№ 399
гр. Добрич, 29.11.2022 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и втора година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя
административно дело № 300/ 2022 г. по описа на АдмС-Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 107, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Н.И.И., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. С.К., ДАК, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД – 14 - 2088/ 16.05.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта по т.1 от
Заповедта.
Според жалбоподателя ЗППАМ в частта на
т.1 е незаконосъобразна, противоречи на материалния и процесуалния закон в
цялост. Настоява, че в случая няма уговорки за извършване на платена, възмездна
услуга, а за престация с безвъзмезден характер, тъй като пътуващите били близки
и познати на жалбоподателя. Възразява, че е недопустима намесата на Държавата
във вътрешните отношения на частноправните субекти, съответно санкционирането
на последните. Позовава се на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, че международен превоз на
пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско
дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, от
което по аргумент от противното черпи довод, че след като той няма тези
търговски качества, няма как да му се вменява изискване за лиценз на Общността.
Настоява, че при издаване на оспорения акт не е спазена предписаната от закона
форма, като е налице описание на нарушението, но липсва правната му
квалификация. Добавя, че законодателят е предвидил срок за ограничение до една
година, поради което административният орган е следвало да определи конкретен
срок, както и да изложи мотиви за последния, което не е сторил. Според
жалбоподателя липсата на мотиви в случая
сочи на съществено процесуално нарушение. Счита, че е нарушение принципът на
чл. 6, ал. 2 от АПК по начина, по който е определен срокът на мярката. Прави
възражение, че е подведен под отговорност само въз основа на писмени обяснения
на 2 броя пътници, а в Заповедта са посочени четирима пътника. Не било ясно какво
точно е приел административният орган, т.е. с какъв автомобил са преминали
пътниците границата – с процесния или с таксиметровия, посочен в Заповедта. Моли
да бъде отменена Заповедта в обжалваната точка.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се представлява. В първото заседание е
постъпила молба от процесуалния му представител за наличие на ангажимент в друг
съд. С оглед на това съдът е приел доказателствата и е отложил делото за
следващо заседание, като изрично е указал, че дава възможност на жалбоподателя
да организира защитата си и да направи доказателствени искания. В следващото,
заседание по същество, жалбоподателят не се явява, не се представлява, не прави
доказателствени искания.
Ответникът е изпратил преписката по
издаване на оспорения акт, като е представил и писмено становище (л. 27), че
нарушението, за което е издадена ПАМ, е безспорно доказано. Настоява, че в
административното производство са събрани всички необходими доказателства, с
оглед на което правилно е приложена ПАМ и иска тя да бъде потвърдена. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че надвишава
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От Регионална дирекция „Гранична
полиция“ – Русе е получено писмо вх. № 2379/ 22.06.22 г. (л. 32), в което
отразено, че при извършена справка в АИС „Граничен контрол“ МВР е установено,
че лек автомобил марка „Мерцедес“ с български рег. № *** има излизане от
страната през ГКПП Русе – Дунав мост на 22.04.22 г. в 20:06 часа с конкретно
посочени в писмото пътници.
От събраните доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 16.05.2022 г. при извършване на
проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона
за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни
актове и извършване на проверки за осъществяване на нерегламентиран превоз на
пътници от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с цел превантивно
осигуряване безопасността на пътуващите, при поискано съдействие от служители
на РД „Гранична полиция“ - Русе, е установено, че ***, ЕГН **********, от гр.
Добрич, на 22.04.2022 г., около 15.00 часа е извършил международен обществен
превоз на пътници – 04 броя от Р България за Германия, с лек автомобил марка
Мерцедес Спринтер от категория М1 с рег. № ***, регистриран в Р България на
31.05.2021 г., собственост на Н.И.И., ЕГН **********. При проверката водачът на
автомобила, Назиф Исмаил, декларирал в саморъчни обяснения, че пътува за
Германия с 4 броя пътници, като от страх да не го спрат, качил пътниците на
случаен лек таксиметров автомобил Дачия Логан с рег. № ****, с цел да преминат
границата с таксиметров превоз, след което отново да бъдат качени на Мерцедес Спринтер
с рег. № *** и да продължат към Германия. От обясненията на пътниците ****е
установено, че при пристигане в Германия за транспортната услуга ще бъде
заплатена сума в размер от 150 евро. Извършена е справка в информационните
масиви на ИА „АА“ и е установено, че международният обществен превоз се
извършва, без за конкретното МПС да има издадено заверено копие към лиценз на
Общността и същото не е вписано в списък на моторни превозни средства към
лиценз, издаден от МТС.
За констатираното нарушение на *** е
съставен AУAH № 322374 от 16.05.2022 г. (л. 18) за нарушение на чл. 6, ал. 1 от
ЗАвтП, като в АУАН са цитирани имената на пътниците, от които са снети
обяснения.
Със съставянето на АУАН са иззети СУМПС,
СРМПС и 1 бр. рег. табела № ***.
Въз основа на съставения АУАН на
собственика на автомобила, Н.И.И., е издадена от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД – 14 - 2088/ 16.05.2022 г., с която на основание чл. 107, ал. 1 във
връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози е
приложена процесната принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени
доказателства. В съдебно заседание тези доказателства не са оспорени от
жалбоподателя, нито са представени от същия други доказателства, с които да се
опровергае фактическата обстановка в АУАН и Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка.
Не се оспорва обстоятелството, че за
процесния автомобил не е издадено удостоверение за обществен превоз на пътници
и няма заверено копие към лиценз на Общността.
Въз основа на тази фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, участвало в производството по издаване
на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат на акта.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1
от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК:
Оспорената по съдебен ред заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП
принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със Заповед № РД – 01 -
43/ 23.01.2020 г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от
Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ (ИА
„АА“), Изпълнителният директор на ИА „АА“ е упълномощил с правото да прилагат с
мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАП
редица длъжностни лица, сред които е и директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, съгласно т.4 от тази Заповед (л. 22), какъвто е издателят на
процесната ЗППАМ.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. При
издаването му са спазени материалноправните и процесуални изисквания.
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАП,
принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на
административни нарушения по този закон. По приложената хипотеза на чл. 106а,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП се налага принудителна мярка „временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца“, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да
има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма
заверено копие към лиценза на Общността. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно
средство срещу заплащане, а според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от
ДР на ЗАвтП, „превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се
осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства
независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната практика е прието, че
анализът на § 1, т. 1 и т. 3, във връзка с т. 4, б. „б“ от ДР на ЗАвтП налага
извод, че основната предпоставка, по която се различават „общественият превоз“
и „превозът за собствена сметка“ е възмездният характер на дейността. (Решение
№ 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., ) Когато се
извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници
е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на
разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК,
е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за
извършване на плащане на услугата „превоз“. В случая от приложените по
делото писмени докозателства се установява наличието на уговорка за плащане. Липсват
доказателства в обратен смисъл.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, в хода на административното производство са били снети по реда
на чл. 44 от АПК писмени сведения от физически лица – двама пътници и водача на
автомобила, които обяснения са оформени надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал.
2 от АПК. Според този текст от закона сведенията се дават писмено, подписват се
от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от
определен от него служител. В случая приподписалият е служител на РД „АА“ – Русе
– инспектор Й. Йосифов. Лицата са дали сведенията и са ги изписали саморъчно,
като са отразили, че за верността им се подписват. Обстоятелството, че превозът
е бил осъществяван срещу уговорка за заплащане, се доказва от представените по
делото писмени сведения, снети от двама от пътниците в автомобила.
Фактическите констатации, на които се
основава оспорената Заповед, са обективирани в съставения АУАН и в писмените
обяснения на част от пътниците и водача.
Обстоятелството, че сведения са снети
само от двама от пътниците, а не от всичките установени при проверката четирима
пътници, не води до извод за различна фактическа обстановка. Неоснователно е
възражението за несъответствие в установената фактическа обстановка. Моментът
на проверката от контролните органи на РД “АА“, извършена в района на ГКПП – Русе,
не съвпада с момента на преминаването на граничния контрол, поради което има
разминаване в броя на установените със
съставения АУАН пътници с този, регистриран при преминаването на процесното МПС
през границата. От събраните по искане на жалбоподателя доказателства се
установява, че в момента на проверката на 22.04.2022 г., около 15:00 часа,
пътниците в автомобила, управляван от жалбоподателя, са били четирима, а в
момента на преминаване на граничния пункт 20:06 часа на същата дата, когато се
регистрирани в АИС „Граничен контрол“, т.е. няколко часа след проверката, те
вече са били осем на брой, посочени поименно
и с единен граждански номер в предоставената от Директора на РД „ГП“
Русе информация. Това обстоятелство означава единствено, че с автомобила на жалбоподателя
е извършван нерегламентиран превоз на повече пътници от установените от
контролните органи на РД „АА“ - Русе, а не, че не е установено да е извършвал
превоз на пътници. Предвид писмените обяснения на визираните лица, дадени в
хода на административното производство и изложени по-горе в настоящото решение,
които са годно доказателствено средство предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК, съдът приема за доказано изложеното в процесната Заповед, че с автомобила
на жалбоподателя е осъществен обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от
ДР на ЗАвтП.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил
към прилагане на ПАМ, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение
за случая чрез справка в Информационната система на ИА „АА“, която не се
оспорва, чрез събраните обяснения на пътниците, вкл. и на водача на автомобила,
които са еднопосочни.
По делото е приложено СРМПС, от което е
видно, че собственик на същото е жалбоподателят. Приложени са СУМПС на водача Назиф
Н..
С процесния автомобил е извършен на
съответната дата обществен превоз на пътници. Необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАП е
доказана. С оглед изложеното и предвид безспорния факт, че се касае за превоз
на пътници, срещу уговорка за заплащане, без за автомобила да е издадено копие
от Лиценз на Общността, съдът приема, че ЗППАМ е издадена съответно на закона и
следва да бъде потвърдена. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение
за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на
превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално
компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз,
издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които
превозвачът извършва дейността. В ЗППАМ е описана ясно фактическата обстановка,
посочено е основанието, на което е издадена ПАМ. Правната квалификация на
нарушението се съдържа в АУАН, като същият е част от административната
преписка, описан е в ЗППАМ, а описаното в АУАН е относимо и към нарушението,
касаещо собственика на автомобила, поради което неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че липсвала правна квалификация на нарушението.
Съдът приема, че не е налице нарушение и
по отношение на начина, по който е посочен срокът – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца. Неоснователно е възражението, че
собственикът е физическо лице, а лиценз към Общността може да бъде издаван само
на ЕТ или юридическо лице. Това, че с автомобила на жалбоподателя, който няма
качеството на търговец, се извършва международен обществен превоз на пътници, е
още едно нарушение, но това не означава, че не може да му бъде наложена
принудителна мярка в случая. Законодателят е формулирал ограничителния срок по
този начин, тъй като, ако жалбоподателят иска да използва този автомобил, то той
следва да се регистрира като търговец и съответно да се сдобие с Лиценз на
Общността и впише в списъка към него съответния автомобил. По този начин ще е
налице отстраняване на нарушението и ще бъде прекратено изпълнението на
мярката. Срокът е определен в нормата чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „а“ ЗАвтП и не
може да бъде изменян по преценка на административния орган. Моментът, до който
ще действа мярката, е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на
отстраняване на нарушението. Обстоятелството, че жалбоподателят счита, че не
следва да се снабди с лиценз, защото твърди, че не извършва дейността
„обществен превоз“ на пътници, според приетото в посочената норма за налагане
на ПАМ определя, че срокът на мярката ще е до една година, както е посочено в Заповедта,
но не означава, че е налице несъразмерност на мярката, която е съответна на разписаното
в закона. По изложените съображения, Заповедта на Директора на РД „АА“ - Русе
към ИА „АА“, с която е наложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“
ЗАвтП, е съответна на материалния закон.
Предвид горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.И.И.,
ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД – 14 - 2088/ 16.05.2022 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, в частта по т.1 от Заповедта.
Решението подлежи на обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: