№ 5846
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря т.в.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110169405 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени два активно субективно иска с правно основание чл. 150 вр. чл.
143, ал. 2 СК от И. И. С., ЕГН **********, и Д. И. С., ЕГН **********, първият от тях
действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на двамата А. Е. Г., ЕГН
**********, срещу И. С. С., ЕГН **********, за увеличаване на присъдена издръжка на
ненавършили пълнолетие деца от родители за ищеца И. И. С. от 150,00 лв. на 400,00 лв.
месечно, а на ищеца Д. И. С. от 150,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.11.2024 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск за увеличение на
определената по силата на влязло в сила съдебно решение издръжка за период от една
година преди подаване на исковата молба, в размер на общо 8 400,00 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е задължен по
силата на влязло в сила съдебно решение на Софийския районен съд по гр.д. № 78762/2017
г., да заплаща месечна издръжка в размер на по 150,00 лв. месечно за всеки от ищците.
Сочат се увеличени нужди на децата с оглед изминалия период от време. Сочат се нужди за
облекло, храна, обувки, отопление, лекарства и т.н. Претендира се увеличаване на месечната
издръжка за ищеца И. И. С. от 150,00 лв. на 400,00 лв. месечно, и на месечната издръжка на
ищеца Д. И. С. от 150,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 21.11.2024 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
1
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В
съдебно заседание се поддържа исковата молба.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът, оспорва
исковете по размер при твърдения за липса на възможности за заплащането на такава с оглед
размера на получаваните доходи от ответника. Представя доказателства за заплащането на
издръжка и заявява, че е съгласен да заплаща издръжка в размер на по 270 лв. за всяко дете.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че родители на И. И. С., ЕГН **********, и Д. И. С., ЕГН
**********, са А. Е. Г., ЕГН **********, и И. С. С., ЕГН ********** /л.60-61 от делото/.
Видно от решение № 19502/30.05.2018 г. по гр.д. № 78762/2017 г. по описа на СРС, 89-ти
състав, влязло в сила на 30.05.2018 г., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на по 150,00 лв. за всеки от ищците, считано от 30.05.2018 г. /л. 57-59 от делото/. От
удостоверение на л. 5 от делото се установява, че ищецът И. И. С. е ученик в 10 г клас на
Професионална гимназия по транспорт гр. София за учебната 2024/2025 г. От удостоверение
на л. 6 от делото се установява, че ищецът Д. И. С. е записан като ученик в 4 ОУ „Професор
Джон Атанасов“ гр. София, в 6 д клас за учебната 2024/2025 г. За майката на ищците е
деклариран в периода м. 01.2024 г. – м. 01.2025 г. средномесечен осигурителен доход в
размер на около 1146 лв. от правоотношение с „Ексдил-А“ ЕООД при основно
възнаграждение от 233,25 лв. месечно, и като самоосигуряващо се лице като управител и
собственик на „Анел-ИД“ ЕООД /л. 62-68 и л.7 от делото/. Видно от справка от НАП в
периода м.01.2024 г. – м.01.2025 г. за ответника няма данни за сключени трудови договори,
не са налице данни за подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице и
деклариран осигурителен доход, няма данни за декларирани недвижими имоти, МПС и
подадени декларации по ЗЗДФЛ /л. 48-54 и л.18-19 от делото/. Останалите доказателства
съдът не обсъжда доколкото същите намира за неотносими по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС №
5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и от възможностите на задълженото лице. И тъй като
посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
2
на задълженото лице.
От представените удостоверения за раждане се установи, че ответникът е баща на ищците и
следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съдът намира, че израстването на всяко
от децата през периода от определяне на предишния размер на тяхната издръжка само по
себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Нуждите на
ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, други
занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
което децата се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и
не е необходимо да се обосновават специално. От определяне на предишния размер на
издръжката на ищците е изминал период от повече от една година, като предвид ежегодното
изменение на минималния размер на издръжката /обусловено от изменение на размера на
минималната работна заплата/. Освен това, ищците израстват с всяка изминала година и
съответно с израстването им се увеличават и техните нужди от издръжка. По отношение на
доходите на ответника по делото се установява, че същият в процесния период не е
получавал брутно трудово възнаграждение. Предвид изложеното, съобразявайки
увеличените нужди на децата, размера на доходите на ответника, при упражняване правото
си на преценка по чл. 162 ГПК, намира, че ответникът следва да поеме дял от месечната
издръжка за ищците в размер на по 300,00 лв. за всеки от тях. В тази връзка съдът намира за
необходимо да посочи, че на ответника е известно задължението му за издръжка, същият се
намира в трудоспособна възраст, няма други алиментни задължения, няма данни да е
нетрудоспособен, предвид което намира, че същият разполага с възможност да заплаща на
всеки от ищците издръжка в размер на по 300,00 лв. месечно, размер, близък до минималния
размер на издръжката към датата на устните състезания по делото.
По горните съображения исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, се явяват
основателни за сумата в размер на по 300,00 лв. за всеки от ищците, като искът по
отношение на ищеца И. И. С. - в останалата му част, над уважения размер до пълния
предявен такъв от по 400,00 лв. месечно следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен.
Издръжките се дължат от датата на предявяване на исковата молба – 21.11.2024 г., до
настъпване на законово основание за тяхното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: Претенции за разноски не са направени от страните по делото. Ищците по
иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото
за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
432,00 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдените издръжки.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка
от И. С. С., ЕГН **********, определена с решение № 19502/30.05.2018 г. по гр.д. №
78762/2017 г. по описа на СРС, 89-ти състав, влязло в сила на 30.05.2018 г., в полза на Д. И.
С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. Е. Г., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, да заплаща на Д. И. С., ЕГН **********, чрез неговата
майка А. Е. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от
21.11.2024 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка
от И. С. С., ЕГН **********, определена с решение № № 19502/30.05.2018 г. по гр.д. №
78762/2017 г. по описа на СРС, 89-ти състав, влязло в сила на 30.05.2018 г., в полза на И. И.
С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка А. Е. Г., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, да заплаща на И. И. С., ЕГН **********, чрез нейната
майка А. Е. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от
21.11.2024 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 300,00 лв. до пълния предявен такъв от 400,00 лв.
месечно.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. С. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сума в размер на 432,00 лв., представляваща държавна такса върху
присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4