Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Д., 31.03.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично
заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При
участието на секретаря: Детелина Михова
Разгледа
докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 4647/2019 г. по описа на Д.кия
районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н.Д.Н.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адвокат М.Ж. ***, с искане за
допускане на обезпечение на предявените срещу Ю.Н.Д. с ЕГН ********** ***
осъдителни искове за заплащане на основание
чл. 30, ал.3 от ЗС сумата от 5 615
лв. /пет хиляди шестстотин и петнадесет лева/, представляваща припадаща се
част на ищеца от получените от ответника граждански плодове (наемно
възнаграждение) по сключен с третото лице Е. И.К. Договор за наем на
съсобствените между страните недвижими имоти: земеделска земя - нива с площ от
19 315 кв.м., четвърта категория, в местността „***, съставляваща имот с
идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., общ.
К., област Д.; земеделска земя - нива с площ от ***кв.м., *** категория, в
местността „***”, съставляваща имот с идентификатор ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Т., общ.К., област Д.; земеделска земя - нива с
площ от *** кв.м., *** категория, в местността „***”, съставляваща имот с
идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., общ.
К., област Д., от която сума: за стопанската 2014-2015год. – 1 261,43 лв.;
за стопанската 2015-2016 г. 1 385,23 лв.; за стопанската 2016-2017 г.
1 385,23 лв. и за стопанската 2017-2018 г. – 1 583,12 лв.
С
протоколно определение от 23.11.2020 г., на осн. чл. 219 от ГПК ДРС е
конституирал Е. И.К. с ЕГН ********** ***, като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
С
протоколно определение от 01.03.2021 г., н осн. чл. 214 от ГПК, съдът е
допуснал изменение на предявения иск чрез неговото намаляване от 5 615 лв.
на 5 600,24 лв., от която: за стопанската 2014-2015год. – 1 254,77 лв.; за
стопанската 2015-2016 г. – 1 382,66 лв.; за стопанската 2016-2017 г. – 1 382,66
лв. и за стопанската 2017-2018 г. – 1 580,15 лв.
След
справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез назначения особен представител адвокат М. ***, е
депозирал отговор на исковата молба, според който предявените искове са
неоснователни и недоказани. Оспорват се изложените в исковата молба факти и
обстоятелства.
Д.кият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на наследствено правоприемство наследодателката
на страните С. Й. П., б.ж. с. К., починала през *** г., Н.Д.Н.
и Ю.Н.Д. придобили правото на собственост от по ½ идеална част от следните земеделски земи , находящи се в с.Т.,общ.К.,
облает Д.: нива с площ от 19 315 кв.м., четвърта категория, в
местността „***, съставляваща имот с идентификатор ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Т., общ. К., област Д.; земеделска земя - нива с
площ от ***кв.м., *** категория, в местността „***”, съставляваща имот с
идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., общ.К.,
област Д.; земеделска земя - нива с площ от 3 538 кв.м., *** категория, в
местността „***”, съставляваща имот с идентификатор ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Т., общ. К., област Д.
Съгласно сключения на 30.04.2015 г. Договор за
отдаване под наем на земеделска земя ответникът е предоставил за ползване на третото
лице – помагач Е. И.К. за ползване за стопанските 2015-2018 г.
процесните земеделски земи. Същите имоти са
заявени по реда на чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ от Е. И. К., което обосновава
извода, че третото лице е ползвало тези имоти на договорно основание, за което
е заплащано в полза на ответника на уговореното по договора възнаграждение.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която С.И. дава следното
заключение:
Размерът на дължимото наемно възнаграждение за наетата от
трето лице- помагач земеделска земя за процесните 2014-2018 г. стопански години
е както следва:
1.
Стопанска 20142015 г. – 2 509,53 лв.;
2.
Стопанска 20142015 г. – 2 765,31 лв.;
3.
Стопанска 20142015 г. – 2 765,31 лв.;
4.
Стопанска 20142015 г. – 3 160,30 лв.
Вещото лице докладва, че общият размер на изплатеното
наемно възнаграждение в полза на ответника за стопанските 2014-2018 г. възлиза
на 11 200,47 лв. – по 5 600,23
лв. за всяка една от страните.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.30, ал. 3 от ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си. По
иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, както своето право на
собственост, така и ползата, която ответникът е извлякъл. Когато някой от
съсобствениците е лишен от ползването на общата вещ, той може съгласно чл. 31, ал. 2
ЗС да покани съсобственика, който я използва да му предостави
достъп или да му плаща ползите, от които той като неползващ собственик е лишен
(пропуснатите ползи)- Решение № 212 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
338/2011 г., IV г. о., ГК.
Според задължителните указния по ТР № 7/2012 г.,
когато претенцията на неползващия съсобственик на общия имот касае искане за
заплащане на припадаща се част от събирани граждански добиви по реда
на чл. 30, ал. 3 ЗС, то писменото поискване по чл. 31, ал. 2
ЗС не е необходимо, след като се касае до възмездно
предоставяне общата вещ за ползване на третото лице, а действията на
съсобственика, са действия по обикновено управление на общата вещ. От момента
на получаване на доходите за ползване на вещта от трето лице, в полза на
съсобственика, неполучил припадащата се на дела му част, възниква вземането за
тази част срещу съсобственика, реализирал ползи, без необходимост от писмено
поискване. В същата насока е и съдебната практика по Решение Nо 304/04.06.2009
г. по гр. д. Nо 550/2008 г. на ВКС-II г. о. и Решение Nо
1369/18.04.1983 г. по гр. д. Nо 4390/1982 г. на ВС-I г. о.
касаещи условията за уважаване на иска по чл. 30, ал. 3
ЗС.
Съсобствеността предполага съпритежание на правата
на съсобствениците в дадено съотношение, от което произтичат определени правни
последици – относно непосредственото ползване на общата вещ, придобиването и
разпределението на плодовете от нея, понасянето на разноските за запазването й,
правото това състояние да бъде прекратено чрез делба. Съгласно трайната
практика на ВКС, когато общата вещ не се ползва лично от един от
съсобствениците, а само се добиват ползи от нея, съответна част от тях се дължи
на останалите съсобственици без покана; когато общата вещ се ползва лично от
един от съсобствениците, без участието на останалите съсобственици, той им
дължи обезщетение за ползите /или пропуснатите ползи/, от които са били лишени
след писмена покана. Понятието „ползи на общата вещ“ по чл. 30, ал. 3 ЗС включва не само прякото служене с вещта, но и
съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и
увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения, но не и
спестени разходи като пряка последица от ползването на общата вещ – Решение №115/04.12.2018 по
дело №333/2018 на ВКС, ГК, II г.о.
Правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС се основава на принципа за забрана на неоснователното
обогатяване в отношенията между съсобствениците и е специална спрямо общата
норма на чл. 59 от ЗЗД. С нея е предвидено, че ако някой от
съсобствениците сам е ползвал и получавал приходи от ползването на имота, за
него възниква задължение да обезщети останалите съсобственици за онази част от
ползите, които са съразмерни на притежаваните от тях чсти от съсобствения
имот. Понятието „ползи от общата вещ” по чл. 30, ал. 3 от ЗС е с
по-широко съдържание от понятието „използване на общата вещ”, съдържащо се в
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС и включва не само прякото служене с общата
вещ за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от
получените от вещта плодове, както и увеличенията на стойността, в следствие на
извършени подобрения.
В случая ответникът е сключил договор за наем
на целия съсобствен имот, поради което за другия съсобственик – ищец по делото,
възниква права върху припадащите му се части от наема, съобразно квотата му в
съсобствеността, изразяващи се във вземане срещу наемодателя, който упражнява
като ползувател правото на собственост на другия съсобственик, събиращ целия
наем. В това си качество ответникът дължи на ищеца частите от наема,
съответстващи на размера на идеалните части от имота.
Установено е по делото, че общият размер на изплатеното
наемно възнаграждение в полза на ответника за стопанските 2014-2018 г. възлиза
на 11 200,47 лв. – по 5 600,23
лв. за всяка една от страните, от която: за стопанската 2014-2015год. –
1 254,77 лв.; за стопанската 2015-2016 г. – 1 382,66 лв.; за
стопанската 2016-2017 г. – 1 382,66 лв. и за стопанската 2017-2018 г. –
1 580,15 лв. Предявеният иск като основателен и
доказан подлежи на уважаване в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на сторените от него съдебни разноски в размер на 1 504,20 лв.
/хиляда петстотин и четири лева и двадесет стотинки/.
Водим от горното, Д.кият районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ю.Н.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Н. с ЕГН ********** *** на основание чл. 30, ал.3 от ЗС сумите от:
5 600,24 лв. /пет хиляди и шестстотин
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща припадаща се част на ищеца
от получените от ответника граждански плодове (наемно възнаграждение) по
сключен с третото лице Е. И.К. Договор за наем на съсобствените между страните
недвижими имоти: земеделска земя - нива с площ от 19 315 кв.м., четвърта
категория, в местността „***, съставляваща имот с идентификатор ***по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., общ. К., област Д.;
земеделска земя - нива с площ от ***кв.м., *** категория, в местността „***”,
съставляваща имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Т., общ.К., област Д.; земеделска земя - нива с площ от ***
кв.м., *** категория, в местността „***”, съставляваща имот с идентификатор ***по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., общ. К., област Д., от
която сума: за стопанската 2014-2015год. – 1 254,77 лв.; за стопанската
2015-2016 г. – 1 382,66 лв.; за стопанската 2016-2017 г. – 1 382,66
лв. и за стопанската 2017-2018 г. – 1 580,15 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в канцеларията на ДРС –
20.12.2019 г. до окончателното й изплащане; 1 504,20 лв. /хиляда петстотин и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща
сторените по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието по делото на Е. И.К.
с ЕГН ********** ***, конституиран като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Д.кия окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: