Р Е Ш Е Н И Е
№3004/9.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено девети юни, две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16257 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
вх. № 70452
от 29.10.2018 г. от „М.2“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис *,
представлявано от К.-К. Д. - Управител, чрез процесуален представител срещу „Е.П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *”, с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите от 11904.71 лева, представляваща част от
цена на произведена от ищеца и доставена на ответника електроенергия за м.
октомври 2015 год., съгласно Договор № 177/30.08.2011 год. за изкупуване на
електроенергия, за която е издадена фактура № 78/31.10.2015 год. на стойност
12973.18 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното погасяване на задължението и 3489.56 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху горепосочената главница,
за периода 30.11.2015 г. – 29.10.2018 год. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че производител на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, изкупувана на
ответното дружество, съгласно договор № 177/30.08.2011 год. по определени от
ДКЕВР с решение № Ц – 018/20.06.2011 год. цени. Въз основа на договор за
присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия № ДУА –
119/11.02.2008 – 3010 – ВГ – 14.02.2008 – БГ – 4027 – 18.06.2009 от 27.07.2009
год. вятърната централа е присъединена към разпределителната мрежа на „Е. - П.
М.“ АД. През м. октомври 2015 год. ищецът е произвел и доставил на ответника
ел. енергия в размер на 56.602 МВт.ч., при продажна цена от 191 лв. за МВт.ч.за
което е издадена фактура № 78/31.10.2015 год. на стойност 12973.18 лв., с падеж
30.11.2015 год. От страна на ответника е извършено частично плащане по
фактурата за сумата от 1068.47 лв.
Ответникът – „Е. -П. П.“ АД депозира
отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост, но
неоснователност на предявения иск, като се позовава на спор между страните
относно цената, на която следва да бъдат фактурирани доставените количества ел.
енергия за конкретния период, възникнал във връзка с Решение № СП – 1/
31.07.2015 год. на КЕВР. Въз основа на това решение НЕК отказва изкупуване на
ел. енергия над 2250 часа. Възразява, че в случая, за произведените и
фактурирани количества ел. енергия, следва да се приложи не преференциалната
цена по решение № Ц – 018, а цената за излишък.
Третото лице – помагач
„Н.е.к.“ ЕАД депозира становище по предявения иск, в което излага
съображения за неговата допустимост и неоснователност, като отправя искане за
отхвърляне на същия.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени
заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна и
правна, следното:
Предявени
са обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ, договорът за
търговска продажба на движими вещи е консенсуален, като сключването му
предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно
съществените елементи от съдържанието на сделката - вещта /стоката/, обект на
продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква
задължението да заплати уговорената цена. С оглед консенсуалния характер на
сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от
фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на
произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености -
поставя плащането в зависимост от доставката (чл.
327, ал. 1 ТЗ).
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи наличие на валидно облигационно правоотношение по договор
за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник от
30.08.11 г., осъществена доставка на ел. енергия за процесния период на
посочената в исковата молба стойност; забавата на длъжника и размера на
заявената претенция за заплащане на обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да установи
възраженията си относно цената на фактуриране на доставените количества ел.
енергия за м. октомври 2015 год.; изпълнение задължения си съобразно
постигналите в договора уговорки.
Безспорно по делото е, че обект собственост на ищцовото дружество е въведен в
експлоатация и присъединен към електропреносната мрежа като независим
производител на ел. енергия.
В тази връзка между страните е
сключен Договор № 177/ 30.08.2011 год. – с предмет
изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, в изпълнение на който е издадена и
процесната фактура № 78/ 31.10.2015 г., а също и че
количествата, отразени същата са доставени от
ищеца към ответника. По фактурата е извършено частично плащане от ответника, за сумата от
1068.47 лв.
Спорен между страните е въпроса за наличие на задължение
на ответника да изкупува по преференциални цени цялото количество произведена
от ищеца ел. енергия.
Видно от чл. 16 от Договора, а и не е било предмет на
спор между страните, че към момента на сключването му, цената за продажба на
ел. енергия е регулирана и се определя от ДЕКВР като в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне. Не е спорно, че
за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от КЕВР с
Решение № Ц-010/ 30.03.2011 г. като е взет предвид и специален критерий –
наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29
лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т. 9).
Правоотношението, в което се намират страните се
прилага принцип различен от принципа за свобода на договарянето между страните.
Договорната свобода е ограничена от наличието на административен елемент,
въведен с норми от императивен характер, тъй като цените на които
производителите продават ел. енергия на обществен доставчик и/или обществен
снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от
компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.
С оглед спецификата на договорното правоотношение
между страните, към момента на сключване на Договора за изкупуване – 20.06.2008
г., приложима се е явявала нормативната база, уредена в Закона за
възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, а впоследствие
нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35 от 3.05.2011
г., в сила от 3.05.2011 г.), в първоначалната му редакция. Съобразно тази
нормативна база цялата произвеждана от производителя енергия от възобновяеми
източници се е изкупувала по преференциални цени като изплащането й по тези
цени е било обвързано от издаването на гаранция за произход (чл. 16 ЗВАЕИБ и
чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в редакцията му към обнародването).
Регламентираното в ЗВАЕИБ задължение за изкупуване на
произвежданата от възобновяеми и алтернативни източници енергия е в резултат на
въвеждане на разпоредбите на Директива
2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на
производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни
източници на вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на
Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на
биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (пар. 2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното в ЗЕВИ задължение за изкупуване на
произвежданата от възобновяеми източници енергия, пък е основано на Директива
2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване
използването на този тип източници на енергия, и за изменение и впоследствие за
отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни 2009 г.), както
е посочено в пар. 2 ДРЗЕВИ.
С въведените изменения в разпоредбата на чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ (Д.в. бр. 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във
възприетата до този момента държавна политика, цялата енергия от възобновяеми
източници, да се изкупува по преференциални цени. С коментираното изменение е
редуциран размера на изкупуваното
количество ел. енергия, като същото е обвързано със средногодишната
продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е
определена. Между страните не съществува спор, относно приложението на това
изменение, към правоотношението по Договора между страните по делото.
Относимо
към процесния период е последващо изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 56
от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), съгласно което е изменен въведения с
предходното изменение, ограничителен критерий при изкупуването на количествата
енергия и разпоредбата е придобила следната редакция: Общественият доставчик,
съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от
възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени
в съответните решения на КЕВР, за обектите по чл. 24, т. 3 определеното нетно
специфично производство на електрическа енергия не се прилага и 2. по цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.
1. Следователно Законът разпорежда по преференциална цена да се изкупуват само
количествата енергия до достигане на размера на нетното специфично
производство, според вида на съответната централата.
Безспорно е, че въведения с цитираното изменение на
ЗЕВИ, критерий за определяне на количеството енергия, подлежащо на изкупуване
по преференциални цени, не е нов и е служил като база за определяне размера
вече действалите през предходния период 2011 – 2015 г. преференциални цени,
определени с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Този извод следва и от
разпоредбата на пар. 17 от ПЗРЗИДЗЕ, от която е видно, че на КЕВР е даден срок
за приемане на решение, с което да се установи нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
В съответствие с коментираното изменение на ЗЕВИ е
издадено Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в т. 1, от което е определено
нетното специфично производство на ел. енергия, възоснова на което са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. (което както бе
посочено по-горе не е спорно, че е приложимо в отношенията между страните), а
именно: т. 1.7. – в размер на 2000 кВтч, при определената цена – 188.29
лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8. – в
размер на 2300 кВтч, при определената цена 172.95 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни
централи работещи над 2250 ч.
С Решение № 1177/23.02.2018 г., по адм.д. № 8522/2015
г. на АС София-град, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм. Д. №
5284/2018 г. на ВАС, е отменена т. 1. 7 на Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
След това решение е постановено Решение № СП-5/ 28.03.2019
г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което
е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до
2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение
№ Ц-013/28.06.2006 г.
Ноторен е факта, че срещу Решение № СП-5/28.03.2019
г., на КЕВР, са подадени множество жалби, производството по които е висящо пред
Административен съд – София-град. Общо правило в административния процес е, че
оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от
общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон.
Такъв е и настоящият случай. Разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на
решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането за спиране на
изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по
отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и
отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори
на преносни мрежи. Следователно, със специалния закон изрично е дерогирано
суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания
индивидуален административен акт, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК.
По този начин Законодателят е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в
сила решения, издавани от КЕВР, ръководейки се и отчитайки значимостта на регулираните обществени
отношения.
Изложеното обуславя извода, че Решение №
СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, към момента на настоящото произнасяне подлежи на
изпълнение, същото намира приложение в отношенията между страните по настоящият
спор и предвид коментираната по-горе разпоредба на чл. 16 от Договора за
изкупуване, сключен между страните.
Не се спори между страните, че собствената на ищеца
централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа (видно е от и от
клаузите на Договора за изкупуване). След като това е така, съобразно
последните изменения в ЗЕВИ и издаденото в изпълнение на Закона, Решение №
СП-5/2 8.03.2019 г., за тази група централи е определено нетно специфично
производство, което подлежи на изкупуване по преференциални цени в размер на
2000 кВтч. Не се спори между страните, че произведеното през м. октомври2015
г., количество ел. енергия е след надхвърляне на НСП. След като това е така, то
подлежи на заплащане по цени на излишък на балансирания пазар. До идентичен
извод е достигнал и самия ищец, който е остойностил произведеното количество в
издадената фактура по тези цени. Не се спори и, че ответникът е заплатил
фактурираната стойност, а ищецът е приел така извършеното плащане.
По изложените съображения, се налага извод за
неоснователност на предявените искове, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени,
на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1200.00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.2“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, офис *, представлявано от К.-К. Д. – Управител срещу „Е.П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *” искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите от 11904.71
лв. (единадесет хиляди деветстотин и четири лева и седемдесет и една стотинки),
представляваща част от цена на произведена от ищеца и доставена на ответника
електроенергия за м. октомври 2015 год., съгласно Договор № 177/30.08.2011 год.
за изкупуване на електроенергия, за която е издадена фактура № 78/31.10.2015
год. на стойност 12973.18 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и 3489.56 лв. (три хиляди четиристотин
осемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава, начислено върху горепосочената главница, за периода
30.11.2015 г. – 29.10.2018 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.2“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис *,
представлявано от К.-К. Д. – Управител да
заплати на „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *”сумата от 1200.00
(хиляда и двеста) лева,
представляваща извършени в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач, на страната на ответника, а именно - Н.е.к.“
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: