съда – за всеки един от двата договора
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея.
По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил
сумата по заема. Кой/ Кое лице е получил главницата по кредита.
3. Кое лице реално е получил сумата от банковата сметка. Сумата от банковата
сметка усвоена ли е от ищеца? Кое лице е усвоило банковата сума?
4. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП –
какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно
описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е застрахователната сума и
върху нея начислена ли е договорна лихва
5. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи застрахователната сума и върху нея
начислена ли е договорна лихва
6. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена
с ПМС към 10.01.2025 г., както и какъв е нейният петкратен размер.
7. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва
застрахователната сума и без върху нея да се начислява договорна лихва
8. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и дати
спрямо първия кредит и втория.
9. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на основа
главница без да се включват застрахователната сума
10. Каква сума ищецът е платил по застрахователната сума и кога
11. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6 ЗМДВИП
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 2000 лева (две хиляди) по депозитна
сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC – CECBBGSF),
вносим от страните по равно, в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото определение, както и в същия срок да представят доказателства за
това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д. Ц*, което де си призове след внасяне на
депозит.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
техническа експертиза (СТЕ) по шрифта, на която вещото лице, след
запознаване с материалите по делото, както и допълнително събере
необходимата информация, след проверка на оригиналните електронни
файлове от системата на ищеца и файловете, които ответникът е получил
по електронната си поща и по изтегленото приложение, да отговори на
16
следните въпроси:
1. Какъв вид шрифт е използван при двата договора, приложенията към тях и
погасителните планове към всеки един от тях?
2. По всеки един договор, приложенията към него и погасителния план към него да
посочи дали шрифтът е еднакъв по размер и вид.
3. Всеки един от договорите, по един шрифт ли е използван или няколко шрифта? Кои са
те и как се съотнася техният размер
4. Какъв е размерът на всеки един от шрифтовете по всеки един от договорите?
5. Използваният вид и размер шрифт отговаря ли по размер на шрифт Times New
Roman 12 pt?
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева (хиляда лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим по равно от страните, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, както и в същия срок да представят
доказателства за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок,
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от
разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за
установяване на тези факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П* от Военна полиция, като същите да се
призоват след депозит и чрез началника на регионален отдел „Военна
полиция“ на адрес: бул. „А*
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
техническа експертиза (СТЕ) за застраховката, на която вещото лице, след
като се запознае с процеса по кандидатстване и сключване на договор за
потребителски кредит чрез мобилното приложение на Банката (каквито са и
двата процесни договори) и да отговори на следните въпроси:
На въпроси на ответника
1. Има ли възможност кредитоискателят да избира и да отказва избора на
допълнителна услуга - застраховка, в процеса на кандидатстване за потребителски
кредит?
2. Има ли възможност кредитоискателят да избира и да отказва избора на
допълнителна услуга - застраховка, след получено одобрение за предоставяне на
потребителски кредит?
3. Изборът на кредитоискателя да не сключи застраховка има ли за последица отказ за
отпускане на кредита, при предложените условия?
4. Влияе ли изборът на кредитоискателя да сключи или да не сключи застраховка върху
размера на ГПР и ЛИХВА, при вече получено одобрение за кредит?
5. Вещото лице да представи процеса по кандидатстване за кредит в мобилното
приложение на Банката и извършваните от потребителите стъпки (до момента на
сключване на договор за кредит).
На въпроси на съда
1. При генериране на електронното заявление за кредит през приложението или
онлайн софтуерът, изборът за добавяне на застраховка към кредита автоматично
(default) е избран.
2. Опцията за застраховка зададена ли е автоматично по подразбиране към датата
на сключване на процесните договори.
3. Да представи целия процес на сключване на договора
17
4. Кога се получава/извежда/показва опцията за избор дали иска застраховка или не.
Тази опция по подразбиране ли е зададена или трябва потребителят да натисне
ръчно, за да я избере. Трябва ли потребителят да натисне ръчно, за да се откаже от
нея, ако е зададена по подразбиране.
5. При избор на застраховка има ли обяснение/съобщение, че същата не е включена в
ГПР и по какъв начин ще се отрази на погасителния план.
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева)
по депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ответника, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, както и в същия срок да представи
доказателства за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок,
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от
разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за
установяване на тези факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П* от Военна полиция, като същите да се
призоват след депозит и чрез началника на регионален отдел „Военна
полиция“ на адрес: бул. „А*
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещите лица,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че страната е създала пречки за
установяване на тези факти.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
18
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
19
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.12.2025 година от 10.45
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на ИМ да се изпрати на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20