№ 123
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000500992 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от
Прокуратура на Р България, с която обжалва решение № 260 114 от 12.02.24 г., постановено
по гр. д. № 586/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав в
частта, в която съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. К. С.,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е прекратено с постановление от 12.02.2020 г. по пр.
пр. № 332/15 по описа на Специализирана прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от
НПК, поради недоказаност на обвинението, което постановление е влязло в сила на
23.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2020 г. до окончателното
изплащане, както и да заплати на А. К. С., на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, направените
по делото разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и в размер на 591.46 лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е порочно с оглед на
завишеното обезщетение. В тази връзка се твърди, че пред първоинстанционния съд не са
ангажирани годни доказателства, които да установяват действително претърпените
неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, а това са
основни елементи от фактически състав на отговорността по ЗОДОВ, които ищецът следва
1
да докаже. Твърди, че съдът е отбелязал в решението какви фактически положения са
установени, но не е отбелязал от кои доказателства следват направените правни изводи от
какви събрани доказателства са установени. Твърди, че в решението си съдът не е обсъдил
поотделно и конкретно съотнесени към настоящия казус приетите за установени
доказателства и как са се отразили на ищеца следните обстоятелства имащи значение за
определяне на обезвреда: тежестта на престъплението; продължителността на наказателното
производство; броя и продължителността на извършените с участието на ищеца
процесуални действия на досъдебната фаза на производството (участието в съдебни
заседания са в рамките на нормалното за такъв процес); начина, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия при обсъждане на доказателства, от които се извежда
причинната връзка между производството и твърдяна промяна на личността; обществените
критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната са коментирани
твърде общо. Твърди, че съдът е кредитирал безкритично свидетелските показания на
съпругата на ищеца по отношение на преживените емоционални и психически страдания в
хода на образуваното наказателно производство, а съгласно чл. 172 ГПК, заинтересоваността
на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други
данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. В тази връзка твърди, че
съдът само бланкетно е посочил част от показанията на свидетеля. Твърди, че не са обсъдени
възраженията, че делото е с фактическа и правна сложност - наказателното производство е
преминало през две фази (досъдебна и съдебна фаза), обвиняеми, респ. подсъдими са били
още 13 лица - чието поведение също е от значение за продължителността на производството.
Твърди, че съдът бланкетно е посочил, че обезщетението следва да е съобразено с мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 14.12.2015 г. до 16.12.2015 г. и от
29.12.2015 г. до 15.03.2016 г. за два месеца и седемнадесет дни и че спрямо ищеца е била
взета мярка на процесуална принуда по чл. 68, ал.1 от НПК “забрана да напуска пределите
на Република България“, като липсват мотиви как същите са се отразили на качеството на
живот на ищеца. Инвокира твърдения, че относно медийните публикации липсват данни
Прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното
производство нито подобни факти се установяват от приложените медийни публикации. В
тази връзка твърди, че Прокуратурата на Република България не може носи отговорност за
начина, по който делото е медийно отразено, тъй като не е дала публично изявление за
разследването или обвинението. Твърди, че е нарушено правилото на чл. 52 от ЗЗД,
доколкото определеният размер на обезщетението не съответства на принципа на
справедливостта, установената съдебна практика в аналогични случаи, социално-
икономическите условия на живот в страната през периода, за които се претендират вреди,
както и вида и обема на доказаните вреди. Прави изводи, че съдът не е отчел обществено-
икономическите условия, въз основа на публикувани данни на НСИ. Твърди, че от
решението не е ясно какъв е водещия критерии за определяне на присъдения размер на
обезщетението. По отношение на предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва,
касаеща обезщетението за неимуществени вреди, моля да имате предвид, че уважаването на
акцесорния иск зависи от уважаването на главната искова претенция. Твърди, че с оглед
2
представените доказателства за издаване на Постановление за прекратяване на
наказателното производство, то началният момент на забава от който тече и погасителна
давност за предявяване на иск против ответника - Прокуратура на Република България, е от
24.04.2020 г., т.е. денят следващ деня на постановлението, а не както е присъдено от съда -
23.04.2020 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се отмени
първоинстанционното решение и вместо него се постанови решение, с което да отхвърлите
изцяло исковата претенция за претърпени неимуществени вреди, предявена от А. К. С..
Алтернативно, моли да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
Ответникът по тази жалба А. К. С. оспорва същата. Твърди, че атакуваното
решение в тази част е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
С въззивна жалба А. К. С. оспорва № 260 114 от 12.02.24 г., постановено по гр.
д. № 586/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав в частта, в
която съдът е отхвърлил предявеният иск до пълния предявен размер от 200 000 лв.
В жалбата се твърди, че в обжалваната част досежно неимуществените вреди
решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими към размера на
обезщетението, както и определеното обезщетение не е съобразено с практиката по сходни
случаи, не е справедливо и не е съобразено с конкретните доказателства по делото. Навежда
твърдения относно развитието на наказателния процес и времетраенето на наложената
мярка за неотклонение „задържане под стража“, като твърди, че с оглед на установеното по
безспорен начин в производството е установено, че изначално прокуратурата на Р. България
е наложила незаконосъобразно процесуална мярка „задържане под стража“ и „парична
гаранция“ в размер на 15 000 лв., а с оглед абсолютно недостатъчния, оскъден и неотносим
към предмета на делото доказателствен материал, прекомерната продължителност на
досъдебната фаза, както и с оглед многобройните съществени процесуални нарушения,
допуснати от органите на прокуратурата при извършването на действия по разследването,
свързани най-вече с драстичното нарушаване на правото на защита като страна в това
производство, невъзможността да бъде формулирано и прецизирано обвинението го е
поставило в състояние на несигурност по отношение на съдбата ми. Твърди, че през
всичките тези години е подложен на огромен стрес и напрежение, изразяващи се от една
страна в налагане на най - тежката мярка - „задържане под стража“, изменена след това в
„парична гаранция“, но и допълнително е подложен на изключителен стрес след
образуването на досъдебното производство срещу него, тъй като не само служебното му
правоотношение е прекратено, но и се е сблъскал с редица тежки от психологическа гледна
точка събития, а именно смъртта на майка му и развилото се заболяване на баща му и
неговата кончина. Твърди, че с оглед на тези факти не е разполагал с възможността да се
погрижи пълноценно за семейството си, за двете си деца и да бъде тяхна опора, тъй като е
бях привлечен като обвиняем и редица мерки за неотклонение са бяха налагани срещу мен.
Твърди, че всички посочени от него факти не са обсъдени подробно в съдебния акт, не са
3
послужили да бъдат обосновани правилни правни изводи, които да доведат до определяне на
едно справедливо обезщетение.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното като
неправилно и вместо него се постанови такова, с което да се уважи предявения иск до пълния
предявен размер. Претендира и направените пред настоящата инстанция разноски.
Ответникът по тази жалба Прокуратура на Р България оспорва същата. Твърди,
че тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави
жалбата без уважение.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение №
260 114 от 12.02.24 г., постановено по гр. д. № 586/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 5 състав, че съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да
заплати на А. К. С., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено
с постановление от 12.02.2020 г. по пр. пр. № 332/15 по описа на Специализирана
прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвинението,
което постановление е влязло в сила на 23.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
23.04.2020 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на А. К. С., на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и в
размер на 591.46 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска и
е отхвърлил предявеният иск до пълния му предявен размер от 200 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със заповед от
13.12.2015 г. на полицейски орган при МВР ищецът А. К. С. е задържан, на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 321 от НК, за срок до 24 часа. Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че при задържането е извършен личен обиск на ищеца, както и
претърсване и изземване на вещи от неговото жилище, находящо се в гр. ***, и от
ползвания от него автомобил.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
постановление от 14.12.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 2/15 г. по описа на СБОП Хасково за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и
4
пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за това, че в качеството си на длъжностно лице - митнически
инспектор в Митница „Свиленград“, в периода март 2015 г. – 13.12.2015 г. в област Хасково
и на територията на ГКПП-Капитан Андреево, заедно с 21 други лица, е участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от повече от три лица с
цел да върши престъпления по чл. 301, ал. 1 и чл. 282, ал. 1 от НК, като групата е създадена
с користна цел. Не се спори, че с постановление от 14.12.2015 г. на прокурор от
Специализирана прокуратура ищецът е задържан за срок до 72 часа, на основание чл. 199 и
чл. 64, ал. 2 от НПК, до довеждането му пред съда, като искането за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ е оставено без уважение с определение от 16.12.2015
г., постановено по н.ч.д. № 1 708/15 г. по описа на СпНС.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
от 29.12.2015 г., постановено по в. н. ч. д. № 250/15 г. по описа на Апелативния
специализиран наказателен съд е отменено определението на първоинстанционния съд и
спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Не се спори между
страните, че впоследствие мярката за неотклонение на ищеца е изменена в „парична
гаранция“ от 15 000 лв.
От представените като доказателства платежно нареждане от 15.03.2016 г.,
както и справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се установява, че на
15.03.2016 г. ищецът е освободен от ареста, след внасянето на определения размер на
гаранцията.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
постановление от 19.06.2017 г. на Специализираната прокуратура е отменена мярката за
неотклонение „парична гаранция“ от 15 000 лв. и забраната за ищеца да напуска пределите
на страната, а с постановление от 12.02.2020 г. на Специализираната прокуратура е
прекратено наказателното производство срещу ищеца, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от
НПК и чл. 199 от НПК, поради недоказаност на обвинението. Постановлението е влязло в
сила на 23.04.2020 г., след влизане в сила на определение от 06.04.2020 г., постановено по н.
ч. д. № 927/20 г. по описа на СпНС.
От представената справка от Главна дирекция “Изтърпяване на наказанията“
при Министерство на правосъдието ищецът е бил задържан под стража през периода от
14.12.2015 г. до 16.12.2015 г. и в периода от 29.12.2015 г. до 15.03.2016 г.
Не се спори, а се установява и от смъртен акт, че на 25.01.2016 г. е починала Е.
А. К., бивш жител на гр. ***.
От представеното медицинско удостоверение от 08.03.2016 г. се установява, че
К. С. К. е прегледан и е лекуван в стационар на 24.02.2016 г. с диагноза “съдова деменция“.
Не се спори, а се установява и от представените удостоверения за раждане, че
дъщерите на ищеца към датата на привличането му като обвиняем са били съответно на 13 г.
и 17 г.
От представени разпечатки за публикации в електронни медии се установява,
че наказателното производство срещу ищеца е било медийно оповестено, като в
публикациите е посочено и името на ищеца.
В показанията си разпитания по делото свидетел Н. Б. К. - С., съпруга на
ищеца твърди, че на 13.12.2015 г. в междублоковото пространство пред дома им в гр. ***,
съпругът й е бил задържан в присъствието на всички съседи. Впоследствие било извършено
претърсване на автомобила им, гаража им и дома им, където децата им спели по това време.
Свидетелят твърди, че ищецът бил угнетен от обвиненията срещу него, защото били
безпочвени, не разбирал защо е задържан, чувствал се безпомощен и безсилен, изпитвал
притеснения и гняв. Свидетелят твърди, че след първоначално определената мярка за
неотклонение „парична гаранция“, ищецът се прибрал у дома и малко се поуспокоил, но
5
впоследствие отново го обхванала тревога и напрежение и в навечерието на Нова година,
тъй като мярката му за неотклонение била отново променена в „задържане под стража“.
Твърди, че след изменението на мярката за неотклонение ищецът рухнал психически, живял
при тежки битови условия в ареста, в продължение на шест дни нямал възможност да се чуе
с близките си. В следващите три месеца правил многократно опити за промяна на мярката за
неотклонение в по-лека. Неизвестността от бъдещето го измъчвала. Двамата му родители
зависели от неговите грижи. Баща му бил в напреднал стадий на деменция, а майка му била
хронично болна и трудно подвижна. Ищецът се тревожел, че оставя родителите си без
подкрепа. Тревожел се и за съпругата си, която останала сама с двете им деца, едното от
които било малолетно, а другото - непълнолетно. Тревожел се и за родителите на съпругата
си, за които заедно полагали грижи. Когато се обаждал по телефона, винаги питал
свидетелката какво се случва в къщи, а тя му съобщавала само лоши новини - майка му и
баща му се разболели; наложило се да бъдат приети в болница; домът им се наводнил;
свидетелката намерила майката на ищеца починала в нейния дом, а баща му бил на улицата
сам. Свидетелката имала съмнения дали смъртта на майката на ищеца не е насилствена, тъй
като домът й бил отключен. Ищецът трябвало да вземе решение дали да я погребат или да
изчакат разследващите органи да потърсят причината за смъртта й. В медиите било
оповестено, че от дома на ищеца била иззета голяма сума пари, което не отговаряло на
истината. Много хора от града питали свидетелката как така са имали толкова много пари.
Докато бил в ареста на ищеца била връчена заповед за освобождаването му от длъжност,
поради съкращаване на щата. Това го обезкуражило и засилило усещането му за
несигурност. Водил дела за възстановяването си на работа, но те били безуспешни.
Познатите му се отдръпнали от него и не искали да го виждат. Никой от приятелите му не го
посетил в ареста, тъй като не искали да ги записват, че го посещават. Докато траело
наказателното производство семейството нямало доходи. След приключването на
наказателното дело не успели да възстановят семейния и приятелския си кръг. Ищецът
нямал интерес да излиза сред хора. Преди бил лъчезарен човек, социално ангажиран в
местния ротъри клуб, но след отправена към него реплика в клуба, че е бил обвиняем за
тежко престъпление, изгубил интерес да се социализира с тези хора. С. изпитвал вина
спрямо съпругата си и децата си. Свидетелката се притеснявала да не посегне на живота си
или да не се разболее. Майката на ищеца починала, докато бил в ареста, а баща му след като
излязъл от ареста, в хода на наказателното производство. След като С. излязъл от ареста се
грижел за баща си, който се нуждаел от 24 часово наблюдение, и по тази причина не бил
търсил работа. След като баща му починал, потърсил работа в ТЕЦ Марица изток и на друго
място. Ищецът бил инженер и се надявал да го вземат на работа, но му отказали, защото
обектът бил стратегически и досъдебното производство се оказало пречка да започне работа
там. Когато наказателното производство било прекратено ищецът започнал работа като
инспектор в НАП. Това станало пет години след като бил уволнен от Митница Свиленград.
На новото място колегите на ищеца също подхвърляли реплики по негов адрес, че е бил в
затвора, че е бил осъждан, както и че е получил обезщетение за уволнението. Хората не
различавали детайлите, считали че ищецът е бил осъждан.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил иск с правно основание правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
С атакуваното решение № 260 114 от 12.02.24 г., постановено по гр. д. №
586/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав, съдът е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на А. К. С., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
6
от ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството
по което е прекратено с постановление от 12.02.2020 г. по пр. пр. № 332/15 по описа на
Специализирана прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност
на обвинението, което постановление е влязло в сила на 23.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.04.2020 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на А. К. С.,
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 10 лв. за
държавна такса и в размер на 591.46 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска и е отхвърлил предявеният иск до пълния му предявен размер от
200 000 лв., като неоснователен и недоказан.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
По отношение на така подадените жалби съдът намира, че същите са подадени
в установения от закона срок и от лица, които са легитимирани да обжалват поради което са
процесуално допустими. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от страните доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение са свързани с твърдението, че съдът не е спазил принципа на чл. 52 от ЗЗД, при
определяне на размера на вредите, както и че не е посочил и отчел всички обстоятелства при
определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Наведени са твърдения за
необоснованост на изводите на съда при определяне на размера на присъденото
обезщетение, както и за необоснованост при кредитирането на показанията на разпитания
по делото свидетел. Така наведените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба в редакцията й
след изм. с ДВ бр. 98 от 11.12.2012 г. (т. 2 преди изменението) е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, какъвто е и
конкретният случай. Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за ангажиране на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е уличено в
извършване на престъпление по НК, повдигнато му е обвинение, а впоследствие е оправдано
с влязла в сила присъда и/или наказателното производство е прекратено.
По отношение на въведените пред настоящата инстанция възражения,
свързани с размера на присъденото обезщетение съдът намира следното:
Държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат
предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда, или
производството е прекратено и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези,
за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като
обуславят вредите. При определянето на размера на обезщетението съдът се ръководи от
принципа на справедливост. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
7
според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и
характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не на последно
място следва да се отбележи, че при определяне на размера на обезщетението, съдът следва
да се съобрази дали в посоченият период спрямо лицето са извършвани други процесуални
действия, вкл. и вземане на мярка за неотклонение по други дела. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 от ГПК (чл. 130 ГПК отм.). На следващо място размерът на обезщетението се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. От друга страна,
фактори за определяне на обезщетението са продължителността на наказателното
производство; тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите,
има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др.
Тежестта на доказване на тези психически или физически травми е на ищеца. В оспорваното
решение първоинстанционния съд, е отчел всички тези предпоставки за определяне размера
на претендираното обезщетение.
Като неоснователен следва да се възприеме наведеният довод във въззивната
жалба на ответника, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел
предвид обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в
страната и не е съобразил същото с минималния размер на възнагражденията през периода,
в които се е водило наказателното производство. Видно от публично известните данни
минималните размера на трудовите възнаграждения пред посочения период са: за 2020 г. в
размер на 610 лв., определен с
ПМС № 350/20.12.20 г.; за 2019 г. – 560 лв., определен с ПМС № 320/20.12.2019 г.; за 2018 г. в
размер на 510 лв., определен с ПМС № 316/20.12.2018 г.; за 2017 г. в размер на 460 лв.,
определен с ПМС № 141 от 13.07.2017 г.; за 2016 г. в размер на 420 лв., определен с ПМС №
375/28.12.2016 г. и в размер на 380 лв. за 2015 г. Простата аритметична сметка определя
минималното възнаграждение за периода в размер на 30 720 лв. С оглед на тази данни е
неоснователно възражението, че на ищеца е присъдено обезщетение равняващо се на
годишен доход за почти 3 (три) години на лице за страната към този период (6 951 лева). От
друга страна съобразно изложеното по-горе икономическите условия са само един от
критериите за определяне на размера на обезщетението, поради което при определянето на
размера съдът следва да се съобрази и с другите посочени в тълкувателната дейност на ВКС
критерии.
По отношение на въведените от страна на ответника твърдения за бланкетност
на изводите на съда при определяне на размера на обезщетението и от страна на ищеца за
несъобразяване на всички данни по делото съдът в настоящия си състав намира, че същите
са неоснователни. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид
възрастта на ищеца към момента на задържането (същият е бил в трудоспособна възраст,
грижел се за двете си деца), тежестта на повдигнатото обвинение ( в конкретния случай на
същият е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление), както и времевия
период, в които ищецът е търпял негативните последици от незаконосъобразно
повдигнатото обвинение. В конкретния случай това са 4 години, четири месеца и 10 дни.
Този период, както и продължаващите негативни отношения към него от страна на
представители на обществото, представлява една голяма част от съзнателния живот на
човека. Следва да се съобрази, че по делото не е установено разстройство на здравето, а
само физически и душевни болки, неудобства, които ищецът е изпитвал в този
продължителен период. При определянето на размера следва да се вземат предвид и
публичността на извършеното задържане и обиски извършени в между блоковото
8
пространство, пред погледите на множество свидетели.
Определяйки размера на присъденото обезщетение първоинстанционния съд е
взел предвид не само болките и страданията, изпитвани от ищеца, но е отчел и тяхното
задълбочаване, резултат от кончината на неговите родители. При определяне на интензитета
на търпените болки и страдания съдът е съобразил и факта, че същият към момента не е бил
осъждан, бил е задържан под стража, както и периода, в които е водено наказателното
преследване. Публичното оповестявяне на воденото наказателно производство, засягането
на професионалния му авторитет и безспорното влияние на воденото производство нанасят
вреди върху доброто име и предпоставят социална изолация, като резултат.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение, че съдът
не се е съобразил с разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение на свидетелските
показания, дадени от съпругата. Видно от мотивите на постановеното решение, съдът е
кредитирал показанията на съпругата при съобразяване на евентуалната заинтересованост
на същата. В показанията си свидетелката посочва, че трудовото правоотношение на ищеца
е прекратено на друго основание (съкращение в щата), а не в резултат на воденото
наказателно преследване, което по същество е факт, неблагоприятен за ищеца.
Обективността на същите се подкрепя и от другите събрани по делото писмени
доказателства ( акт за смърт), което прави въведеното от ответника възражение за допуснато
нарушение при постановяването на решението неоснователно. Не на последно място следва
да се посочи, че съпругът е лице от семейния кръг, което би могло да даде обяснения
относно физическото и психическото състояние на ищеца, резултат от преки наблюдения и
възприятия.
С оглед на изложеното настоящия състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция съдът намира, че същото е основателно, с оглед изхода на спора, но
следва да се присъждат с оглед липсата на доказателства за тяхното извършване.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 114 от 12.02.24 г., постановено по гр. д. № 586/21 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав, като законосъобразно и
правилно.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.
София, бул. “Витоша“ № 2 да заплати на А. К. С., ЕГН **********
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10