№ 17284
гр. С., 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря В. С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110165947 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на А. А. С. срещу „Р. Д. А. К.“, с която е предявен
иск с правно основание чл. 5, параграф 1, б. „в“, вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетение и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна, или голямо закъснение на
полети за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 488,96 лв., с
равностойност на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение повече от 3
часа на полет на ответника FR8066 от 28.06.2024 г. от Международно летище М. до гр.
С., Република България, с планиран час на излитане 10:30 ч. и час на пристигане 13:20
ч., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2024 г.
до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника договор за
въздушен превоз, обективиран в приложената бордна карта. По силата на сключения
договор ответникът се е задължил да превози ищецът от Международно летище М. до
гр. С., Република България – разстояние, което е под 1 500 километра, на 28.06.2024 г.
с полет FR8066, който е трябвало да излети в 10:30 ч. (местно време) и да кацне в С.,
България, в 13:20 ч. българско време. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
договорните си задължения точно и полетът е закъснял с повече от три часа, кацайки
на летище С. в 17:10 ч. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Р. Д. А. К.“, с който оспорва предявения иск. Поддържа
становище, че закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства,
изразяващи се в наложени слотове за контрол и управление на въздушното движение
от Европейска организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол).
Твърди, че на 27.06.2024 г. е следвало да извърши 4 полета със същото
въздухоплавателно средство. Поради закъсненията от наложени слотове при тези
полети е била достигната максималната продължителност на работното време на
екипажа, поради което последният от тях по направление Б. - М. е следвало да бъде
извършен на следващата сутрин 28.06.2024 г., тъй като не е имало резервен екипаж на
1
разположение в Б., доколкото всички ресурси били използвани за предходни полети.
Последното е довело за закъснение на последващите полети. Независимо от това
закъснение, последващите полети, в това число и процесният били засегнати от
слотове за контрол на въздушното движение, които на самостоятелно основание
довели до закъснението на полет FR 8066. Изяснява, че слотовете представляват
интервали от време, в които даден самолет може да излети безопасно; слотовете са
задължителни за операторите на въздухоплавателни средства и не могат да бъдат
нарушавани, както в случай са засегнали както предходните свързани полети, така и
процесния полет. Сочи, че макар превишаването на максималната продължителност на
работното време на екипажа да не е само по себе си извънредно обстоятелство, също
може да освободи превозвача от отговорност, в случаите, в които е причинено от
извънредни обстоятелства, каквато била и настоящата ситуация. Предвид изложеното,
излага съображения, че са налице извънредни обстоятелства по смисъла на Регламент
(ЕО) № 261/2004 и Конвенцията от Монреал, които не са могли да бъдат избегнати от
Р., поради което същият не би следвало да носи отговорност за претендираното от
ищеца обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 5, параграф 1, б.
„в“, вр. чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. е да докаже: между него и
ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е
следвало да се изпълни на 28.06.2024 г. по релация М. - С., закъснение на полета
повече от 3 часа, размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието
между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи:
изпълнение по договора, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното
място/, съответно да докаже възраженията си за наличие на извънредни обстоятелства.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
следните обстоятелства: че между ищцата и ответното дружество е сключен договор
за въздушен превоз, по силата на който ответникът е следвало да превози ищецът от
Международно летище М. до гр. С., България на 28.06.2024 г. с полет FR8066, който е
трябвало да излети в 10:30 ч. от М. (местно време) и да кацне в С., България, в 13:20 ч.
българско време; че процесният полет е кацнал в гр. С. със закъснение повече от 3
часа.
Няма спор и по въпроса, а от представената с исковата молба бордна карта се
установява, че ищецът е изпълнил надлежно изискванията на превозвача относно
неговото чекиране и своевременно явяване за процесния полет.
Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В Регламент /ЕО/ 261/ 2004
г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне
правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите,
предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и
при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача
да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Несъмнено е, че
ответникът се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията,
съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или
има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
2
Спорът между страните се концентрира върху въведеното от ответника
възражение за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от
Регламент /ЕО/ 261/2004, засегнали процесния полет, както и предходният преди него,
извършен със същото въздухоплавателно средство, а именно, наложени слотове –
ограничения във времето за излитане, както и превишаване на максималното
допустима продължителност на работното време на екипажа в следствие на слотовете,
както и че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на
закъснението на полета, съдът намира следното:
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента,
съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да
възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната
практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват
сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от
отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са
довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т.
1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.
Следва да се посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-
826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, § 3 от Регламент №
261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да
се позоват на "извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която това
обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази
възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11
юни 2020г., Transportes Aеreos Portugueses, C-74/19/- каквато е настоящата хипотеза.
Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни
полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство,
засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета
или полетите след него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aеreos Portugueses, C-
74/19).
Затова в хипотези като настоящата, в която със същото въздухоплавателно
средство през същия ден са били извършени предходни свързани полета преди
процесния, авиопревозвачът може да се позовава на забава поради въведени слотове
заради лоши метеорологични условия по отношение на предходните полети, но не
може да приравнява забавата на процесния последен по ред полет на механичен сбор
от забавата на всички предходни полети. Това е така, защото при изследване на
въпроса за наличие на причинно-следствена връзка между извънредните обстоятелства
/въведените слотове/, засегнали предходните полети, и забавата на процесния полет,
съдът не се ръководи единствено от факта, че полетите са свързани, но взема предвид
и изискването към превозвача да положи дължимата грижа за ограничаване на тази
забава, така че забавата на един или няколко от тях да не доведе до забава на всички
следващи.
Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този,
който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки,
3
които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-
специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303,
т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори
като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл /освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието си към дадения момент/ да избегне извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от
19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, от 12 май 2011 г., Eglitis и
Ratnieks, C-294/10). Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото
дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува
стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика изброените в
съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест
на въздушния превозвач е да установи наличието на такива "извънредни
обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като
доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо
отговорността обстоятелство.
В конкретния случай ответникът релевира възражение, че закъснението на полета
се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в наложени слотове за контрол
на въздушното движение с оглед намален персонал, лоши метеорологични условия по
маршрута, като се поддържа, че процесният полет е генерирал закъснение на
собственото основание от слотове, но е и генерирал такова и от закъснението на
предходните 10 полета, тъй като те е следвало да се изпълнят със същото
въздухоплавателно средство.
За установяване на наличието на извънредни обстоятелства и с оглед
ангажираните от ответника доказателства е изслушано заключение на съдебно-
техническа експертиза, от която се установява, че процесният полет FR 8066, планиран
да излети от М. на 28.06.2024 г. в 10:30 ч. местно време и да кацне в гр. С., България в
13:20 ч. българско време е изпълнен със въздухоплавателно средство (ВС) с рег. знак:
9H-QDA и каца на летище С. в 17:10 ч. българско време (14:10 UTC), със закъснение
от 3 ч. и 50 мин. Сочи, че всички ползватели на въздушното пространство на Европа
предварително подават полетен план за одобрение от Евроконтрол. Въз основа на
предварителен разчет се присъждат (вкл. на дългосрочна база) слотовете. Корекция в
часовете за излитане и кацане се правят постоянно, с цел актуализиране на
самолетодвиженията към актуалната среда и влияещите към момента външни фактори.
Евроконтрол отчита целия трафик и уведомява засегнатите страни за разпределението
на времето и съответно – присъдените им или изменени слотове. „Калкулирано време
за излитане“ (слот) е със задължителен характер и се спазва без отклонения от всички
въздушни превозвачи. Експертът установява, че за полет FR 2278 М. - Б. (MLA-BUD),
планиран за 27.06.2024 г. са назначени 12 слота, между 16:10 и 20:05 UTC, като
първоначалният е бил за 17:20, а последният – за 20:05 UTC. За полет FR 8066 М. - С.
(MLA-SOF) (процесният), планиран за 28.06.2024 г. са назначени 7 слота, в диапазона
09:45–12:40 UTC, като последният е за 12:40 UTC и съответства на реалното излитане
от М.. Вещото лице изяснява, че предоставянето на повече от един слот за конкретните
полети се дължи на постоянно актуализиране на „Калкулирано време за излитане“
(слот) и може да бъде следствие на отклонение на първоначалния слот (невъзможност
за спазване на времето за запуск, което ще доведе до излитане в определения слот (-
5/+10 мин. от CTOT времето - „слот“, на английски език „СТОТ“) или промяна на
полетния план с нов час за излитане. Сочи, че Евроконтрол за съответните дати за
полет FR2278 (MLA–BUD), 27.06.2024 г. са издадени регулационни кодове за
ограничения в зоната на Zagreb ACC (Хърватия); претовареност по маршрута сектор
Сърбия (SMATSA) , ограничения, поради недостатъчен персонал по управление на
въздушното движение. и претоварване по маршрута във въздушното пространство над
4
Скопие , за полет FR8066 (MLA–SOF), 28.06.2024 г. са издадени регулационни кодове
за наличието на капацитентни ограничения на летището в Атина и Скопие, тактически
регулации поради ограничен капацитет в С. и претоварен сектор по маршрут в Б..
Вещото лице П.-Алексиева уточнява, че маршрутите на полети FR2278 и FR8066
преминават през контролирани въздушни пространства (сектори), в които на 27 и 28
юни 2024 г. е отчетено значително натоварване на трафика. Регулациите са наложени
от Евроконтрол, отговарящ за балансиране на натоварването с оглед поддържане на
безопасни и предсказуеми потоци на трафик и се дължат на външни за превозвача
обстоятелства.
В проведеното съдебно заседание вещото лице изяснява, че за този полет са
назначени 7 бр. слот, които указания идват от Евроконтрол и не са по желание на
превозвача, а са задължителни. Сочи, че авиокомпаниите обикновено имат една или
няколко основни бази (хъбове), където са разположени самолети и разполагат с
екипажи. Нямало практика да има резервен персонал и самолет на всяко летище, тъй
като това би довело до допълнителни разходи и калкулирано и като процент на чуждо
летище, поради което било невъзможно да се поддържа допълнителен екипаж.
Дефиниция на понятието „слот“ е дадена в Регламент (ЕО) 793/2004 на
Европейския парламент и на Съвета за общите правила за разпределяне на слотове в
летищата на общността и същото е определено като разрешението, дадено от
координатора за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура на
летището за извършването на въздушна транспортна услуга в координирано летище на
определена дата и в определено време с цел кацане или излитане, предоставени от
координатора съгласно регламента. При съобразяване на горното и с оглед на
обстоятелството, че на територията на Европа управлението на въздушния трафик се
осъществява от организацията Евроконтрол, настоящият съдебен състав приема, че
слотовете за превозвача имат обективен характер и не зависят от неговата дейност и
организация и контрол. Както се посочи по-горе съобразно константната практика на
СЕС в случаите, в които извънредни обстоятелства засегнали предходни полети
извършени със същото въздухоплавателно средства, каквато е и настоящата хипотеза,
то за да се освободи от отговорност превозвача следва последният да вземе всички
необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства,
като при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да
съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива
обстоятелства. Следователно, той трябва да предвиди известен запас от време, който
да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на
извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава
продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с
оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/. (така решение на СЕС по
дело С-294/10).
При съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства, ценени
поотделно и в тяхната цялост, настоящият съдебен състав приема, че въведените
слотове не могат да освободят ответника от отговорност да заплати на ищеца
дължимото обезщетение, поради забавяне на полета. Това е така, защото видно от
представените от ответника становище на отдел „Полетни операции“, ведно с данните
за полетните операции, самолетът, с който е обслужван полетът, на 27.06.2024 г. е
извършил полет по направление М.-Фиумичино и обратно, последван от полет FR2278
М.-Б. и обратно, като първите два полета са извършени по разписание. Последващите
два, обаче FR2278/FR2277 са закъснели, като слотът за полета към Б. бил издаден в
20:20ч. и самолетът излетял в 20:23ч., пристигайки в 22:34ч. Както ответникът сочи
при пристигане на стоянката на летище Б. превозвачът не можел да изпълни обратния
полет Б.-М., поради ограниченията в продължителността на дежурство на летателния
екипаж, доколкото не е имал и на разположение екипаж, тъй като били използвани
всички налични ресурси. Поради това и полет FR2277 Б. – М. бил изпълнен на
5
следващия ден – 28.06.2024г., като пристигнал на стоянката в 10:35 ч., т.е. по време, в
което процесният полет FR8066 М. – С. е следвало да бъде излетял, съгласно
планираното полетно разписание на превозвача. При тези данни следва да се посочи,
че ответникът е бил наясно, най-късно при кацането на полет FR2278 на летище Б., т.е.
12 часа най-малко преди процесния полет, че няма как да изпълни полет FR8066 М.-С.
навреме със същото въздухоплавателно средство и екипаж с оглед липсата на
разположение на екипаж на място и поради превишаването на максимално
допустимата продължителност на дежурството, респективно е бил наясно, че
възможността за извършване на процесния полет навреме е ограничена. В тази връзка
е необходимо да се изтъкне, че не се установява, доколкото не са ангажирани
доказателства, че ответникът е положил необходимите усилия да осигури самолет и
екипаж в М. за осъществяване на полета до С., с оглед неговото навременно
изпълнение и неангажиране на отговорността му за евентуално генерирано закъснение
на полета. Наред с горното от данните по делото не може да се обоснове и извод, че
осигурявайки друг самолет и екипаж за своевременно извършване на процесния полет
превозвачът би бил принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент. Съгласно практиката на СЕС
безпротиворечиво се приема, че проблемите с екипажа вътрешноприсъщи за дейността
на екипажа, като липсата на такъв не представлява извънредно обстоятелство (така
делото Germanwings). При това положение, като е взел икономическо по-
целесъобразното решение да осъществи полет FR8066 М.-С. със същото
въздухоплавателно средство, което е останало на стоянка на летището в Б. на
27.06.2024 г. и е излетяло за М. едва на 28.06.2024 г. в 8:29 ч., ответникът не е положил
дължимата грижа да съобрази съществуващите обстоятелства и да обезпечи
навременното изпълнение на полета съобразно тях, а сам е изложил полета на риск от
допълнителна забава поради пропускане на определения слот и изчакване на следващ.
В тази връзка неоснователно е и възражението на ответника, че процесният FR 8066
полет бил засегнат от слотове за контрол на въздушното движение, които на
самостоятелно основание довели до неговото закъснение.
При така гореизложеното съдът намира, че опериращият въздушен превозвач не е
доказал, че не е могъл да избегне забавата на полета с друго, освен с „непосилни
жертви“, нито че с оглед капацитета на предприятието не е могъл да пренасочи друг
самолет за извършване на полета. Грижата, която се изисква да положи въздушният
превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение,
предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури други
полети, включително и евентуално оперирани и от други превозвачи. В конкретния
случай по делото не се установи ответникът да е положил необходимата грижа,
доколкото е взел решение процесният полет да бъде извършен с първоначално
определеното въздухоплавателно средство след като бъде извършен полетът от Б. до
М..
С оглед на което ответникът-превозвач не следва да бъде освободен от
отговорност на основание чл. 5, § 3 от Регламента. Поради тази причина и с оглед
осъществяването на всички останали кумулативни предпоставки за заплащане на
претендираното обезщетение, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатена
държавна такса – 50 лв. и адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 480 лв.
или общо в тежест на ответника следва да се възложи сумата 530 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р. Д. А. К.“ чуждестранно търговско дружество, регистрирано
съгласно законодателството на И., вписано с ирландския регистър на дружествата с
рег.№ 104547, със седалище и адрес на управление: Р. Д. О., Е. Б. п., С., Ко. Д., И., да
заплати на А. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. О. 2, на основание чл. 5,
параграф 1, б. „в“, вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (EO) 261/2004 сумата
488,96 лв., с равностойност на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение
повече от 3 часа на полет на ответника FR8066 от 28.06.2024 г. от Международно
летище М. до гр. С., Република България, с планиран час на излитане 10:30 ч. и час на
пристигане 13:20 ч., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 06.11.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 530 лв., представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7